Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 10.07.2015
Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На десети
юни две
хиляди и петнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: С.Д.
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1013 по описа за 2014 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Искове с правно основание член 54, ал. 2 от ЗКИР.
В исковата си
молба ищецът - С.И.К. твърди, че бил собственик на недвижим имот с площ от 595
кв.м., представляващ поземлен имот с идентификатор 36498.503.2009 по
кадастралната карта на град К., одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на
изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър - С..
Същият представлявал стар имот парцел V-3275, кв. 101, по регулационния план на
град К. от 1966г. Описаният имот бил придобит чрез покупко-продажба между
ищеца, от една страна и И. К. и Т.П., от друга. Покупко-продажбата била обективирана в Нотариален акт № 94 от 22.12.2006г., по
нотариално дело № 894/2006г. на нотариус Т.Р. град К.. Сочи, че И. К. и Т.П.
придобили първоначално имота на 30.06.1993г. чрез дарение, направено в тяхна полза
от С. К. и Т.К.. Преди изповядване на покупко-продажба от 22.12.2006г., И. К. и
Т.П. присъединили към имота още 56 кв.м., вследствие придаване по регулация. От
западна страна, имотът на ищеца граничел с имот с идентификатор 36498.503.3140
по кадастралната карта на град К.. Съседният имот, представлявал стар имот
парцел ХІІІ-3276, кв. 101, по плана на град К. от 1966г. Собственик на имота
била О.К. Върху този имот, със Заповед № 319 от 16.07.1984г. на председателя на
Общински народен съвет – К. било учредено право на строеж на Т.И. А., Н.Т.Д. и
В.Н.С., което същите били реализирали, като са изградили триетажна сграда върху
терена. След построяване на сградата, с Нотариален акт № 88, том I, нотариално
дело № 196/1993г. на Районен съд град К., Т. А. и И.А. дарили на Н.Д. своята
част от построената жилищна сграда, представляваща апартамент на втори етаж,
1/3 идеална част от прилежащо таванско помещение и гараж, в приземния етаж на
сградата. Сочат, бе било постигнато съгласие Т. А. и И.А. да запазят правото на
ползване на имуществото, предмет на прехвърлителната
сделка. Със Заповед № 2117 от 16.12.1998г. на кмета на О.К. било одобрено, на
основание член 32, ал. 2 от ЗТСУ-отм., частично изменение на регулационния план
на кв. 101. Изменението засягало имота на ищеца и съседния имот, от западна
страна, като регулационната граница между двата имота се измествала за сметка
имота на ищеца. За частичното изменение на регулационната граница, като съседи
и заинтересовани страни, праводателите на ищеца - И.
К. и Т.П. не били уведомени. Освен това, в проект за изменение на регулационния
план за двата парцела, се установявало, че съгласие за изменението било дадено
от Т. А. и С. К., които към същия момент не били титуляри на правото на
собственост върху двата имота. Също така, не били уредени регулационните
отношения, поради което предвиденото придаване на част от имота на ищеца към
съседния, собственост на ответната О.К. не породило вещноправно
действие. Въпреки това била реализирана ограда, която навлизала в имота на
ищеца, като по този начин била увеличена площта на имота, собственост на О.К. С
Нотариален акт № 68, том I, регистрационен № 699, нотариално дело № 74/2002г.
на нотариус Н.Н. град К., Н.Д. и съпругът й М.Д.
дарили на Д. Д. и И. Д. собствения си апартамент № 3 на трети
етаж, в построената жилищна сграда, гараж, в западната част на двора, 1/3
идеална част от навесите в югоизточната част на двора, 1/3 идеална част от
западното таванско помещение и 1/3 идеална част от избата в южната част на
сградата. С Нотариален акт № 138, том VI, вписан в Служба по вписванията - К.
на 10.02.2002г., В.С., продала на Т.С. своята част от построената сграда
(апартамент 1, разположен на първия етаж, ведно с прилежащите избено и таванско
помещение). С Нотариален акт № 21, том ІІІ, регистрационен № 6665, нотариално
дело № 423/2004г. на нотариус Н.Н., Н.Д. придобила
чрез дарение недвижимия имот, описан в нотариален акт № 68, том I,
регистрационен № 699, нотариално дело № 74/2002г. на нотариус Н.Н. град К.. Във връзка с предприетите без основание
действия за реализиране на ограда, на 14.12.2012г. ищецът предявил до КРС
искова претенция, с правно основание член 108 от ЗС, за признаване спрямо
лицата, упражняващи фактическа власт върху съседния имот с идентификатор
36498.503.3140, правото му на собственост и осъждането им да предадат
владението върху заградената от тях без основание част от имота му. Образувано
било гражданско дело № 1880/2012г. на КРС. Производството по делото все още
било висящо. В първоинстанционното производство били
приети две заключения на вещото лице геодезист Й. Според вещото лице, границата
между двата имота, определена с кадастралната карта от 2011г., била определена
погрешно, като границата преминавала по изградената без основание ограда. Това
навлизане в терена на ищеца не съответствало и на предвижданията за придаване
на част от имота на същия към този на общината, съгласно заповедта от 1998г.,
която не породила действие. По този начин имотът, собственост на О.К. увеличил
площта си с 38 кв.м. спрямо имота, собственост на ищеца. Вещото лице приело, че
имотът на ищеца се разпростирал реално на запад до границата от регулационния
план на град К. от 1966г., която била разположена с 38 кв.м. на запад от
границата между имот с идентификатор 36498.503.2009 и имот с идентификатор
36498.503.3140 по кадастралната карта на град К. от 2011г. Според вещото лице,
границата между двата имота следвало да бъде поправена, като на кадастралната
карта на град К. от 2011г., бъде нанесена границата между двамата имота по
регулационния план на град К. от 1966г.
