РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 27 ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
|
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
При секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и
с участието на прокурора КРЕМЕНА КОЛИЦОВА като разгледа докладваното от съдия АГУШ КАН дело № 339 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр.
2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „АРОНИАДА
АГРО“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, депозирана чрез адвокат-пълномощник Св.М., против
Решение № 666/03.10.2019 г., постановено по АНД № 1236/2019 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) №
38-0000265 от 20.03.2019 г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което на дружеството за нарушение на
чл. 7а, ал. 2, пр.2 от ЗАвПр, на основание чл. 96г, ал. 2, предл. 2 от ЗАвПр е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000 (три
хиляди) лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на
решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението
на РС - Русе и вместо него да се постанови решение, с което да се отмени изцяло
наказателното постановление.
Ответната в производството страна -
ИА АА – ОО АА-Русе не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за основателност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен
съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
По същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство съдебен акт, РС - Русе е приел, че с даденото в установената
по делото фактическа обстановка деяние, жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му нарушение, за което правилно е
индивидуализирано и наложеното му наказание, като последното е определено от законодателя
в абсолютен размер. С тези мотиви съдът е потвърдил оспореното пред него
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.
Решението на РС
– Русе е правилно.
Касационната инстанция споделя изложените от
районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона. Обосновано
въззивната инстанция е приела, че адресати на задължението за извършване на
превози на пътници и товари само с водачи, притежаващи удостоверение за
психологическа годност, са и лицата, извършващи превози за собствена сметка
като това следва пряко от прочита на самата законова норма – чл.7а, ал.2 от
ЗАвПр. Последната разпоредба препраща към чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП, т.“б“
от която (доп. ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от
27.02.2017 г.) изрично урежда определянето от министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията на изискванията за психологическа годност на водачите на моторни
превозни средства и условията и реда за психологическото изследване на водачите,
извършващи обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на
изпитни комисии. Действително, въпреки посоченото допълнение от 2017 г. на чл.152,
ал.1, т.2, т.“б“ от ЗДвП, чрез което в приложното поле на нормата са включени и
лицата, извършващи превоз за собствена сметка, Наредба № 36 от 15.05.2006 г.,
издадена по силата на предоставената на министъра законова делегация (вж. § 2
от ПЗР на същата), не е изменяна и не съдържа изрични правила и по отношение на
тези лица. В Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. също не е регламентирано задължение
за лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, да ги извършват с водачи,
притежаващи удостоверение за психологическа годност.
Липсата на подзаконова нормативна уредба обаче не
означава, че в самия закон - чл.7а, ал.2 от ЗАвПр и чл.152, ал.1, т.2, т.“б“ от ЗДвП, не е уредено задължение и за лицата, извършващи превози за собствена
сметка, да осъществяват същите с водачи, отговарящи на изискванията за
психологическа годност. Очевидно е, че законът въвежда такова задължение, както
правилно е приел и районният съд.
Всъщност волята на законодателя може да бъде
изведена и от мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗАвПр, и по-конкретно в частта им по отношение на
допълнението на разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр чрез включването в нея и на
лицата, извършващи превози за собствена сметка. Мотивите към ЗИДЗАвПр (достъпни
на интернет страницата на Народното събрание https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/42213),
в относимата им част по т.II, 3, гласят следното: „ Действащата в момента разпоредба на чл. 7а, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози е насочена единствено към превозвачите, извършващи
обществен превоз на пътници и товари, но не и към лицата, които извършват
превози за собствена сметка, съответно към техните водачи. Тази група водачи са
равнопоставени участници в движението и могат да бъдат причислени към групата
на т.н. „професионални водачи“, чието основно професионално задължение е
управлението на моторни превозни средства. Не е обосновано изключването им от обхвата
на изискването за психологическа годност предвид, че на практика извършват една
и съща дейност с водачите на превозни средства за обществен превоз на пътници и
товари. Видът на превоза – дали е основна дейност на лицето, за чиято сметка се
извършва, и негова професия или превозите само подпомагат основната му дейност
и се извършват без заплащане, не би следвало да е определящ при формирането на
изискванията по отношение на водачите на превозни средства, с които се
извършват превозите. По отношение на безопасното управление на превозно
средство и личностните качества на водача без значение е видът на превоза и
дали той се извършва срещу заплащане или за собствена сметка – и в двата случая
рисковите фактори за безопасността на превозваните пътници и на останалите
участници в движението са едни и същи. Във връзка с това се предлага
изискването за психологическа годност на водачите да бъде насочено и към
водачите, извършващи превози за собствена сметка, освен към водачите на
превозни средства за обществен превоз на пътници или товари“.
По изложените съображения касационната инстанция
намира, че районният съд не е допуснал процесуални нарушения и нарушения на
материалния закон, поради което постановеното решение се явява правилно и
следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 666/03.10.2019 г., постановено по АНД № 1236/2019
г. по описа на Районен съд – Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: