Решение по дело №400/2017 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

14.03.2018г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

14.02.

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Радка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

400

по описа за

2017

година.

            Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК.

            Предявена е искова молба от „Стил-96“ООД гр.Кърджали, в която сочи, че от 2013г. страните се намирали в трайни търговски отношения, изразяващи се в покупко-продажба на гориво, предназначено за зареждане на котел за отопление на сграда, находяща се в ***, в която се помещавал ответника.

            На 29.10.2015г. след заявка, направена от С.А. от името и за сметка на РДГ-Кърджали, ищецът доставил 2 799.98 литра гориво „Евродизел Б6“ на стойност 4 923.30 лева без ДДС, след направена търговска отстъпка в размер на 280 лева, стойността на фактурата била 4 643.30 лева  и с включено ДДС -  обща стойност на доставката  5 571.96 лева. Доставката била извършена със специално за превоз на гориво МПС – „Волво“ с ДК № К 65 98 ВА, собственост на ищеца. Водач на автомобила бил Г.К. – служител на ищеца, като за целта бил издаден пътен лист, отразяващ маршрута на автомобила. Горивото било прехвърлено от специализирания автомобил в цистерна, находяща се в сградата , където се помещавал ответника – ***. Горивото било прието от С.А., който осигурил достъп до цистерната, захранваща отоплителната система на сградата. За целта от ищеца бил издаден бон № 79230 и данъчна фактура № ********** с дата 29.10.2015г. , с указан начин на плащане „по сметка“. На фактурата за получател на стоката за сметка на РДГ се подписал С.А. и същият приел фактурата.  В счетоводството на ищеца процесната фактура била включена в дневниците за продажби и справката-декларация по ЗДДС за съответния период. Във връзка с неизпълненото задължение по процесната фактура , на 11.01.2017г. „Стил-96“ООД изпратило до  РДГ покана за доброволно изпълнение.

            Ответникът дължал на ищеца следните суми: стойността на доставената стока по фактура № **********/29.10.2015г. , на стойност 5 571.96 лева с ДДС- главница, и мораторни лихви върху главницата за периода от 29.10.2015г. до 13.02.2017г. на стойност 735.11 лева.

            Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца заплащане на процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане , както и направените по делото разноски.

            В съдебно заседание чрез процесуалния си представител , както и в представена писмена защита  поддържа исковата молба.

            Ответникът Регионална дирекция по горите гр.Кърджали в представения по делото отговор, както и директорът лично в съдебно заседание оспорва предявените искове.

            Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

            От приложеното    ч.гр.д. №183/2017г. по описа на КРС се установява, че със заповед № 82/14.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът    Регионална дирекция по горите –Кърджали, код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от директора Ю.А.Е. да заплати на кредитора   "Стил-96“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител Г. П. П., представляван от адв.Д.И.С. ***580, сумата 5 571.96 лв., представляваща неизпълнено парично задължение за заплащане цената на продадена стока Евродизел Б6 по Фактура N **********/29.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017г.-датата на подаване в съда на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, сумата 735.11 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 5 571.96 лв. за периода от 29.10.2015г. до 13.02.2017г., както и сумата 626.14 лв., от която 126.14 лв.  за дължима държавна такса по делото и 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Съобщението за издадената заповед е връчено на длъжника РДГ-Кърджали на 16.02.2017г. и в законоустановения двуседмичен срок – на 24.02.2017г. същият е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумата. Заявителят „Стил-96“ООД гр.Кърджали е уведомено на 02.03.2017г. за постъпилото възражение и в законоустановения едномесечен срок – на 30.03.2017г. същият е депозирал настоящия иск по чл. 422, ал.1 от ГПК, тоест предявения иск е допустим , тъй като е подаден в законовия срок и от лице, имащо активната легитимация за това, а относно неговата основателност, съобрази следното:

            От представена по делото фактура № **********/29.10.2015г. се установява, че същата е издадена от ищеца „Стил 96“ООД на ответника РДГ-Кърджали за доставени 2 799.980 литра гориво „Евродизел Б6“ на единична цена 1.7583 и обща стойност 4 923.30 лева. На фактурата е отразена отстъпка от тази стойност в размер на 280 лева, след приспадането на която стойността на доставеното гориво възлиза на 4 643.30 лева , с начислено 20% ДДС – 5 571.96 лева. Видно от отразяване върху фактурата, същата е получена на 29.10.2015г. от С.А.. От представен пътен лист се установява, че доставката е извършена на дата 29.10.2015г. с превоз на ищеца и с шофьор Г.К..

            От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура № **********/29.10.2015г е осчетоводена  в счетоводството на ищцовото дружество, включена е в дневника за продажби и Справка-декларация за ДДС за данъчен период м. октомври 2015г., счетоводните книги са водени редовно, счетоводните записвания по повод издадената фактура са извършени по надлежния ред. По счетоводни записвания на ищеца вземането от ответника е в размер на 5 571.96 лева. Няма извършени плащания по процесната фактура.  От експертизата се установява също така , че към датата на справката при ответника – 02.06.2017г. процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на РДГ, същата не е заведена във входящата поща на финансово-счетоводния отдел и не е осчетоводена в ответното дружество. Процесното гориво не е заведено като получено и не е изписано като изразходвано от ответника.  По счетоводни записвания на ответника, не съществува задължение към ищцовото дружество. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че посочената във фактура № **********/29.10.2015г. цена от 1.7583 лв. за литър Евродизел Б6 отговаря на цената, която обикновено се плаща при сключване на сделки за същия вид стока към датата на издаване на фактурата – 29.10.2015г. , без да се взема предвид отстъпката, договорена между страните.

            От показанията на св. С.П.А. – работи в ДЛ“Женда“ като автомеханик и шофьор се установява, че  РДГ-Кърджали и ДЛ „Женда“ ползвали една и съща сграда , като РДГ били на третия етаж , а на първия и втория са ДЛ „Женда“. Сградата се намира в гр.Кърджали на ***. Сградата се отоплявала с парно , което било на ДЛ „Женда“  РДГ също имали радиатори , но парното не можело да се ползва от РДГ самостоятелно. Редували се при зареждането на нафта – един път зареждало ДЛ „Женда“, следващия път - РДГ-Кърджали. Пълнили цистерната с 2 800-2 500 литра нафта.  За един зимен сезон отивали около 5 000 литра нафта. РДГ се отоплявали единствено от това парно , нямали друг източник за отопление. Управителите се събирали, решавали и му казвали да отива и да зарежда. През 2015г. есента имало зареждане и горивото го доставило „Стил 96“ООД. Преди това директорите били говорили, помощник-счетоводителката С. М. му казала „С., говорили сме, разбрахме се, отивай зареждай“. Трябвало да зареди за сметка на РДГ. Счетоводителката на ДЛ“Женда“ била говорила с г-н Е.. Два пъти я попитал и тя му казала , че нямало проблем и да отива да зарежда. Горивото било доставено и била издадена фактурата.  Той се бил подписал във фактурата за получател.  Подписал фактурата и я оставил в счетоводството на РДГ. След като се сложило горивото в цистерната не може да се източи обратно. След една седмица РДГ реагирали и казали да се източи горивото, но не знае защо. Счетоводителката С. дошла да му каже, че г-н Е. наредил да се източи горивото.  Отговарял за зареждането с гориво по устна заповед от неговите началници в ДЛ“Женда“. Така било от 1998г. до сега. След като РДГ реагирали пак се отоплявали със зареденото гориво.

            От показанията на св. С.В.М. *** до 2014г. като главен счетоводител, а след това  в ДЛ „Женда“ като старши счетоводител се установява, че в сградата на *** в гр.Кърджали се помещавали три служби – Горско стопанство – Кърджали, ДЛ“Женда“ и РДГ-Кърджали. През 2015г. ГС-Кърджали и ДЛ „Женда“ се обединили. Котелното се намирало в приземния етаж на сградата и с него се отоплявала цялата сграда. Обикновено за една зима се правило три пъти зареждане, като предприятията се редували да зареждат. През 2015г. заредило РДГ. Следвало „Женда„ да зареди, но тъй като бил изтекъл срока на договора за горивото и следвало да се проведе процедура по ЗОП, се наложило да отиде  при директора на РДГ и да го помоли да заредят те. Той се съгласил и казал , че нямало проблем. За извършването на доставката , както и да следи кога свършва горивото, бил натоварен да отговоря шофьора на „Женда“ С.А..  На него била казала да зареди , тъй като била говорила с директора. Зареждането се извършило , била издадена процесната фактура от страна на доставчика и казала на С. да я занесе на главния счетоводител на РДГ. Качила се лично при г-н Е., разговаряла с него, като го попитала може ли да се зареди от РДГ на този етап, той казал „да, съгласен съм да стане зареждането“ , но за фирма не били говорили.  След зареждането не било направено никакво възражение от страна на РДГ и горивото се изразходвало.

            От показанията на св. Н.В.Я. – директор на ДЛС „Женда, което е слято от ДЛС „Женда“ и ДГС-Кърджали, се установява, че сградата била собственост на ДЛС „Женда“ и РДГ били нещо като наематели , но без да плащат наем. Бил им предоставен етаж трети. Това било заварено положение.  ДЛС „Женда“ нямало право да зарежда без  процедура по ЗОП. През 2015г. нямали възможност да заредят, а и било ред на РДГ да зарежда и тогава говорил с главната счетоводителка С. М. да влезе в контакт с председателя на РДГ и да решат проблема. При РДГ зареждането било свободно, тъй като не провеждали процедура по ЗОП.

            От показанията на св. З.С. – на длъжност старши счетоводител при РДГ към м.октомври 2015г. се установява, че не й е известна никаква доставка на нафта през октомври 2015г. , както и не й била представяна фактура. Процесната фактура видяла за първи път след получаване на поканата за доброволно изпълнение през 2017г..

            Директора на ответника РДГ-Кърджали направи лично изявление в съда , че не е давал разпореждане да се зарежда нафта през 2015г..

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен и доказан. По делото се установи, че ищецът е доставил на ответника на 29.10.2015г. Евродизел Б6 в количество от 2 799.980 литра , на единична цена 1,7583 лева , всичко на обща стойност 4 923.30 лева , като след направена търговска отстъпка от 280 лева , общата стойност на доставката възлиза на 4 643.30 лева. С добавяне на 20% ДДС, стойността на доставката възлиза на 5 571.96 лева. Установи се , че за извършената доставка ищецът е издал на ответника данъчна фактура № **********/29.10.2015г. на стойност 5 571.96 лева с ДДС. От показанията на разпитаните по делото свидетели С.П.А. – отговарящ за доставките на нафта в сградата на *** в гр.Кърджали, С.В.М. *** до 2014г. като главен счетоводител, а последната й месторабота била в ДЛ „Женда“ като старши счетоводител, както и от показанията на св. Н.В.Я. – директор на ДЛС „Женда, чиито показания съдът кредитира като логични , последователни и непротиворечиви се установи , че в сградата на *** в гр.Кърджали се помещавали три служби – Горско стопанство – Кърджали, ДЛ“Женда“ и РДГ-Кърджали като през 2015г. ГС-Кърджали и ДЛ „Женда“ се обединили. Сградата се отоплявала от един парен котел, като различните учреждения се редували при зареждането с нафта. Тъй като сградата и котела били собственост на ДЛС „Женда“, а РДГ ползвали третия етаж от сградата като наематели , но без да плащат наем , директора на ДЛС „Женда“ бил възложил устно на С.А. да отговаря за котелното и за зареждането с нафта. Била създадена практика управителите на учрежденията в сградата да се разбират предварително за чия сметка ще бъде зареждането и след това с фактическата дейност по доставката се занимавал св. А.. За конкретната доставка през месец октомври 2015г. се установи , че главния счетоводител на ДЛС „Женда“ С.М. по нареждане на директора на ДЛС „Женда“ Н.Я. е провела разговор с директора на РДГ-Кърджали Юсеин Е., че трябвало РДГ да зареди, при което директора на РДГ – Кърджали дал съгласието си и С.М. наредила на С.А. да извърши доставката. По делото не се спори , че доставката, за която е издадена процесната фактура №**********/29.10.2015г.,   е извършена. Спори се относно това за чия сметка е трябвало да стане това зареждане. Директора на ответното дружество направи изявление в съдебно заседание, че не е давал съгласие за тази доставка, но неговите твърдения бяха опровергани от свидетелските показания на горепосочените свидетели, на които в това им качество бе разяснена отговорността за лъжесвидетелстване и в този смисъл показанията на свидетелите се ползват със съответната доказателствена тежест, докато изявленията на страната не са доказателствено средство и следва да бъдат доказани.  Цитираните свидетели категорично посочиха , че било ред зареждането на котелното да се осъществи за сметка на РДГ, както и че директорът на РДГ-Кърджали изрично е дал съгласието си за това на св. М.. Ето защо и предвид обстоятелството , че доставката е извършена на 29.10.2015г. от този момент съгласно чл. 327, ал.1 от ТЗ за ответника е възникнало задължението да заплати цената на закупеното гориво. Тъй като това не е сторено и  понастоящем, ответникът дължи на ищеца на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД лихви за забава за периода от  29.10.2015г. до 13.02.2017г. /датата , предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК/ върху неизплатената главница в размер на сумата от 733.56 лева /законната лихва, изчислена с електронен калкулатор/. Ето защо иска по отношение на главницата следва да се уважи в пълния предявен размер от 5 571.96 лева, а иска досежно обезщетението за забава до размера от 733,56 лева, като в останалата част и за разликата до пълния предявен размер от 735.11 лева следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Прочие, върху главницата се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 14.02.2017г. до окончателното й изплащане.

            Следва ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски / 136.44 лева – внесена държавна такса, 500.00 лева – адвокатски хонорар, 100.00 лева – депозит за вещо лице, 150.00 лева – депозит за вещо лице, 15.00 лева – депозит за призоваване на свидетели/ съразмерно уважената част от исковете, в размер на сумата от 901.22 лева.

            Следва при този изход на делото ответникът да заплати на ищеца и направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 183/2017г. разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на сумата от 625.99 лева.

            Предвид това , че ищецът не е внесъл дължимата в настоящото производство такса в пълен размер /дължимата такса е 146.74 лв., а са внесени 136.44 лева /, то следва с оглед изхода на делото дължимата разликата от 10.30 лева да бъде възложена на ответника.

            Водим от изложеното, съдът

 

 

                                                           Р  Е  Ш  И  :

 

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на Регионална дирекция по горите –Кърджали, код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от директора Ю.А.Е. , че дължи на кредитора   "Стил-96“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител Г. П. П., представляван от адв.Д.И.С. ***580,заплащане на следните суми: 5 571.96 лв.-главница, представляваща неизпълнено парично задължение за заплащане цената на продадена стока Евродизел Б6 по Фактура N **********/29.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2017г.-датата на подаване в съда на заявление по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане,както и сумата 733.56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 5 571.96 лв. за периода от 29.10.2015г. до 13.02.2017г., за които суми е издадена Заповед №82/14.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №183/2017г. по описа на КРС, като ОТХВЪРЛЯ  иска по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ГПК в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер от 735.11 лева като неоснователен и недоказан.

            ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –Кърджали, код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от директора Ю.А.Е.  ДА ЗАПЛАТИ  на   "Стил-96“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с управител Г. П. П., представляван от адв.Д.И.С. ***580 направените в исковото производство разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на сумата от 901.22 лева, както и направените в заповедното производство разноски по ч.гр.д. № 183/2017г. по описа на КРС разноски съразмерно уважена част от исковете в размер на сумата от 625.99 лева.

         ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –Кърджали, код по Булстат ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от директора Ю.А.Е.  ДА ЗАПЛАТИ  по сметка на КРС сумата от 10.30 лева дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                                                  Районен съдия: