Р Е Ш Е
Н И Е
№ 296
град Велико Търново, 28.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 349/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба от „Аглика трейд“ ООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски“ № 73-А срещу Решение рег. №
32-137971/15.05.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция
„Дунавска“ при Агенция „Митници“. Жалбоподателят излага подробни доводи, че
мотивите в решението не могат обосноват наличието на съмнения относно
достоверността на митническата стойност, за да се пристъпи към процедурата по
нейното увеличаване. Сочи, че към момента на вноса не е съществувало понятието
справедливи цени по смисъла на §1, т. 40 от Закона за митниците, които цени са
статистически стойности, извлечени от база данни на ЕС за период от 4 години,
които не могат да се вменят на отделен вносител, тъй като не са дефинирани като
митническа стойност по чл.70 и 74 от
Митническия кодекс. Твърди, че в случая некоректно е цитирано в решението на
ответника решението на СЕС по дело С-291/15. Възразява, че митническите органи
не са спазили условието да преминат към определяне на стойност по чл. 74, § 3
от Митническия кодекс само ако не могат да бъдат приложени методите по чл. 74,
§ 2. Сочи, че не можело от една страна да се счита, че митническата стойност на
процесните стоки била занижена според средностатистическата стойност на стоки
„със същото описание“, приета от митническите органи, а от друга да се твърди,
че нямало вносове на „сходни стоки“ по смисъла на чл. 74, § 3 от МК, което било
взаимноизключващи се твърдения. Аргументира се и, че остава неясно защо
митническият орган е започнал процедура по определянето на митническата основа
по чл. 74, §3 от МКС, след като на митническите органи са представени фактури и
платежни документи за цената на вноса, като от друга страна не са правени
проверки в счетоводството на „Аглика трейд“ ООД досежно платената или
подлежащата на плащане цена. Неправилно според жалбоподателя е приложен чл. 140,
§1 от Регламента за прилагане на МКС. В това отношение се поддържа, че
дружеството не е уведомено надлежно за обстоятелствата, на които се основават
съмненията на митническата администрация и въз основа на които е изискана
обосновка на договорената стойност, вписана в декларацията. Така развитите
аргументи се поддържат от процесуалния представител на дружеството и в открито
съдебно заседание. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата, директорът на
Териториална дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В представена
писмена защита възпроизвежда мотивите на обжалваното решение, като претендира ***ско
възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
На
18.10.2019 г. в митнически пункт Летище Горна Оряховица се представят документи
за учредяване на режим допускане за свободно обращение досежно стоки, описани в
митническата декларация № 19BG004303006876R7
– „плат, неизбелен от 100 % памук /сив/, сплитка лито, плътност 230
г/кв.м., ширина 320 см., 89 600 кв.м.- 20 630 кг нето“, код по ТАРИК
5209 11 00 00. Декларирана е фактурна стойност от 32 256 щатски долара при курс
за митнически цели от 1, 76950 лева за един щатски долар. Като държава на
произход е посочена Турция, изпращач – Ефаз текстил макине ве йедек парча,
Бурса, а държава на произход – Туркменистан. Към декларацията са приложени
фактура № А 001251/09.10.2019
г., пакинг лист, декларация от 17.10.2019 г., MRN Т1№ 19TR34310000331720/17.10.2019 г., CMR от 15.10.2019 г.
С писмо рег. №
32-301446/18.10.2019 г. от декларатора е изискано на основание чл. 140, § 1 от
Регламент № 2015/2447 в срок от два работни дни да представи допълнителна
информация относно вноса по въпросната ЕАД, като договор, поръчка, международен
банков превод, разписки за извършени предишни плащания на сходни стоки от същия
вносител, друга бизнес кореспонденция и всякаква друга информация и данни,
които биха били от полза за определяне на митническата стойност на внасяните
стоки. С писмо вх. № 32-301552/18.10.2019 г. в отговор са представени декларация
от представляващия „Аглика трейд“ ООД с приложени към нея фактури и митнически
декларации за предходни доставки на процесните стоки, както и международен
банков превод.
С писмо изх. №
32-302211/21.10.2019 г. деклараторът е уведомен, че съдържащата се в
представените допълнително документи информация е недостатъчна и противоречива,
при което възникват съмнения, че декларираната митническа стойност посочена в
декларацията не отразява действително платена или платима цена. Посочено е, че
липсва нормативно основание за прилагане на чл. 74, § 2, а/ и б/ от МКС и на
основание чл. 90 от МКС е изискано учредяване на обезпечение при база 0,46 $/кв.м.
на обща стойност 21 600 лв., която база представлява разликата от 0,82 $/кв.м.
/декларирана стойност на сходни стоки/ и 0,36 $/кв.м. /декларираната
стойност/. В отговор на 23.10.2020 г. от представляващия оспорващото дружество
е представена декларация, с която заявява, че няма допълнителна информация
извън вече предоставената, изразява съгласие да плати доброволно дължимите
държавни вземания на база митническа стойност – 0,82 $/кв.м., без да прави
обезпечение, моли да бъдат направени корекции в съответните клетки на ЕАД и
декларира, че няма да оспорва издаденото впоследствие решение. Не се спори, че
дължимите държавни вземания на база посочената митническа стойност са внесени и
режимът е разрешен.
С
протокол за извършена митническа проверка от 23.10.2019 г. /л. 35 и сл./ е
документирана извършена проверка на място, при която е установено, че
декларирания код по ТАРИК и количеството на стоката отговарят на декларираното,
и са взети проби/мостри.
С
докладна записка от 02.01.2020 г. на старши инспектор в отдел „Акцизи“ на ТД
Дунавска е направено предложение да се вземе решение за промяна на митническата
стойност на стоката по процесната ЕАД от 57 076,99 лв. на 130 008,70
лв. и промяна на метода на определяне на стойността от код-1 на код-3.
С писмо рег. №
32-13827/15.01.2020 г. ответникът е уведомил „Аглика трейд“ ООД на основание
чл. 26 от АПК вр. чл. 22, § 6 от МКС, че е започнало административно
производство за промяна и определяне на нова митническа стойност на стоката по
осъществения внос, като е дадена възможност за изразяване на становище. С писмо
вх. № 32-22168/22.01.2020 г. дружеството
жалбоподател е изразило несъгласие с посочената по-висока митническа стойност
на процесните стоки. Посочено е, че счита, че митническата стойност, която е
вписана в декларацията е меродавната, като са представени необходимите за
установяването й документи.
При
тази фактическа обстановка от директора на Териториална дирекция „Дунавска“ при
Агенция „Митници“ е издадено процесното Решение рег. № 32-137971/15.05.2020 г.
Със същото ответникът е: 1. Определил и приел митническа стойност на
декларираната стока по митническа декларация № 19BG004303006876R7/18.10.2019 г. в
размер на 130 008,70 лв.; 2. Постановил коригиране в митническа декларация
№ 19BG004303006876R7/18.10.2019
г., както следва: кл. 4/16 вместо 1 да се коригира на 6, а кл. 8/6 приел в
размер 130 008,70 лв. и заплатени дължими държавни вземания А00 – 8% -
10 400,70 лв. и В00 – 20 % - 28 081,88 лв. 3. Отказал възстановяване
на доброволно платена сума в размер на 21 600 лв.
За
да разпореди този правен резултат, ответникът е изложил мотиви, че определената
по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС
за лаконичност/ митническа стойност на декларираните в посочената по-горе
декларация стоки е невярна, а тази стойност не може да бъде определена по реда,
предвиден в разпоредбите от чл.70 до чл.74, § 2, буква г/ от този Регламент,
като тази стойност следва да се опр едели по реда и при условията на чл. 70, § 3
от него вр. чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. При тези съждения е
посочено, че следва митническата стойност да е 0,82 $ за кв.м. Върху тази стойност са
определени и сборовете за мито и ДДС.
За да приеме, че декларираната
митническа стойност не е меродавна, ответникът е посочил, че след извършена
проверка в наличните данни за определяне на митническа стойност на стоките и
при проучване на информацията за вноса в Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MIS3A)
било установено, че стойността на стоката по процесната митническа декларация е
значително по-ниска от средностатистическата стойност на стоките със същото
описание, код по КН и сходни количества, приета от митническите органи. Била
извършена съпоставка между декларираната стойност на стоките за единица тегло,
усреднена справедлива цена (Fair price), генерирана от „Theseus“ на Joint Research Centre към Европейската комисия и наличните данни от Системата за предоставяне
на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи.
С тези обстоятелства е
обосновано съмнението за достоверността на декларираната митническа стойност на
стоките, като е налице позоваване на решение по дело С-291/15 на СЕС. Административният
орган е отрекъл приложимостта на чл. 70 от МКС и е посочил, че на основание чл.
74, § 1 от същия регламент митническата стойност следва да се определи по реда
на чл. 74, § 2 съобразно дадената там последователност. Видно от правните
мотиви на оспореното решение, приет е за неприложим метода по чл. 74, §2, буква
а/ от МКС, понеже за приблизително същия период не са установени декларирани
митнически стойности по реда на чл. 70 за идентични стоки по смисъла на чл. 1,
§ 2, т. 4 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията,
изпратени от същия изпращач до същия получател. Прието е, че е неприложима
и разпоредбата на чл. 74, §2, буква б/ от МКС. В това отношение е посочено, че не са установени
декларирани и приети митнически стойности за „сходни стоки“ по смисъла на чл. 1,
§ 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, с произход
Турция, внасяни в същия период от друг износител и от други
дружества-вносители. Обосновано е и неприлагането на третия метод, разписан в
разпоредбата на чл.74, §2, буква в/ от МКС. В това отношение е посочено, че липсва
база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на
Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. и за идентични и
сходни стоки. Обосновано е и неприлагането на чл. 74, §2, буква г/ от МКС, като
в тази връзка е посочено, че липсва база данни за разходите за производството,
както и на допълнителните елементи, а също така липсва информация за размер на
обичайната печалба и размер на общи разходи. Посочено е, че митническата
стойност на стоките следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, § 3
от МКС – въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на чл. VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията; Член
VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и глава трета
„Стойност на стоките за митнически цели“. Обобщено е, че въз основа на
последния резервен метод, чл. 144 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) №
2015/2447 и спазвайки Указанията е определена нова митническа стойност на
стоките по 0,82 USD/MTK, като дължимите държавни вземания, изчислени
на база така определената митническа стойност са заплатени от дружеството.
Решението на директора на Агенция „Митници“ е връчено на дружеството на
18.05.2020 г. Жалбата, с която е сезиран съда, е подадена чрез пощенски
оператор на 01.06.2020 г.
В хода на съдебното
производство са приети доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване
на оспореното решение. По искане на жалбоподателя е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е констатирала, че на 09.10.2019 г.
турският контрагент на жалбоподателя му е издал фактура № А 001251 за продажба
на 89 600 кв. м. плат неизбелен от 100 % памук /сив/, плътност 230
г/кв.м., ширина 3,20 м. с ед. цена 0,36 щатски долара и обща стойност
32 256 щ.д. Дружеството е направило едно плащане по фактурата на
17.10.2019 г. – 32 256 щатски долара. Тази стойност е била посочена в
митническата декларация и върху нея са били определени дължимите мито и ДДС. Вещото лице е констатирало взетите от
жалбоподателя счетоводни записвания относно заприхождаването на процесните
стоки по митническата декларация и извършеното плащане. Направило е извод, че
ефективно платената и осчетоводена сума напълно съответства с декларираната от
жалбоподателя в процесната митническа декларация.
От
ответника е постъпила информация, че в митническите учреждения от структурата
на ТД „Дунавска“ освен процесната митническа декларация няма деклариране на
несъюзни стоки за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“, със
страна на изпращане/износ Република Турция, страна на произход – Туркменистан и
тарифно класирани в тарифен номер *********. От Централно митническо управление
е постъпила информация, че в периода от 18.06.2019 г. до 18.10.2019 г. е
подадена само процесната митническа декларация за внос, отговарящ на посочените
по-горе характеристики.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресата на акта. Обстоятелството,
че с писмо вх. № 32-305226/23.10.2019 г. жалбоподателят е заявил, че няма да
оспорва издаденото впоследствие решение за промяна на митническата стойност, е
правно ирелевантно, доколкото предварителният отказ от право на обжалване е
нищожен.
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на
проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е основателна, като
съображенията за това са следните:
Обжалваното решение е
издадено от компетентен по степен,
материя и територия административен
орган – началника на митническото учреждение, в което е подадена
митническата декларация и е възникнало съответното митническо задължение с оглед
правомощията на този орган по чл.19, ал.1 и ал.7 от ЗМ. Спазена е предвидената
от закона форма, като в акта са изложени фактическите и правни съображения за
издаването му. Не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения.
