РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 27 април 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д.
като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА
гр. д. №714 по описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД
Постъпила е искова молба
от „БНП П. П.Ф.“ С.А., Париж, рег.№******, чрез клон България с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. С., 1766, ж.к. М. *, Б. п.С. сгр. **, представлявано от
Д.Д. – зам.управител, действащо чрез юрисконсулт Н. М., срещу ответника А.И.Б.
с ЕГН ********** *** с искане да бъде признато за установено, че му дължи
сумата 1920.00 лева, за която била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК.
Ищецът
основава иска си на Договор потребителски кредит, опускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 11670607 от 30.10.2015 г., по силата на който на ответницата
бил предоставен заем под формата на кредит чрез кредитна карта в размер на
1000.00 лева. Претендираната сума от 1920.00 лева включва 1066.80 лева –
главница, включваща усвоените суми, такси и комисионни, 156.63 лева –
стойността на застраховка по кредита, 603.96 лева – възнаградителна лихва от
01.05.2016 г. до 11.10.2017 г. и законна лихва за забава в размер на 93.15 лева
от 11.10.2017 г. до 11.07.2018 г.
Претендират
се разноски в заповедното и в исковото производство.
В
срока по чл. 131 ГПК адв. Р. М., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за
особен представител на ответницата, е подала отговор на исковата молба, с който
изразява становището си за неоснователност на иска. Изтъква следните
съображения: неяснота относно претендирания размер за главница и защо същият
надхвърля посочения от кредитора размер от 1000 лева; неяснота относно това как
е определен размера на отпуснатия максимален кредитен лимит и въз основа на
какво е оценена кредитоспособността на Б.. Моли предявеният срещу ответницата
иск да бъде отхвърлен.
В
откритите съдебни заседания ищецът не се представлява, депозира писмени
становища и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Моли исковете
му да бъдат изцяло уважение, заедно със сторените разноски.
Ответницата
се представлява от особен представител -
адв. Б.Л., след допусната замяна на особения представител, поради
прекратяване на дейността като адвокат на Р. М.. Новоназначеният особен
представител оспорва валидността на договора, като изтъква, че отделните
страници са изписани с различен шрифт и това прави някои от тях напълно
нечетеливи и несъобразени с изискването на ЗЗП, от което очертава тезата си за
нищожност на договора. Оспорва А.Б. да е редовно уведомена за предсрочната
изискуемост на кредита, като счита, че подписът върху документът, с който ищеца
иска да докаже връчване на уведомлението, не е положен от кредитополучателя.
Съдът, като обсъди становищата на страните и въз основа на
представените доказателства, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищецът представя
документ – в заверения копия, именуван Договор потребителски кредит,
опускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CREX 11670607 от
30.10.2015 г. съдържащ 5 броя листи с 5 страници. В долния ляв ъгъл на всяка
страница са изписани числата, както следва: 6 от 11, 7 от 11, 8 от 11, 9 от 11,
10 от 11.
В долния десен ъгъл, противоположно стоящ срещу поредността на
страниците, е изписана дата и час на разпечатване: 30-10-2015 11:21.
На първия лист от документа е посочено, че на 30-10-2015 г. в гр. Луковит
между кредитора – „БНП П.П. Ф.“ ЕАД, чрез „П.“ ООД, и кредитополучателя А.И.Б.
се сключва Договор за потребителски паричен кредит със следните параметри и
условия:
-
Обща цена на стоките: 650,00 лева;
-
Размер на кредита: 731,90 лева;
-
Месечна погасителна вноска: 47,98 лева;
-
Брой вноски: 18
-
ГПР 23,44%.
Описани са финансираните стоки и услуги: пералня Daewoo с цена 650,00 лева и застрахователния
премия в размер на 81,89 лева.
В табличен вид е представен погасителен план за 18 поредни анюитетни
вноски.
Първият раздел на договора е
озаглавен „Условия по договора“ и в отделни клаузи номерирани от т. 1 до т. 11
е предвидено съгласието на страните да сключат договор за потребителски кредит,
предоставен чрез директно плащане от кредитора на упълномощен търговски
партньор, както и начинът на връщане на кредита – на вноски. Подробно са
уговорени правата и задълженията на страните в различни хипотези.
Следващият раздел е озаглавен „Отпускане на револвиращ кредит, издаване и
ползване на кредитна карта“, включващ т. 12 до 21. В този раздел е
предвидено, че кредиторът може в 18 месечен срок от първата погасителна вноска
по кредита да предостави на кредитополучателя кредитна карта с максимален
кредитен лимит до 10 000 лева, който представлява револвиращ кредит и
който може да се ползва чрез платежен инструмент – кредитна карта с предоставен
ПИН.
В т. 21 е уговорено, че кредитната
карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя заедно с документ –
приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задълженията за кредитополучателя за
плащания по картата ще възникнат след активирането и използването й в
съответствие с този договор и приложенията.
Последната приложена страница от
документа – 5 лист, „10 от 11“, след края на печатния текст за кредитополучател
саморъчно е изписано името А.И.Б., дата 30-10-2015 г., и е положен подпис.
Същият подпис е положен в долния десен ъгъл на всяка една от предходните
страници.
За оторизирано лице саморъчно е
изписано името И. Д. В., дата 30.10.2015 г., подпис и фирмен печат на „П.“ ЕООД
– Ч.б..
Особеният представител адв. Б.Л. не
оспорва, че подписите за кредитополучател са положени от ответницата А.Б. и
затова съдът прие, че изявлението в договора е направено от нея, съгласно
общото правило на чл. 180 ГПК относно формалната сила на документите.
Към представените доказателства от ищеца има
Декларация за предоставяне на лични данни, подписана от кредитополучателя, също
неоспорена и с данни да е разпечатана на 30-10-2015 в 10:49, както и фактура за
стоката – пералня, издадена от „П.“ ЕООД – отороизираното лице, чрез което е
сключен договора за кредит.
Ищецът представя копия документи –
л. 21 – 29, чието основно съдържание не може да бъде прочетено без използване
на увеличително стъкло – лупа. Затова с Разпореждане от 10.12.2018 г. заедно с
указанията към ищеца за отстраняване на нередовности в обстоятелствената част
на исковата молба, бе разпоредено ищецът да представи четливи документи с
размер на шрифта минимум 12 пункта.
С определението по реда на чл. 140 ГПК съдът задължи ищеца да представи в оригинал договора за потребителски кредит
и всички приложения към него, включително приложението за кредитна карта.
Ищецът представи в оригинал
кредитното досие на А.Б., в което се съдържа обсъдения Договор за кредит за
покупка на стоки – пералня, съдържащ общо 5 листа, Декларацията за предоставяне
на лични данни с копие от личната карта на ответницата на гърба на същия
документ, Фактурата, издадена от „Принс“ ЕООД за пералнята, както и 9 броя
оригинални документи, подписани от ответницата и оторизираното лице,
представител на „Принс“ ЕООД, които и в оригинал са напълно нечетливи с
невъоръжено око. Единственият текст, който може да бъде възприет зрително е
записаното в горен ляв ъгъл на всеки документ „Общи условия“, видомо фирмено
лого на BNP PARIBAS
CARDIF, данни за разпечатване от интернет адрес, от чийто текст може да се
предположи, че съдържанието на документите е свързано със застрахователен
сертификат.
Съдът не изгради никакви фактически
изводи въз основа на тези документи, тъй като съдържанието на същите е
недостъпно за съда.
С исковата молба – л. 31 – 32,
ищецът представи копие от „Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 11670607 CARD
12958931“ от 30-10-2015 г.“ от 2 страници.
Този документ, въпреки указанията,
не бе представен в оригинал. От копието на документа е видно, че в него са
посочени като страни кредитор: ищцовото дружество, представлявано от Н.Н.,
Търговски директор, и кредитополучател А.И.Б., с предмет револвиращ кредит от
1 000 лева, достъп до който се предоставя чрез кредитна карта Мастъркард.
Чрез тази карта кредитополучателят ще се идентифицира и това ще има значението
на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. В т. 5 изрично е посочено,
че първоначалният ПИН се съобщава на клиента чрез приложена към настоящия
документ процедура по активация – неразделна част от договора за кредит.
В края на копието от документа е
положен подпис само за кредитора, чрез посочената за търговски директор Нели
Недялкова, и подпечатано с фирмен печат на БНП П. П. Ф. ЕАД – София – 3.
Документът не носи подпис на
ответницата А.Б..
Ищецът представи извлечения от
кредитна карта с посочен титуляр в счетоводството на ищеца А.И.Б., съдържащо
данни за трансакции с картата, първата от които на 13-04-2016 г.
Ищецът представя „Последна покана“ с
дата 17-10-2017 г., в която е отправил изявление до А.Б., че съгласно
отпуснатия й револвиращ кредит тя е активирала и използвала кредитната си карта
Мастеркард CARD 12958931,
като е преустановила плащания на вноски на 01.05.2016 г. и към момента
задължението й възлиза общо на 1829,44 лева., което я кани да плати в 7-дневен
срок от получаване на уведомлението.
Ищецът представя с исковата молба
копие от товарителница – л. 36, според чието съдържание А.Б. е получила покана
за предсрочна изискуемост по документ от ищеца с изх.№ CARD 12958931 на 21-10-2017 г. Този документ
бе оспорен от процесуалния представител на ответника – първоначално
определеният адв. Р. М.. Ищецът не представи оригинала на документа, поради
което и на основание чл. 193, ал. 2 ГПК съдът изключи документа от доказателствата
по делото с протоколно определение от 04-02-2020 г. Ищецът е предупреден с
изрично разпореждане от 20-01-2020 г. за
последиците от непредставяне на оспорения документ в оригинал.
Едновременно с това вещото лице инж.
С. П., назначен по съдебно-техническа експертиза със задача да изследва
документа, дава категорично заключение, че подписът в товарителницата (копие)
не е положен от лицето, подписало Договора за стоков кредит – А.Б..
Съдът по искане на особения
представител за нуждите на насрещно доказване изиска справка за задграничните
пътувания на ответницата, от която е видно, че А.Б. е напуснала Република
България на 02-03-2017 г. и е влязла в страната на 28-04-2018 г., след което
отново на 04-05-2018 г. е излязла по шосе през граничния пункт Калотина.
Съдът допусна съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Н.Р., която след проверка в счетоводството
на ищеца, е установила, че на дата 13-04-2016 г. са изтеглени от 2 различни
банкомата общо 600,00 лева, на следващия ден 14-04-22016 г. от три банкомата
още 250,00 лева, на 16-04-2016 - 70,00
лева, и на 18-ти и 19-ти – по 50,00 лева, всичко изтеглени средства 1020,00
лева.
По заявление на ищеца в негова полза срещу
ответницата А.Б. е издадена Заповед за изпълнение № 325/27-07-2018 г. по чгрд№
495/18 г на РС Луковит за сумата 1 223,43 лева – главница по Договор за
револвиращ потребителски кредит, активиран на 13-04-2016 г., с 603,96 лева –
възнаградителна лихва и 93,15 лева – мораторна лихва.
Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Представени са
доказателства – Нотификация за презгранично сливане и справки от ТР на Франция,
от които е видно, че ищецът е правоприемник на кредитора „БНП П.П.Ф.“ ЕАД чрез
осъществено сливане между българското и френско дружество.
При така
установена фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване
на вземане по издадена заповед за изпълнение има своето материално правно
основание в чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира, че единствената договорна
обвързаност между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД и ответницата е по силата на
Договор за стоков кредит, чрез който е закупена пералня директно от
оторизирания представител на кредитора – „П.“ ЕООД – Ч.б., който е продал в
магазина си в гр. Луковит стоката.
В този договор
е предвидена принципна възможност кредитора да предостави револвиращ кредит на
потребителя в размер до 10 000 лева в рамките на 18 месеца от сключване на
потребителския кредит за закупуване на стока. Уговорен е начинът на усвояване
на този кредит – чрез платежен инструмент – кредитна карта.
От съдържанието
на подписания от А.Б. договор обаче не може да се направи извод, че тя се е
съгласила да получи кредит при конкретните параметри, които се твърдят в
исковата молба – размер от 1000 лева, със задължение за заплащане на лихви и
такси за използване на кредитната карта.
Приложението,
на което се позовава ищеца, не носи подписа на потребителя А.Б. и очевидно, че
същото не е част от договора за потребителски кредит за закупуване на стока.
Освен че
приложението, в което има конкретни параметри на договора за револвиращ кредит,
не е подписан от потребителя, то прави впечатление, че кредиторът е
представляван от различно от оторизираното лице, чрез което е сключен договора
за закупуване на стока.
Това приложение
не бе представено на съда в оригинал. Не са представени и други доказателства,
въпреки изричното указание, дадено по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК към ищеца с
определението на съда от 12-09-2019 г., че не сочи доказателства за сключването
на Договор за кредитна карта CARD 12958931.
По тези
съображения съдът прие, че между страните не е възникнала облигационна връзка,
по силата на която ответницата да има задължение да върне потребителски заем.
Този извод не
се променя от обстоятелството, че ищецът в счетоводството си отчита задължения
за А.Б., защото счетоводните записвания следва да намират своето основание в
отношенията между търговеца и неговите контрагенти, каквото в случая не се
установи.
Ищецът не
представи доказателства, от които да е видно, че е предал кредитната карта с
посочен номер на А.Б., както и да й е предал ПИН, чрез който тя да се
идентифицира, използвайки кредитната карта.
Обстоятелството,
че почти 6 месеца след твърдяната дата на сключване на договора за револвиращ
кредит има направени трансакции с платежния инструмент по никакъв начин не може
да доведе до извод, че именно А.Б. е лицето, което е използвало кредитната
карта. Това е така, защото няма нито едно доказателство, че тази карта й е
предадена заедно с първоначалния ПИН.
Дори и
последното да бъде осъществено, то за А.Б. не може да възникне договорно
задължение за връщане на кредит, защото съгласно правилата ЗПК, всеки договор за потребителски кредит трябва да
бъде сключен при спазване на изискванията за писмена форма и минимално съдържание,
които в случая не са спазени.
По тези съображения съдът достигна до
извод, че предявеният иск е изцяло неоснователен, поради това, че не се доказа
между страните да е налице твърдяната от ищеца договорна връзка.
По
разноските
При този изход на делото всички разноски
следва да бъдат понесени от ищеца, който е платил предварително дължимите
държавни такси, разходи за експертизи и за възнаграждение на особения
представител, което следва да бъде изплатено в полза на адв. Б.Л..
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП
П. П. Ф.“ С.А., Париж, рег.№******,
чрез клон България с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С.,
1766, ж.к. М. *, Б. п. С., сгр. **, представлявано от Д.Д. – зам.управител,
действащо чрез юрисконсулт Н. М., иск по реда на чл. 422 ГПК срещу ответника А.И.Б.
с ЕГН ********** *** с искане да бъде признато за установено, че му дължи
сумата 1920.00 лева, за която била издадена Заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК №
325/27-07-2018 г. по ч.гр.д№ 495/18 г на РС Луковит, произтичащи от Договор за
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD 12958931., активиран на 13-04-2016 г., поради
недоказаност.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Б.Л.,
назначена за особен представител на ответника А.И.Б., адвокатско възнаграждение
в размер на 365.00 лева от внесения депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните – на А.Б., чрез особения представител.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ……………………………….