МОТИВИ
към Присъда
от 12.04.2017г. на КРС
по
НЧХД № 1218/ 2016г.
С тъжба е повдигнато обвинение срещу А.Н.С. за извършено
престъпление на 29.11.2015г. в с.Каблешково, общ.Черноочене за причиняване на
лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Съвместно в наказателното производство е предявен и приет
за разглеждане граждански иск от тъжителя Б.М.А. срещу подсъдимия А.С. за
сумата от 3040.00лв., представляваща обезщетение за претърпените от
престъплението вреди, от които 3000лв. неимуществени и 40.00лв.- имуществени,
ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.11.2015г. до
окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
Представителят на тъжителя в ход по същество пледира, че
от събраните по делото доказателства се доказало повдигнатото обвинение, поради
което моли съда да признае подсъдимия А.С. за виновен и да му наложи
справедливо наказание. Настоява също така за доказаност и на гражданския иск,
чийто размер бил справедлив. Моли подсъдимия да заплати на тъжителя направените
по делото разноски по воденото дело.
Подсъдимият А.С. не се признава за виновен като дава
подробни обяснения за случилото се на инкриминираната дата. В тях настоява, че между
двете страни по делото имало размяна на удари, но първи започнал тъжителя Б.А..
Не разбрал от това последният да имал
някакви наранявания по лицето и тялото, както и той не се бил оплакал на
полицаите, които дошли на место за такива. В последното съдебно заседание
поради неявяване на подсъдимия С. му е назначен служебен защитник. Същият моли
съда да постанови присъда, която да бъде съобразена с доказателствата по
делото, както и със становището на подсъдимия. Моли и размера на гражданския
иск да бъде съобразен с тежестта на телесното увреждане и на имуществените и
неимуществени вреди.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият А.Н.С., роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият А.С. и Ю. Е. били съпрузи и живеели в
с.Каблешково, общ.Черноочене. На датата 29.11.2015г. последната посетила дома
на родителите си в с.Черноочене, къде останала през целия ден. Ядосан от този
факт деецът А. се скарал на съпругата си, когато тя се прибрала в семейния им дом.
Тя се разстроила от този скандал и се обадила на баща си- тъжителя Б.А. и го
помолила да дойде при нея. Той се отзовал на поканата и така същият ден-
29.11.2016г., около 19.00ч. тъжителят Б.А. заедно със сина си отишли в
с.Каблешково в дома, в който живеел подсъдимия А.С.. Там тъжителя и дееца се
скарали, при което двамата си разменили удари помежду си. След това пострадалият
се прибрал в дома си, където го видели свидетелите А.Е. и П.П., които били
съответно негова съпруга и снаха. Той имал посинено око, боляло го ченето и
лицето. След това тъжителят се оплакал, че имал проблеми със зъбите. По този
повод същата вечер посетил Спешно отделение. Бил съставен Лист за преглед на
пациент, от който се установява обективното му състояние към 19.30ч. на
инкриминираната дата, а именно оток в областта на горна устна, разклатени първи
и втори резци, както и кръвонасядане в областта на ляв горен клепач и очна
ябълка. Били му извършени различни изследвания същата вечер видно от
представената медицинска документация.
Видно от Съдебно- медицинско удостоверение № 283/ 2015г. пострадалият
Б.А. бил прегледан от съдебен лекар на следващия ден- 30.11.2015г., при който
преглед се установила оток, кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и
четвъртия пръст на лявата ръка, кръвонасядане на лигавицата на горната устна,
разклащане на първи и втори горни десни зъби. Тези увреждания били получени при
действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест предмет и по време и начин било
възможно да са възникнали така, както обяснявал освидетелствания. Разклащането
на първи и втори горни десни зъби било довело до разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания били
причинили болка и страдание. Представено е и Допълнително заключение към съдебномедицинско
удостоверение № 283/ 2015г., според което при прегледа на тъжителя се
установило протезиране на първи горен десен зъб в рамките на частична зъбна
протеза на горната челюст. Като изваждането на този зъб, поради развитието на
травматичен периодонтит и невъзможност за лечение, било довело до трайно затрудняване на
дъвченето и говореното. Съгласно Фискален бон от 08.12.2015г. издаден от ЕТ
„Дентал- И.П.“- гр.София на същата дата била заплатена сумата от 40.00лв. Видно
от назначената съдебно медицинска експертиза се установява, че първи горен
десен зъб към момента на неговото разклащане, което е довело до неговото
разклащане, довело до отстраняването му, не е изпълнявал присъщата му
дъвкателна функция поради липса на насрещния зъб от долната зъбна редица.
Поради което загубата на този първи горен десен зъб не следвало да се
квалифицира като избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и
говореното по смисъла на чл.129 от НК. Това увреждане представлявало
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия А.С., които са
в подкрепа на свидетелските показания на А.Е. и П.П., както и са в синхрон с
твърденията в тъжбата. Освен това всички те са последователни, взаимно се
допълват както помежду си, така и с писмените доказателства- Съдебно-
медицинско удостоверение № 283/ 2015г., допълнителното заключение към него,
съдебно медицинската експертиза от досъдебното производство и цялата медицинска
документация съставена на инкриминираната дата.
Фактът на причинената телесна повреда на частния тъжител Б.А.
от страна на подсъдимия съдът установи от следните доказателства: от обясненията
на самия деец, от свидетелските показания на А.Е. и П.П., които не са вътрешно
противоречиви, изцяло кореспондират с фактите изложени в тъжбата; от
представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 283/ 2015г. за
извършен на тъжителя преглед в ден следващ на инкриминираното деяние, при които
са установени телесните увреждания, както и от допълнителното заключение към
това удостоверение; косвено от представената по делото медицинска документация
за преглед на инкриминираната дата 29.11.2015г.; както и от събраните доказателства
на досъдебното производство № 422/ 2016г. по описа на РУ на МВР- Кърджали.
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият А. С. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Изпълнителното деяние, с което е засегнал
обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве
и физическата цялост на личността, деецът е осъществил чрез действие, а именно нанасяйки
удари с ръка в предната част на лицето на тъжителя. Деянието е извършено при
евентуален умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е допускал тяхното настъпване.
От гледна точка на въздействието върху обекта това посегателство против
здравето на пострадалия е типично резултатно увреждащо престъпление, като в
настоящият казус резултатът е разклащане на първи и втори горни десни зъби,
както и изваждането на първи горен десен зъб поради развитие на репиодонтит и
невъзможност за лечение, които представляват лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК. Останалите описано в медицинското удостоверения увреждания
са причинили болки и страдания и представляват лека телесна повреда по чл.130
ал.2 от НК, но тя се поглъща от осъщественото деяние по ал.1 на посочения текст.
Причините за извършване на деянието се коренят в
незачитане на физическата неприкосновеност на личността, ниско правосъзнание и
желание за саморазправа.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът
като взе предвид предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.130 ал.1 от НК-
лишаване от свобода до две години
или пробация, като същото е извършено умишлено, а също и че
подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е освобождаван
от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и че няма
причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание. При оценка на степента
на обществена опасност- типична;
и след
отчитане наличието на
смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало и младата възраст на дееца, който е и студент; както и отегчаващите
такива- факта, че от престъплението са
настъпили две леки телесни повреди, намира,
че едно административно наказание при баланс на обстоятелствата, а именно глоба в размер на 1800 лева, ще изпълни целите на чл.36
от НК.
По
гражданският иск: Настоящата
инстанция предвид изхода на
делото намира, че са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което
приема, че подсъдимият А.С. е длъжен да обезщети вредите, които е причинил на
пострадалия Б.А. в резултат на виновно и противоправно престъпно поведение
извършено на 29.11.2015г. по чл.130 ал.1 от НК. Претендираното обезщетението за
неимуществени вреди трябва да съответства на тежестта на причинените телесни
увреждания, характера и продължителността на лечение и трайните последици за
здравето на увредения. В настоящият казус е налице засягане на организма на
тъжителя А. чрез нанасяне на няколко удара с ръка, при които са причинени две
леки телесни повреди, което преживяване и неприятно усещане представлява в
малка степен посегателство против физическата цялост на личността, стоматологична
и медицинска помощ и продължилото 10 дневно физическо неразположение. Предвид
на изразеното и отчитане на неудобствата от увреждането и здравословните
проблеми, при съобразяване на практиката на съдилищата и на критерият за
справедливост, въплътен в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема,
че предявеният граждански иск от пострадалия, който е конституиран като граждански
ищец, е доказан и основателен в размер от 2500.00лв., представляваща причинени от
престъплението извършено на 29.11.2015г.
неимуществени вреди, както и
имуществени такива в размер на 40.00лв. за зъболекарски услуги ведно със
законната лихва върху сумата от 2540лв.считано от 29.11.2015г. до окончателното
изплащане. Като неоснователен и недоказан бе
отхвърлен
иска до пълния му предявен размер от 3040.00лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, който предвижда, че
когато подсъдимият бъде признат за виновен следва да възстанови направените по
делото разноски на частния тъжител, съдът му ги присъди- 738.00лв. Останалите
разноски също възложи на дееца- 106.60лв., представлява 102.60лв. за държавна
такса върху уваженият размер на гражданският иск и 5лв. държавна такса за
свидетелство за съдимост, които да заплати по сметка на Районен съд
гр.Кърджали.
По
изложените съображения от фактическо и правно естество и по вътрешно убеждение,
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: