Р Е
Ш Е Н И Е № 99/1.7.2020
г.
Гр.
Ямбол, 01.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично заседание на двадесет и втори юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при
секретаря Д. Димитрова разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 108 по описа за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на П.Д.С. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000320/21.04.2020 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ямбол, с която
на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена такава „прекратяване
регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца.
Твърди се, че оспорената заповед
е незаконосъобразна, тъй като липсват мотиви относно продължителността на
наложената мярка. Иска се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител. В постъпилото писмено
становище с вх. № 1097/18.06.2020 г. жалбата се поддържа изцяло на основанията,
изложени в същата.
Ответната страна, редовно призована,
не се явява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което
административната преписка е изпратена в съда се изразява становище за
неоснователност на жалбата.
След като извърши цялостна преценка на
всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 17.04.2020 г., около 22.10 часа, на път II
– 53, до изградено КПП
Калчево в посока гр. Ямбол, жалбоподателят С., който управлявал личния си лек
автомобил *** с рег. № ***, бил спрян за проверка от П.Д. и М.М., и двамата служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Ямбол. В хода на последната, С. отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство, като отказал да получи и Талон за
изследване № 001279. На място бил
съставен АУАН.
Със Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000320/21.04.2020
г. на Началника на сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Ямбол, на осн. чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на
жалбоподателя П.С. била наложена такава „прекратяване регистрацията на
ППС“ за срок от 6 месеца. Именно тази заповед е предмет на оспорване в
настоящото съдебно производство.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Разгледана обаче по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и е издадена
от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност.
Видно от представената по делото Заповед № 326з-1397/23.06.2017 г., началникът на
сектор „Пътна полиция“ е оправомощен налага с мотивирана заповед принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б.“а“ и т. 6 от ЗДвП за територията на ОД на МВР – Ямбол.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т.
2а, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на административните нарушения, се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява такова средство с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6
месеца до една година. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС при наличие на алкохол в кръвта над разрешения размер на концентрация или
отказ да бъде извършена проверка по посочените в разпоредбата начини или отказ да
се даде биологична проба за извършване на изследване. При прилагането на чл. 171, т. 2а, б. „б” от ЗДвП, административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
която той следва да упражни, когато са налице уредените в закона материалноправни
предпоставки. В настоящия казус, както вече бе посочено по-горе, жалбоподателят
С. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство, както и да получи талон
за изследване. При това положение административният орган е бил
длъжен да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б”
от ЗДвП, което той и сторил.
Съдът не споделя становището, че е налице
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на мотиви относно продължителността
на срока, за който се налага принудителната мярка, както и относно
непосочването на автомобила, по отношение
на който се прилага тази мярка.
На първо място, с оглед
обстоятелството, че административният орган е определил минималният срок от 6 месеца (законодателят е предвидил такъв
от 6 месеца до една година), излагането на мотиви относно продължителността на
срока изобщо не е необходимо. Отделно от това, макар действително да не е
посочено кое е точно МПС, по отношение на което е постановено прекратяването на
регистрацията, от обстоятелствената част на оспорената заповед става ясно, че
това е лек автомобил *** с рег. № ***,
който е собственост на жалбоподателя и който последният е управлявал към
момента на проверката и чиито регистрационни табели са били върнати, заедно с
отнетото СУМПС на жалбоподателя на 21.04.2020 г.
Що се отнася до твърдението на
жалбоподателя, че се е наложило спешно да пътува до гр. Ямбол, за да закупи
лекарства за дъщеря си, съдът счита, че същото е недоказано. По делото са
представени епикризи и направления, от които се
установява, че действително детето на С. страда от психично заболяване, но
липсват каквито и да било доказателства относно твърденията му, че именно на 17.04.2020 г. е било необходимо
спешно да пътува до гр. Ямбол. Нещо повече, дори и да се приеме, че такава
необходимост е била налице, това не би могло да обоснове отпадане на мярката,
тъй като с действията си С. е поставил в опасност останалите участници в
движението.
С оглед изложените съображения съдът
намира, че оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000320/21.04.2020 г.,
издадена от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР - Ямбол е напълно законосъобразна. Подадената против нея жалба е
неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, Я А С, първи състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.С. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0813-000320/21.04.2020 г.,
издадена от Началника на сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР – Ямбол.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: /п/ не се чете