Р Е Ш Е Н И Е
№………/…………..
Гр. София, 19.12.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-ти състав
в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря КИРИЛКА ИЛИЕВА и в
присъствието на прокурора… като разгледа т.д. № 686 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Т.С.“
ЕАД твърди, че е депозирал на 03.05.2008г. заявление и му е издадена заповед по
чл. 410 от ГПК срещу ответника „ДКЦ V-София“ ЕООД за сумата от 38 359,65
лв., от които 34 247,56 лв. – главница и 4112,09 лв. – лихва за забава,
като със съобщение, връчено на 29.10.2018г. бил уведомен за възможността да
предяви иск за вземането си. Поддържа, че между него и ответника е подписан
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, като ответникът е
ползвал такава за процесния имот и за процесния период, като за стойността са
начислявани месечни сметки за дължимите суми. Предвид горното претендира
признаване за установено, че има вземания за главница и лихва в посочените
размери, а именно 34 247,56 лв. – главница за периода от ноември 2016г. до
март 2017г. и 4112,09 лв. – лихва за забава за периода от 31.12.2016г. до
26.09.2018г., като претендира законна лихва и разноски. Допълнителна искова
молба не е подал. В хода на съдебното производство поддържа претенциите чрез
процесуалния си представител юриск. Р. като претендира уважаването им и
присъждането на разноски.
Ответникът „ДКЦ V-София“ ЕООД е
подал писмен отговор от 22.05.2019г., в който оспорва, че между него и ищеца
съществуват облигационни правоотношения, като твърди, че такива доказателства не
били представени. Не можело да се приеме, че имало сключен договор при Общи
условия, тъй като ищецът не бил представил доказателства за публикуването им
съгласно чл. 150 ал.2 от ЗЕ. Отделно от това поддържа, че представените с
исковата молба два договора са недействителни по смисъла на чл. 26, ал.2 от ЗЗД, тъй като липсвали съществени клаузи относно начина на доставка, цени и др.
Освен това били подписани от предишния управител на дружеството в нарушение на
чл. 17, ал.1, т.1 от Учредителния му акт, съгласно който той нямал право да
извършва търговски сделки без съгласие на едноличния собственик / Столична
община/. Освен това оспорва довода на ищеца, че бил собственик на процесния
имот, находящ се в гр. София, ул.“Акад.*******, като поддържа, че ищецът не е
уточнил от кои факти извежда това си твърдение и това не следвало от
представените актове за общинска собственост, а алтернативно поддържа, че дори
и да се приеме, че е собственик, то не е
на целия имот, а на 50,58% идеални части от същия. Твърди, че процесната
сграда, за която се твърди, че е топлоснабдения имот не било ясно дали
представлява етажна собственост по смисъла на чл. 37 от ЗС. Твърди, че имотът в
действителност се ползвал от редица физически лица, стопанисващи отделни обекти,
и те самите са задължени да заплащат топлинна енергия. В хода на съдебното
производство поддържа оспорването чрез процесуалния си представител адв. С.
като претендира отхвърлянето им и присъждането на разноски по списък.
Съдът като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от приложеното
гр.д.№28076/2018г., че по подадено на 03.05.2018г. заявление от ищеца му е
издадена заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение от
04.06.2018г., с която е разпоредено длъжникът „ДКЦ V София“ ЕООД да заплати
сумата 34 247,56 лв. – главница, представляваща цена на топлоенергия за
периода от ноември 2016г. до март 2017г. и 4112,09 лв. – лихва за забава за
периода от 31.12.2016г. до 26.09.2018г., 817,19 лв. – разноски по делото, като
е посочено в заповедта, че топлинната енергия е за имота, находящ се на адрес –
гр. София, ул.“Акад. *******аб.№000543. Срещу заповедта е подадено възражение н
10.07.2018г., в срока по чл. 414 от ГПК и с разпореждане от 19.09.2018г. съдът
е указал на заявителя възможността за предявяване на иска, като съобщение с
разпореждането е връчено на 29.10.2018г. Исковата молба е заведена на
28.11.2018г. пред СРС, след което делото е препратено по подсъдност, т.е. в
законоустановения срок.
С исковата молба е представено
заявление от 21.10.2015г., подадено от ДКЦ V-София“ ЕООД, с искане за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на описания имот,
като е приложен и акт №619 от 23.10.2002г. за частна общинска собственост за
описания имот, находящ се в гр. София, мест.“Студентски град“, като е посочено,
че той е включен в капитала на търговско дружество, както и акт за мастна
общинска собственост № 1397/24.08.2015г. за посочените идеални части от сграда
– здравно заведение, съставляващо бивша Студентска поликлиника с обща застроена
площ 2 788,90 кв.м., РЗП 5 775,16 кв.м., а именно четириетажна сграда
с приземен и тавански етажи, със странични крила на два етажа, конструкция
монолитна, която е на адрес – гр. София, ул.“Акад. Ст. *******, като
съсобственик на обекта е посочен „ДКЦ –V-София“ ЕООД с 50,58% идеални части от
сградата. С приложеното към исковата молба решение на СОС №37 от 03.12.2015г. е
дадено съгласие за увеличаване на капитала на ответното дружество чрез
непарична вноска, а именно 49,42% ид.части от сграда – здравно заведение, а
именно гореописания имот.
С исковата молба е представен
договор №26975/Ш102100 от 20.10.2015г., сключен между ищцовото другество и
ответника с предмет продажба на топлинна енергия за описания имот – сградата на
ул.“************** / Студ.град/ и филиал – ж.к.“Младост срещу 8 СОУ, съответно
под двата посочени абонатни номера, от които първият е 000543. Характера на
потреблението е втора категория, без резервно захранване, като е уговорено
плащане по банков път, а за неуредените в договора хипотези, приложимост на
Общите условия, които е отбелязано, че са предадени. На 13.02.2017г. е сключен
втори договор между страните, под № 32885/543, който е само за имота на ул.“**************,
аб.№000543, със сходни на гореописания клаузи.
На стр. 38 и следващите са
представени приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди.
На стр. 35-36 от делото е
представено сключеното на 22.02.2017г. споразумение между ищеца и ответника, с
който „ДКЦ V-София“ ЕООД като длъжник признава задълженията по т.1, а именно
сумата в размер на 84 273,29 лв., от които 78675,13 лв. – главница за
периода от 01.03.2015г. до 31.01.2017г. и се задължава да ги изплати на
описаните вноски по чл. 2. В чл. 4 от споразумението е уговорено, че при
неизпълнение на задължение по погасителния план или забавено плащане повече от
5 календарни дни, ищецът има право да предприеме действия по принудително
събиране на сумите.
Представени са две писма –покани
за плащане на суми до ответника, първото от 29.09.2017г., което съгласно
отбелязването е получено на ръка от управителя В.З.а второто от 15.03.2017г. е
отразено, че е получено от управителя Х.на 16.03.2017г., с които са
претендирани заплащане на суми за процесния имот, като второто писмо се отнася
за друг имот, а именно на ул.“*******но първото е за процесния.
По делото е изслушано и прието
като неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Л.Б., което се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Към заключението е приложена справка-таблица с
месечните отчети по общия топломер за доставяната топлинна енергия (ТЕ) към
абонатната станция (АС) ДКЦ У-София ЕООД, общ. Студентска, ул. „**************-
здравно заведение. Отчетните данни на топломерите, съгласно изготвената от
ТР „София - Изток” информация съвпадат с данните по справката за използвана
топлинна енергия, изготвена от ответника. Вещото лице сочи, че разпределената
топлинна енергия в АС за периода е 465 142 квтч, като
според данните, подадени от „Т.С.” ЕАД, фактурираната ТЕ е 463 919 квтч.( отразени
са в Прил. 4). Според експертизата
данните са в следната таблица:
|
|
ОТОПЛИТЕЛЕН СЕЗОН (лв). |
|
|
11.2016-03.2017 |
|
СИ |
13 178,11 |
|
ОТОПЛЕНИЕ |
22 740,37 |
|
БГВ |
0 |
|
ТАКСА
МОЩНОСТ |
0 |
|
ОБЩО |
35 918,48 |
Вещото лице сочи, че при начисляване
на сумите за разход на топлинна енергия, „Т.С.” ЕАД се е съобразявала с
изискванията на Закона за енергетиката (ЗЕ), Наредбата за топлоснабдяване и ОУ
на ТФ София ЕАД, като и сумите са начислявани в съответствие на нормативната
уредба. Вещото лице сочи, че в имота не е извършвано дялово разпределение, няма
сключен договор с такава фирма, като уточнява в съдебно заседание, че
потребяваната енергия е отчетена по общия топломер и фактурирана директно от
топлофикационното дружество. Експертът сочи, че съгласно чл. 58, ал. 2 от
Наредба 16-334 от 2007г. при топлоснабдяване на потребител с ТЕ за стопански
нужди - технологичните разходи за ТЕ не се отчисляват засметка на „Т.С.” ЕАД и
това може да се види в Приложение към зад.1 и зад.6. Вещото лице сочи, че в АС,
захранваща с ТЕ процесния имот с аб. № 00543, има монтиран един топломер, с
идент. № 4018263 и с него са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния
период. Съгласно получената информация (Приложения към зад. 7), са извършени
метрологични проверки, както следва:14.02.2014г. - проверка, извършена от лиц.
фирма „Е.Т.” ЕООД съсзаключение, че монтираният измервателен уред в АС на СЕС е
годен и съответства на одобрения тип; и 17.11.2016г. - проверка, извършена от
лиц. фирма А.Б.- С.” ЕООД със заключение, че монтираният измервателен уред в АС
на СЕС е годен и съответства на одобрения тип. Вещото лице сочи, че проверките
на топломерите са проведени от оправомощени лица при спазване изискванията на
Закона за измерванията.
По
делото е изслушано и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена
от вещото лице Р.Г., което също се кредитира от съда като дадено обективно,
безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи, че се е запознало с
предоставените справки от „Т.С.“ ЕАД и констатирало, че за процесния имот не са
изготвяни сметки за дялово разпределение. Фактурирането на сметките е
извършвано ежемесечно на база на замерване на данните на общите топломери. Няма погасени задължения за процесния
период. В Приложение № 2 е извършена една корекция, която не касае процесния
период. При запитване в отдел „Съдебни вземания” на вещото лице е отговорено, че по
дължимите фактури за процесния период няма постъпили плащания. Дължимите суми
за топлинна енергия за процесния период възлизат на 35 918,48 лв. - главница общо и по отделни
пера – сума за топлинна енергия за отопление
22 740,37 лв., сума за топлинна енергия отдадена от сградната инсталация
- 13 178,11 лв., сума за топлинна енергия за БГВ 0,00 лв., съобразно
действащите цени на топлинна енергия през процесния период, като всички са
отразени в Приложение № 1.От приложените към делото фактури вещото лице е
систематизира данните и изготвило Приложение № 3, в което са отразени номерата
на фактурите, датата на издаване, показанията от топломерите, количеството, ед.
цена, сума без ДДС, сума с ДДС. Общата стойност на фактурираната топлинна
енергия за процесния период – от 11.2016г. до 03.2017 г. възлиза на
34 247,55 лв. Вещото лице сочи, че размерът на законната лихва върху
главницата, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 26.04.2018
г. общо и за отделните месеци е показана в Приложение № 3, колона 13 и възлиза
на 4112.09 лв. Стойностите са дадени в следната таблица:
|
фактура |
дата |
количество |
един. |
сума лв. |
ДДС |
Сума с |
лихва |
Общо |
|
|
|
|
цена |
|
|
ДДС |
|
|
|
|
|
|
лв/МВтч |
|
|
|
|
|
|
1 |
2 |
8 |
9 |
10 |
11 |
12 |
13 |
14 |
|
********** |
03.2017 |
30,2748 |
64,52 |
1953,33 |
390,67 |
2344,00 |
235,7 |
2579,70 |
|
********** |
02.2017 |
95,07775 |
64,52 |
6134,42 |
1226,88 |
7361,30 |
|
|
|
неустойка |
|
|
|
-1392,44 |
-278,49 |
-1670,93 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5690,37 |
635,9 |
6326,97 |
|
********** |
01.2017 |
148,1895 |
64,52 |
9561,19 |
1912,24 |
11473,42 |
1341,77 |
12815,19 |
|
********** |
12.2016 |
118,3006 |
64,52 |
7632,75 |
1526,55 |
9159,31 |
1150,02 |
10309,33 |
|
********** |
11.2016 |
72,0765 |
64,52 |
4650,38 |
930,08 |
5580,45 |
748,7 |
6329,15 |
|
|
|
|
|
28539,62 |
5707,92 |
34247,55 |
4112,09 |
38359,64 |
|
50,58% от и.ч |
17322,41 |
2079,90 |
19402,31 |
Видно от същата алтернативно са
дадени и сумите за 50,58 % ид. ч. съобразно възражението, като дължимите суми възлизат
на 19 402,31 лв., в т. ч. 17 322,41 лв. главница и 2079,90 лв.
дължима лихва.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
За да е допустим специалния установителен
иск по чл. 422 от ГПК за признаване за установено на вземането на ищеца следва
да се установи, че за същото вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и че искът е предявен в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415 от ГПК, считано от съобщението до ищеца – заявител
в заповедното производство. В настоящия случай искът е допустим, тъй като на
ищеца е издадена заповед по чл. 410 от ГПК
за процесните суми, а с разпореждане на заповедния съд, връчено на ищеца на 29.10.2018г., му е
указана възможността за предявяване на иска, поради което заведената на 28.11.2018г.
искова молба е в законоустановения едномесечен срок и е процесуално допустима.
Безспорно се установи от
неоспорените писмени доказателства по делото, че по заявление, подадено от
ответника –„ДКЦ V – София“ ЕООД от 20.10.2015г. между страните е сключен
процесния писмен договор при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди по чл. 149, ал.1 от ЗЕ, като са представени два писмени
договора, съответно от 20.10.2015г. и от 13.02.2017г. В двата договора изрично
е посочено по отношение на срока, че те са за срок съответно първия – от
01.10.2015г. до 01.10.2016г. и вторият – от 01.10.2016г. до 01.10.2017г.
Следователно вторият договор, който е представен на стр.26 към исковата молба е
именно за процесния период, за който се претендира заплащане на топлинната
енергия и той е само за един обект – сградата на ул.“Акад.*******– бивша
поликлиника, като в договора изрично е отразен абонатния номер 0000543 и
платежния на клиента. Видно от договора в него е отразено изрично, че като
приложения са предадени Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, като купувачът е
декларирал, че е съгласен с тях. Същите са описани като приложения в договора.
Предвид горното доводите и твърденията на ответника, че по настоящото дело не
били представени доказателства за публикуване на Общите условия в два
ежедневника са ирелевантни, тъй като при подписване на договора той като
купувач ги е получил и е запознат с тях. Възраженията на ответника за нищожност
на така сключения договор на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД поради това, че не
съдържал съществени клаузи относно начина на доставка на топлинната енергия,
цени, отговорност и др., съдът намира за неоснователни. Въведеното от ответника
възражение за нищожност би следвало да се квалифицира като такова с твърдения
за липса на съгласие относно съществени елементи на договора. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие,
предвидена в закона форма, основание, както и привидните договори. Всяко от
посочените в тази норма основания, само по себе си е достатъчно за да обуслови
нищожност на сделката. В случая е предявено само едно основание - липса на
съгласие относно
съществените елементи. Под липса на съгласие в хипотезата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД следва да се
разбират хипотези, при които то е дадено от една от страните при наличие на
мислена уговорка, изключваща обвързването - несериозно / като шега/ или като
учебен пример, или в случаите когато е изтръгнато чрез насилие. Във всички тези
случаи липсата на формирана воля за обвързване е съзнавана. Това схващане за
нищожността поради липса на съгласие е отразено в константната съдебна практика
на ВКС - Решение № 3 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3231/2008 г., III г. о.,
ГК, Решение № 6 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 470/2012 г., III г. о.,
Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2010 г., IV г. о.,
Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 92/2009 г., IV г. о. и др.
Само в тези случаи е налице съществуващ към момента на сключването на договора
факт, който обуславя неговата изначална нищожност. Съдът намира, че не е налице
такава хипотеза в случая. Видно от съдържанието на договора, част от него са
Общите условия, които купувачът е декларирал, че приема, а в тях са
регламентирани подробно реда за отчитане на топлинната енергия, нейното
заплащане, отговорността на страните. По отношение на цената следва да се има
предвид, че тя е елемент, който се регулира от държавен орган – КЕВР/ДКЕВР и се
определя със съответните му актове, поради което не се касае за свободно
договорно определяне на същата, за да бъде относим довода. Ето защо
възраженията на ответника са неоснователни и не могат да бъдат споделени.
По доводите на ответника, че двата
договора са подписани от предишен управител на дружеството в нарушение на чл.
17, ал.1 т.1 от учредителния му акт, съдът намира следното:
Видно от справка по публичния ТР,
обявеният актуален учредителен акт на ответното дружество от 11.04.2016г. регламентира управлението и
представителството на дружеството в чл. 15 от същия, съгласно който управителят
организира и ръководи дейността на дружеството, а по т.2 – представлява
дружеството, като в т.5 е предвидено, че решава всички въпроси, които не са от
изключителната компетентност на Столичен общински съвет. Чл. 17 от същия е
озаглавен – „Забрана за конкурентна дейност“ и регламентира, че без съгласие на
едноличния собственик на капитала управителят няма право: 1. От свое или от чуждо
име да извършва търговски сделки; 2. Да участва в събирателни и командитни
дружества и в дружества с ограничена отговорност; т.3 – да заема длъжност в
ръководни органи на други дружества. Видно от справка по публичния ТР по
отношение на управителя и представителната му власт в ТР няма вписани никакви
ограничения. Съдът намира, че ответникът неправилно тълкува горепосочената
разпоредба на учредителния акт, считайки, че сключването на договор от името на
представляваното дружество с друг търговец попада в приложното поле на чл. 17,
ал.1 т.1 от горепосочения, тъй като разпоредбата касае забрана за конкурентна
дейност и има предвид лични действия и сделки на физическото лице-управител, а
не забрана за сключване на сделки от името на представляваното дружество. Забраната за конкурентна дейност от управител на дружество с ограничена отговорност обхваща няколко форми на
конкурентна дейност и е израз на проявлението на задължението за лоялност, но тя касае действия на
управителя извън осъществяване на дейността на процесното дружество и неговото
законно представителство. Като допълнителен аргумент в подкрепа на горепосоченото
се явява самата специфика на органното представителство на ЮЛ- търговци,
подробно разяснена в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не се установява
нито в Устава, а още по-малко да е публично отразено в Търговския регистър, за
да има обвързващ характер спрямо третите лица, да са вписани някакви
ограничения на представителната власт на управителя, явяващ се законен
представител на търговското дружество. Нещо, повече, дори и да е осъществявана
конкурентна дейност е безспорно, че това не влияе на валидността на договорите,
а е само основание за ангажиране деликтната отговорност на управителя за вреди
към дружеството, тъй като действията, извършени от управителя, обвързват
дружеството. При органното представителство необходимостта от защита на
интересите на дружеството с установените в закона изисквания, следва да се
преценява и във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността,
стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на
третите лица и това е логиката на разпоредбите на чл. 142, ал. 3 от ТЗ /чл. 240а и чл. 240б от ТЗ/,
обуславящи отговорността на законния представител на юридическото лице за
действия, увреждащи интересите на дружеството, само като вътрешноправни
последици в отношенията между дружеството и органния представител. Наред с горното съдът намира, че
сключването на договор за ползване на топлинна енергия е сделка от кръга на
обслужващите дейността на дружество и категорично не съставлява акт на
разпореждане и не попада в нито една от хипотезите, в които е необходимо
решение или одобрение на едноличния собственик на капитала. Същите са посочени
в чл. 9, регламентиращ правомощията на едноличния собственик на капитала, като
по т. 18 е предвидено изрично даване на разрешения за сключване на договори за
наем на недвижими имоти или други активи с посочената балансова стойност или за
над 3 години, в т.19 – за сключване на договори за кредит и др., но нито една
от клаузите не визира процесната сделка. Същите не могат да бъдат тълкувани
разширително. Сключването на договор за срок от една година, който е за
ползване на услуга – предоставяне на топлинна енергия не попада в нито една от
хипотезите по учредителния акт, които да изискват решение, предварително
съгласие или одобрение от едноличния собственик на капитала, поради което съдът
намира, че тези доводи на ответника са неоснователни. Предвид горното и като
намира за неоснователни изтъкнатите от ответника доводи за недействителност на
сключения договор за продажба на топлинна енергия, съдът намира, че ответникът
се явява потребител на такава съгласно определението, дадено в т. 43 на § 1 от ДР на ЗЕ, сочеща, че потребител за стопански нужди е
физическо или юридическо лице, което купува електрическа енергия за стопански
нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет. В случая нормата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ
не е приложима, доколкото става въпрос за потребление на електрическа енергия
за стопански нужди - § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ, ето защо обстоятелството дали ответникът, който е
сключил процесния договор за продажба на топлинна енергия е собственик, респ.
ползвател на целия имот или само на идеална част от него е ирелевантен.
Хипотезата, в която се обследва собствеността на имота, респ. ползването му е
за потребителя за битови нужди, тъй като в този случай облигационното
правоотношение възниква и без да е необходимо да е сключен изричен писмен
договор с оглед масовия характер на ползването на услугата. При битовите
потребители има значение дали имотът е собственост на лицето, от което се търси
стойността на потребената топлинна енергия, респ. дали е негов ползвател или
не. В случая се касае за претенция, която се основава на сключения договор, по силата
на който ответникът е поел задължението да заплаща стойността на потребената
топлинна енергия и видно от съдържанието на договора, той е сключен за цялата
сграда, а не за идеална или реална част от същата. Предвид горното с оглед
безспорното установяване, че има сключен писмен договор, съдът намира, че е
ирелевантен въпроса относно собствеността на имота и нейното установяване, още
повече възраженията на ответника относно доказателствената стойност на акта за
общинска собственост са неподкрепени с доказателства. Следва да се отбележи, че
в случая идеална част от процесния имот е апортирана в капитала на ответното
търговско дружество и то се легитимира като нейн собственик по силата на
извършената апортна вноска. До промяна на горното и липса на доказателства в
противната насока, а именно за извършена разпоредителна сделка, самото вписване
по партидата в публичния ТР на ответника на апортната вноска го легитимира като
собственик на имота и не е необходимо за нуждите на настоящия правен спор да се
обследва допълнително правото на собственост и фактите на възникването му.
Следва да се отбележи още, че от по-ранния акт за общинска собственост
№619/23.10.2002г. е видно, че имотът е включен в капитала на посоченото
търговско дружество – „ДКЦ-5-София“ ЕООД, а с акта №1397/24.08.2015г. е актуван
като общинска собственост 49,42% идеални части от сградата, но е видно, че
съсобственик с останалите 50,58% ид.ч. е именно „ДКЦ-5-София“ ЕООД, както и е налице последващо решение на СОС
№37/03.12.215г. за извършване на непарична вноска – 49,42% ид.ч. от имота в
капитала на дружеството, която е осъществена видно от вписването в ТР през май
2016г., то след извършването на тази вноска, целият процесен имот е в капитала
на ответното дружество. Независимо от горното, а именно дали ответникът е собственик на целия имот или на идеална
част от него, съдът намира, че са неоснователни и доводите на ответника, че той
като съсобственик на сградата, а именно на 50,58 ид.части от нея според
твърденията по отговора, не дължи цялата сума за топлинна енергия. В случая не
се касае за потребител/ клиент на топлинна енергия за битови нужди, за който
правоотношението да възниква без изричен писмен договор, и с оглед на това притежанието
на качеството собственик/ползвател на имота да е релевантно дали е такъв и в
какъв размер. В случая се касае за продажба на топлинна енергия за стопански
нужди, за което се изисква и в случая е сключен изричен писмен договор между
страните, който както се посочи по-горе съдът счита за валиден, тъй като
изтъкнатите доводи за недействителността му са неоснователни. По силата на този
договор ответникът е възложил получаване и е поел задължение за заплащане на услугата
по предоставяне на топлинна енергия за целия процесен имот, а не за идеална
част от същия, както би могъл, ако е желаел. Предвид наличието на нарочен договор за
стопански нужди и поемане лично
задължението за плащане на топлинна енергия от единия съсобственик на процесния имот, няма значение правото на
собственост и вещно право на ползване, тъй като те са определящи за понятието
потребител за битови нужди, а в случая е налице потребител за стопански нужди.
В този смисъл е неоснователно възражението в отговора на исковата молба, че
ответника дължи част
от
посочената сума, тъй като е собственик само на 50,58% идеални части от процесния имот. От приложения към исковата молба договор се установява, че ищецът, в качеството си на продавач, и
ответникът, в качеството си на купувач, са постигнали съглашение при общи
условия, по силата на което ищецът се задължава да продава за топлоснабдения
имот топлинна енергия на ответника, а последният да заплаща тази топлоенергия
по цена, определена по предвидения от Закона за енергетиката ред. Следователно,
ответникът се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди за целия имот през процесния период,
като изявлението на ответника, че не е единствен собственик на имота се явява
неотносимо, доколкото отговорността на съсобствениците за заплащане на
разноските за общата вещ произтича от разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС, но в случай на неоснователно
обогатяване от единия от тях поради лично ползване на цялата вещ или при
неучастие на съсобственик в тежестите на вещта, то неоснователното разместване на имуществени блага следва
да бъде уредено във вътрешните отношения помежду им. Ето защо дори и да е собственик
само на част от имота, след като по изрично сключения договор е възложил на
ищеца доставка на топлинна енергия за целия имот и поел задължение за плащане,
то той следва да отговаря изцяло пред съконтрахента си, а дали има регресни
права срещу другия съсобственик е извън предмета на настоящия спор. Страна по
облигационното правоотношение, което в случая не възниква по силата на
законовата разпоредба, а от сключения изричен писмен договор, е само ответника
и само той дължи цената на доставената топлинна енергия, а отношенията му с
другия съсобственик са неотносими към настоящата претенция. Доводите на
ответника, че той като несобственик не бил длъжен да заплаща нещо, което не бил
потребил в това си качество са неоснователни, тъй като именно ответникът е
купувача на топлинна енергия по сключения писмен договор, който е за целия
имот. Дали и кой фактически е ползвал топлинната енергия в имота, за който
ответникът е сключил договора, също е неотносимо към предмета на спора. Твърдението
на ответника, че в действителност имотът се ползвал от редица физически лица,
които стопанисвали отделни обекти, първо е недоказано, но също е ирелевантно,
тъй като е въпрос на правоотношения между ответника и тези лица. При наличието
на сключен изричен писмен договор за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, задълженото за заплащане на същата лице е на съконтрахента, в случая
ответника, а дали и как той я начислява на фактическите ползватели на отделни
обекти в процесната сграда / бивша поликлиника/, вероятно негови наематели, но
без да е установено горното по делото, е относимо само за неговите вътрешни
отношения с тези лица, но не и спрямо ищеца. Отново следва да се изтъкне, че не
се касае за потребители на топлинна енергия за битови нужди, при които
правоотношението възниква и без да е необходимо сключването на писмен договор и
именно затова да е релевантно качеството на собственик/ползвател на имота,
докато в конкретния случай горното е неотносимо, тъй като се касае за друг вид
правоотношение, което възниква валидно именно и само при сключен изричен писмен
договор, какъвто безспорно има за процесния отоплителен сезон.
Съдът намира за неоснователно и
заявеното от ответника оспорване на извлечението от сметки, с твърдение, че
доставените количества топлинна енергия за периода са неверни. От заключението
на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, което не бе оспорена от
ответника и опровергана с надлежни доказателства, се установи безспорно, че
начислената като стойност топлинна енергия за процесния период е отчетена като
потребена по показания на монтирания общ топломер за сградата, който е минал
описаните метрологични проверки и е бил годен. Стойността е правилно определена
и в съответствие с приложимите нормативни актове за цената. Следователно
възраженията на ответника се явяват неоснователни и недоказани. Вярно е, че първоначално в
исковата молба са налице твърдения, че има извършвано дялово разпределение в
имота, но горното както се уточни от процесуалния представител на ищеца е
резултат от техническа грешка и в процесния имот, който не е сграда –етажна
собственост, а бивша поликлиника не се осъществява дялово разпределение, като
изготвените сметки не са прогнозни и изравнителни, а са такива на база
действително отчетени показания на топломера, както сочи вещото лице при
изслушването си в съдебно заседание. Предвид горното съдът намира, че както се
установи и от съдебно-счетоводната експертиза процесното задължение възлиза на
сумата от 34 247,55 лв. – главница за процесния период – от ноември 2016г.
до март 2017г., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за
заплащане на лихва за забава, следва да се има предвид, че съгласно чл. 40 от
приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
които ответникът изрично е посочил, че приема в договора, купувачът е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20-то число на
месеца, следващ месеца на доставката, като по силата на ал.2 е предвидено, че
той има право да предявява възражение за начислената сума за топлинна енергия в
15-дневен срок след срока за плащане. По делото не се установи за процесния
период от страна на ответника да са подавани възражения по горепосочения ред
срещу начислените по фактурите суми. Предвид гореизложеното с изтичане на
горепосочения срок ответникът като купувач е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забавено изпълнение на паричното си задължение в размер на
законната лихва. Размерът на същото се установи от неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на сумата от 4112,09 лв., която сума
е дължима за периода от 31.12.2016г. до 26.04.2018г., поради което претенцията
за тази сума също се явява основателна и доказана.
С оглед изхода на спора на ищеца
се следват и направените по делото разноски. По делото са направени такива в
размер на 767,19 лв. – внесена държавна такса по документ от 25.04.2019г., 800
лв. – депозити за вещи лица по двата вносни документа от 28.08.2019г., като се
претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., което съдът
намира, че се следва, тъй като ищецът е представляван от юрисконсулт. Предвид
горното общо разноските на ищеца възлизат на 1767,19 лв., за която сума следва
да бъде уважено искането му. Разноски на ответника не се следват. Съобразно ТР
следва да се постанови и отделен осъдителен диспозитив за разноските по
заповедта, които са в общ размер на 817,19 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, срещу „ДКЦ V-СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, че ответникът „ДКЦ V-СОФИЯ“ ЕООД дължи
на ищеца сумата от 34 247,55 лв. – главница, представляваща цена на
топлинна енергия за процесния период – от ноември 2016г. до март 2017г., както
и сумата от 4112,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от
31.12.2016г. до 26.04.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2018г. от СРС, 48 състав по гр.д.№
28076/2018г., ведно с включена в заповедта законна лихва от 03.05.2018г. до
окончателното изплащане и разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „ДКЦ V-СОФИЯ“ ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 1767,19 лв. / хиляда седемстотин шестдесет и
седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски
за настоящото производство, както и сумата от 817,19 лв. – разноски за
заповедното производство, които са включени в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.06.2018г. от СРС, 48 състав по
гр.д.№ 28076/2018г.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: