№ 4808
гр. С, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20211110135220 по
описа за 2021 година
Предявени са искове от “С В” АД, ЕИК ...., с адрес гр.С, р-н Красно село, Б Ц И Цар
Борис, бул. „Цар Борис III“ № ЕТ. и 3, насочени срещу ИВ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. Д, БЛ., вх. В, ЕТ., АП., и Ц. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Т“,
БЛ., вх. Б, ет. 3, АП., за признаване за уснановено, че всеки един от ответниците дължи на
ищеца по ½ от сумата от 3540.69 лв., представляваща потребена вода от длъжниците за
имота, находящ се в гр. С, ж.к. Д, БЛ., вх. В, ЕТ., АП., за периода от 12.02.2012 г. до
16.07.2020 г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 07.04.2021 г. до изплащане на
вземането.
Претендират се извършените в хода на производството разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облгационно
правоотношение, възникнало на основание чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.200 г. за условията
и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи. Съдържанието на облигационното правоотношение е установено в
Общите условия, одобрени от ДКЕВР. В тази връзка се поддържа, че правоотношението
между страните е възникнало с присъединяването на ответниците към вдоснабдителната и
канализационната мрежа и с откриването на партида с абонатен номер.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, в които изразяват
становище по основателността и допустимостта на предявените искове.
Ответникът И.И. оспорва, че се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество по предоставяне на ВиК услуги, както и че са му реално предоставени такива
през исковия период на посочената в исковата молба стойност. Прави възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните от ищеца вземания.
Ответникът Ц.М. твърди, че е била собственик на процесния имот само в периода от
17.05.2018г. до 30.12.2019г., в който период същата не е имала достъп до имота, тъй като
същият бил предоставен за ползване на Михаел Радославов Радославов. Поради което
навежда твърдения, че ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването.
Твърди, че не е уведомена за откритата служебно партида на името на ответниците от
1
ищцовото дружество. Прави възражение за изтекла погасителна давност на вземането.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявените искове като присъди на
ответниците направените от тях разноски по делото.
В съдебно заседание ответниците се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с отговорите на исковата молба възражения.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е
комплексна счетоводно-техническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочената сума в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 19757/2021 г. по описа на СРС е
видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение за сумата от 3540.69 лв., представляваща потребена
вода от длъжниците за имота им, отчитан с клиентски № **********, за периода от
12.02.2012 г. до 16.07.2020 г., ведно със законна лихва от 07.04.2021 г. до изплащане на
вземането. Отговорността на всеки един от длъжниците е ангажирана за по ½ от общото
задължение. С възражения от 28.05.2021 г. длъжниците са оспорили вземането. Във
възражението на Ц.М. се съдържат подробни доводи за недължимост на присъдената сума,
основаващи се на момента на придобиване собствеността върху водоснабдения имот и
квотата й в него. При тези данни съдът намира, че ищецът е провел заповедно производство
по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК,
поради което и същите се явяват процесуално допустими.
По основателността на иска, съдът намира следното:
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на облигационно
правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял и
отвеждал вода от имота на ответниците през исковия период, по количество и цени,
формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответниците.
От представените писмени доказателства – два нотариални акта от 2018 г. и справки
от Служба по вписванията – С по партидата на ответниците, се установява, че И.И. е
придобила 10113.91 ид.ч. от имота на 27.10.2011 г., а на 25.06.2018 г. е учредила вещно
право на ползване върху жилището в полза на Михаел Радославов Радославов. Ответницата
Ц.М. пък е придобила 7542.09 ид.ч. от имота чрез две сделки, и двете изповядани на
17.05.2018 г.
Жилището е продадено на публична продан от ЧСИ Ренета Милчева, рег.№ 790 от
КЧСИ, като за целта е издадено постановление за възлагане от 16.12.2019 г., на което е
извършено отбелязване, че е влязло в сила на 30.12.2019 г. Имотът е предаден на купувача
на 16.07.2020 г., за което е съставен приемо-предавателен протокол. На 22.07.2020 г.
купувачът е открил в ищцовото дружество партида на свое име.
При тези данни съдът намира, че за част от исковия период се установява наличието на
облигационно правоотношение между страните, доколкото такова възниква по реда на чл.3,
ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Според
цитираната разпоредба, потребители на услугите ВиК са следните категории лица: 1.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
2
отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; 3.
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и
присъединени към едно водопроводно отклонение.
Ето защо, за ангажиране отговорността за заплащане на предоставени ВиК услуги е
ирелевантно дали и кой фактически е ползвал водоснабдения имот. В случай, че последният
е собственост на няколко лица, като само едно от тях го е ползвало, за заплатените от
неползващият собственик сметки, той може да ангажира отговорността на ползвателя по
реда на неоснователното обогатяване. С оглед на това съдът приема, че ответницата Ц.М.
има качеството потребител на ВиК услуги за периода от 17.05.2018 г. до 30.12.2019 г., а И.И.
– за периода от 27.10.2011 г. до 25.06.2018 г., когато тя е учредила право на ползване върху
жилището в полза на Михаел Радославов. В тази насока следва да се отбележи, че
съобразно предвиденото в чл.57 от ЗС, ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани
с ползването на вещта, включително данъците и другите такси. Това е продиктувано от
факта, че правото на ползване изключва две от правомощията на собственика, а именно на
владение и плодоползване, които се упражняват от ползвателя, и именно той е този, който
отговаря за възникналите в тази връзка задължения /вкл. и за използвана ВиК услуги, която
се свързва с владението на имота/. В този смисъл при конкуренция на собственик и
ползвател, в качеството им на потребители на ВиК услуги, пасивно легитимиран да отговаря
по иска за доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода, е ползвателя на имота.
За установяване количеството потребена вода в имота, е назначена комплексна
счетоводно-техническа експертиза. От заключение по същата се установява, че за исковия
период са потребени общо 1766.60 куб.м. вода, част от които са начислени на база, а друга
част - при реален отчет. Експертите са посочили, че в процесния имот има монтирани
четири водомера, за които в табличен вид в Приложение № 1 към заключението е посочено
изчисленото, респ. отчетеното количество вода. Отделно от това е отбелязано наличието на
префактурирани задължения, както и на тикава, отписани поради давност.
Съобразявайки действителното потребеното количество вода, вещите лица са
посочили, че дължимата сума за извършените ВиК услуги от ищеца възлиза на 3540.69 лв.,
като тя е формирана по цени, съответстващи на утвърдените такива с решение на КЕВР.
Съдът кредитира изцяло заключението по комплексната експертиза като изготвено
от лица със специални знания в изследваната област, обосновано, пълно и съответстващо на
останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по
основателността на иска въз основа на него.
Съдът не споделя възраженията, направени в отговора на исковата молба на И.И.
досежно наличието на нарушения на реда за отчитане и разпределение на количеството
доставени ВиК услуги. Видно от Приложение № 1 към приетото заключение на
комплексната експертиза, периодично през исковия период е извършван реален отчет на
средствата за търговско измерване в процесното жилище. Ответницата, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че е изпълнила задълженията си по
чл.22 от ОУ на ВиК оператора, а именно, че е осигурила свободен и безопасен достъп за
отчет на посочените дати в нарочно поставено от оператора съобщение. Няма данни същата
е сигнализирала ищцовото дружество за неизпълнение от страна на неговите служители на
задълженията им за отчет, респ. за отчетените и начислени количества ВиК услуги,
съобразно предвиденото в чл.53 и сл. от ОУ.
Ето защо, с оглед на заключението на двете вещи лица, съдът приема, че през
исковия период ищцовото дружество е извършило ВиК услуги за имота на ответниците на
стойност 3540.69 лв.
От страна на ответниците е направено възражение за погасяване на вземанията по
3
давност, по което съдът намира следното:
По отношение характера на вземанията за ВиК услуги и периодът от време, с
течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното
предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични
плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД. Съобразявайки именно
тази практика, съдът намира, че погасени по давност са задълженията за период от 3 години
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, а именно – преди 07.04.2018 г.
С оглед на това възражението за давност на Ц.М. е неоснователно, доколкото, както
се посочи вече, тя има качеството потребител на ВиК услуги за периода от 17.05.2018 г. до
30.12.2019 г., който не попада в погасения по давност. Имайки предвид отразеното в
Приложение № 1 към заключението по комплексната експертиза относно размера на
задълженията за посочения период, както и квотата в собствеността на Ц.М., то съдът по
реда на чл.162 от ГПК, следва да установи наличието на нейно задължение към ищеца за
сумата от 398.43 лв. За разликата до пълния предявен размер от 1770.35 лв. и за периодите
от 12.02.2012 г. до 17.05.2018 г. и от 30.12.2019 г. до 16.07.2020 г., искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
Възражението за давност на И.И. е основателно за всички нейни задължения преди
07.04.2018 г. С оглед на това и на посоченото по-горе относно момента на отпадане на
качеството й „потребител на ВиК” услуги, свързано с учреденото на 25.06.2018 г. право на
ползване на имота, то за периода от 07.04.2018 г. до 25.06.2018 г., съобразно квотата й в
собствеността, тя има задължение към ищеца в размер на 117.52 лв., определено по реда на
чл.162 от ГПК. За разликата до пълния предявен размер от 1770.35 лв. и за периодите от
12.02.2012 г. до 07.04.2018 г. и от 25.06.2018 г. до 16.07.2020 г., искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
Върху приетите за основателни размери на исковете, като законна последица, следва
да се установи и дължимостта на законна лихва с начален момент датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.04.2021 г., до
окончателното плащане на дължимото.
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направило. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва
съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди
това заповедно такова. От приложените платежни документи се установи, че ищецът е
заплатил по всеки един от предявените искове срещу всяка една от ответниците по общо
78.81 лв. държавна такса по двете дела. Отделно е направил разход за депозит за
възнаграждение на вещите лица по назначената експертиза от 700.00 лв. Ищецът
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че в
исковото дело следва да определи в размер на 150.00 лв. съобразно предвиденото в чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и фактическата и правна сложност на
делото, обусловена от вида на предявения иск, процесуалното поведение на ответника, броя
проведени съдебни заседания, обема на събраните доказателства. Към последното следва да
се прибави и това, присъдено в заповедното производство от 50.00 лв. С оглед на това и на
изхода на спора, в тежест на ответницата Цеца Мокаследва да бъде поставена сумата от
117.21 лв., а в тежест на ответницата И.И. – 34.57 лв.
От страна на ответниците също е направено искане за присъждане на разноски, които
се изразяват в заплатените от тях адвокатски възнаграждения. Съобразно отхвърлената част
от исковете от заплатените от Ц.М. 550.00 лв., следва да й се присъди сумата от 423.22 лв., а
от заплатените от И.И. 360.00 лв – 336.10 лв.
Водим от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. Д, БЛ., вх. В, ЕТ., АП., че дължи на “С В” АД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, ул.“Бизнес парк С“ № 1, сграда 2А, сума в размер на
117.52 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода за периода от 07.04.2018 г. до 25.06.2018 г. за имот, отчитан с клиентски номер .. и
договорна сметка **********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.04.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 1770.35 лв. и за периодите от 12.02.2012 г. до 07.04.2018 г. и от 25.06.2018 г. до
16.07.2020 г. като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц. Н. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С, ж.к. „С Т“, БЛ., вх. Б, ет. 3, АП., че дължи на “С В” АД, ЕИК .... със седалище и
адрес на управление гр.С, ж.к.М 4, ул.“Бизнес парк С“ № 1, сграда 2А, сума в размер на
398.43 лв., представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена
вода за периода от 17.05.2018 г. до 30.12.2019 г. за имот, отчитан с клиентски номер .. и
договорна сметка **********, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 07.04.2021 г. до окончателното
плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
предявен от 1770.35 лв. и за периодите от 12.02.2012 г. до 17.05.2018 г. и от 30.12.2019 г. до
16.07.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Д, БЛ., вх. В, ЕТ., АП.,
да заплати на “С В” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4,
ул.“Бизнес парк С“ № 1, сграда 2А, сума от по 34.57 лв., представляваща направени от
ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 19757/2021 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
ОСЪЖДА Ц. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „С Т“, БЛ., вх. Б, ет. 3,
АП., да заплати на “С В” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4,
ул.“Бизнес парк С“ № 1, сграда 2А, сума от по 117.21 лв., представляваща направени от
ищеца разноски по настоящето дело и по ч.гр.д.№ 19757/2021 г. по описа на СРС, съобразно
изхода по делата.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4,
ул.“Бизнес парк С“ № 1, сграда 2А, да заплати на ИВ. Б. ИЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.
С, ж.к. Д, БЛ., вх. В, ЕТ., АП., сумата от 336.10 лв., представляваща направени от
последната разноски по делото, съобразно изхода му.
ОСЪЖДА “С В” АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С, ж.к.М 4,
ул.“Бизнес парк С“ № 1, сграда 2А, да заплати на Ц. Н. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С,
ж.к. „С Т“, БЛ., вх. Б, ет. 3, АП., сумата от 426.22 лв., представляваща направени от
последната разноски по делото, съобразно изхода му.
След влизане на решението в сила да се докладва частно гражданско дело №
19757/2021 г. по описа на СРС със заверен препис от настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5