Решение по дело №1609/2024 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1347
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Анна Димова
Дело: 20244110101609
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1347
гр. Велико Търново, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20244110101609 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на § 19, ал. 1, изр. първо от Преходните
и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на
Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 37и, ал. 8 ЗСПЗЗ.
Образувано е по жалба на Й. А. К. против протокол от 29.04.2024 г., издаден на
основание чл. 37и, ал. 10 ЗСПЗЗ от Комисия, назначена със заповед № *** г. на Кмета
на Община ***, като жалбоподателят иска прогласяване на нищожността му,
доколкото е издаден от некомпетентен орган и в условията на евентуалност за неговата
отмяна, като неправилен и незаконосъобразен. С определение № 1305 от 19.06.2024
година, постановено по гр.д. № 1610/2024 г. на ВТРС е съединена за разглеждане в
настоящото производство, жалбата на М. А. С. против същия протокол, като
последната е направила искане за прогласяване на протокола за нищожен, като
издаден от некомпетентен орган или същият да бъде отменен, като незаконосъобразен.
С определение № 1092 от 23.05.2024 година и определение № 1315 от
19.06.2024 година на съда по делото са конституирани като заинтересовани страни в
производството ЗП Д. А. Н. и ЗП М. А. С., респективно - Й. А. К.. ЗП Д. А. Н. заема
становище за неоснователност на подадената по делото жалба.
Ответникът по жалбата - Комисия по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, назначена със
Заповед № *** г. на Кмета на Община ***, заема становище, че подадената по делото
жалба е неоснователна, респективно – обжалваният протокол е изцяло
1
законосъобразен и правилен. В проведеното на 18.09.2024 година съдебно заседание
процесуалният представител на комисията заявява, че поддържа отговора по жалбата.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата
на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите, съдържащи се в приложената административна преписка
/л. 30-103 от делото/, заявления за участие в разпределението на пасища и мери в
землището на село ***, Община *** за стопанската 2024/2025 година са подали
заинтересованата страна ЗП Д. А. Н. /л. 41/ и жалбоподателите ЗП Й. А. К. /л. 50/ и ЗП
М. А. С. /л. 57/, като всеки от тях е посочил, че стопанисва животновъдни обекти в
посоченото землище. В заявлението си за участие в процедурата заинтересованата
страна ЗП Д. А. Н. е посочил, че отглежда 1 говедо над две годишна възраст, 6 говеда
на възраст от 6 месеца до 2 години, 3 говеда на възраст от 6 месеца до две години за
месо, 16 биволи над две годишна възраст и 123 овце. Жалбоподателят ЗП Й. А. К. е
посочил, че отглежда 57 овце от местни (автохтонни) породи – бяла маришка и 93
кози, а жалбоподателят ЗП М. А. С. е посочила, че отглежда 52 овце.
Със Заповед № ***г. на Кмета на Община *** /л. 34/ е назначена комисия в 5-
членен състав, съгласно чл. 10, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като последната е извършила
разпределение, за което е изготвен Протокол от 29.04.2024 година /л. 32/, между
правоимащите лица за землището на село ***. В т. 2 от протокола е отразено, че ЗП Д.
А. Н. притежава 20.60 животински единици и ползва 647.901 дка пасища, съгласно
сключен договор за наем, който изтича на 30.09.2024 година /л.114-117/, а в т. 3 - че
има право да получи от общинския поземлен фонд до 412 дка, като комисията е
определила заинтересованата страна да получи общо 412.009 дка в землището на село
***. В т. 2 от протокола е посочено, че ЗП Й. А. К. притежава 22.50 животински
единици и ползва 64.167 дка пасища, съгласно сключен договор за наем, който изтича
на 30.09.2027 година, а в т. 3 - че има право да получи от общинския поземлен фонд
до 337.50 дка, като комисията е определила жалбоподателят да получи общо 199.144
дка в землището на село ***. В т. 2 от протокола е посочено, че ЗП М. А. С. притежава
9.45 животински единици и няма наети пасища в землището на село ***, а в т. 3 - че
има право да получи от общинския поземлен фонд до 141.750 дка, като комисията е
определила жалбоподателят да получи общо 21.341 дка в землището на село ***.
Със Заповед № ***г. на Кмета на Община *** /л. 113/ е назначена комисия в 5-
членен състав, съгласно чл. 100, ал. 5 ППЗСПЗЗ поради недостиг на пасища, мери от
общинския поземлен фонд в съответното землище на територията на Община *** и
към разпределението по реда на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ на имоти, комисията да извърши
допълнително разпределение в съседно землище и състави протокол за окончателно
разпределение на имотите. В изпълнение на заповедта комисията е извършила
разпределение, за което е изготвен Протокол от 31.05.2024 година /л. 100/, между
2
правоимащите лица, като жалбоподателят ЗП Й. А. К. комисията е определила да
получи допълнително 74.189 дка в землището на село ***, а жалбоподателят ЗП М. А.
С. - да получи допълнително 102.612 дка в землището на село ***.
Въз основа на така установената фактическа обстановка и при извършената
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт съдът прави
следните правни изводи:
Жалбите са подадени от лица с правен интерес от оспорване на издадения акт,
тъй като са адресати на оспореното решение, с което се засягат техните права и
законни интереси и при спазване на законоустановения срок за обжалване, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, съдът намира жалбите за неоснователни.
Съгласно чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ комисията, назначена със заповед от кмета на
общината, най-напред определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4
от посочената разпоредба въз основа на изрични критерии: брой и вид на
регистрираните пасищни селскостопански животни на правоимащите лица, които имат
регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, от които се определят и
съответстващите на тях животински единици, както и притежаваните от правоимащите
или ползваните от тях на правно основание пасища, мери и ливади, като определената
площ не може да бъде по-голяма от максимално допустимата съгласно чл. 37и, ал. 4
ЗСПЗЗ. След като комисията определи необходимата за всеки кандидат площ по
горепосочения ред, се пристъпва към окончателното разпределение по правилата на
чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, като предимство имат тези кандидати, които до датата на
разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок;
останалите неразпределени имоти се разпределят по възходящ ред, като се започва от
лицата, които притежават най-малко животински единици. Следва да се има предвид,
че съгласно § 8, ал. 2 от ПЗР към ЗИД ЗСПЗЗ, обн. – ДВ, бр. 33 от 2024 г., в сила от
01.01.2025 година започналите до влизане на този закон в сила процедури по
досегашния чл. 37и се довършват по досегашния ред. В този смисъл изложените в
жалбите съображения, че протоколът за разпределение е издаден от некомпетентен
орган, се явяват неоснователни, доколкото в конкретния случай комисията, назначена
от Кмета на Община *** е определена в съответствие с чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателите за незаконосъобразност на
обжалвания акт, доколкото отговаря на изискванията на ЗСПЗЗ. Същият е достатъчно
мотивиран, като в същия са намерили отражение данните на подалите заявления
земеделски производители относно броя на животинските единици, както и начина на
изчисляването им – в съответствие с §2з от ДР на ЗСПЗЗ. В съответствие с
животинските единици е определена максималната полагаемата площ в съответствие с
чл. 37и, ал. 7 ЗСПЗЗ, като определената площ на ЗП Д. Н. надвишава тази, определена
3
на ЗП Й. К., тъй като първият отглежда и говеда за месо, поради което на същият в
съответствие с посочената разпоредба е определена площ до 20 дка на животинска
единица. Отбелязани са съответно и разпределените пасищата и мери, включително и
ползвани на правено основание такива, за които изтича срокът по договорите за наем.
Освен това, видно от приложените по административната преписка скици на
поземлени имоти /л. 35-40/, всички разпределени пасища са трета категория. Без
значение е и обстоятелството, че Д. А. Н. е държавен служител в АДФИ, доколкото
видно от приложените по делото писмени доказателства /л. 46 и 118/, последният има
регистриран животновъден обект в село ***, каквото е изискването на чл. 37и, ал. 4
ЗСПЗЗ.
Не на последно място следва да се има предвид и обстоятелството, че поради
липса на годни и свободни пасища и мери в землището на село *** е извършено
допълнително разпределение за ЗП М. А. С. и ЗП Й. А. К., съгласно чл. 37и, ал. 7
ЗСПЗЗ /л. 110-113/.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че
административният акт, предмет на съдебно обжалване не е нищожен и не страда от
материалноправни пороци, които да са основание за неговата отмяна, поради което
подадените срещу него жалби, подлежат на отхвърляне.
Предвид крайния изход на правния спор, на жалбоподателите не се следват,
претендираните от тях разноски по делото, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във
връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК всеки един от жалбоподателите
дължи и следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100.00 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. А. К., с постоянен адрес в село ***, Община ***, ул.
***, с персонален номер на чужденец **********, против Протокол от 29.04.2024
година на Комисия, назначена със заповед № ***г. на Кмета на Община *** за
разпределение на пасища, мери и ливади в землището на село ***, община ***,
издаден на основание чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. С., с постоянен адрес в село ***, Община ***, ул.
***, с ЕГН **********, против Протокол от 29.04.2024 година на Комисия, назначена
със заповед № ***г. на Кмета на Община *** за разпределение на пасища, мери и
ливади в землището на село ***, община ***, издаден на основание чл. 37и, ал. 6
ЗСПЗЗ.
4
ОСЪЖДА Й. А. К., с постоянен адрес в село ***, Община ***, ул. ***, с
персонален номер на чужденец ********** да заплати на Комисията по чл. 37и, ал. 6
ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № *** година на Кмета на Община *** сумата от 100.00
лева /сто лева/ - разноски за производството.
ОСЪЖДА М. А. С., с постоянен адрес в село ***, Община ***, ул. ***, с ЕГН
********** да заплати на Комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №
*** година на Кмета на Община *** сумата от 100.00 лева /сто лева/ - разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Велико Търново
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5