Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
първи април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №5176 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Топлофикация - София“ ЕАД срещу решение от 04.03.2020 г. по гр.д. №65246/2019
г. на Софийския районен съд, 145 състав, в частта, в която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу С.Б.П. кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 788,41
лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.09.2017 г. – 30.04.2018 г., доставяна в топлоснабден имот с аб. №000565,
находящ се в гр. София, бул. „********, магазин, сумата от 111,63 лв. –
обезщетение за забава върху главницата от 788,41 лв. за периода 30.05.2018 г. –
30.10.2019 г., сумата от 14,80 лв. – главница, представляваща такса за услугата
„дялово разпределение“ за периода мес.09.2017 г. – мес.04.2018 г., сумата от
1,20 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 14,80 лв. за периода
31.12.2018 г. – 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на подаване на исковата молба /13.11.2019 г./ до окончателното
изплащане, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и постановено при нарушение в материалния и процесуалния закон.
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не е клиент
на ТЕ за стопански нужди, и неправилно е кредитирал ангажираните от ответника
доказателства. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна С.Б.П. в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове с правно основание
чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на
твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от
страна на ответника, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна
енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между
страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на едно от
страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по
иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване,
така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот през процесния период. Съгласно
разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор
между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански или небитови нужди.
По делото обаче ищецът, чиято е доказателствената тежест за
това, не е ангажирал никакви доказателства за установяване на обстоятелството,
че именно ответникът е ползвал процесния недвижим имот през процесния период,
въпреки дадените му от първоинстанционния съд изрични указания, че не сочи
никакви доказателства за това обстоятелство. Нещо повече, от събраните по
делото доказателства, които не са оспорени от страните /договори за наем и
показанията на разпитания по делото свидетел, които и настоящият съдебен състав
кредитира/, се установява безспорно и категорично, че през процесния период
процесният топлоснабден имот е ползван от трети за спора лица по силата на наемни
правоотношения с ответника.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице елементите на неоснователното обогатяване - ответникът не се е обогатил
чрез спестяване на разходите за топлинна енергия, поради което и предявените
срещу него искове са неоснователни.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника за
прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е
основателно. По делото е представен договор за правна защита и съдействие,
сключен между въззиваемата страна и адв. В., според който въззиваемият е
заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от
400,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване
на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по
реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 Наредба
№1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното по настоящето дело
адвокатско възнаграждение е над този минимален размер, изчислен съобразно чл.7
ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и с
оглед на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде намалено до
минималния размер или сумата от 300,00 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №57595/04.03.2020 г., постановено по
гр.д. №65246/2019 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.Б.П., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.