№ 2608
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110174324 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 28.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на седемнадесети март 2022 год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
74324/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът „... твърди в депозираната искова молба, че е национален ЖП превозвач,
притежаващ лиценз за извършване на ЖП транспортни услуги. Твърди, че с ответника ...,
считано от 01.01.2002 г. са правоприемници на НК „БДЖ”, като ищецът приема ЖП
превозите на пътници и товари, а ответникът приема железопътната инфраструктура.
Твърди, че страните са в трайни търговски отношения по силата на Договора №
2704/16.07.2008 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура – публична
държавна собственост и предоговарян с Анекси № 1/31.03.2011 г. , № 2/25.07.2011 г. , №
3/17.01.2014 г. , № 4/14.10.2014 г. и № 5/09.05.2018 г. Твърди, че през март и април 2018 г. ,
като изпълнител по посочения договор, извършил ремонт на ЖП инфраструктура и
съоръженията към нея в междугарието Змейово – Стара Загора и междугарието Люляково –
Дъскотна. Във връзка с тези ремонти извършил командироване на свои служители „техник
механик” и „ревизор вагони”, като направил разходи по командироването в размер на 1 000
лв. По силата на договора между страните, тези разходи били за сметка на ответника.
Предвид това, издал фактура № **********/13.06.2018 г. за посочената сума от 1 000 лв. ,
която, обаче, ответникът отказал да му заплати. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да
му заплати сумата от 1 000 лв. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Моли присъждането на деловодни
разноски.
Ответникът подава писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като
оспорва изцяло иска. Възразява, че между страните е подписана Методика за определяне на
компенсациите на лицензираните железопътни превозвачи от управителя на
инфраструктурата вследствие на ограниченията на предоставянето на капацитет от ДП
„НКЖИ”, които ограничения не са обявени в Референтния документ или са извън
посочените времеви интервали и във връзка с приетата между железопътните превозвачи и
ДП „НКЖИ” „Схема отчитаща функционирането”. Съгласно т. 1.2.4, Раздел ІІ от методиката
– „Компенсация на железопътен превозвач”, ДП „НКЖИ” компенсира само допълнителни
разходи, свързани с: 1.2.4.1 допълнителни разходи за работно време на локомотивен
персонал и 1.2.4.2 допълнителни разходи за работно време на превозен персонал – и в двата
случая по представени от превозвача официални документи. Характерът на длъжностите
локомотивен и превозен персонал били изяснени в чл. 219, ал. 1 от Наредба № 58/02.08.2006
г. за правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и сигнализацията в
железопътния транспорт, като в тях не попадали длъжностите по процесната фактура –
„техник механик и ревизор вагони”. Последните попадали в чл. 217а, ал. 1 т. 1, б. „б” от
Наредба № 58. Ето защо, възразява, че не дължи процесната претенция на ищеца и моли
искът изцяло да бъда отхвърлен. Моли присъждането на деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правно страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:
2
Материално-правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане ответника, да изпълни реално облигационно задължение към ищеца са: наличието
на облигационна връзка, изправността но кредитора по нея и неизпълнено изискуемо
задължение от длъжника. В конкретния случай страните не спорят и съдът приема за
установено по делото, че ищецът е национален ЖП превозвач, притежаващ лиценз за
извършване на ЖП транспортни услуги. Че с ответника, считано от 01.01.2002 г. са
правоприемници на НК „БДЖ”, като ищецът е приел ЖП превозите на пътници и товари, а
ответникът е приел железопътната инфраструктура. Страните не спорят, че са в трайни
търговски отношения по силата на Договора № 2704/16.07.2008 г. за достъп и използване на
железопътната инфраструктура – публична държавна собственост и предоговарян с Анекси
№ 1/31.03.2011 г. , № 2/25.07.2011 г. , № 3/17.01.2014 г. , № 4/14.10.2014 г. и № 5/09.05.2018
г. Не се спори, че през март и април 2018 г. , ищецът, като изпълнител по посочения
договор, е извършил ремонт на ЖП инфраструктура и съоръженията към нея в
междугарието Змейово – Стара Загора и междугарието Люляково – Дъскотна. Ответникът
не оспорва, че във връзка с тези ремонти ищецът е извършил командироване на свои
служители „техник механик” и „ревизор вагони”. Видно от приетата по делото ССЕ /л.л.
№№ 33-39/, ищецът е направил разходи по командироването в размер на 1 160 лв. , но като
приема, че по силата на договора между страните, тези разходи са за сметка на ответника и
издава фактура № **********/13.06.2018 г. за сумата от 1 000 лв. Безспорно е, че ответникът
е отказал да заплати на ищеца сумата по фактурата. Съдът приема за основателни
възраженията на ответника, че между страните е подписана Методика за определяне на
компенсациите на лицензираните железопътни превозвачи от управителя на
инфраструктурата вследствие на ограниченията на предоставянето на капацитет от ДП
„НКЖИ”, които ограничения не са обявени в Референтния документ или са извън
посочените времеви интервали и във връзка с приетата между железопътните превозвачи и
ДП „НКЖИ” „Схема отчитаща функционирането” /л.л. №№ 42-51/. Съгласно т. 1.2.4, Раздел
ІІ от методиката – „Компенсация на железопътен превозвач”, ДП „НКЖИ” компенсира само
допълнителни разходи, свързани с: 1.2.4.1 допълнителни разходи за работно време на
локомотивен персонал и 1.2.4.2 допълнителни разходи за работно време на превозен
персонал – и в двата случая по представени от превозвача официални документи.
Характерът на длъжностите локомотивен и превозен персонал са изяснени в чл. 219, ал. 1 от
Наредба № 58/02.08.2006 г. за правилата за техническа експлоатация, движението на
влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт, като в тях не попадат длъжностите
по процесната фактура – „техник механик и ревизор вагони”. Последните попадат в чл. 217а,
ал. 1 т. 1, б. „б” от Наредба № 58. Ето защо, съдът приема, че ответникът не дължи
процесната претенция на ищеца и искът по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в
размер на 100 лв.
3
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, предявен от ищеца „... за осъждане на
ответника ... да му заплати сумата от 1 000 лв. по фактура № **********/13.06.2018 г.
ОСЪЖДА ищеца „... да заплати на ответника ..., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 100 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4