№ 456
гр. Кюстендил, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101696 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
В исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 2455 от описа на КРС
за 2020 г. на ищеца била дадена възможност да установи дължимостта на вземането си,
което било обективирано в издадената в посоченото производство заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Това обусловило и интереса му
от водене на настоящото дело.
Твърди се, че вземането на ищеца се основавало на сключен между страните на
26.11.2018г. Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16555164, по силата на
който ответникът, като кредитополучател, получил сума в размер на 6000,00 лв., която
следвало да се върне в срок от 48 месеца – до 05.12.2022г., с размер на всяка от
погасителните вноски от 212,68 лв.
Ответникът не изпълнявал задълженията си съобразно договорните изисквания,
като, считано от 05.06.2019г. напълно преустановил обслужването по кредита.
Заплатени били само 5 погасителни вноски.
Ето защо, от 05.07.2019г., вземането по процесния кредит станало изцяло
изискуемо в съответстие с предвиденото в чл. 5 от Договора, за което кредиторът
изпратил изрично уведомление до длъжника.
Поради изпадането на Л. в забава, същата дължала и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата.
1
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че в
полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№ ********* чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 съществува вземане срещу К. Й. Л., ЕГН:
**********, с адрес: ***************** на осн. Договор № PLUS-16555164, за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.г.р.д №
2455 от описа на КРС за 2020г., а именно: 5857.27 лв. – главница; 1024,58 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 05.06.2019г. до 05.12.2022 г.; 42,47 лв. –
мораторна лихва за периода от 05.07.2019г. до 05.12.2020г., както и законна лихва за
забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски в настоящото и заповедното производства,
а при частично уважаване на иска – присъждането им по съразмерност и след
компенсация.
В условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява осъдителен иск за
същите суми и на същото основание.
С молба вх. № 1689/28.02.2022г. ищецът е уточнил, че за периода 05.06.2019г. –
05.07.2019г. възнаградителната лихва е в размер на 0.00 лв., като не се поддържа
искането за присъждане на възнаградителна лихва до края на срока на договора.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор чрез
назначения й особен представител – адв. А..
Сочи на неоснователност на претенцията, като се иска отхвърлянето й в цялост.
Твърди, че не било налице валидно възникнало между страните облигационно
отношение по процесния договор за кредит. Последният бил недействителен поради
неспазване изискуемия от законодателя размер на шрифта от 12. Същият бил очевидно
по-малък що се отнася до приложените „Условия по договора“, а последните
несъмнено били елемент от процесния източник на облигационни отношения.
Отделно, липсвали и елементи от същественото съдържание на сделката, дължими на
осн. чл. 12, ал.1, т.7-11 от ЗПК.
Оспорва представения в препис документ, именуван „Погасителен план №
PLUS-16555164“, доколкото същият бил съставен след подписването на договора, от
процесуалния представител на ищеца и не съдържал подпис на ответника-длъжник.
Спори се по обстоятелството да е налице настъпила, съотв. надлежно обявена на
длъжника, предсрочна изискуемост на кредитното задължение по подробно изложени
съображения.
Ето защо се иска отхвърляне на предявения главен, а така също и евентуален
искове като неоснователни.
В съдебно заседание ищецът поддържа иска, чрез предварително депозирана в
2
този смисъл молба, а ответната страна го оспорва по съображенията, изложени в
отговора, изключая частта, в която се поддържа възражение за размер на шрифта на
източника на облигационни отношения, а именно - под 12. В последния смисъл
особеният представител на ответника признава неизгодния факт досежно това, че
шрифтът е в размер 12.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта PLUS-16555164, оторизационен код а86t81e3, БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 6000,00 лв. при уговорени застрахователна премия
от 1612.80 лв. и такса „ангажимент“ от 210 лв. Общата стойност на плащанията е
определна на 10208.64 лв., платима на 48 бр. погасителни вноски в размер на 212,68 лв.
всяка.
От инкорпорорания в документа на договора погасителен план се установява, че
падежът на първата погасителна вноска е 05.01.2019г., а на последната такава – на
05.12.2022 г.
Представени са още подписани от ответната страна Условия по договора (л. 8
до 12 от делото), както и Погасителен план PLUS – 16555164.
От приложеното по делото заверено копие на документ, именуван „Последна
покана“, се установява, че е изготвено уведомление до ответницата (без данни за
изпращането му, съотв. получаване от страна на адресата), с изявление на ищеца за
настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от в. л. М. В.. Експертът сочи, че процесният кредит
е усвоен на 27.11.2018г. чрез превод в размер на 5790,00 лв. с основание „съгласно
договор PLUS6555164/ по платежно нареждане с рег. № 000005132565. Установено е,
че към датата на издаване на процесната заповед за изпълнение – 23.12.2020г. размерът
на задължението е както следва: 5857,27 лв., договорна лихва – 1024,58 лв. и лихва за
забава 42.47 лв. Няма данни за постъпили суми след издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Общият размер на задължението е определен на 6924,32 лв.
Не се спори, че сумата по договора не е възстановена.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 2455/2020 г. на КРС, в полза на
заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260404/2020 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от
ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок, като именно в срока по чл. 415 от
ГПК заявителят е предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на
съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
3
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, съдът приема, че е сезиран с иск с правно
основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД,
която претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
79 от ЗЗД, вр с чл. 240 от с.з., както и чл. 86 от с.з
По установителните искове:
По допустимостта: Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането, заявено
по реда на чл. 410 ГПК, за което е било образувано ч.гр.д. № 2455/2020 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на настоящата искова молба.
Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което
съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния
съд до заявителя са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за
предявяване на установителния иск. При посочените съображения претенцията е
допустима.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр.
чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на
заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено
нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства
влизането й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК
заповедта за изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното производство
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и
ответника е бил сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-
16555164.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
Спори се на първо място по валидността на възникналото облигационно
отношение. В тази връзка съдът намира следното:
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит (какъвто е
настоящият) се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
Така изложените в посочената разпоредба изисквания досежно формата на
договора, съдът намира да са налице, като взема предвид и стореното от ответната
страна признание на неизгодния за нея факт досежно това, че процесният източник на
облигационни отношения е с шрифт 12, като по този начин е осуетил събирането на
4
доказателства в тази насока чрез познанията на експерт в областта.
На следващо място общо форулираното от ответника възражение за
несъответствие на договора с императивните разпоредби на чл. 10 до 12 от ЗПК,
обосноваващи недействителност на същия на осн. чл. 22 от с.з., съдът намира за
неоснователно. Не са наведени конкретни съображения, субсумиращи евентуален
порок на договора под някоя от сочените разпоредби, а съдът и ex officio не установи
наличието на такъв.
Досежно предсрочната изискуемост на кредитното задължение:
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва
при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на
част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен
такъв- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост обаче предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно
изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост в този смисъл
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са се проявили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая чл. 5 от Условия по договора сочи, че при неплащане на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени в
договора надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава.
Така, безспорно по делото се установи обективният фактор за изменението на
договора в соченото темпорално отношение да е налице, доколкото доказателствата по
делото, в т.ч. и приетата съдебно-счетоводна експертиза, сочат на това ответникът да е
преустановил обслужването на процесния кредит, считано от 05.07.2019г.
От субективна страна кредиторът твърди да е упражнил правото си да направи
целия остатък от дълга предсрочно изискуем посредством изготвен документ,
именуван «Последна покана», без представяне обаче на каквито и да е доказателства за
получаването му от ответника. От друга страна, съдът намира, че е основателно
възражението на процесуалния представител на ответника за изключване на сочения
документ от доказателствения материал, доколкото след изрично дадени от съда
указания по см. на чл. 183 от ГПК, не е представен оригинал или официално заверен
препис от същия въпреки предупреждението за последиците от процесуалното
бездействие на страната.
Въпреки горното обаче, настоящият състав счита, че изявлнието на кредитора,
обективирано в обстоятелствената част на исковата молба досежно това, че счита
процесния кредит за предсрочно изискуем, е достигнало до ответната страна в хода на
процеса чрез връчване на препис от молбата на особения представител на ответника на
14.01.2022г. В този смисъл съдът намира, че фигурата на особения представител цели
защита интереса на страна в процеса, която не може лично да вземе участие в него и не
се различава от тази на упълномощения такъв. Особеният представител осъществява
представителството при единствените ограничения съгласно чл. 29, ал. 5 ГПК, като във
вр. с чл. 34, ал. 3 ГПК получаване на отправено до представлявания материално правно
заявление не е сред тях. В решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на I ТО
на ВКС е прието, че "връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
5
факта на връчване правни последици", т. е. следва да се приеме, че особеният
представител е овластен да приема материалноправни изявления от страна на
кредитора. Ето защо изложените контрааргументи на особения представител на
ответната страна в тази насока, съдът намира за неоснователни.
Предвид всичко изложено ответницата следва да се счита за уведомена за
изменението на договора в соченото темпорално отношение, считано от 14.01.2022г.,
което обстоятелство съдът е длъжен да зачете при усл. на чл. 235, ал. 3 от ГПК, като
релевантно за спорното право такова в рамките на претендираните суми.
За основателността на главната претенция следва да са налице следните
материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен
договор за заем; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3.
настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на заемодателя; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя.
По делото са установени горните предпоставки – Договорът, ведно с „Уловия по
договора“ са надлежно подписани от ответника и удостоверяват валидно (спр.
мотивите по-горе) възникнало между страните облигационно отношение, заемната
сума по което е усвоена от Л. (в този смисъл приетата и неоспорена съдебно –
счетоводна експертиза, изготвена от в.л. М. В., която сочи на това сумата в размер на
5790,00 лв. да е усовоена посредством превод с основание „съгласно договор
PLUS6555164“ по платежно нареждане с рег. № 000005132565). В посления смисъл
съдът намира за неоснователни доводите на ответника в изложения контекст. В
действителност, соченото платежно нареждане не е представено по делото, но
своевременно, с оглед разпределяне на доказателствената тежест в процеса и
направените от ответника оспорвания, ищецът е предприел съответно на интереса му
процесуално поведение, проявявайки активност и изисквайки за доказване на
релевантните за спорното право факти съответните доказателствени средства – в
случая назначаване на допуснатата в процеса съдебно-счетоводна експертиза, която
безспорно установи факта на усвояване на процесната сума. Отделно, заключението на
вещото лице е прието без възражение от страна на процесуалния представител на
отвертника, който изразявайки съмнение относно действотелното постъпване на
заемната сума по сметка на ответника, е следвало да прояви съответното процесуално
поведение по установяване на това обстоятелство своевременно (чрез оспорване
заключението на вещото лице, съотв. искане за допускане и назначаване на нова
експертиза и др.), а не едва с депозираната писмена защита по см. на чл. 149, ал.3 от
ГПК. Така, според соченото заключение размерът на главната претенция към момента
на издаване на процесната заповед е идентичен на претендирания такъв от 5857,27 лв.,
като падежът на задължението е настъпил (спр. мотивите по-горе), а експертът
установи и липса на данни за извършени погашения след датата на преустановяване
обслужването по кредита. При посочените доводи, претенцията в тази си част се явява
изцяло основателна и следва да се уважи.
Като законна последица от горното следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, но не от датата на депозиране на заявлението в съда, а от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на задължението, т.е., считано от 14.01.2022г.
Досежно договорната лихва в размер на 1024,58 лв. – за периода от 05.06.2019г.
до 05.12.2022г.:
С молба вх. № 1689/28.02.2022г. ищецът е уточнил, че за периода 05.06.2019г. –
05.07.2019г. възнаградителната лихва е в размер на 0.00 лв., като не се поддържа
6
искането за присъждане на възнаградителна лихва до края на срока на договора. Тоест,
в процедурата по прецизиране на претенцията по см. на чл. 129 от ГПК дружеството е
заявило, че същата в частта, касателно възнаградителната лихва, не се поддържа до
края на срока на договора, а за периода 05.06.2019г. – 05.07.2019г. същата е в размер на
0.00 лв. Така, първоначално заявената претенция за възнаградителна лихва от 1024,58
лв. за периода от 05.06.2019г. до 05.12.2022г. не е предмет на разглеждане в
настоящото производство. Ето защо за тази част, издадената в производството по
ч.гр.д. № 2455 от описа на КРС за 2020г. заповед за изпълнение, подлежи на
обезсилване, но преценката за това е на заповения съд на осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за периода от 05.07.2019г.
до 05.12.2020г. в размер на 42,47 лв.
Съгласно чл. 5 от Условия по договора „При забава на една или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна
непогасена вноска..“ В този смисъл експертът по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът намира за обективна, поради което и кредитира, сочи, че
размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на 42,47 лв. –
размер, идентичен на претендирания, поради което и в тази си част искът следва да
бъде уважен.
По предявените в условията на евентуалност осъдителни искове:
При горните изводи на съда същият намира, че произнасяне по заявените в
условията на евнтуалност осъдителни искове не се следва. Отделно, само за пълнота
настоящият състав счита, че същите биха били и недопустими. В действителност ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС допуска въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за
изпълнение, като същото може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при
условията на евентуалност. В случая обаче основанието, на което се претендира
процесното вземане остава непроменено (и това е процесният договор). Въпросът за
предсрочната изискуемост на вземането не е относим към промяната на основанието,
на което се дължи вземането. То остава непроменено, а в случая се изменя единствено
видът на търсената с иска защита (от установителна към осъдителна такава). Освен
това, след издаване на заповедта по чл. 410 ГПК кредиторът не разполага с правен
интерес от предявяване на осъдителен иск срещу длъжника за изпълнение на същото
задължение, включително в случай на оспорване на заповедта с възражение по чл. 414
ГПК, респ. връчването й в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Оспорването, респ.
връчването по този ред, съставлява процесуална пречка за влизане на заповед за
изпълнение в сила и наред с това поражда необходимост от защита на оспореното
вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор относно вида на
иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК - иск за установяване съществуването на
вземането. Предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта на
осъдителен иск за присъждане на вземането, предмет на невлязлата в сила заповед за
изпълнение. Ако въпреки наличието на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
кредиторът предяви осъдителен иск, вместо или в обективно съединение със
специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, той ще е недопустим
поради липса на правен интерес, което от своя страна ще доведе до недопустимост и на
7
постановеното от съда решение. Правен интерес от воденето на осъдителен иск, вместо
или в обективно съединение със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422 ГПК, може да възникне единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта по
чл. 410 ГПК (при предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК или по искане на кредитора),
извършено от заповедния съд преди приключване на исковото производство. В тази
хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на
спорното вземане и поради това сезираният съд - първоинстанционният, ако
обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, или въззивният, ако
обезсилването следва по време решението на първата инстанция, следва да съобрази
отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече
обезсилената заповед за изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск. В
този смисъл е Решение № 78/16.05.2012 г., т.д. № 511/2011 г., II т. о. на ВКС и др.
По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
разноски се следват само на ищцовото дружество. Доказателства за сторени такива са
налични на л. 25, 26 (заплатена държавна такса в общ размер на 195,80 лв.), л. 40
(676,22 лв. – заплатен депозит за особен представител), л. 71 (200,00 лв. депозит за
вещо лице), както и още 76,00 лв. (допълнителен депозит за вещо лице – доплатени).
Така, общият размер на сторените разноски в исковото производство възлиза на
1148,02 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12
от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищеца се следват и сторените в
заковедното производство разноски, а именно: 138,49 лв. – държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на производството ответникът бе представляван от назначения му на
разноски на ищеца особен представител, осъществяващ процесуално
представителство, регламентирано с особени правила и произтичащо от нарочен акт на
съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за
участието си по конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги
възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. А. следва да бъде изплатена сумата за това,
която е внесена от ищеца по делото и в който смисъл съдът се е произнесъл в съдебно
заседание на 01.06.2022 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че БНП
Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С. А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сгр. 14, има вземане срещу К. Й. Л., ЕГН:
**********, с адрес: *****************, на основание Договор № PLUS-16555164, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по
8
ч.г.р.д № 2455 от описа на КРС за 2020г., за суми, както следва: 5857,27 лв. (пет хиляди
осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки) – главница; 42,47 лв.
(четиридесет и два лева и четиридесет и седем стотинки) – мораторна лихва за периода
от 05.07.2019г. до 05.12.2020г., както и законна лихва за забава, считано от
14.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Й. Л., ЕГН: **********, с адрес: ***************** ДА
ЗАПЛАТИ НА БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., Париж рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А, клон България, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж. к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата в размер на 1148,02
лв. (хиляда сто четиридесет и осем лева и две стотинки), сторени разноски в
настоящото производство, както и сума в размер на 188,49 лв. (сто осемдесет и осем
лева и четиридесет и девет стотинки) – сторени разноски в производството по ч.гр.д. №
2455 от описа на КРС за 2020г.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Кюстендил в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
9