С оглед
изложеното, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на иск за
установяване на допусната грешка в кадастралната карта на град К., одобрена със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър – С., тъй като в резултат от допусната грешка имотът,
собственост на О.К. е увеличил без основание площта си, спрямо имота на ищеца с
38 кв.м.
Твърди, че предвижданията на Заповед №
2117 от 16.12.1998г. на кмета на О.К. за изменение на регулационния план, не са
породили отчуждително действие. В случая, обжалваната
заповед била издадена на основание член 32, ал. 2 от ЗТСУ-отм. Според тази
разпоредба „влезлите в сила дворищнорегулационни
планове могат да се изменят и със съгласие на всички пряко заинтересовани
собственици“. Такова общо съгласие, съответстващо на визираното в цитираната
разпоредба изискване, не било налице в конкретния казус. Праводателите
на ищеца - И. К. и Т.П., като собственици на процесния
имот към 1998г., не били уведомени за иницииране на процедурата по издаване на
заповедта от 16.12.1998г. От друга страна, собствеността на УПИ XIII-3276 към
същия момент, не принадлежала на Т. А.. Със Заповед № 319 от 16.07.1984г. на
ОНС - К. било отстъпено само право на строеж върху държавен УПИ XIII-3276,
актуван с Акт за държавна собственост на недвижим имот № 46 от 12.10.1950г. И
до настоящия момент, като собственик на терена се легитимира О.К. с Акт за
частна общинска собственост № 116 от 14.06.2007г. Освен това, съгласие за
изменение на регулационните граници между двата имота дали единствено Т. А. и
С. К.. Нито едно от тези лица обаче не се легитимирало като собственик на двата
имота, засегнати от регулационното изменение. Това било така, защото, от една
страна, собственици на парцел V-3275, кв. 101 (поземлен имот с идентификатор
36498.503.2009) още през 1993г. станали И. К. и Т.П., по силата на извършеното
от С. К. и Т.К. дарение. Поради това, към 1998г. за собственици и пряко
заинтересовани страни по смисъла на член 32, ал. 2 от ЗТСУ-отм. следвало да се
считат И. К. и Т.П.. Следователно, не можело да се приеме за изпълнено
изискването на член 32, ал. 2 от ЗТСУ-отм. за даване на съгласие за изменение
на регулационния план от всички пряко заинтересовани собственици. Липсвало
нотариално заверено заявление от пряко заинтересованите собственици за
изменение на територията на имотите по влезлите в сила дворищнорегулационни
планове, съгласно член 93, ал. 1 и ал. 4 от ППЗТСУ. Заинтересованите лица не
били уведомени и не взели участие в процедурата по издаване на акта.
Включително, не им било съобщено за издаването на акта по реда на ГПК-отм., в
съответствие с изискването на член 93, ал. 6 от ППЗТСУ. Това ги било лишило от
възможност да защитят своите права и законни интереси.
Моли съдът да
приеме, че Заповед № 2117 от 16.12.1998г. не е породила целените правни
последици (придаване по регулация на части от имота на доверителя ни към
съседния УПИ XIII-3726) и да отчете това при постановяване на решение по
настоящия спор. Цитираната заповед не породила действие и защото в случая е
приложима разпоредбата на § 6, ал. 2 от Преходните разпоредби на Закона за
устройство на територията. Между собствениците на двата съседни имота към дата
на постановяване на Заповед № 2117 от 16.12.1998г. не са уредени регулационните
отношения, свързани със заплащане на обезщетение за частта от имота на ищеца,
която е следвало да бъде придадена към ползвания от ответниците
терен.
С допълнителна
молба от 14.01.2015г., депозирана от ищеца във връзка с отстраняване на
констатираните от съда нередовности по исковата
молба, ищецът конкретизира следното:
Относно
указанията на съда за липса на надлежна индивидуализация на двата съседни
имота, ищецът уточнява, че действащите към настоящия момент кадастрална карта и
кадастрални регистри били от 2011г. и одобрени със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия,
картография и кадастър. Поради това, индивидуализацията на двата процесни имота било извършена чрез посочване на
идентификаторите на имотите по кадастралната карта от 2011г. Уточнява, че е
собственик на имот с идентификатор 36498.503.2009 по кадастрална карта на град
К. от 2011г., като този имот съответства на парцел V-3275, кв. 101, по
регулационния план на град К. от 1966г. Имотът на ищеца граничел с поземлени
имоти с идентификатори 36498.503.3140, 36498.503.2072, 36498.503.2015,
36498.503.2011, 36498.503.9569 и 36498.503.2010 по кадастрална карта на град К.
от 2011г. Съседният процесен имот бил имот с
идентификатор 36498.503.3140 по кадастрална карта на град К. от 2011г., като
този имот съответствал на парцел XIII-3276, кв. 101, по регулационния план на
град К. от 1966г. Имотът граничи с поземлени имоти с идентификатори
36498.503.1964, 36498.503.1973, 36498.503.1974, 36498.503.2072, 36498.503.2009
и 36498.503.9569 по кадастрална карта на гр. К. от 2011г. Твърди, че границата
между така описаните два поземлени имота с идентификатори 36498.503.2009 и
36498.503.3140 била нанесена погрешно на кадастралната карта и на кадастралния план
на град К. от 2011г., тъй като не била отразена действителната кадастрална
граница по плана на града от 1966г. Намира, че границата между двата имота
следвало да се отрази като преминаваща на 38 кв.м. западно от сега нанесената
на кадастралната карта граница. Счита, че процесната
част, отнета от неговия имот вследствие на погрешното заснемане на
кадастралната основа била с размер приблизително 38 кв.м. и разположена в
западната част на имота на ищеца, на границата с имот с идентификатор
36498.503.3140. Чрез погрешно отразената на кадастралната карта от 2011г.
граница имот с идентификатор 36498.503.3140 навлизал с 38 кв.м. в имота на
ищеца.
По отношение
на представените с исковата молба основно и допълнително заключение на вещото
лице Й., ищецът прави уточнението, че същите били представени за внасяне на
яснота относно начина, по който било отразено местоположението на границата
между двата имота към настоящия момент и относно правилното картографично
отразяване на тази граница.
Относно
указанията на съда да се посочи кой ответник каква част владее от поземлен имот
с идентификатор 36498.503.3140 по кадастралната карта на град К. от 2011г. и с
каква част е навлязъл в поземлен имот с идентификатор 36498.503.2009 по
кадастралната карта на град К. от 2011г. ищецът счита, че обстоятелството кой
владее поземлен имот с идентификатор 36498.503.3140 не е относимо
към предмета на настоящия спор. Ищецът твърди, че е налице грешка при
отразяване на границата между двата имота на кадастралната карта, като
отразяването не отчита действителната граница. Предявеният иск е с правно
основание член 54, ал. 2 от ЗКИР. Искът е установителен
и има за предмет на доказване правото на собственост на спорната площ към
посочения момент - одобряване на кадастралния план, и ако то е доказано се
изследва въпросът дали в кадастралния план тази площ не е заснета (при
непълнота в кадастралния план), или че е заснета погрешно в очертанията на чужд
имот (при грешка в кадастралния план). В съответствие с разпоредбите на член 2,
ал. 1, 2 и 5 от ЗКИР, засегнати лица при евентуално констатиране на грешка в
кадастъра са всички заинтересовани лица, по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на
ЗКИР. Следователно, в случая всички ответници попадат
в обхвата на дефиницията на ЗКИР за заинтересовано лице, тъй като те са
носители на вещни права върху имот с идентификатор 36498.503.3140 по
кадастралната карта на град К. от 2011г., а именно - О.К. спрямо терена, а
останалите ответниците, реализирали учреденото право
на строеж, спрямо построената сграда. Поради това счита, че обстоятелството кой
каква част владее от процения имот с идентификатор
36498.503.3140 не е от значение за определяне на пасивно легитимираната страна
в производството по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и за редовност на исковата молба.
Счета, че ответниците, в качеството им на
заинтересовани лица, независимо от обстоятелството кой каква част владее,
следва да бъдат обвързани от силата на присъдено нещо на решението по настоящия
спор.
МОЛИ съда, да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на О.К.И.Н.А., Н.Т.Д.,
В.Н.С. и Т.Р.С., по предявения против тях от С.И.К. иск, на основание член 54,
ал. 2 от ЗКИР, че при заснемането на кадастрална карта на град К. през 2011г. е
допусната грешка, като неправилно е била заснета имотната граница между парцел
V-3725 и парцел ХШ-3276 и двата в кв. 101 по регулационния план на град К. от
1966г., а по сега действащата кадастрална карта и регистри на град К., област
Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор
на АГКК - поземлен имот с идентификатор № 36498.503.2009 и поземлен имот с
идентификатор № 36498.503.3140, като не е отразена действителната кадастрална
граница по плана от 1966г., като реално границата между двата имота следва да
преминава по т. 19 и т. 20 от скица № 4 към основното заключение на вещото лице
Й.Й., прието по гр. д. № 1880/2012 г. на КРС.
Претендира за направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ – О.К. смята
предявения иск за процесуално допустим, но по съществото си неоснователен,
поради което моли съда да го отхвърли. Твърди, че предмет на спора е
установяване по отношение на О.К.И.Н.А., Н.Т.Д., В.Н.С. и Т.Р.С., на основание
член 54, ал. 2 от ЗКИР, че при заснемането на кадастралната карта на град К.
през 2011г. била допусната грешка, като неправилно била заснета имотната
граница между парцел V-3725 и парцел XIII-3276 в кв. 101 по КККР на град К.,
одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК
- С.. Предмет на установяване по иска с правно основание член 54, ал.2 от ЗКИР
е не само установяване на непълнотата или грешката в кадастралната основа, но и
правото на собственост на спорната площ към един минал момент – на одобряване
на действащия кадастралния план одобрен със Заповед № РД-18- 52/16.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Съгласно Акт за частна общинска собственост №
398/07.06.2007г. О.К. е собственик на УПИ XIII-3276 с 660 кв.м. в кв. 101 по
КККР на град К.. Със Заповед № 2117/16.12.1998г. на Кмета на О.К. било
допуснато частично изменение на РП на кв. 101 на град К. между парцели V-3275 и
XIII-3276 като дворищно регулационната граница между двата парцела била
изместена към парцел парцели V-3275. Неоснователно било твърдението на ищеца,
че цитираната заповед не е породила правни последици. Последният не ангажирал
някакви доказателства в тази насока, а именно че въпросната заповед била
обжалвана и отменена или изменена, каквато правна възможност съществувала към
момента на издаване на същата. Съгласно разпоредбата на член 93, ал. 6 ППЗТСУ
-отм. във връзка с член 138 от ЗТСУ-отм., действащи към 16.12.1998г.,
съществувала възможността да бъде обжалвана, но заинтересуваните лица не били
се възползвали от тази законова възможност, поради което Заповед № 2117/16.12.1998г.
на Кмета на О.К. влязла в сила и породила правно действие - въз основа на нея
била извършена промяна в УП на града. Следователно твърдението на ищеца за
допусната грешка при заснемането на имотната граница между парцел V-3725 и
парцел XIII-3276 в кв. 101 по КККР на град К. се явявало неоснователно. Предвид
липсата на достатъчно основания и липса на доказателства в тази насока, моли
съда да отхвърли предявените от С.К. искове, като претендира за направените по
делото разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ - И.Н.А. и Н.Т.Д. намират предявения иск
за допустим, но неоснователен, поради което го оспорват по следните
съображения: считат, че не е налице грешка или непълнота в кадастралната карта
на град К., одобрена със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния
директор на АГКК, относно процесния имот. Оспорват
само следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че праводателите
на ищеца - И. К. и Т.П., като заинтересовани страни не били уведомени за
извършеното въз основа на Заповед № 2117/16.12.1998г. на кмета на о.К. частично
изменение на регулационния план в квартал 101 на град К.; че не са уредени
регулационните отношения между страните, поради което предвиденото частично
придаване на част от имота на ищеца към съседния, собственост на О.К. не
породило вещноправно действие; че е материализирана
ограда между същите имоти, която неоснователно е навлезнала
в имота на ищеца, че заповед № 2117/16.12.1998г. на кмета на О.К. е
незаконосъобразна; че били навлезли в имота на ищеца с 38 кв.м., както и че е
налице грешка в кадастралната карта и кадастрални регистри и че границата между
двата имота следва да минава по регулационната граница по плана от 1966г.
Останалите обстоятелства, изложени в исковата молба не се оспорват от двамата ответници.
Сочат, че с
исковата молба, ищецът претендира право на собственост върху 38 кв.м., които
били заснети в КК на град К. към имот с идентификатор 36498.503.3140. Същата
била изготвена въз основа на предходните планове - кадастрален план от 2004г. и
УП от 1966г., изменен със заповед № 2117/16.12.1998г. на кмета на о.К.
Изменената регулация между двата УПИ била приложена - границата е
материализирана на място с изградена през 1999г. ограда, прокарана по
регулационната граница, съвпадаща с имотната, въз основа на Разрешение за строеж
№ 118/15.07.1999г. на главния архитект на о.К. По същата линия на тази граница
преди това съществувала стара ограда, построена през 1989г. въз основа на
Разрешение за строеж № 6/11.01.1989г. и Протокол за определяне на строителна
линия и ниво от 1.02.1989г. и със съгласието на собственика на парцел V-3275. С
оглед горното, регулацията между двата УПИ, заснета с плана от 1998г. била
приложена. Твърдят, че Заповед № 2117/16.12.1998г. на кмета на о.К. била влязла
в сила и породила правно действие – въз основа на нея била извършена промяна в
УП на града. Същата заповед, като индивидуален административен акт подлежала на
обжалване по административен ред - в случая праводателите
на ищеца (по отношение на процесния имот) следвало да
подадат жалба против заповед № 2117/16.12.1998г. на кмета на о.К. съгласно
изискванията на Закона за административното производство (отменен от АПК,
обнародван в ДВ бр. 30 от 11 април 2006г.), който бил в сила към датата на
издаване на същата заповед, а именно - подаване на жалба в 7-дневен срок от
съобщаване заповедта на всички заинтересовани граждани и организации,
включително и на тези, които не били участвали в производството, пред областния
управител (чл. 22 във връзка с чл. 17 и чл. 27, ал. 2 от ЗАП-отм.) или
обжалване пред съд. Дори ако поради някаква причина на праводателите
на ищеца да не било съобщено за издаването на същата заповед, въпреки
разпоредбата на член 17 от ЗАП-отм., с исковата молба по гражданско дело №
1880/2012г., подадена от ищеца по настоящото производство, същият заявява, че
това обстоятелство му е известно, но не представял доказателства за оспорването
й, нито от него лично, нито от праводателите му, по
надлежния ред в рамките на предвидения за това срок съгласно разпоредбите на
АПК (чл. 81 – 98). В същата искова молба ищецът заявявал, че за изменението на
РП на парцели XIII-3276 и V-3276 в квартал 101 на град К., дал съгласие и се е
подписал бащата на единия от праводателите му, който
към този момент не бил собственик на имота, тъй като през 1993г. го е дарил на праводателите на ищеца. Съгласно член 17, ал. 2, изр. 1 от
ЗАП-отм., когато адресът на заинтересования е известен, съобщаването може да се
извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверя с
подпис, или чрез отделно съобщение. В случая уведомяването било извършено на
адреса на процесния имот чрез бащата и праводател на заинтересования, поради което следва да се
заключи, че уведомяването било валидно извършено.
Намират за неоснователно твърдението, че
предвиденото придаване на част от имота на ищеца към съседния, собственост на ответниците, не е породило вещно-правно действие, тъй като
не били уредени регулационните сметки между собствениците на двата имота.
Доколкото в тежест на ищеца е да докаже правото си на собственост върху процесния имот, същият следвало да представи доказателства
за наличието на отчуждителна преписка, каквито към
момента липсват. Отделно от това, чрез представените с писмения отговор по чл.
131 от ГПК доказателства ответниците установявали, че
между двата имота била прокарана ограда по регулационната граница, която
съвпадала с имотната - регулацията била приложена. С оглед изложеното молят
съда, да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като им се
присъдят направените по делото разноски.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По отношение
собствеността на ищеца, от представените писмени документи се установява
следното:
От
представените като доказателство – копие от нотариален акт № 94, том V, рег. №
9456, дело № 894 от 22.12.2006г. на нотариус Т.Р. град К. и Скица на поземлен
имот № 15-269877 – 04.08.2014г. на СГКК – Пловдив се установява, че ищецът -
С.И.К. е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор 36498.503.2009 по кадастралната карта на град К., одобрена със
Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър - С., като този имот съответства на парцел
V-3275, кв. 101, по регулационния план на град К. от 1966г. Имотът на ищеца
граничел с поземлени имоти с идентификатори 36498.503.3140, 36498.503.2072,
36498.503.2015, 36498.503.2011, 36498.503.9569 и 36498.503.2010 по кадастрална
карта на град К. от 2011г. Имотът е придобит по силата на покупко-продажба със
страни: И. К. и Т.П., в качеството им на продавачи и С.И.К. (ищеца в
производството), в качеството му на купувач.
Праводателите на ищеца
доказват своята собственост върху отчужденото дворно място с представянето на
два нотариални акта, а именно - нотариален акт № 75, том ІІІ, дело № 877 от
30.06.1993г. на Районен съд град К., с който е обективирано
дарение извършено между С. и Т. К., в качеството им на дарители и децата им И. К. и
Т.П., в качеството им на дарени. По силата на сделката, дарителите прехвърлили
на дарените недвижим имот с площ от 590 кв.м., съставляващ парцел V-3275, кв.
101, по регулационния план на град К.. От представения нотариален акт № 132,
том І, дело № 312/1996г. на Районен съд град К. се установява, че през 1996г.,
И. К. и Т.П. присъединили към имота още 56 кв.м., вследствие придаване по
регулация.
От
представеното копие на съдебно решение № 325 от 23.07.2014г., постановено по
гражданско дело № 1880 по описа за 2012г. на Районен съд град К. се установява,
че предявения от С.И.К. иск против В.Н.С. и И.Н.А., с правно основание член 108
от ЗС, с което да бъде да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че
ищецът е собственик на 38 кв.м. по дължина на източната страна, с
граници: от изток – регулационната граница между УПИ ХІІІ -3276 и УПИ V - 3275,
на запад права която е успоредна на регулационната граница отстояща
от нея на 62см., като осъди ответниците да му
предадат собствеността и владението на тези 38 кв.м. и отхвърлен. Към настоящия
момент, постановеното решение не е влязло в сила.
Видно от Скица
на поземления имот № 15-353079 от 02.10.2014г. на СГКК град Пловдив, съседният процесен имот е с идентификатор 36498.503.3140 по
кадастрална карта на град К. от 2011г., като този имот съответства на парцел
XIII-3276, кв. 101, по регулационния план на град К., при съседи, имоти с
идентификатори: 36498.503.1964, 36498.503.1973, 36498.503.1974, 36498.503.2072,
36498.503.2009 и 36498.503.9569. Като собственик на имота е записан – О.К. въз
основа на Акт за частна общинска собственост от 14.06.2007г.
Видно от
документите по постъпилата преписка от О.К. се установява следното:
С Акт за
държавна собственост на недвижим имот № 46 от 12.10.1950г. е актуван като
държавен имот незастроен жилищен имот с площ от 630 кв.м., представляващ имот с
пл. № 3276, в кв. 101 по плана на град К..
Със Заповед №
319 от 16.07.1984г. на ОбНС - К. било отстъпено само
право на строеж върху държавен парцел XIII-3276, в квартал 101 по плана на град
К. на Т.И. А., Н.Т.Д. и В.Н.С. за построяването на триетажна сграда върху
терена. Въз основа на цитираната заповед е сключен Договор за отстъпено право
на строеж върху държавна земя от 25.09.1984г.
Със Заповед №
2117 от 16.12.1998г. на кмета на О.К. било одобрено, на основание член 32, ал.
2 от ЗТСУ-отм. и член 93 от ППЗТСУ, частично изменение на регулационния план на
кв. 101 между парцели V-3275 и ХІІІ-3276, като дворищнорегулационната
граница между парцела се измества към
парцел V-3275 да покрива имотната граница.
Във връзка с
частичното изменение на регулационния план на кв. 101 е представена нотариално
заверена декларация от Т.И. А. и С. п. К., с която двамата дават съгласие за
частично изменение на регулационния план за имоти 3276 в парцел ХІІІ и 3275 в парцел ХІV, в кв.
101, като се премахне червената линия и в парцел ХІІІ, като остане имотната
граница по пунктираната линия, отразена
в скицата.
С последващи актове, имотът е актуван като общински, а
именно: с Акт № 529 от 18.12.2000г., издаден на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на
ЗОС, застроен парцел ХІІІ от 630 кв.м. е актуван, като частна общинска
собственост. В последствие, на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС и КП одобрен
със Заповед № 300-4-21/2004г., УПИ ХІІІ-3276, в квартал 101 с площ от 600 кв.м.
е актуван като частна общинска собственост с Акт І 398 от 07.06.2007г.
Видно от
приложените нотариални актове за собственост, постъпили от АВ, СВ – К. са
извършени следните разпоредителни сделки:
с Нотариален
акт № 88, том I, нотариално дело № 196/1993г. на Районен съд град К., Т. А. и
И.А. дарили на дъщеря си Н.Т.Д. апартамент на втори етаж, 1/3 идеална част от
прилежащо таванско помещение и гараж, в приземния етаж на сградата, находящи се в сграда, построена в УПИ ХІІІ-3276, в квартал
101 по плана на град К., като дарителите си запазват правото на ползване.
С Нотариален
акт № 68, том I, регистрационен № 699, нотариално дело № 74/2002г. на нотариус
Н.Н. град К., Н.Д. и съпругът й М.Д. даряват на
децата си - Десислава Д. и И. Д. апартамент на трети етаж, гараж, в западната
част на двора, 1/3 идеална част от навесите в югоизточната част на двора, 1/3
идеална част от западното таванско помещение и 1/3 идеална част от избено
помещение, находящи се в сграда, построена в УПИ
ХІІІ-3276, в квартал 101 по плана на град К..
С Нотариален
акт № 175, том ІI, рег. № 5290, дело № 340 от 02.10.2002г. на нотариус Станка Ранджева град К., В.Н.С., продала на Т.С. апартамент на
първия етаж, ведно с прилежащите избено и таванско помещение от сграда, находящи се в сграда, построена в УПИ ХІІІ-3276, в квартал
101 по плана на град К..
С Нотариален
акт № 21, том ІІІ, регистрационен № 6665, нотариално дело № 423/2004г. на
нотариус Н.Н. град К., Десислава Д. и И. Д. дарили на
своята майка - В.Н.С., апартамент на трети етаж, гараж, в западната част на
двора, 1/3 идеална част от навесите в югоизточната част на двора, 1/3 идеална
част от западното таванско помещение и 1/3 идеална част от избено помещение, находящи се в сграда, построена в УПИ ХІІІ-3276, в квартал
101 по плана на град К..
По делото е
изслушано заключение на вещо лице В.Г. по назначена съдебно техническа
експертиза, което не бе оспорено от страните и съдът го възприе, като
обективно, безпристрастно и компетентно. Съгласно заключението, ищецът С.К.,
въз основа на представените нотариални актове: № 75/1993г., № 132/1996г. и №
94/2006г., установява собствеността си върху УПИ V-3725, кв.101 по
регулационния план на град К. от 1966г. с площ 590 кв.м. В кадастралната карта
(КК) на град К., одобрена със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011г. на ИД на АГКК,
съответният поземлен имот ПИ КИ 503.2009 е с площ 532 кв.м и граници, различни
от тези на УПИ V-3725 кв.101.
Съгласно
заключението, ответниците О.К.И.А., Н.Д., В.С.
представят документи за собственост на УПИ XIII-3276, кв.101 по регулационния
план на град К. от 1966г., представляващи - заповед № 319/16.07.1984г. за
отстъпено право на строеж, по силата на което е реализирано строителство на
триетажна жилищна сграда, и нотариален акт № 88/1993г., като е посочена площ на
УПИ XIII-3276, в кв.101 - 600,630 кв.м. В кадастралната карта на град К., одобрена
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, съответният поземлен имот ПИ
КИ 503.3140 е с площ 694кв.м. За имот пл.№ 3276 по кадастрален план е съставен
АЧОС № 398/07.06.2007г. с площ 660 кв.м.
Вещото лице е
констатирало, че със Заповед № 2117/16.12.1998г. на Кмета на О.К. е одобрено
изменение на регулационния план на град К. от 1966г., като регулационната линия
по цифри 1,2,3 е съвпада с имотната граница по цифри 5,2,3 в комбинираната
скица, изготвена от вещото лице.
Във връзка с изготвяне
на експертизата, вещото лице не е открило в О.К. данни за уредени регулационни
сметки във връзка със Заповед № 2117/16.12.1998г. на Кмета на О.К.
Спорната
границите в кадастрална карта е различна по местоположение в сравнение с
границите на УПИ V-3725, кв.101 по регулационния план от 1966г., както и
изменението на плана по Заповед № 2117/16.12.1998г.
В изготвената
от вещото лице комбинирана скица (№4), в която са съвместени графичните данни
за спорната граница по регулационния план от 1966г., Заповед №
2117/16.12.1998г. и кадастралната карта на град К., одобрена със Заповед №
РД-18-52/16.11.2011г. на ИД на АГКК, в същата са означени, както следва:
- червена
линия по цифри 1, 3 - регулационна линия по плана от 1966г.;
- синя линия
по цифри 3, 2, 5 - съгласно заповед № 2117/16.12.1998г.;
- черна линия
по цифри 8, 9, 2, 3 - граница по кадастрална карта.
Разстоянието
1, 5 в скица №4 е 1.29м., а разстоянието
5, 8 е 0.77м., разстоянието 2, 9 е 0.22 м. Площта по цифри 1, 3, 5 е 24 кв.м.,
а площта по цифри 2, 5, 8, 9 е 14 кв.м.
С оглед
констатациите, вещото лице дава заключение, че размерите на границите се
различават в граници на допустими стойности. Разстоянията между т. 1, 5, 8,
отразени в комбинирана скица № 4, характеризиращи отклоненията на спорната
граница по отделните планове.
Оградата,
заснета в кадастралната карта има данни по делото, че е построена със
строителни книжа, но не е приложен самият протокол за строителна линия и ниво.
Във връзка с
предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на
свидетеля, осигурен от ищцовата страна - В. Т. М. се
установява следното: границата между имотите в действителност представлява
ограда, висока около 70 см бетон и отгоре мрежа. Последната ограда е поставена
през 1998г. Имало е и друга ограда, която била телена, по времето, когато А.и
си построили къщата. Телената ограда, за да сложат другата била премахната. Не
може да отговори дали новата ограда върви по същата линия, по която е била
старата.
От
показанията на свидетеля, осигурен от ответната страна - Г.К.К., съсед на страните се установява следното: свидетелят
твърди, че за първи път видял ограда между имоти на страните преди да дойдат
И.. Мястото било празно, поляна, като другото място, на дядото на С. било
заградено с колове и бодлива тел. Като дошли А.и, те направили на мястото на
тази старата ограда, нова с мрежа. Новата ограда била направена по старата
ограда. Към 1979 година мястото било празно и дядо С. си имал ограда с дървени
колове. След това А.и построили нова ограда с мрежа и бетон отдолу, някъде
около 50-60 см има отдолу бетон. Това станало деветдесет и някоя година. Част
от тази ограда в момента представлява стена от постройки в долната, южната част
на двора. Тези постройки били изградени след като построили къщата. Твърди, че
незнае след дядо С., неговите деца, неговия внук да е имал спорове за тази
ограда. Сочи, че през оградата на неговия имот може да вижда тяхната ограда.
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основното
изискване към кадастралната карта е да отразява имотите съобразно правото на
собственост, т.е. да отразява пространствените предели на правото на
собственост и тези данни да са актуални във всеки момент, тъй като всяко новонастъпило обстоятелство, касаещо
собствеността следва да се отрази и при графичното изобразяване на имота в
плана – член 2, ал. 1 от ЗКИР. Установена е законова презумпция в ал.5 на същия
текст – обстоятелствата отразени в кадастралната карта и регистър са
доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на
противното. Затова ищецът по този иск, следва да докаже правото си на
собственост върху спорната площ, или незаснетия като самостоятелен имот, тъй
като това е основанието той да бъде заснет в плана с верните си имотни граници.
Това може да стане само с положителен установителен
иск. Основанието за заснемането на спорната площ към определен имот е правото
на собственост, това е и смисъла на поправката на грешката в кадастралната
карта. Тя е резултат от неправилно отразяване на пространствените предели на
правото на собственост. Затова основният спор по такъв иск е правото на
собственост на ищеца, а последица от разрешаването на този спор е поправка на
грешката в плана.
Въпросът,
който следва да се разреши в случая, касае значението на изменението на
регулационния план, направено със Заповед № 2117 ОТ 16.12.1998г. на Кмета на
О.К. което е извършено по искане на заинтересованите лица, за възможността
впоследствие същите лица или техните правоприемници да поискат поправка на
грешка в кадастралния план по отношение на границите на имота, макар да не са
обжалвали заповедта, с която регулационният план е бил изменен.
В хипотеза,
при която регулационният план е бил изменен по искане на заинтересованите
собственици при действието на ЗТСУ-отм. и заповедта за изменение на плана не е
била обжалвана, регулацията следва да се счита за приложена (В този смисъл е
Решение № 222 от 04.05.2010г., постановено по гр.д. № 136/1999г. на ВКС, ІІ
ГО). При наличие на несъответствие между имотните граници по предходен
кадастрален план с имотните граници в последващия,
които съответствуват на границите на урегулираните
имоти по изменения регулационен план не може да се приеме, че е налице грешка в
кадастралната основа по смисъла на член 53, ал. 2 от ЗКИР (сега член 54, ал. 2
от ЗКИР), като съображенията за това са следните:
Грешка в
одобрена кадастрална карта и регистър, досежно
нанесената граница между два съседни имота, които са урегулирани, по смисъла на
член 54, ал.2 от ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена, т.е. само
ако съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния
план и регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила
подробен устройствен план по реда на член 134, ал. 2,
т.2 от ЗУТ. Такава възможност е налице при първоначално урегулиране на имотите,
ако се установи, че границите на имотите по регулационен план (подробен устройствен план) не съответстват на имотните граници по
кадастрален план (кадастрална карта) без при това да е извършено придаване по
регулация с определяне на съответно обезщетение за придадените към съседен имот
части, както и при наличие на подобно несъответствие при последващо
изменение на регулационния план, ако регулацията не е приложена.
При наличие на
изменение в регулационен план, извършено при действието на ЗТСУ-отм.,
регулацията следва да се приеме за приложена с оглед установените в член 33 и
110 от този закон правила, като се имат предвид и правилата на §6 от ПР ЗУТ.
Разпоредбата
на член 33 от ЗТСУ-отм. урежда последиците от изменението на дворищнорегулационния план според основанието, на което
същото е било извършено и визира хипотезите на изменение на регулационния план,
извършено на посочените в член 32, ал.1 от ЗТСУ-отм. основания, като предвижда
изрично предпоставките, които наред с влязлата в сила заповед за изменение на
плана следва да бъдат осъществени, за да се приеме, че регулацията е приложена
и парцелните граници следва да се приемат за имотни. В хипотезата на член 32,
ал. 2 от ЗТСУ-отм., при която влезлият в сила дворищнорегулационен
план е изменен със съгласие на всички пряко заинтересувани собственици, законът
не установява изискване новият план да бъде създаден на основата на
първоначалното (преди регулацията) положение на недвижимите имоти, нито
установява правилото, че ако от деня на заемане на придадените имоти по
законния ред (в хипотезите на член 32, ал.1, т. 2, 4 и 5 от ЗТСУ-отм. е изтекъл
10 годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници, нито
правилото, че парцелните граници се приемат за имотни (в хипотезите на член 32,
ал.1, т.1 и 3 ЗТСУ-отм.), ако до деня на открИ.е на
производството по изменението придадените имоти са били заети по законния ред или
дължимото за тях обезщетение е било изплатено. Не са предвидени допълнителни
предпоставки, които следва да бъдат реализирани, за да се приеме, че
регулацията е приложена и парцелните граници следва да се приемат за имотни.
При изменение на дворищнорегулационния план по
съгласие на заинтересуваните собственици следователно регулационните линии
получават значението и на имотни граници от момента на влизане в сила на
заповедта за изменение на дворищнорегулационния план,
доколкото изменението на регулационния план е извършено не съобразно
кадастралната основа, а по волята на заинтересуваните собственици и по реда на
член 134, ал.2, т.2 от ЗУТ подробният устройствен
план не би могъл да бъде изменен. Същото разрешение следва да бъде дадено и в
хипотеза, при която изменението на регулационния план е извършено по искане на
заинтересуваните лица, включително и когато по искане на собствениците на имот,
тъй като изменението на дворищнорегулационния план по
волята на пряко заинтересуваните лица, извършено при действието на ЗТСУ-отм.
може да касае съгласно член 93, ал.1 от ППЗТСУ-отм. очертанията и размерите на
парцелите, както и обособяването на повече или по-малко парцели за същия имот.
След като заинтересуваните собственици веднъж вече са изразили волята си за начина,
по който следва да бъде извършено изменението на регулационния план пред
общинската администрация и не са обжалвали издадената въз основа на тяхното
искане заповед за изменение на плана, вкл. с твърдението, че същата не съответствува на искането или не отразява действително
съществуващите на място граници на имота, същите не разполагат с възможност да
искат това несъответствие да бъде отстранено по общия исков ред чрез
установяване на грешка в кадастралната карта и регистър.
В този смисъл,
съдът намира за основателно възражението на ответната страна, че дори ако
поради някаква причина на праводателите на ищеца да
не било съобщено за издаването на същата заповед, въпреки разпоредбата на член
17 от ЗАП-отм., с исковата молба по гражданско дело № 1880/2012г., подадена от
ищеца, същият заявява, че това обстоятелство му е известно, но не представя
доказателства за оспорването й, нито от него лично, нито от праводателите
му, по надлежния ред в рамките на предвидения за това срок съгласно
разпоредбите на АПК (чл. 81 – 98). Възраженията си срещу извършеното от
общинската администрация изменение на дворищнорегулационния
план заинтересуваните собственици в такава хипотеза могат да въвеждат само в
административно производство по обжалване на административния акт по изменение
на регулацията.
Поради липса
на данни и доказателства за обжалване на Заповед № 2117 от 16.12.1998г. (дори и
да се приеме, че началния момента на узнаване на заповедта от ищеца и неговите праводатели да е момента на подаване на исковата молба по гражданско
дело № 1880/2012г. по описа на КРС), то съдът приема, че същата е влязла в
законна сила и е породила целените правни последици (придаване по регулация на
части от имота на ищеца към съседния УПИ XIII-3726. В този смисъл, ако
изменението на дворищнорегулационния план е извършено
по искане на заинтересуваните лица, регулационните линии получават значението и
на имотни граници от момента на влизане в сила на заповедта за изменение на дворищнорегулационния план, тъй като изменението на
регулационния план не е извършено по волята на общинската администрация,
съобразно кадастралната основа, а по волята на заинтересуваните собственици.
Към този момент С. П. К. не се легитимира като собственик на имот V-3275, кв.
101 по плана на град К.. За да се приеме, че е налице хипотезата на член 32,
ал. 2 от ЗТСУ-отм., т.е. че са били налице предпоставките за изменение на
регулационния план по този ред, достатъчно е да е налице искане, изходящо от
собствениците на имот ХІІІ-3276, кв. 101 по плана на град К., което да е било
уважено от общинската администрация. Изменението на регулационния план през
1998г. очертава границите между имот V-3275, кв. 101 по плана на град К. и имот ХІІІ-3276, кв. 101 по плана на град
К..
Ако през
1998г. С. п. К. и Т.И. А. са отправили до общинската администрация друго
искани, а не са изразили воля за частично изменение на регулационния план, то
следва да се приеме, че издадената заповед за изменение на същия не е
отговаряла на отправеното искане и те не са желаели настъпването на правните й
последици досежно определена на новата граница между
имотите, като е следвало същите да обжалват заповедта по административен ред. С
такава възможност са разполагали и техните праводателите
и провоприемниците и именно по този ред е следвало да
изложат възраженията си досежно начина на определяне
на границите между имотите. Регулацията от 1998г. е приложена, поради което не
може да се приеме, че е налице несъответствието между границите на двата
съседни имота с кадастралния от 2011г. и регулационен план от 1966г. се дължи
на грешка в кадастралната карта и регистър.
По изложените
съображения искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на ответниците следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно за О.К. – юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лева, а за
И.Н.А. и Н.Т.Д. – адвокатско възнаграждение в размер на 530.00 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание член 54, ал. 2 от ЗКИР, предявен от С.И.К. *** с ЕГН
********** против О.К. със седалище и адрес на управление:***, Пловдивска
област, улица „П.С.“ № 1, представлявана от Кмета на общината – д-р Е. К.; И.Н.
***; Н.Т.Д. ***; В.Н.С. *** и Т.Р.С. *** за признаване за установено по
отношение на ответниците, че при заснемането на
кадастрална карта на град К. през 2011г. е допусната грешка, като неправилно е
заснета имотната граница между парцел V-3725 (собственост на ищеца) и парцел
ХШ-3276 и двата в кв. 101 по регулационния план на град К. от 1966г., а по сега
действащата кадастрална карта и регистри на град К., област Пловдив, одобрена
със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК -
поземлен имот с идентификатор № 36498.503.2009 и поземлен имот с идентификатор
№ 36498.503.3140, като не е отразена действителната кадастрална граница по
плана от 1966г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С.И.К. *** с ЕГН ********** да заплати на
О.К. със седалище и адрес на управление:***, Пловдивска област, улица „П.С.“ №
1, представлявана от Кмета на общината – д-р Е. К..ов
сумата от 300.00 (триста) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА С.И.К. *** с ЕГН ********** да заплати на
И.Н. *** и Н.Т.Д. *** сумата от 530.00 (петстотин и тридесет) лева,
представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.