РЕШЕНИЕ
№ …………..
гр.Плевен, 20.11.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Плевенски окръжен
съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на двадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря ……. …………………………...………………..в присъствието на
прокурора……………………..………………………………………като разгледа
докладваното от съдията……….. ТАТЯНА БЕТОВА…..в.гр..д. N 751 по описа за 2020год., на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид :
Производство
по чл.435,
ал.2, т.6, пр.2 ГПК.
Производството по делото е
образувано по жалба на И.К.И.-длъжник по изп.дело № 20208150400678 против
действия на ЧСИ Т.К.–отказ да прекрати изпълнителното производство, постановен
на 29.07.2020г. Жалбоподателят твърди, че задължението му е погасено по
давност. След оставяне на жалбата без движение, с указания да посочи на кое
основание от посочените в чл.433 от ГПК иска да бъде прекратено изпълнителното
дело, както и дали обжалва отказа да се
прекрати делото или иска да бъде признато от съда, че не дължи сумите,
за които срещу него е издаден изпълнител лист. С възражение вх.№ 262839 от
13.11.2020г. жалбоподателят И.И. е заявил, че иска да бъде прекратено
изпълнителното дело на основание чл.433, т.8 от ГПК. С възражение вх.№ 262869
от 16.11.2020г. отново е подновил искането да се прекрати изпълнението поради
това, че вземането му е погасено, тъй като от издаването на изпълнителния лист
до завеждане на делото е изтекъл изискуемия от закона давностен срок, през
който не е предприето действие от взискателя.Поради това счита, че ще се вземе
обективно решение.
Ответникът
по жалбата – взискателят „***”ЕООД гр.София, не е взел становище по жалбата.
В мотивите си ЧСИ Т.К. е
изложила своите съображения за предприетите изпълнителни действия, които
длъжника оспорва. Посочил е, че не е от компетентността на съдебния изпълнител
да решава дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния
титул съществува или не и дали същото е погасено по давност. Възражения за
изтекла давност следва да се правят пред компетентния районен съд. В заключение е заявил, че счита жалбата за
недопустима.
Окръжният съд, като обсъди оплакванията,
направени в жалбата и подадените от жалбоподателя уточняващи я молби, прецени
мотивите на ЧСИ, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното :
Жалбата е
редовна, подадена е в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК и е допустима, тъй като
съгласно чл.435, ал.2, т.6, пр.2 от ГПК длъжникът по изпълнението може да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство,
поради което не следва да бъде разглеждана по същество.
Установява се, че изпълнителното
дело е образувано по молба на взискателя „***”ЕООД гр.София срещу длъжника И.К.И.
за събиране на сумите присъдени по ч.гр.д. № 6948/2013г. от РС-Плевен и издаден
изпълнителен лист. Първоначално въз основа на същия изп. лист е било образувано
изп.дело № 20148150400369 по описа на ЧСИ К..Ва гърба на изп. лист е направено
отбелязване за връчване на ПДИ и за последното изпълнително действие.След
образуването на второто дело, на длъжника е изпратено съобщение за това и на 14.07.2020г.
от него е постъпило възражение с вх. № 22933 за настъпила погасителна давност
на вземането.Поради това длъжникът е поискал от съдебния изпълнител да бъде
прекратено изпълнително дело. Със
съобщение от 29. 07.2020г. до длъжника, получена на 07.08.2020г., ЧСИ К. е
отказала да прекрати изпълнителното дело, тъй като няма компетентността да
преценява дали притезателното право, което е материализирано в изпълнителния
титул съществува или не и дали същото е погасено по давност, като е указала на
длъжника възражението следва да бъде депозирано пред компетентния районен съд.
Окръжният
съд, в настоящия си състав счита, че подадената от длъжника жалба, така както
са изложени основанията за обжалване – пороците на обжалваното изпълнително
действие, е неоснователна. Пред въззивния съд длъжника се е позовал и на т.
нар. процесуална перемпция – на основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Такава
очевидно не е настъпила по новообазуваното през 2020г. изпълнително дело, тъй
като съгласно цитирания текст изпълнителното дело се прекратява когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за
издръжка. Такива две години от образуване на делото не са
изминали, поради което прекратяване на това основание не може да се приеме, че
е настъпило и не може да бъде постановено. Въпреки указанията на ЧСИ К. и
указанията дадени с разпореждането за оставяне на жалбата без движение,
жалбоподателят продължава да се позовава на възражение за давност, което иска
да бъде разгледано в изпълнителното производство, в т.ч. и при обжалване на
действията на ЧСИ пред окръжния съд. Такъв способ за защита на правата му не е
достъпен, тъй като оспорването на вземането, за което е издаден изпълнителен
лист следва да се извърши по исков ред и компетентен с оглед цената на иска е
районния съд.
Съгласно чл. чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението,
съгласно ал.2 на същия текст искът на длъжника може да се основава само на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Случая е именно такъв – длъжникът
твърди, че е настъпил факт/изтичане на давностен срок/, след приключване на
делото, по което е издаден изпълнителния лист и поради това то е погасено по
давност и не съществува. Едва след уважаване на такъв иск ще съществува
основание за ЧСИ да прекрати изпълнителното дело - основание по чл.433, ал.1,
т.7 от ГПК.
Въз
основа на тези правни съображения частната жалба като неоснователна трябва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение като неоснователна жалбата на И.К.И.-длъжник по
изп.дело № 20208150400678 против действия на ЧСИ Т.К.–отказ да прекрати
изпълнителното производство, постановен на 29.07.2020г.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :