№ 359
гр. Пазарджик , 16.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100195 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищцата М. Д. Д. не се явява, редовно призована. За нея се явява адв.
С.Д., редовно упълномощена да я представлява, с пълномощно приложено по
делото.
За ответника „Изипей“ АД, редовно призован се явява адв. Л., редовно
упълномощен да го представлява с пълномощно днес приложено по делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
АДВ. Д.: Поддържам молбата и приложените към нея писмени
доказателства. Не възразявам по приложените с отговора доказателства.
1
АДВ. Л.: Оспорвам предявения иск по съображения, изложени в
отговора на исковата молба, в който сме заявили и становище по
приложените към исковата молба доказателства, в смисъл че не ги оспорваме.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145 ОТ ГПК СЪДЪТ ПИРКАНВА СТРАНИТЕ
КЪМ СПОГОДБА
АДВ. Д.: Към настоящия момент не бихме могли да постигнем
споразумение.
АДВ. Л.: Аз също считам, че не е възможно сключването на спогодба.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
В подадената искова молба се твърди, че на 18.02.2020 г., в офис на
„Тексим Банк“ - Пазарджик - представител на „Изипей“ АД, наредила превод
за Брюксел на стойност 2000 евро в полза на съпруга си И. А. Д. с ЕГН
**********, като целта на превода била, при пътуването си до Белгия
съпругът й да не носи в себе си голяма сума в брой, а да я получи в Брюксел.
Това обстоятелство е удостоверено с издадена разписка, съдържаща
информация за референтния номер на превода. Цитираната разписка е
издадена в два екземпляра - един за ищцата, в качеството й на наредител и
един за дружеството. Исканата услуга на територията на Белгия се изпълнява
в партньорство с международния платежен оператор - Ria Finansial Servisis
(RIA). В офиса на „Изипей“ й било обяснено, че преводът ще бъде изплатен
на получателят единствено при представяне на документ за самоличност и
посочване на референтния номер на превода.
Твърди се, че на 21.02.2020 г. около 16 часа съпругът й посетил офис на
RIA в гр.Брюксел, за да получи направения от ищцата превод, но
служителите на RIA му обяснили, че такъв превод не е наличен и го насочили
да се свърже с колцентъра на фирмата, от където потвърдили, че превода не е
наличен и го посъветвали да се свърже с наредителя, който да проследи какво
се случва с паричния превод.
Твърди се, че след разговора със служителите от колцентъра на RIА,
2
ищцата получила позвъняване от съпруга си, който я информирал, че парите
не са налични и тя незабавно посетила офиса на „ Изипей“, в който наредила
превода, за да получи обяснение за липсата на парите. След извършена
проверка от служителите на „Изипей“, които се били свързали с посредника
RIA, била информирана, че превода не е наличен, тъй като парите са
изплатени. До RIA било отправено второ питане от служителите на „Изипей“
с искане да им бъде предоставена информация за представения документ за
самоличност и подписа на лицето, получател на превода, като служителите я
информирали, че след получаване на исканата информация ще получи
обратно обаждане от служителите на „Изипей“. След като не получила такова
обаждане, нито на 22.02., нито на 23.02.2020 г., на 25.02.2020 г. депозирала
жалба пред „Изипей“ с претенция за възстановяването на сумата на паричния
превод, който не бил изплатен на посочения в платежната разписка
получател. След многобройни разговори проведени със служителите на
„Изипей“ на 13.03.2020 г. получила отказ на претенцията си за възстановяване
на сумата от 2000 евро, което станало причина да депозира жалба до
Помирителната комисия за платежни спорове към Комисия за защита на
потребителите и било образувано Помирително производство № 38/2020г,
което приключило с Помирително предложение от 15.06.2020 г., в което беше
предложено „Изипей“ АД да се съгласи да й възстанови сумата от 2000 евро,
представляващи равностойността на нареден от нея международен паричен
превод, изплатен от партньор на дружеството на неизвестно лице, след
представяне на фалшифициран документ за самоличност.
Твърди се, че на 16.07.2020 г. ищцата получила уведомително писмо от
Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП, с което я
информирали, че „Изипей“ АД не приема изготвеното помирително
предложение и помирителното производство се прекратява.
Моли се съдът да има предвид, че към момента на правопораждащия
юридически факт - извършването на неразрешена платежна операция, са в
сила Директива 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от
25.11.2015г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на
Директиви 2002/65/ЕО, 2009/1 Ю/ЕО, 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) №
1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО/ Директива 2015/2366,
транспонирана в българското законодателство със Закона за платежните
3
услуги и платежните системи (ЗПУПС обнлДВбр.20/06.03.2018г. в сила от
същата дата) и Наредба № 3 от 18.04.2018г. за условията и реда за изпълнение
на платежни операции и използване на платежни документи ( обн. ДВ
бр.37/04.05.2018г.).Съгласно чл.79 ЗПУПС „ Отговорност на доставчика на
платежни услуги за неразрешени платежни операции „ ал. 1 на същия член - В
случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги
възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай, не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията.
Твърди се, че с отказа си да възстанови направения от ищцата
международен паричен превод в размер на 2000 евро пораждат правния й
интерес от завеждането на настоящия иск.
Моли се съдът да постанови решение, по силата на което осъди
ответника да заплати на ищцата сумата - 3911,66 лв. представляваща левовата
равностойност на нареден от нея международен паричен превод в размер на
2000 евро, ведно със законната лихва от 23.02.2020 г. (съгласно чл.79 на
ЗПУПС), както и сторените в настоящето производство разноски.
Сочат се доказателства. Прави се доказателствено искане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, с който се счита иска за заплащане на сумата от 3911.66 лева,
представляваща левовата равностойност на нареден чрез „Изипей“ АД
международен паричен превод в размер на 2000 евро, за недопустим, тъй като
за ищеца липсва правен интерес от завеждането му.
Изложени са аргументи в тази насока, а именно: Твърди се, че
предоставената в конкретния случай услуга на ищцата, видно и от
приложената по делото разписка, издадена от „Изипей" АД, е наличен
паричен превод по смисъла на чл. 4, т. 6 от Закон за платежните услуги и
платежните системи (ЗПУПС). Съгласно легалната дефиниция, заложена в т.
20 от Допълнителните разпоредби на ЗПУПС „Наличен паричен превод" е
платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да
са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с
единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг
доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или
4
когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово
разположение."
Сочи се, че видно от изложените в жалбата обстоятелства, проблем е
установен не при нареждането на превода, а при неговото изплащане. Тук
следва да се уточни, че нареждането и изплащането на паричния превод са
две отделни платежни операции, изпълнени от двама различни доставчици на
платежни услуги (ДПУ). В случая „Изипей" АД действа в качеството си на
ДПУ на платеца - ищецът М.Д..
Твърди се, че липсата на правен интерес за г-жа Д. в качеството й на
наредител/платец на процесната операция произтича именно от горното
обстоятелство. Сумата по превода е преведена в пълен размер от „Изипей"
АД, действащо в случая като ДПУ на платеца, към друг ДПУ - RIA, което
действа в случая като ДПУ на получателя. RIA от своя страна е изплатил
сумата посредством втора платежна операция. Изипей АД, в качеството си на
ДПУ на платеца е изпълнило коректно и точно всички свои законови
задължения спрямо платеца по платежната операция за нареждането на
превода. От изложеното в исковата молба става ясно, че при ДПУ на
получателя, при извършване на платежната операция по изплащане на
превода е възникнал проблем, като се твърди, че сумата не е изплатена на
коректния получател.
Твърди се, че лицето, което в процесния случай е активно легитимирано
да предяви иск във връзка с превода, и по-конкретно с неговото изплащане
(неразрешена или неточно изпълнена платежна операция), е получателят на
превода И. А. Д., като искът следва да бъде предявен, към ДПУ на получателя
- RIA. Изрично подчертаваме, че връзката между страните по платежната
операция (съпруг и съпруга) в случая е ирелевантна, като от значение за
предмета на делото е при кой ДПУ - на платеца или получателя - е налице
неразрешена или неточно изпълнена платежна операция, за да бъде
определена и активната легитимация при образуване на исково производство.
Твърди се, че недопустимостта на главния иск обуславя недопустимост
и на предявения акцесорен иск - за присъждане на мораторна лихва от
23.02.2020 г.
Счита се, че предявените искове са неоснователни и като такива се
5
моли да бъдат отхвърлени, поради следните доводи:
Относно иска за заплащане на сумата от 3911.16 лева: Сочи се, че
„Изипей“ АД по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗПУПС. Дружеството е
лицензирано от Българска народна банка за извършване на дейност като
дружество за електронни пари и за предоставяне на платежните услуги по чл.
4 от ЗПУПС и е вписано в публичния регистър по чл. 19 от ЗПУПС, воден от
БНБ. „Изипей“ АД предлага услугите си в над 2500 офиси на територията на
цялата страна, които са както собствени, така и на негови представители по
смисъла на чл. 43, ал. 3 и ал. 4, във вр. с чл. 28 от ЗПУПС.
Сочи се, че RIA Financial Services /www.riafinancial.com/ е един от най-
големите ДПУ в световен мащаб, предлагащ услугата международни парични
преводи. Глобалната мрежа на RIA обхваща близо 146 000 точки, в 136
страни, на 6 континента, което прави услугите им достъпни до многобройни
клиенти в целия свят.
Сочи се, че в качеството си на лицензирани доставчици на платежни
услуги двете дружества предлагат услугата международен паричен превод,
като изпълняват съответно своите задължения като ДПУ на платеца или ДПУ
на получателя в зависимост от това при кой от тях се нарежда и съответно
изплаща даден превод.
Твърди се, че действително, на 18.02.2020 г., в офис на „Тексим Банк"
АД, ЕИК ********* - представител на „Изипей" АД, вписан в публично
водения от БНБ регистър по чл. 19 от ЗПУПС, с адрес на офиса: гр.
Пазарджик, ул. „Константин Величков" № 1, ищецът М.Д. е наредила
международен паричен превод с референтен № 12974518571 за Брюксел,
Белгия в размер на левовата равностойност на 2000.00 евро. Както посочихме
и по-горе услугата се изпълнява като наличен паричен превод по смисъла на §
1, т. 20 от ДР на ЗПУПС. Като получател на превода М.Д. е посочила лицето
И. А. Д. /IVAN ATANASOV DIMOV/. Това обстоятелство е удостоверено с
издадения документ за извършената платежна операция по нареждане на
превода - - разписка № 01100010483991749/18.02.2020 г., приложена като
доказателство към исковата молба. Разписката е съставена в два оригинални
екземпляра .
Сочи се, че за целите на изпълнение на платежната операция по
6
нареждане на превода „Изипей“ АД е събрало от платеца нормативно
изискуемата информация съгласно ЗПУПС и Наредба № 3 на БНБ от
18.04.2018 г. След получаване на средствата по платежната операция,
"Изипей" АД е превело същите към системата на RIA, ведно с данните за
превода, като с посочените действия „Изипей“ АД изпълнило точно и
коректно всички свои законови задължения като ДПУ на платеца.
Твърди се, че операторът RIA от своя страна, в качеството си на ДПУ на
получателя, е изпълнил платежна операция по изплащане на превода още на
съшия ден - 18.02.2020 г., видно от приложеното към настоящия отговор
доказателство - заверено копие от разписка за изплащане от страна на RIA на
сумата по превода. Приложената разписка съдържа информация за офиса в
България, от който е наредена сумата, имена на получателя, размер на
превода, подпис на получателя и др. По какви причини сумата не е
достигнала до реалния получател на превода, посочен от платеца, „Изипей"
АД не може да вземе отношение, тъй като действа само като ДПУ на платеца,
а не като ДПУ на получателя на процесния паричен превод.
Сочи се, че позоваването на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС в исковата молба за
реализиране на отговорност на „Изипей" АД като ДПУ на платеца, е
неоснователно, доколкото на първо място се касае за реализиране на
отговорност за неразрешена платежна операция, извършена от платежна
сметка, като аргумент в тази насока е посоченото в разпоредбата, че
„доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше
изпълнена неразрешената платежна операция". В случая, при изпълнение на
услугата наличен паричен превод платецът предоставя сумата на превода в
брой, с цел същата да достигне до получателя на превода и да бъде изплатена
отново в брой - нито платеца, нито получателя действат чрез платежни
сметки. В този смисъл, визираната законова разпоредба не е относима и
приложима към процесния случай. На второ място, дори да се приеме, че по
аналогия тази разпоредба може да бъде приложена и при процесната услуга
наличен паричен превод, се изследва въпросът дали съответната оспорена
операция действително е неразрешена или изпълнена неточно. Съгласно чл.
70, ал. 1 от ЗПУПС: „Платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие
7
платежната операция е неразрешена." В приложения към исковата молба
документ - разписка № 0100010483991749/18.02.2020 г., е обективирано
съгласието на ищеца операцията да бъде изпълнена в съответствие с
посочените от нея данни, като е удостоверила това обстоятелство със
собственоръчно изписване на имената и полагане на подпис в документа.
„Изипей“ АД е изпълнило задълженията си като ДПУ на платеца, като е
излъчило посочените данни и е наредило сумата по превода към ДПУ на
получателя, който от своя страна го е изплатил. В тази връзка, доколкото е
установен проблем само при изплащане на превода, отговорност би могла да
бъде търсена от ДПУ на получателя от самия получател на превода. Също
така, съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС: „Когато платежно нареждане е
подадено директно от платеца, доставчикът на платежни услуги на платеца
носи отговорност пред платеца за точното изпълнение на платежната
операция, освен ако докаже пред платеца или пред доставчика на платежни
услуги на получателя, че доставчикът на платежни услуги на получателя е
получил сумата по платежната операция в срока по чл. 87, ал.2, като в този
случай доставчикът на платежни услуги на получателя носи отговорност пред
получателя за точното изпълнение на платежната операция." Приложената
към настоящия отговор разписка за изплащане на сумата на превода, издадена
от RIA, доказва по безспорен и недвусмислен начин, че „Изипей“ АД, в
качеството си на ДПУ на платеца е превело сумата на превода към ДПУ на
получателя в срока по чл. 87, ал. 2 от ЗПУПС, като в същия срок сумата на
платежната операция е получена от ДПУ на получателя. Имайки предвид
посоченото, по силата на чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС отговорността на „Изипей“
АД е изключена в конкретния случай. Такава отговорност носи ДПУ на
получателя - RIA, към който сумата е преведена за изплащане. Срокът по чл.
87, ал. 2 е спазен, тъй като платежното нареждане е подадено към ДПУ на
платеца (Изипей АД) на 18.02.2020 г., а ДПУ на получателя (RIA) е получил
сумата по превода и го е изплатил още на същата дата - 18.02.2020 г. Съгласно
чл. 91, ал. 2 от ЗПУПС, „когато доставчикът на платежни услуги на платеца
носи отговорност по ал. 1, той своевременно възстановява на платеца сумата
на неизпълнената или неточно изпълнената платежна операция". С оглед
посочените по-горе аргументи и представените доказателства, в случая не
може да бъде ангажирана такава отговорност спрямо ДПУ на платеца и той
няма задължение да възстановява средствата по платежната операция, тъй
8
като вече са предадени на ДПУ на получателя .
Твърди се, че „Изипей“ АД не е приело посоченото в исковата молба и
представено като доказателство от ищеца помирително предложение от
15.06.2020 г. на Помирителната комисия по платежни спорове (ПКПС) към
Комисията за защита на потребителите по помирително производство №
38/2020 г. Правната обосновка на последното се базира на нормативни
разпоредби, които са напълно неотносими и касаят друг вид платежни
операции, при които платежното нареждане се подава дистанционно чрез
платежна сметка, а не в брой, без наличие на платежна сметка, както е в
случая. Доводите ни в цялост за отказ на помирителното предложение са
видни от приложеното като доказателство към настоящия отговор писмо с
наш изх. № 13530/26.06.2020 г. до ПКПС, с което „Изипей" АД не приема
предложения от нея вариант за разрешаване на спора. Като доказателства към
настоящия отговор са приложени и двете становища на „Изипей" АД по
казуса (становище с наш изх. № 8812/27.04.2020 г. и допълнително становище
с наш изх. № 11384/08.06.2020 г.), представени пред ПКПС преди нейното
произнасяне, които също допринасят за изясняване на позицията на
дружеството по случая.
Относно иска за заплащане на законна лихва от 23.02.2020 г. се счита за
неоснователен иска за присъждане на главницата от 3911.16 лева, поради
което се моли съдът да го отхвърли като неоснователен и иска по чл.86 от
ЗЗД за присъждане на лихва върху претендиралата главница.
Относно обстоятелствата, на които се основава искът: Обстоятелствата,
на които се основава искът, обхващат фактите, от които произтича
претендираното с исковата молба право. Както бе посочено по-горе, не
оспорвам факта, че на 18.02.2020 г. чрез „Изипей" АД е наредена сума,
равняваща се на левовата равностойност на 2000 евро, към лицето И. А. Д., с
наредител М. Д. Д., за което на наредителя е издадена разписка №
01100010483991749/18.02.2020 г. Твърдя, че „Изипей" АД е изпълнило
Задълженията си като ДПУ на платеца и е превело в изискуемия законов срок
сумата по превода към ДПУ на получателя - RIA. Операцията по нареждане
на превода е разрешена, тъй като съгласието на платеца за изпълнението й е
удостоверено в горецитирания платежен документ.
9
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от ЗПУПС, когато
платежно нареждане е подадено директно от платеца, ДПУ на платеца
(какъвто в случая се явява „Изипей“ АД) носи отговорност пред платеца за
точното изпълнение на платежната операция, освен ако докаже пред плаггеца
или пред ДПУ на получателя, че ДПУ на получателя (в случая RIA) е получил
сумата по платежната операция в срока по чл. 87, ал. 2, като в този случай
ДПУ на получателя носи отговорност пред получателя за точното изпълнение
на платежната операция.
Сочи се, че от приложените към настоящия отговор документи и
доказателства е недвусмислено ясно, че ДПУ на получателя (RIA) е получил
сумата на платежната операция преди края на следващия работен ден след
деня на получаване на платежното нареждане. Сумата на платежната
операция е изплатена от RIA още в деня на нареждането й от ищеца. Какви са
причините, довели до неточно изпълнение на платежната операция по
изплащане на превода от страна на RIA, информация и отговорност би могла
да бъде търсена единствено от RIA. Независимо от това, предвид получените
данни за престъпни обстоятелства, свързани с изплащането на процесния
превод, в които биха могли да бъдат въвлечени и самите страни по
платежната операция, „Изипей“ АД е изпратило писма до Главна дирекция
„Национална полиция" и САД „Финансово разузнаване" при Държавна
агенция „Национална сигурност", с които ги е информирало за случая.
Уточняваме, че за изплащане на сумата по превода е необходимо получателят
задължително да представи и референтен номер на превода, който следва да е
получил от наредителя и да е достояние само на тях в качеството им на
страни по платежната операция. По какъв начин трето лице се е сдобило с
този номер и го е използвало, за да получи превод, следва да бъде изяснено от
компетентните разследващи органи. По данни на RIA, те също са се обърнали
към компетентните органи в Белгия. Впоследствие при „Изипей“ АД са
получени писма от ОД на МВР - Пазарджик с изх. Per. № 312000-
8401/02.06.2020 г. относно извършвана при тях проверка по преписка №
3123М-105/2020 г., както и Окръжен следствен отдел при Районна
прокуратура - Пазарджик с изх. № СлО 1910/20 от 05.11.2020 г. относно
досъдебно производство № 54/2020 по описа на ОслО - ОП Пазарджик.
Ответното дружество сочи, че подробно е отговорило на цитираните писма с
10
наличната при тях информация. Приложено представяме като доказателства
към настоящия отговор заверени копия от цитираните по-горе писма, от
които е видно, че са предприети необходимите действия във връзка с
наличието на данни са извършено престъпление от общ характер.
Твърди се, че изложените в исковата молба доводи за неразрешена
операция от „Изипей" АД не съответстват на обстоятелствата и
доказателствата по делото, което е основание да се приеме, че предявените
искове срещу „Изипей" АД са неоснователни.
Във връзка с гореизложеното становище на ответното дружество се
счита, че изложените в исковата молба твърдения, с които се обосновава
отговорността на ответника, са неоснователни, поради обстоятелството, че
претендиралата сума по главния иск не се дължи на ищеца от ответника. От
това обстоятелство произтича и неоснователността на претенцията за
мораторна лихва върху претендиралата с исковата молба главница.
Оспорват се изцяло предявените искове като недопустими и
неоснователни.
Не се оспорват приложените към исковата молба копия от документи.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищецът следва да докаже, че в резултат от
неизпълнение на служебните задължения на служител или служители на
ответното дружество за ищцата са настъпили имуществени вреди в размер на
2000 евро или левовата равностойност на тази сума - 3911,66лв.
АДВ. Д.: Нямам възражения по доклада. Нямам други искания.
АДВ. Л.: Нямам възражения по доклада. Нямам други искания.
АДВ. Д.: С оглед непредставянето на удостоверение от ОСлО при ОП
Пазарджик Ви представям копие от постановление на ОП – Пазарджик, от
което се вижда, че ДП е спряно, тъй като не е открит извършителя.
11
АДВ. Л.: Запознах се с представения от ищцовата страна документ. Не
възразявам същия да бъде приложен по делото, като във връзка с този
документ, поддържам искането на доверителят ми да бъде представено
удостоверение от ОСлО при ОП Пазарджик относно приключването на
производството, а не неговото спиране, с оглед заявяване на евентуално
основание за спиране на настоящото производство.
С Определение № 483/11.03.2021 г. съдът се е приел представените от
страните писмени доказателства. Изискал е справка от ОСлО при ОП
Пазарджик, която да съдържа информация за етапа на развитие на
ДП№54/2020г. по описа на ОСлО /дали образуваното досъдебно
производство е висящо или приключило/, както и да се предоставят копия от
актовете, с които ДП е било образувано и приключило. Изискал е
информация дали в хода на посоченото досъдебно производство е било
привлечено определено лице в качеството му на обвиняем и за извършването
на какво престъпление /да се предостави препис от постановлението за
привличане на обвиняем/.
Към настоящия момент, въпреки изисканата от съда информация,
такава по делото не е постъпила от ОСлО при ОП Пазарджик, поради което
съдът счита за необходимо да изпрати напомнително писмо, с което повторно
да бъде изискана въпросната справка.
По отношение на представения в настоящото съдебно заседание
документ от ищцовата страна, а именно Постановление за спиране на ДП №
54/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Пазарджик съдът счита, че същия е
относим и като такъв следва да бъде приет по делото, тъй като от
представения документ се установява, че разследването от цитираното ДП е
било спряно, поради неустановяване самоличността на извършителя на
деянието.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представеното в настоящото съдебно заседание заверено
копие от Постановление за спиране на ДП № 54/2020 г. по описа на ОСлО при
ОП Пазарджик /прокурска преписка № 923/2020 г. по описа на РП
12
Пазарджик/.
ДА СЕ ИЗПРАТИ напомнително писмо на ОСлО при ОП Пазарджик
като бъде изискана съответната информация съгласно Определение на съда №
483/11.03.2021 г.
СЪДЪТ счита, че към настоящия момент делото не е изяснено от
фактическа и правна страна, поради което същото следва да бъде отложено за
друга дата.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 28.05.2021 г. от 09:30 часа.
АДВ. Д.: След като извърших проверка установих, че съм служебно
ангажирана на същата дата от 10:00 часа в Окръжен съд Пловдив.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 04.06.2021 г. от 09:30 часа, за
която дата и час страните следва да се считат уведомени от днес.
Да се изпрати напомнително писмо на ОСлО при ОП Пазарджик.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 13:18 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13