№ 505
гр. Велико Търново, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Владимир Страхилов
Илина Гачева
като разгледа докладваното от Илина Гачева Въззивно гражданско дело №
20214100500795 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от Т. АТ. Д. с ЕГН **********, представлявана от адв. Р.И. Т. от
АК - Монтана, въззивна жалба, е решение № 1076/20.09.2021г. по гр.д. № 1095/2021г. по
описа на ВТРС, с което спрямо въззивната страна по предявен пред първата инстанция
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, е прието за установено със
сила на пресъдено нещо, че същата дължи на “***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от **** /заедно от всеки двама от тях/, действащи чрез
пълномощника адв. А.М. - ВТАК, сумата от 2424,84 лв. /две хиляди четиристотин двадесет
и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща стойност на служебно
начислена електроенергия, за обект на потребление, находящ се в гр. ***, по партида с
абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума има издадена
фактура № **********/06.04.2021г.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за
отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност и
противоречие с процесуалния закон, като вместо него се постанови съдебно решение, с
което да бъде уважен като основателен така предявения отрицателен установителен иск.
Наведени са доводи /оплаквания/ за неправилност на изводите на първоинстанционния съд,
поради несъответствието им със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В защита на своята правна и фактическа теза, въззивната страна посочва агрументи,
касаещи незаконосъобразността на извършената проверка на техническото измервателно
средство от служителите на дружеството, в т.ч. и по отношение на обстоятелството, че
свитетелят, присъствал при извършването й, не е възприел непосредствено и изцяло
действията, осъществявани от служителите на дружеството в хода на провеждането й.
Счита, че не са налице основанията за преизчисляване на дължимия размер на
електроенергия по см. на разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Излага и допълнителни
съображения, свързани с правна преценка относно това, в чия полза възниква правото на
вземане в хипотезата на преизчисляване на дължимия размер за електроенергия от
1
съответния абонат, респ. поддържа, че такова вземане в полза на въззивната страна не е
възникнало, тъй като притежава единствено качеството “оператор на
електроразпределителна мрежа”.
Въззивната страна обжалва първоинстанционното съдебно решение и в частта за
разноските, като поддържа, че размерът им е неправилно изчислен, в т.ч. и с оглед
направеното пред първата инстанция възражение за прекомерност по отношение на
присъденото адвокатско възнаграждение.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от пълномощник на лице, на
което принадлежи правото на обжалване, тъй като е страна по делото /чл.26, ал.1, вр. с чл.
32, т.1 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Не са налице и други абсолютни и/ или
относителни отрицателни процесуални предпоставки, обуславящи недопустимост на
жалбата. Последната отговаря и на изискванията за редовност по съдържание и приложения,
установени с нормите на чл.260 и чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е връчен на другата страна на 11.10.2021г., която в законоустановения
двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. А.М. - ВТАК, е подала
писмен отговор. Въззиваемата страна излага подробни съображения за правилността на
постановения първоинстанционен съдебен акт, поради съответствието му със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и приобщеното без възражения от страните в
хода на първоинстанционното производство и кредитирано като пълно и обосновано в
мотивите на първоинстанционното съдебно решение, експертно заключение по назначената
съдебно - техническа експертиза. С оглед преценката им, се налага извод за наличието на
законосъобразно проведена проверка на техническото измервателно средство, извършена от
служителите на дружеството, в отсъствието на абоната, при присъствие на един свидетел,
удостоверено с подписа на същия, за която на основание чл.49, ал.3 вр. ал. 1 от ПИКЕЕ, е
съставен Костативен протокол /КП/ със съответен номер и дата, отразяващ констатациите на
служителите, извършили проверката. Последният е изпратен на абоната, съобразно със
задължението му по чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ, поради което въззиваемата страна счита, че
Костативен протокол /КП/ със съответен номер и дата, следва да изпълни предназначението
си по см. на разпоредбата на чл.50, ал.5 от ПИКЕЕ, а именно да съставлява годно основание
за преизчисление на дължимия размер на електроенергията от съответния абонат.
Въззиваемата страна поддържа, че с оглед констатациите, отразени в КП, както и от
събраните по делото гласни доказателства, следва да се приеме, че е налице хипотезата на
чл.49, ал.8 от ПИКЕЕ. С оглед на всички тези обстоятеслтва, се налага изводът, че са налице
предпоставките, обуславящи приложението на разпоредбата на чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, за
което са изложени конкретни съображения, придружени с подробен доказателствен
анализ.
Претендира се присъждане на сторените по делото, разноски.
Във въззивното производство няма наведени твърдения за нови и нововъзникнали факти
/обстоятелства, и съответно да са посочени и представени доказателства за тях по смисъла
на чл.266, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Страните не правят доказателствени искания на основание чл.
266, ал.3 ГПК, в настоящото производство.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция, открито съдебно заседание -
въззивната страна, чрез своя процесуален представител, представя молба със съответен
входящ номер, с която заявява желанието си ход на делото да бъде даден, като същото се
разгледа от настоящата инстанция в нейно отсъствие. Въззивната страна представя
подробна писмена защита, която по същество възпроизвежда доводите, изложени във
въззивната жалба. Процесуалният представител на въззиваемата страна се явява в съдебно
заседание, като заявява, че изцяло поддръжа съображенията си, изложени в отговора на
въззивната жалба, като отправя искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен
акт. Представя списък по см. на чл.80 ГПК, за сторените в настоящото производство,
разноски. По така наведените от страните с въззивната жалба и отговора към нея,
2
съображения, както и с оглед становищата им, заявени в представените по делото писмени
защити, настоящата съдебна инстанция намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Първоинстанционният съдебен акт, предмет на въззивна проверка, е валиден, тъй като
съдържа всички предвидени формални реквизити на съдебното решение по см. на чл.236
ГПК, постановен е от законен съдебен състав и е подписан. Първоистанционното решение
се явява и допустимо, тъй като е постановено при липсата на отрицателни - абсолютни и
относителни, както и при наличието на всички положителни предпоставки за
съществуването и упражняването на процесуалното право на иск.
По оплакванията относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, настоящата
съдебна инстанция намира същите за основателни. От събраните по делото писмени и
гласни доказателства по безпротиворечив начин се установява, че на 04.04.2021г.,
служители на въззиваемата страна, извършили проверка на техническото измервателно
средство - електромер със съответен фабричен номер, находящ се на адрес в гр. ***, като за
същия адрес съществува партида с абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, която персонална партида съществува на името на въззивната страна. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол със съответни дата и номер,
както и подпис на лицата. От правилно и последователно установената от
първоинстанционния съд, фактическа обстановка, която настоящата инстанция не намира за
необходимо да преповтаря, като изцяло препраща към същата, е видно, че въззиваемата
страна е изготвила процесния констативен протокол за проведената на 04.04.2021г. -
проверка, по реда и при спазване на процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ /съответната им
приложима редакция от 30.04. 2019г./, а именно при отсъствието на абоната, в
присъствието на свидетел, който е бил на мястото и е разписал собственоръчно съставения
от служителите на въззиваемата страна, констативен протокол. От показанията на същото
лице, разпитано в процесуалното качество на свидетел в хода на първоинстанционното
производство, се установява, че по молба на служителите на въззиваемата страна, същият е
бил повикан от тях, като му обяснили, че се налага формално да се разпише в протокола като
свидетел на извършваната от тях проверка на СТИ, поради това, че в хода на тази проверка,
установили, че същото не работело. От показанията на свидетеля, е видно, че макар и да би
могло да се приеме, че същият не е присъствал през цялото време на извършване на
проверката, е бил наясно, че служителите на въззиваемата страна са констатирали някаква
нередност в проверяваното СТИ. Същото лице е положило собственоръчно подписа си в
съставения от служителите на въззиваемата страна, констативен протокол в качеството на
свидетел на извършената проверка, т.к. за настоящата съдебна инстанция остават извън
предмета на настоящото производство възраженията, свързани с обстоятелствата относно
това колко време фактически това лице е присъствало на проверката, осъществена от
служителите на въззивната страна и дали същото е възприело в пълнота техните действия. С
оглед на това, за настоящия съдебен състав се формира извода, че процесният констативен
протокол за проведената на 04.04.2021г. - проверка, е съставен по реда и при спазване на
процедурата по чл.49 от ПИКЕЕ /съответната им приложима редакция от 30.04.2019г./, в
т.ч. за изготвянето на същия е надлежно уведомена въззиваемата страна /видно от
приложена обратна разписка на л.30/.
По съществото на правния спор не биха могли да бъдат споделени като основателни
изводите на първоинстанционния съд относно приложимостта на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, а
именно промяна в схемата на свързване на СТИ, водеща до невъзможност за отчитане на
преминалото през електромера, количество електроенергия. От заключението по
назначената и приобщена в хода на първоинстанционното производство, съдебно-
техническа експертиза, по ясен и категоричен начин се установява, в т.ч. от разясненията на
вещото лице, дадени при провеждане на съдебното заседание пред първата инстанция, че в
настоящата хипотеза не е налице промяна в схемата на свързване на техническото
измервателно устройство, тъй като не е променен начина, по който се свързват входящия и
изходящия проводник, със съответното техническо устройство, респ. не е налице
3
техническата възможност за отчитане на преминалата през СТИ, електроенергия. Както и
самото вещо лице в разясненията си е отбелязало, тази невъзможност за отчитане на
преминалото количество електроенергия, не може да стане, без намеса, респ. нарушаване на
целостта на самото СТИ, в т.ч. и на поставените на калемния блок, “ведомствени пломби”,
тъй като за да се достигне до промяна на местоположението на трите превключвателя, които
се намират във вътрешната част на СТИ, върху последното следва да е било осъщественото
неправомерно въздействие, което видимо и би могло да бъде установено още на място при
извършване на проверката. Както е видно от съставения при извършването на проверката от
служителите на въззиваемата страна, констативен протокол, не е била констатирана такава
видима външна намеса върху СТИ, /в същия протокол е описано, че пломбите на клемния
блок са били на мястото си и в цялостен вид, като не е констатирано и нарушение в
целостта на самия клемен блок/, която да може да се постави в причнинна връзка с
промяната в местоположението на намиращите се във вътрешността, три на брой
превключватели. От разпита на един от служителите на въззиваемата страна, извършили
проверката на място, се установява, че единствено е било констатирано, че дисплея на СТИ
не светел, като това обстоятелство било забелязано още отнапред, от служител, на комуто е
било възложено непосредственото отчитане на потребената електроенергия.
Във връзка с гореизложените обстоятелства, изводът направен от първоинстанционния
съд по съществото на правния спор, а именно за неоснователността на предявената
отрицателна установителна претенция, изводим от наличието на достатъчно доказателства
за съществуването на предпоставките за прилагане на корекционната процедура по чл. 50,
ал.2 ПИКЕЕ, е неправилен. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установяват факти и обстоятелства от значение за възникване на признатата от законодателя,
правна възможност на въззиваемата страна за осъществяването на корекционна процедура,
при липса на извършена промяна в схемата на свързване на процесното СТИ. Макар и в
съответствие с вече изразеното становище за правната годност на съставения констативен
протокол, същият по своята правна същност, представлява частен удостоверителен
документ, изговен от страна по делото, т.к. за настоящата съдебна инстанция ръководно се
явява установеното в приложимите разпоредби относно доказването в рамките на общия
исков процес, а именно фактите и обстоятелствата, установени в съдържанието му /на КП/,
от една страна не притежават обвързваща материална доказателствена сила за съда, а от
друга са установени от страна, имаща интерес от изхода на правния спор, и като такива
следва да се преценяват с оглед на всички останали доказателства, събрани по делото. От
събраните по делото гласни доказателства, не могат по еднозначен и безпротиворечив начин
да се подкрепят фактите, по начина, по който същите са установени при проведената от
служителите на въззиваемата страна, проверка и обективирани в изготвения на нейно
основание, констативен протокол. Важно е в тази връзка да се отбележи и обстоятелството,
че служителите на въззиваемата страна, в изготвения констативен протокол са отбелязали,
че пломбите на СТИ са били на мястото си, респ. не са били повредени, което обстоятелство
противоречи на разясненията, дадени от вещото лице, че такава намеса, водеща до
неизмерване на преминалото през СТИ, количество електроенергия, каквато е налице в
настоящата хипотеза, няма как да бъде осъществена на практика, без да бъде разрушена
целостта на пломбите и/ или на клемния блок на СТИ. Законово вменено задължение на
съответното електроразпределително дружество, е да поддържа СТИ в състояние, годно за
неговата правилна експлоатация. Предвид това обстоятелство, както и с оглед липсата на
достатъчно доказателства в насока на това, че неправомерното вмешателство върху
процесното СТИ, изразяващо се в промяна на местоположението на три превключвателя,
находящи се във вътрешната му част /под клемния капак/ и водещо до неотчитане на
преминалата през него електроенергия, без да е променена схемата на свързване, за
настоящата съдебна инстанция се формира убеждението, че не са налице предпоставките за
прилагането на корекционната процедура по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ, като с аргумент за по-
силното основание не следва в тежест на въззивната страна да се възлагат последиците от
констатираната неправомерната намеса в СТИ.
На основание гореизложеното, за настоящия съдебен състав възниква единствено
4
възможното фактически и правно обосновано убеждение, че първоинстанционният съд
неправилно е осъществил доказателствения анализ и е приел, че са налице фактите,
обуславящи приложението на фактическия състав по чл.50, ал.2 ПИКЕЕ. Предвид тези
изводи, подадената въззивна жалба следва да бъде изцяло уважена като основателна, а
постановеното първоинстанционно решение да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно в своята цялост.
По отношение на обжалването на първоинстанционния съдебен акт в частта му относно
разноските, настоящата съдебна инстанция счита, че с оглед изхода на правния спор пред
настоящата съдебна инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в
тази своя част, като в изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на
въззиваемата страна останат сторените от нея, разноски за разглеждането на правния спор
пред първата инстанция.
С оглед изхода по същество на правния спор, както и предвид изричното отправеното от
процесуалния представител на въззивната страна, искане за присъждане на сторените в
производството пред настоящата съдебна инстанция, разноски, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/, платени в
брой, за което има представени доказателства /договор за правна защита и съдействие/,
както и сумата от 48,50 лв. /четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ - държавна такса
за въззивно обжалване, или общо сумата от 488,50 лв. /четиристотин осемдесет и осем лева
и петдесет стотинки/, настоящата съдебна инстанция счита, че на основание чл. 78 ГПК,
следва да присъди същите в полза на въззиваемата.
Предвид горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като неправилно и незаконосъобразно Решение № 1076/20.09.2021г. по
гр.д. № 1095/2021г. по описа на ВТРС, с което спрямо въззивната страна по предявен пред
първата инстанция отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, е прието
за установено със сила на пресъдено нещо, че същата дължи на “***, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от **** /заедно от всеки двама от
тях/, действащи чрез пълномощника адв. А.М. - ВТАК, сумата от 2424,84 лв. /две хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща
стойност на служебно начислена електроенергия, за обект на потребление, находящ се в гр.
***, по партида с абонатен номер ********** и клиентски номер **********, за която сума
има издадена фактура № **********/06.04.2021г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. АТ. Д. с ЕГН **********, по предявения от нея
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, не дължи на “***, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от ****, сумата от 2424,84
лв. /две хиляди четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и четири стотинки/,
представляваща стойност на служебно начислена електроенергия, за обект на потребление,
находящ се в гр. ***, по партида с абонатен номер ********** и клиентски номер
**********, за която сума има издадена фактура № **********/06.04.2021г.
ОСЪЖДА ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от
****, да заплати на Т. АТ. Д. с ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, общо сумата
от общо сумата от 488,50 лв. /четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/, от
които 450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение, платено в
брой, за което има представени доказателства /договор за правна защита и съдействие/,
както и сумата от 48,50 лв. /четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ - държавна такса
за въззивно обжалване.
Решението не подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6