Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 10.06.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛЕВЕН, втори граждански състав, в публичното заседание на тринадесети
май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря Петя Иванова,
като разгледа докладваното от съдия В.Николова гр. дело №6403/2020г. по описа на Районен съд Плевен и на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния ***чрез ***, против Й.Т.Г., с ЕГН **********, настоящ адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че
ответникът е клиент на ищцовото дружество с
абонатен номер ***. Твърди се, че дружеството предоставяло на ответника топлинна енергия за битови нужди, като
разпределението между етажни съсобственици се извършвало по
системата за дялово разпределение с „***.
Твърди се, че ответникът не заплатил дължими суми за ползвана топлинна
енергия, за които била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на „Т.С.“
ЕАД по ч.гр.д.№ 2044/2020г. по описа на РС Плевен. Посочва се, че срещу
заповедта за изпълнение било подадено възражение от ответника, което обусловило
правния интерес от водене на настоящето производство. Иска се от съда да
признае за установено съществуването на вземане на „Т.С.“ ЕАД срещу Й.Т.Г., с
ЕГН **********, настоящ адрес: ***, за следните суми: сумата от 2263,99
лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г.-м.04.2019г., сумата от 291,55 лв.- мораторна
лихва за забава за периода 15.09.2017г. -06.02.2020г., сумата от 45,54 лв. –
главница за дялово разпределение за
периода от м. 01.2017г. до м.04.2019г., сумата от 7,88 лв. – лихва за периода
от 03.07.2017г.-06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК ( 21.02.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, законна
лихва върху главницата от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на
вземането,за които суми е издадена Заповед №1079/02.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр. д. № 2044/2020г. по описа на РС Плевен.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
отговор от ответника с вх.№
261027/21.01.2021г. чрез адв. В.В.
***, в който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковата
молба. Оспорва се от ответника качеството му на потребител на топлинна
енергия, собственик, ползвател или
наемател на имота, обстоятелството, че
общите условия на дружеството са действащи и приложими и не обвързват
страната поради липсата на изпълнение на задължението за публикацията им в
ежедневници, както и основанието за начисляване на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение. В отговора по чл.131 ГПК
се прави възражение за изтекла давност по чл.111 ЗЗД, както и се оспорва факта, че изборът на ответника на
лице по чл.139а ЗЕ е именно на „***.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно
призован, не се явява. Представлява се от адв.В.В. ***, която моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди
доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред
Районен съд гр.Плевен, като същия е родово, местно и функционално подсъден на
този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските
производства.
По същество исковете са ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е
и се установява от материалите по
ч.гр.д.№2044/2020г.
описа на РС-Плевен,
образувано въз основа на материалите по ч.гр.д.№ 9657/2020г. по описа на
СРС,, че на 21.02. 2020г.
„Т.С.“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против Й.Т.Г.,
както и че в хода на производството била
издадена Заповед №1079/02.06.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр. д. № 2044/2020г. по описа на РС Плевен,
с която РС – Плевен разпоредил „***.
да заплати на кредитора „Т.С.“ ЕАД сумата от 2263,99 лв.-главница, представляваща
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от
м.05.2016г.-м.04.2019г., сумата от 291,55 лв.- мораторна
лихва за забава за периода 15.09.2017г. -06.02.2020г. , сумата от 45,54 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м. 01.2017г.
до м.04.2019г., сумата от 7,88 лв. – лихва за периода от
03.07.2017г.-06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 21.02.2020г.)
до окончателното изплащане на вземането, законна лихва върху главницата от
21.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 52,18
лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение. Срещу заповедта било подадено възражение с
вх.№264727/20.10.2020г. С разпореждане №262152/20.10.2020г. заявителят
бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на правото си. Съобщението било получено на 29.10.2020г. С искова молба вх.№268121/27.11.2020г. в законовия месечен срок е
инициирано
настоящото гражданско дело №6403/2020г. по описа на ПлРС.
Спори се между страните
дължи ли ответника и в какъв размер
сумите по издадената заповед за изпълнение, кое лице е собственик, ползвател
или наемател на имота, за който се отнасят начислените суми, кой имот е топлоснабден, взето ли е решение на общото събрание на
живущите в блока за избор на фирма за дяловото разпределение , кое дружество
извършва дяловото разпределение в
сградата, има ли монтирани уреди в апартамента на длъжника, отчитана ли е и по какъв ред ползваната топлинна
енергия, кои лица са ползватели на имота в периода 15.09.2017г.-06.02.2020г.;
дължи ли суми ответника за отопление и битово горещо водоснабдяване, за
услугата дяловото разпределение и за енергия, отдавана от сградната инсталация,
в какъв размер, въз основа на какво основание,
фактурирани ли са и в кой номер фактура, от коя дата.
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема,
че е сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415,
ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване
съществуването на вземания в полза на ищеца срещу ответника на сумата от 2263,99
лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г.-м.04.2019г., сумата от 291,55 лв.- мораторна
лихва за забава за периода 15.09.2017г. -06.02.2020г. , сумата от 45,54 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м. 01.2017г.
до м.04.2019г., сумата от 7,88 лв. – лихва за периода от
03.07.2017г.-06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 21.02.2020г.) до окончателното изплащане на вземането, законна лихва
върху главницата от 21.02.2020г. до окончателното изплащане на вземането,за
които суми е издадена Заповед
№1079/02.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № 2044/2020г. по
описа на РС Плевен.
За разрешаване на
спорните по делото въпроси са приобщени
писмени доказателства.
Видно от представените от „*** документи на л. 79- 87 от делото,
дружеството е извършвало дялово разпределение на абонат № 39141 с клиент ***и
адрес***през периода 01.05.2016г.-
31.05.2019г. като са начислявани суми за топла вода, за сградна
инсталация и отопление на имот. В тази насока са представените от третото лице
и неоспорени от ответника индивидуални справки за отопление и топла вода, както
и протоколи за посещения на адреса за отчет на разпределители/топломери за
топла вода вкл. заверено копие на главен отчет на л.83 от делото.
Установи се от представеното от ищеца и неоспорено от ответника
заверено копие на Договор №1502/05.11.2001г., че „*** и етажната собственост с
адрес: гр.***, са сключили договор за доставка и монтаж на термостатни вентили,
глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода (съгласно
системата ***, за разпределение на разходите за топлинна енергия на фирмата ***) вкл.
издаването на общи и индивидуални сметки. Съгласно чл.2.5 от договора ,
последният се сключвал за срок от 3 години, но се удължавал автоматично с още
една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено
предизвестие, дадено един месец преди изтичането му. Възложителят от своя
страна има право на основание чл. 4.3 от договора да уведоми незабавно
изпълнителя при промяна на собственика респ.наемателя и при промяна на брой
отоплителни уреди в даден апартамент, а съгласно чл. 4.6 има право на подава
възражения и оплаквания в срок до 2 седмици след получаване на общата и
индивидуалните сметки.
Видно от приложение №1 към договора – протокол от 01.10.2001г., на
л. 96 от делото, ОС на етажните собственици е взело решение да сключи договор
за извършване на „топлинно счетоводство“ с „***, както и бил определен
относителния дял на разхода на топлинна енергия , свързан с топлоотдаване от
главните линии на общите сградни инсталации в размер
на 10 на сто от общото количество топлинна енергия за отопление, а за
индивидуалните разпределителите на разхода на отопление били избрани тип електронни .
Видно от приложения списък на етажните собственици към приложение
№1 към договора на л. 97 от делото, абонат № 39141 е подписал приложението.
Установява се от заверено копие на нотариален акт за дарение на
недвижим имот №139, том XXIV, дело №
4603/1991г., че на 19.04.1001г. ***дарила на сина си Й.Т.Г. собствения си
недвижим имот, а именно апартамент №2, находящ се в
гр.*** като си запазила правото на ползване върху имота докато е жива.
Видно от заверено копие на удостоверение изх.№
68-00-315/17.03.2014г., издадено от „***, с решение №13, Протокол №6 от
25.02.1992г. на ***се възстановява старото име на ***“, а именно ***.
Безспорно е по делото, че Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***
са публикувани във вестник „***“
на 11.07.2016г., както и че са одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г.
на КЕВР. Съгласно Общите условия ищцовото дружество доставя топлинна енергия за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване по чл. 5. Съгласно чл.30 от ОУ клиентите
заплащат топлинна енергия за битови
нужди по цена, утвърдена от КЕВР. Същевременно клиентът се задължава да заплаща
месечните дължими суми в 45 дневен срок, след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение в срок на
задълженията продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума – чл.33,
ал. 5 от ОУ. Клиент по смисъла на общите условия освен собственика на имота може
да е и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика на имота, при
условие, че е представил писмено съгласие в нотариално заверена форма.
Установява се от представените от ищеца и неоспорени от ответника
заверено копие на фактури, находящи се на л. 103- 114 вкл. и 116- 140 вкл., че
за получател /клиент е отбелязано лицето ***с абонатен номер ***, а в съобщение
към фактура №**********/30.04.2017г. – лицето ***с абонатен номер 039146. Процесните фактури, издадени на ***, касаят периода от
01.05.2016г. до 30.04.2019г. вкл.
Видно от служебно изготвената от ЕИСС справка по молба на „Т.С.“
ЕАД относно смъртта на ***, съдът установи, че лицето ***с ЕГН ********** е
починала на 02.07.1996г. в град Плевен, като неин син е лицето Й.Т.Г. с ЕГН **********.
В тази насока е и справката на л. 75 от делото.
Назначени по
делото са и съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно
счетоводна експертиза, незаплатените суми за топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г.-
главница са на обща стойност 2309.53 лв. Фактурите, издадени
от ищеца за изравнителните сметки за отопление и топла вода са издавени, както
следва:за период 01.05.2016 - 30.04.2017 г. на 31.07.2017 г. на стойност 633.07
лв. без ДДС - обща дължима сума 759.68 лв.; за период 01.05.2017 - 30.04.2018
г. на 31.07.2018 г. - 359.95 лв. без ДДС и обща дължима сума 431.94 лв.; за
период 01.05.2018 - 30.04.2019 г. на 31.07.2019 г. на стойност 890.28 лв. без
ДДС и обща дължима сума 1068.33 лв. По издадени
фактури от „Т.С.“ ЕАД за процесния период сумата за топлинна енергия е 2259.95
лв., която се разпределя за: топлинна енергия за отопление в размер на 1449.36
лв. и топлинна енергия за горещо водоснабдяване 810.60 лв. Разликата в изравнителните сметки за 2259.95
лв. и общата дължима сума 2263.99 лв. по справка от „*** в размер на 4.04 лв.
ищецът е коригирал с издаване на дебитни и кредитни известия. Установява се от
заключението на вещото лице, че дължими суми за топлинна енергия 2309.53 лв. -
главница, от които 2263,99 лв. топлинна енергия за отопление и топла вода и сумата
от 45.54 лв. - главница дялово разпределение, като лихвата за
забава възлиза на сумата от 299.46 лв.
Видно от заключението на
вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, в абонатната станция, в сутерена има общ
търговски топломер тип ***, производство на фирма ***. Абонатната станция е
работила през процесния период. Изчисленията на топлинната енергия и паричните
суми в исковата молба са съобразени с кубатурата на имота 68ш3 и с
показанията на общия топломер. В сградата и имота на ответника са спазени
правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата
за топлоснабдяване и методиката за дялово
разпределение, която е Приложение № 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване. Топломерът се проверява съгласно
нормативните изисквания на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Топлинната енергия
консумирана за отопление на сградата се разпределя всеки месец на ТЕ от сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни
тела по мощност. Топлината отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя
по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е
68 куб.м., независимо дали има радиатори или не. Сградните
инсталации са обща етажна собственост и при прекратяване ползването на топлинна
енергия от абонат, същия остава потребител за общите части на сградата съгласно
ЗЕ. Абонатът е консумирал топлинна енергия през процесния период за БГВ, от сградна инсталация, отоплителни тела с уреди, отоплителни
тела по мощност. Потреблението по
тип разпределение на топлинна енергия в сградата с процесния имот е изчислено
от фирмата *** чрез лицензиран софтуер. Цената на топлинната енергия 1МВт.ч на Т.С.
ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от КЕВР.Стойността на изравнителните
сметки и на разпределената ТЕ по пера
БГВ, СгрИ и отопление по отоплителни сезони за
процесния имот е дадена в таблица 3 към заключението.В сградата и имота на
ответника са спазени правилата за дялово разпределение на ТЕ от СгрИ и БГВ съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение, която
е Приложение №1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване.
През сезони 05.2016-04.2017 и 05.2018-04.2019 за ап. 18 на ул.Тинтява 12 бл.12
вх.Б не е осигурен достъп за отчитане на топлоразпределителя
(хол) и водомера за топла вода. За тези отоплителни сезони ТЕ от отоплителното
тяло с топлоразпределител и по мощност и БГВ е
начислена служебно по мощност и максимален специфичен разход на сградата.
Начислената топлинна енергия за сезон 05.2017-04.2018 от отоплително тяло с топлоразпределител е правилно определена. Видно от заключението, технологичните разходи
се изчисляват съгласно Наредба N0
16-334/06.04.2007 г. чл. 58 ал. 2 по формулата от т.4.1 от Методиката.
Технологичните разходи от монтираните съоръжения са по данни на производителя.
Други променливи входни параметри за определяне на ТР на ТЕ в АС. работните
часове на АС за отчетния период /по статистика/; средни стойности на
температурата на топлоносителя на подаващата и на връщащата магистрала на
съответния топлоизточник за съответния отчетен период
/по статистика/; средна стойност на температурата на почвата на дълбочина 125
см за съответния отчетен период, по данни от НИХМ към БАН. Данните за процесния
период и ТЕ в АС на гр.*** са дадени в таблица 1 към заключението. Общият
топломер, монтиран в абонатната станция се проверява съгласно нормативните
изисквания на Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол на всеки 2 години. В абонатната станция
в сутерена има общ търговски топломер тип ***, производство на фирма ***№4017233
за времето 09.2014-09.2016, 08.2016-08.2018 и 05.201805.2020. Метрологичните
лаборатории, в които са проверявани топломерите са както следва „***/12.09.2014г.),
„***(16-08-55- 3/16.08.2016г.) и (18-05-70-3/18.05.2018г.).
Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на двете вещи лица
като обективни и безпристрастни, съответстващи на писмените доказателства по
делото.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на
потребителите „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки , вода,
газ, електрическа енергия, централно отопление или цифрово съдържание или
предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива
2005/29. В тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана
доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от
същия нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба
на топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Съгласно чл.
133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в
сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците,
притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна
собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните
инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.
Чл.38, ал.1 от
Закона за собствеността гласи, че при сгради, в
които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на
всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части,
вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите,
площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на
отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите
към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището
на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи
за общо ползуване.
През процесния период е действала Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, а от 20.03.2020г. последната е отменена с действащата
понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването
( обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.)
Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването,
количеството топлинна енергия , отчетено по топломера в сграда етажна
собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово
разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по
правилата съгласно приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата предвижда
, че количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия , отдадена от
отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от
отоплителните тела в отделните имоти Освен това в т.6.3 от приложението се
посочва, че количеството топлинна енергия , отдадена от сградната инсталация,
се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.
Съгласно чл. 66 от Наредба №
Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването, количеството
топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове
потребление – за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и
климатизация. Чл. 70,ал.1
от наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера
в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди
за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се
разпределя по правилата съгласно приложението.
В конкретния случай ответникът е собственик на недвижим имот в
сграда етажна собственост, находящ се в ***и заверено
копие на удостоверение изх.№ 68-00-315/17.03.2014г., издадено от „Географска
информационна система –***.
Установи се от писмените доказателства по делото, че имотът има открита партида
при ищцовото дружество. В този
смисъл са и писмените доказателства - заверено копие на
Договор №1502/05.11.2001г. и приложенията към него, както и издадените фактури
на абонат с № ***, приложени по делото.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Т.С.“ ЕАД *** са публично известни и са одобрени от ДКЕВР. По делото няма
доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради
което съдът приема, че между ищцовото дружество и
ответника съществуват валидни облигационни правотношения,
които се уреждат от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ ЕАД ***. Ето защо съдът
приема, че ответникът
е клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава
Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и
между него и ищцовото дружество съществува
валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба на
топлинна енергия, което се регламентира от действащите в
тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа
на него Общи условия, които са приложени по делото. Обстоятелството,
че името на ответника не е отразено в протокола на Общото събрание на етажната собствености дали собственикът на имота е участвал или не в
конкретното общо събрание на етажните собственици не рефлектира
върху качеството на процесния апартамент на част от етажната собственост,
съществуваща на конкретния административен адрес.Следва да има предвид, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна
собственост се извършва само след отправено искане от потребителите на топлинна
енергия ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), но субектът,
който трябва да отправи искането, е различен. Чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след
измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните
собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. Запазва се принципа за присъединяване към топлопреносната
мрежа на етажни собствености само по искане на
етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, ( чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква
същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването
на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ) т.е. отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби, с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата
етажна собственост. Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в
енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен
потребител на услугата "доставка на централно отопление".
Действително Закона за защита на потребителя изрично забранява
доставката на централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази
доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за
това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя
доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане
(чл. 62, ал. 2 ЗЗП).
Законодателното решение обаче не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката, защото и двата нормативни акта изискват искане
(съгласие) от потребителя на топлинна енергия да му бъде доставяна такава, за
да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който
прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на
етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на
отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно
право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под
режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се
явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да
отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез
топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на
потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена.
Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на
избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава
мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под
режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен
етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната
инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо
правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът
на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно
цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от
сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при
доставката на централно отопление в сградата.
Обстоятелството
дали ответникът е подписал или не
протокола и бил ли е съгласен или не с
избора на топлинен счетоводител не го освобождава от обвързаността му с решението на мнозинството,
което е взето в съответствие с предвидените в закона правила. Още повече, че по
делото няма данни решението на Общото събрание на етажната собственост да е
било оспорено респ.отменено. Именно въз основа на предоставените му правомощия
топлинния счетоводител е извършвал
отчитането и дяловото разпределение на потребената
топлинна енергия за процесния период. Затова не е било необходимо подписването
на индивидуален договор между всеки от етажните собственици вкл. Й.Г. и ищцовото дружество. Освен
това видно от заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза прец процесния период абонатът е консумирал топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване,
както и топлинна енергия за сградна инсталация и
топлинна енергия чрез отоплителни тела.
Сумите за сградна инсталация се
начисляват през месеците в отоплителния сезон на основание чл.143 от Закона за
енергетиката. А съгласно чл. 153 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост ,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата. Сумите за отопление в конкретния случай са начислени от „*** ***съгласно
правилата и методиката, определени в наредбите за топлоснабдяването.
В тази насока е и заключението на вещото лице по назначената техническа
експертиза. Ето защо суми за мощност, за сградна
инсталация и отопление на общите части се дължат от всички абонати в абонатните
станции с топлоподаване на топлоенергия за отопление т.е. всички етажни
собственици на вход, който се отоплява с топлинна енергия от абонатна станция с
топлоподаване.
Недоказани са твърденията на ответника, че в процесния период не е
потребявал топлинна енергия и не е искал
предоставяната от ищеца топлинна енергия.
Лицето не е загубило и понастоящем качеството си на потребител на
топлинна енергия по смисъла и на Директива 2011/83, ето защо съдът приема за
доказано, че дължи сумите претендирани от ищцовото дружество.
В тази насока са и решенията по дело С -708/2017 и С-725/2017г. на
Съда на ЕС по отправено преюдициално запитване
на основание чл.267 ДФЕС от РС Асеновград,
в които съдът постановява, че не е в нарушение чл.27 от Директива
2011/83/ЕС националната правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда на
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и
дори да не я използват в своя
апартамент. На още по-голямо основание
собственикът дължи суми за потребена топлинна енергия
за отопление и горещо битово водоснабдяване на имота му.
Неоснователно е
възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла давност по
чл.111 ЗЗД. Видно от заключението на вещото лице вземанията по фактура №
**********/31.07.2017г. са станали изискуеми на 15.09.2017г., тези по фактура №
**********/31.07.2018г. – на 15.09.2018г., а тези по фактура №
**********/31.07.2019г. – на 15.09.2019г. т.е. 3 годишният срок за погасяване
на правото на принудително изпълнение на вземанията не е изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
01.06.2020г., която дата е меродавна за
установяване на съществуването на вземанията.
Видно от указанията, дадени с ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.9, с разпоредбата
на чл.422 ал.1 ГПК, според която
искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е
създадено изключение от общото
правило на чл.125 ГПК относно момента
на предявяване на иска и възникване на съответните правни последици (вкл.
прекъсване и спиране на давността). Посочената в
нормата на чл.422 ал.1 ГПК фикция обаче не
означава, че съществуването на материалното право се установява единствено към
този момент, без да се съобразяват фактите от значение за спора към момента на
формиране на силата на присъдено нещо, а именно - приключване на съдебното
дирене, след което решението влиза в сила. В производството по чл.422 ГПК общото правило
на чл.235 ал.3 ГПК е приложимо, като
съдът взема предвид всички факти, които са от значение за спорното право, а
това са фактите, настъпили след предявяване на иска, респ. – след момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С подаване на исковата молба, давността се
прекъсва, съгласно чл. 116, б. "б" ГПК, като по този
начин се проявява ефектът на спиране на давността по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД, за времето
докато трае съдебния процес за вземането. При неуважаване на иска отпада с
обратна сила ефектът на спиране на давността и се осуетява прекъсването на
давността.
С оглед на горното съдът приема, че давността
е спряна и правото принудително да се
събират вземанията не е погасено понастоящем по давност. В тази насока е и
практиката на ВКС Решение №118/12.12.2019г. по дело
2288/2018г. на ВКС, ТК и др.
С оглед на горното, съдът установява по
безспорен и категоричен начин основанието,
размера
на вземанията и начина за определянето им, за които е
издадена процесната заповед за изпълнение.
Ето защо исковете на „Т.С.“ ЕАД следва да
бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ответникът да заплати на ищеца
направените по делото разноски: разноски в исковото
производство - сумата
от 52,18 лв. платена държавна такса, сумата от 600 лв. за вещи лица и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, както и деловодни разноски в заповедното производство – сумата
от 52,18 лв. платена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение или общо сумата от 804,36 лв. По отношение на разноските, направени в
заповедното производство, същите съставляват акцесорно
вземане, което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно
съдебно предявено притезание, а представляват правна
последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното право по
делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното
искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните
искове са явно основателни и доказани,
то отговорността за разноските и в заповедното производства следва да остане
върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са
Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по
ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение № 666/13.07.2012г. на ВКС по ч.т.д.№
461/2012г.; Решение № 40 от 05.06.2012г. на ВКС по т.д.№14882011г.,
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.дело
№ 6/2012г. ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от
гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на ***с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
изпълнителния ***съществуват вземания против Й.Т.Г., с ЕГН **********, настоящ
адрес: *** и последният дължи на дружеството следните суми: сумата от 2263,99
лв.-главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2016г.-м.04.2019г., сумата от 291,55 лв.- мораторна
лихва за забава за периода 15.09.2017г. -06.02.2020г. , сумата от 45,54 лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м. 01.2017г.
до м.04.2019г., сумата от 7,88 лв. – лихва за периода от
03.07.2017г.-06.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК ( 21.02.2020г.) до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 Й.Т.Г., с ЕГН **********, настоящ адрес: *** да заплати на „***,
със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния
директор ***, сумата от 804,36 лв. общо направени деловодни разноски в
исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му
в сила да се изпрати
по ч.гр.д.№2044/2020г.
описа на РС-Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|