Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр. Сливен, 28. 02. 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети февруари,
две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия Бозукова касационно
административно-наказателно дело № 4 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас
против Решение № 462 от 05.11.2019 г., постановено по АНД № 985/2019 г. по
описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление
/НП/ № 432680-F435417 от 03.04.2019 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, с което на ЕТ „Б. – М.М.“***, за
нарушение на чл. 42, ал. 1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и
на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В касационната жалба жалбоподателят излага съображения за
неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че Районният съд
незаконосъобразно е приел, че нарушението е маловажно. Моли решението на
Районния съд да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което процесното
НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от ст. юриск. Д., който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.
Ответникът по касационната жалба, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и моли решението на Районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на
обжалваното съдебно решение.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал.
1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на
31.10.2018 г. на ЕТ „Б. – М.М.“ е
съставен АУАН № F435417 от служител на НАП, за това че при извършена на
27.10.2018 г. проверка в търговски обект–к.-а., намиращ се в гр. С. и с. от ЕТ „Б. – М.М.“, е установено, че търговецът
не е изпълнил задължението си в да съхранява в обекта свидетелство за
регистрация на фискалното устройство. Актосъставителят е приел, че са нарушени
разпоредбите на чл. 42, ал. 1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във
връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на 03.04.2019
г. е издадено процесното НП.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
Районният съд е направил извод, че от събраните по делото доказателства е
установено, че е налице неизпълнение на задължение по чл. 42, ал. 1 т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, но се касае за нарушение, което може да
се квалифицира като маловажен случай, поради което административнонаказващият
орган е следвало за приложи чл. 28 от ЗАНН.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно.
С оглед установените по делото факти, Районният съд законосъобразно
е приел, че търговецът е извършил административното нарушение, описано в АУАН и
в НП. По делото са събрани доказателства, че същият не е изпълнил задължението
си по чл. 42, ал. 1 т.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като са правилни изводите на Районния съд, че
процесното административно нарушение носи белезите на маловажен случай. От
събраните по делото доказателства би могло да се направи обоснован извод за
маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Преценката за “маловажност” следва да се
прави на базата на конкретните фактически обстоятелства по случая – вида на
нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на вредните
последици, ако са настъпили такива, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и
целите на административното наказване. Действително описаното в акта и в НП
нарушение е на формално извършване – осъществен е състава на нарушението по чл.
42, ал. 1 т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ но настоящият съдебен
състав споделя изцяло извода на РС Сливен, че в случая е налице основание за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. Несъмнено липсата на настъпили вредни последици от
извършването на нарушението разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съдът намира, че институтът
на чл.28 от ЗАНН е приложим по отношение на административнонаказателните
разпоредби на ЗДДС. Значимостта
на увредените с деянието обществени отношения не изключва априори приложението
на чл.28 от ЗАНН. Законът не прави разграничение дали нарушението засяга
обществени интереси с по-малка или по-голяма обществена важност, като задължава
административнонаказващият орган да извърши преценка за маловажност на всеки
отделен случай с оглед на обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния извършител. С оглед на обстоятелствата по извършване на нарушението
– същото е за първи път, касае се за изключително малък търговски обект, с
малък оборот, който до идването на проверяващите е бил нулев, ФУ е функционирало,
за контролната покупка е издаден фискален бон, а и търговецът впоследствие се е
снабдил с процесното свидетелство, административният съд намира за
законосъобразен извода на РС Сливен, че не са засегнати съществено целите и
предмета на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и нарушението се явява
“маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007г. на ВКС,
преценката на административно наказващия орган за маловажност на случая по
чл.28 от ЗАНН се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че
предпоставките по чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е
приложил, издавайки писмено предупреждение, това е основание за отмяна на НП
поради издаването му в противоречие със закона. Именно тази преценка на съда е
направена от РС Сливен в оспореното решение, поради което постановеният от него
акт, с който е отменил обжалваното наказателно постановление, е правилен и
законосъобразен.
По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил
процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в
съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са
допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва
да бъде оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 462
от 05.11.2019 г., постановено по АНД № 985/2019 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: