Р Е Ш Е Н И Е
№ 260065
гр. Първомай, 23.07.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори
съдебен състав, в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет
и първа година с
Председател:
София Монева
при участието на секретаря Петя
Монева,
след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 157 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Х.В. в качеството
на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.А.Ш. и юрисконсулт Е.Н.Е., моли съда да признае за
установено в отношенията между страните, че ответникът Г.П.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***, му дължи сумата от 600, 00 (шестстотин) лева –
главница по Договор за кредит № **********/09.05.2016 г., сключен между
„4финанс“ ЕООД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитодател”,
и ответника, от друга страна като „Кредитополучател”, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до изплащане на вземането, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 260000/05.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.
Претендира и присъждане на
сторените в настоящото и заповедното производство съдебно-деловодни
разноски.
Исковите претенции се обосновават с фактически твърдения,
че по силата на Договор за кредит № **********/09.05.2016 г., сключен в електронен формат
по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние и Закона за
електронния документ и електронния подпис и анексиран на 25.05.2019 г., и приложимите към него Общи
условия, „4финанс“ ЕООД се задължило
да предостави на ответника паричен заем в размер на 600,
00 лева, а последният, предварително информиран за параметрите на сделката
чрез стандартен европейски формуляр,
се ангажирал да възстанови на заемодателя заемната сума и да му заплати в срок
до 08.06.2016 г. уговорената възнаградителна
лихва за периода от 09.05.2016 г. до 08.06.2016 г. и такса експресно разглеждане в размер съответно на 17, 95 лева и 143, 41 лева.
Релевира се, че заемателят
получил преведената му от финансовата институция кредитната сума чрез „Изипей” АД, както
следва: на 09.05.2016 г. – 500, 00 лева, и на 30.05.2016 г. – 100, 00 лева, но
се въздържал от погасителни престации.
Въз основа на Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-033/23.11.2018 г. кредитодателят прехвърлил на ищеца процесното вземане, за което последният в качеството на пълномощник на
цедента изпратил чрез пощенски
оператор уведомление до заемополучателя, връчено му лично на 17.12.2018 г.
Сочи се, че приобретателят
пристъпил към принудително удовлетворяване на притезанието
си по реда на чл. 410 от ГПК, постановено с издадена в негова полза Заповед № 260000/05.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 о т ГПК по ч. гр. дело № 1/2021 г. по
описа на
Районен съд – Първомай, ІІ състав, срещу която длъжникът
депозирал възражение.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът не е упражнил правото си на писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
пълномощник юрисконсулт Енил Енев поддържа исковата
претенция и пледира за произнасяне на неприсъствено решение, а ответникът,
редовно призован, не изпраща процесуален представител и
не застъпва позиция по предмета на делото.
След като
констатира кумулативното наличие на
процесуалните условия, предвидени в чл. 239, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 от ГПК,
доколкото:
Ø
на ответника
са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в открито съдебно заседание;
Ø
ответникът
не е депозирал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК и редовно призован, не
се представлява в открито съдебно заседание, без да е отправил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие;
Ø
ищецът е
обективирал воля, съобразно чл. 238, ал. 1 от ГПК, и
Ø
с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищцовата страна
писмени доказателства предявеният иск се преценя за вероятно основателен, съдът
е мотивиран да постанови неприсъствено решение, с което, без да излага мотиви по съществото на спора, да го уважи изцяло, ведно със законната лихва за просрочие от
завеждане на заповедния процес – 04.01.2021 г., до окончателното
издължаване, с изключение
на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., през който чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (с
настоящо заглавие Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците) освобождава частноправните длъжници от отговорността за забава.
Предвид гореуказания
правен резултат се обосновават предпоставките на чл. 78, ал. 1 от ГПК за осъждане на ответника да
възстанови съдебноделоводните разноски на ищеца, сторени, както следва:
Ø в настоящото производство в размер на 25, 00 лева
– довнесена държавна такса за разглеждане на предявения иск, и
Ø в заповедното производство – в общ размер на 75, 00
лева, от които 25, 00 лева – внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, и 50, 00 лева –
възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт, определено
от съда по реда на чл. 78, ал. 8, изр. 1 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Претендираният разход от 300, 00 лева за адвокатско възнаграждение в
текущото производство не следва да се присъжда, тъй като документи, доказващи
неговата дължимост и заплащане, не са представени.
Водим от горното, и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, ответникът Г.П.К.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи
на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р.Х.В. в качеството
на управител и по процесуално пълномощие от адв. Н.А.Ш. и юрисконсулт Е.Н.Е., сумата от 600, 00
(шестстотин) лева – главница по Договор за кредит № **********/09.05.2016 г.,
сключен между „4финанс“ ЕООД, ЕИК: ***, от една страна като „Кредитодател”, и
ответника, от друга страна като „Кредитополучател”, ведно със законната лихва,
считано от 04.01.2021
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда) до окончателното изплащане, с
изключение на периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. вкл., за принудителното
изпълнение на което вземане е издадена Заповед № 260000/05.01.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1/2021 г. по описа
на Районен съд – Първомай, ІІ
състав.
ОСЪЖДА Г.П.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: ***,
представлявано от Р.Х.В. в качеството на управител и по процесуално пълномощие
от адв. Н.А.Ш. и юрисконсулт Е.Н.Е., както
следва:
Ø
сумата от
25, 00 (двадесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски в исковото
производство за довнесена държавна такса за
разглеждане на предявения иск, и
Ø сумата от 75, 00 (седемдесет и пет) лева – съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 1/2021
г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав, за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и за квалифицирана процесуална защита от юрисконсулт.
ДА СЕ ВЪРНЕ И ДОКЛАДВА на
състава досието на ч. гр. дело № 1/2021 г. по описа на Районен съд – Първомай,
ІІ състав, ведно със заверен препис на решението.
ДА СЕ
ВРЪЧИ на страните препис от решението.
Настоящото
решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ПМ