На
практика спорен по делото е въпроса по прилагането на материалния закон и
по-конкретно по прилагането на разпоредбата на чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/ № 952/2013
на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс
на Съюза /МКС/ във връзка с чл. 144, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447
на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за
прилагането на някои разпоредби на
Регламент /ЕС/ № 952/2013 на ЕП и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /Регламента за изпълнение/.
Правната уредба, касаеща
определянето на митническата стойност на въвежданите на територията на съюза
стоки с необщностен произход е хармонизирана напълно чрез Кодекса. Основната
уредба, която касае определянето на митническата стойност, върху която се
следват митните сборове се намира в Глава 3 на Кодекса, именувана „Стойност на
стоките за митнически цели“. В разпоредбата на чл. 70 от Кодекса е установен
общия принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната
стойност, т.е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане
цена на стоките при продажбата им за износ с местозначение митническата
територия на Съюза. В чл. 74 от Кодекса са предвидени вторични методи за определяне
на митническата стойност, като те са в отношение на субсидиарност както по
отношение на метода, посочен в чл. 70 от Кодекса, така и помежду си /така
например решение по дело С-1/18 на СЕС, т.24/. За да се премине към тези
субсидиарни методи, следва да са налице основателни съмнения досежно
декларираната в декларацията на въвеждащия стоката на територията на общността
стойност. Тези съмнения следва да бъдат манифестирани пред въвеждащия стоките и
едва ако не бъдат разсеяни, е налице възможност за определяне на митническата
стойност по субсидиарно предвидените методи – вж. чл. 140 от Регламента за
изпълнение. Терминът основателни съмнения няма хармонизирана дефиниция в
Кодекса или в Регламента за изпълнение, при което следва проявлението му да се
установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установени факти и
обстоятелства. В цитираното от ответника решение по дело С-291/15, т.38 и т.44
Съдът приема, че такова конкретно и установено несъмнено обстоятелство може да
е изключително ниската договорена стойност на внасяните стоки, съпоставена със
средностатистическата стойност при вноса на сравними стоки.
Видно от мотивите на
оспореното решение, релевантни към обосноваването на преминаването на
определянето на митническата стойност по субсидиарно разписаните в Кодекса
методи, митническият орган аргументира именно такова обстоятелство – значително
по-ниска стойност на декларираното в сравнение със средностатистическата
митническа стойност на сходни стоки. Тези твърдения обаче не са подкрепени с
каквито и да са доказателства – официални данни или с данни от митнически
декларации за въведени на територията на съюза сходни стоки по смисъла, вложен
в разпоредбата на чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. В тежест на
митническия орган е да установи надлежно внос на сходни стоки, както и начина
на формирането на средностатистическата стойност на сходните стоки, предмет на
такъв внос, като обаче държи сметка на параметрите, посочени в дефинитивната
норма на Регламента за изпълнение, като в този смисъл е например решение на СЕС
по дело С-46/16, т. 47, изречение първо. В процесния случай няма никакви данни
в мотивите на решението за вносове на сходни стоки в по конкретни митнически
декларации от една страна, а от друга страна липсва и обоснована сходност на вноса
с такива други конкретни вносове. При тези констатирани от
съда обстоятелства следва да се приеме, че в случая не са изложени мотиви
досежно наличието на средностатистическа стойност на въведени на територията на
Съюза сходни стоки, която значително да надвишава декларираната, при което за
последната да са налице обосновани съмнения за фиктивност/недостоверност.
Всъщност не са изложени никакви мотиви за това кои са средните стойности на
вносове в рамките на Съюза и конкретно на територията на България на стоки,
които имат сходни функционални характеристики и са от сходни или подобни
материали със сходен състав, имат обективната способност да заменят внасяните
по декларацията в рамките на нормалната търговия и пр.
Предвид изложеното следва
да се приеме, че не е налице обосновано от доказателствата по делото
основателно съмнение по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, т.е.
митническият орган не е следвало да преминава към методите за остойностяване на
вноса, разписани в разпоредбите на чл. 74, §1 - 3 от Кодекса, тъй като от
практиката на СЕС следва, че този орган не разполага с такава оперативна
самостоятелност. Дотук
изложеното е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на процесното решение,
като в тази насока е и практиката на ВАС
- вж. например решения № 8632 от 1.6.2020 г. по адм. дело № 10779/2019
г., № 5750 от 16.04.2019 г. по адм. дело № 521/2019 г., № 5849 от 2019 г. по
адм. дело № 14470/2018 г. и др.
Извън горното обаче следва
да се отбележи, че решението е незаконосъобразно и с оглед неправилното
прилагане на разпоредбата на чл. 74, § 3 от МКС, ако хипотетично се приеме, че
митническият орган е обосновал както основателните си съмнения за
недостоверността на декларираната от жалбоподателя митническа стойност, така и
неприложимостта на субсидиарните методи за остойностяване по чл. 74, § 2 във вр.
с § 1 от Кодекса.
Текстът на чл. 74, § 3 от МКС гласи следното: „Когато
митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се
определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на всяко едно от следните: а/ Споразумението за прилагане на член VII от Общото
споразумение за митата и търговията; б/ член VII от Общото споразумение за
митата и търговията; в/ настоящата
глава“.
На първо място, от така
изложените мотиви не става ясно коя именно буква от разпоредбата на чл. 74, § 3
от Кодекса според митническият орган е приложима и защо. Позоваването на чл. 144,
§ 1 от Регламента за изпълнение и Указанията /неясно кои/ не води до извод за
посочена и обоснована точно приложима хипотеза от този параграф на Кодекса. С
оглед посоченото в мотивите, може да се направи хипотетичен извод, че приложима
според ответника е буква „а“ на чл. 74, § 3 от Кодекса досежно съответстващите
на разпоредбите, посочени в тази буква принципи. Въпреки това, в решението
липсва позоваване на конкретни факти, представляващи използваните от
митническият орган данни от митническата територия на Съюза, както и
използваните конкретни способи, които да отговарят на принципите, заложени в
Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и
търговията.
Впрочем тези принципи са прокламирани в Общия уводен
коментар на това споразумение, като е призната необходимостта от създаването на
справедлива, единна и неутрална система за остойностяване на стоките за
митнически цели, която да изключва използването на произволни или фиктивни
митнически стойности; призната е необходимостта основата за остойностяване на
стоките за митнически цели да е възможно най-голяма степен близка до
договорната стойност за стоките, подлежащи на остойностяване; призната е необходимостта митническата
стойност да се основава на прости и справедливи критерии, съвместими с търговската
практика, като процедурите по остойностяването трябва да бъдат общоприложими,
без да се прави разлика между източниците на доставка и, най – сетне, е
признато задължението процедурите по остойностяването да не се използват като
метод за борба с дъмпинга.
Както се изложи, в мотивите на оспорения акт не са
посочени нито разумните способи, които са използвани за формиране на посочената
от митническия орган стойност на вноса от 0,82 $/кв.м., нито в какво се
състои тяхното съответствие с принципите, изброени в Споразумението за
прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, каквото е
едно от изискванията на евентуално приложената от ответника правна норма на чл.
74, § 3 от Кодекса.
Тези пороци на решението
са довели по същество до съвсем произволно определяне на митническата стойност
на вноса от страна на митническия орган. Следва на плоскостта на изложеното да
се подчертае, че именно стриктното прилагане на изискванията на чл. 70 до 74 от
Кодекса при доказаност на предпоставките, разписани в уточняващите разпоредби
на чл. 140 от Регламента за изпълнение, представлява гаранция срещу такова
произволно и недостоверно определяне на митническата стойност, скритият мотив
на който понастоящем всъщност е прилагане на антидъмпингова мярка.
Жалбата е основателна и следва да се уважи.
При този изход на спора е основателна претенцията на
жалбоподателя за разноски, като за него те представляват разноски за държавна
такса от 50 лева, разноски за експертиза от 300 лева и разноски за ефективно
заплатено ***ско възнаграждение от 1416 лева /пл. нареждане на л. 6 от делото/,
платими от Агенция „Митници“ на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТМЕНЯ Решение
рег. № 32-137971/15.05.2020 г., издадено от директора на Териториална
дирекция „Дунавска“ при Агенция „Митници“. ОСЪЖДА Агенция „Митници“ гр. София да заплати на „Аглика трейд“ ООД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул.
„Никола Габровски“ № 73-А сумата от 1766 лв., представляваща разноски по
делото. |
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: