Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, двадесет и втори състав, в публичното
заседание проведено на седми февруари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна Димитрова като разгледа докладваното от съдията
Ганчева адм.д. N 2693 по описа за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. вр. §8 от ПЗР на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Д.Т.И. с ЕГН **********,***, депозирана от
адв. И., против отказ да се издаде удостоверение за наследници на Ц. И.,
обективиран в
писмо изх. № ГРАО-1208/01.11.2022 г.
на Кмета на Община Вършец.
В жалбата отказът за
извършване на административна услуга се оспорва като незаконосъобразен поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби. Оплакванията са, че отказът е
издаден без на заявителя да е дадена възможност да отстрани в определен от
органа срок нередовнистите на заявлението, подадено по електронен път на
31.10.2022 година. Сочи се, че с постановяване на отказа органът е приложил
разпоредбите на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението без да съобрази, че следва
да се приложат разпоредби, закрепени в нормативни актове от по-висока степен
каквито са Законът за адвокатурата и Конституцията на Република България.
Счита, че посочените нормативни актове регламентират дейността на адвокатурата
като свободна и независима професия. Позовавайки се на чл. 31, ал.1 от Закона
за адвокатурата се твърди, че за надлежното упражняване на правомощията,
предоставени му от неговия упълномощител,
адвокатът или трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат
свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа
и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство,
административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е
необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от
Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от
Висшия адвокатски съвет. Въз основа на изложените съображения се настоява за
отмяна на оспорения отказ на Кмета на Община Вършец да извърши исканата
административна услуга. Претендира се присъждане на разноските, сторени в хода
на съдебното производство. В депозирана молба с.д. № 1962 от 08.02.2023 г. жалбоподателя поддържа жалбата и прави искане
за присъждане на разноски.
Ответникът – Кметът на Община
Вършец, в писмо изх. № 9400-3530/1/ от 21.11.2022 г. сочи, че жалбата е
недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването, тъй като е налице
последващо подадено заявление, по което е издадено удостоверение за наследници.
Прави искане за прекратяване на производството. В алтернативност поддържа, че
жалбата е неоснователна, възразява срещу претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение, тъй като в представените доказателства не е указан
вида на плащане, нито има данни, че претендираното възнаграждение е платено.
Съдът, след като се запозна с
представените доказателства и като съобрази приложимите правни разпоредби,
установи следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на жалбата:
Оспореният отказ е
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК, тъй като с
него се отказва издаването на документ, от значение за признаване или
упражняване на права и задължения. Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по чл. 149, ал.1 от АПК. Жалбата е процесуално допустима. Настоящия съдебен състав не споделя
доводите на ответника, че жалбата е недопустима, с оглед на обстоятелството, че искането за
издаване на удостоверение на наследници на Д.
И. е уважено след подаване на ново заявление за извършване на същата
административна услуга. В случая жалбоподателя е поискал издаването на
административен акт, което му е било отказано, подадено е в последствие друго
заявление, което е било удовлетворено, налице са две отделни производства по
издаване на административен акт. Постановяването на отказ за извършване на
административна услуга по конкретно заявление по никакъв начин не прегражда
възможността във всеки следващ момент заявителят да инициира ново такова
производство, като всяко от тях се развива самостоятелно и независимо от
предходното, както е в настоящия случай. Ето защо настоящият състав на съда намира,
че правният интерес на жалбоподателя да оспори обективирания в писмо изх. №
ГРАО-1208/01.11.2022 г. на Кмета на Община Вършец отказ за извършване на
административна услуга не е отпаднал.
Писмо изх. №
ГРАО-1208/01.11.2022 г., издадено от Кмета на Община Вършец е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал.3 от АПК, тъй като с него се
отказва да се издаде документ, с който се удостоверяват факти с правно
значение. Този акт подлежи на съдебен контрол. В административната преписка
липсват данни кога упълномощеният от Д.Т. И. адвокат е получил оспореното
писмо, но доколкото същото е изведено от деловодството на ответника с изходящ
номер от 01.11.2022 г., а жалбата срещу него е изпратена до Община Вършец с
писмо, върху което е поставено клеймо на приемащата пощенска станция от
08.11.2022 г., се налага извод, че оспорването е направено в срока по чл. 149,
ал. 2 от АПК. Жалбата е подадена от лице
с правен интерес от предприетото оспорване, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
От събраните по делото
доказателства се установява, че на 31.10.2022 г. адв. Р.И. от името на своя доверител Д. И. е подала по
електронен път до Община Вършец заявление по образец, с което е поискала
издаване на удостоверение за наследници на починалото лице Ц. Т. И.. Към
заявлението са приложени вносна бележка за заплатена такса в размер на 4,50 лв. за извършване на услугата. Представено е и пълномощно от 20.10.2022г., с
което Д.Т.И. е упълномощил адвокат Р.Г.И.
*** и нейните структурни подразделения като от негово име и за негова сметка да
се снабди с удостоверение за наследници на Ц. Т. И..
На 01.11.2022 г. е издадено
оспореното в настоящото съдебно производство писмо изх. № ГРАО-1208/01.11.2022
г., подписано от Кмета на Община Вършец, Област Монтана. В писмото е обективиран отказ да се извърши административна услуга –
издаване на Удостоверение за наследници на починалото лице Ц. Т. И. – майка на
заявителя. Отказът е мотивиран с това, че приложеното към заявлението
пълномощно на адв. Р. И. не изпълва хипотезата на чл. 5, ал.2 от Наредба № РД –
02 – 20 – 6 от 24.04.2012 г., същото не
е нотариално заверено. Това обстоятелство е възприето от органа като липса на
представителна власт у подателя на заявлението, съответно – сезирането на
органа е невалидно.
След уведомяване на заявителя
за постановения отказ е последвало оспорването му по съдебен ред.
Към доказателствата по делото,
ведно с административната преписка, е представен препис-извлечение от Акт за
смърт на лицето Ц. Т. И.. Последният постоянен адрес на лицето е в гр. Вършец,
Община Вършец, Област Монтана. След смъртта си Ц. Т. И. е оставила двама
наследници – нейните синове, един от които е жалбоподателят Д.Т.И..
Между страните в
производството липсва спор, че на 07.11.2022 г. адв. Р. И. е подала ново
заявление за извършване на същата административна услуга като искането е
удовлетворено. За образуване на новото производство е заплатена нова такса. Към
новото заявление отново е приложено пълномощно, но същото е нотариално
заверено.
С оглед така установените
факти съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 24, ал. 1 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/ общинската администрация издава
удостоверения въз основа на регистъра на населението, като в ал. 2 от същата
разпоредба е посочено, че редът за издаване и образците на удостоверенията по
ал. 1 се утвърждават с наредба на министъра на регионалното развитие и
благоустройството съвместно с министъра на правосъдието. В изпълнение на
цитираната разпоредба е издадена Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за
издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението /Наредба №
РД-02-20-6/. Компетентността на органа в тези производства е определена
императивно в чл. 2, ал. 1 от Наредбата, съгласно която удостоверения въз
основа на регистъра на населението се издават от кмета на общината, на района
или на кметството или от определени от тях длъжностни лица от общинската
администрация. В разглеждания случай оспореното писмо изх. № ГРАО-1208/01.11.2022 г.
е подписано от И. Л. – кмет на Община Вършец, от което следва извод, че същото е издадено от
компетентен орган.
С оспорения акт е отказано
извършването на административната услуга, заявена от упълномощения представител
на И.. В писмото са изложени и мотиви,
предвид изложеното съдът приема, че не са налице формални пороци на акта, които
да налагат отмяната му само на това основание.
Между страните не се формира
спор от фактическа страна. Спорът е правен и се свежда до въпроса следва ли,
когато лицето се представлява от адвокат в производството от категорията на
процесното, адвокатското пълномощно да бъде нотариално заверено.
Съгласно чл. 5, ал.1 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа
на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се
отнасят, на законните им представители, на техните наследници. Ал.2 на същия
член, сочи, че удостоверения могат да се издават и на трети лица, когато са им
необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите
са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1.
Удостоверения се издават и по реда на АПК, ГПК и НПК.
Според чл.18, ал.2 от АПК пред
административните органи гражданите и организациите могат да се представляват с
писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или
организации. Видно е, че законовата разпоредба на АПК също изисква нотариална
заверка на представено пълномощно пред административния орган.
Разпоредбите на чл.32 и чл.33
от ГПК касаят представителство пред съд. Те са неотносими към представителство
по административното производство, какъвто е настоящия случай.
Представителството по чл. 18,
ал.2 от АПК касае представителство, както е посочено в самата норма, „от други
граждани или организации”. В отклонение от това правило, с чл.25, ал.1 от
Закона за адвокатурата, за адвокатите е предвидено да представляват своя клиент
въз основа само на писмено пълномощно (без нотариална заверка на пълномощното).
Нормата на чл.25, ал.1 от ЗА е специална спрямо общата разпоредба на чл.18,
ал.2 от АПК. От друга страна, според чл. 24, ал. 1, т. 3 от Закон за
адвокатурата (ЗА), упражняването на адвокатската професия включва
представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните
им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и
служби, както и пред физически и юридически лица, а в чл. 25, ал. 1 от закона е
предвидено, че адвокатът представлява своя клиент по писмено пълномощно, т.е.
изискването на закона е наличие на писмената форма като форма за действителност
на адвокатското пълномощно.
Норма на чл. 5, ал. 2 от
Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа
на регистъра на населението, урежда също представителство от "упълномощено
лице", но тя не изключва правото на адвокатите да представляват своите
клиенти само с писмено пълномощно - без нотариална заверка на същото. Освен
изложеното следва да се добави и това, че чл. 5, ал. 2 от наредбата като
подзаконова разпоредба не може да дерогира приложението на обсъжданите законови
текстове. В този смисъл е трайната практика на ВАС по адм.д. 13605/2016 г.,
адм.д. № 8030/2018 и др.
При това положение, оспореният
отказ следва да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон,
а преписката - върната на ответника за издаване на искания документ в 7-дневен
срок от влизане в сила на настоящото решение.
По искането за разноски, съдът
прецени следното:
Независимо от изхода на спора
в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски. До приключване на
устните състезания е представено единствено
пълномощно, с което Д. И. е упълномощил адв. Р. И. да го представлява по
настоящото административно дело без да са представени надлежни доказателства за
извършено реално заплащане на адвокатски хонорар. След приключване на устните
състезания на 8.02.2023 г. в АС – Варна е постъпила молба с.д. № 1926, с която
е представен договор за правна защита и съдействие от 20.10.2022 г., в който е
отразено, че адв. И. е упълномощена да осъществи процесуално представителство - обжалване на мълчалив отказ от 1.11.2022 г.
на община Вършец, в който е отразено, че адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 3 и чл. 174 от АПК Административен съд –
Варна, ХХІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.И., ЕГН **********,***,
отказ да се издаде удостоверение за наследници на лицето Ц. Т. И., обективиран
в писмо изх. № ГРАО-1208/01.11.2022 г. на Кмета на Община Вършец.
ВРЪЩА административната преписка на
Кмета на Община Вършец за произнасяне по
заявление за издаване на Удостоверение за наследници с вх. №
ГРАО-1208/1.11.2022 г. в срок от седем дни от получаване на преписката.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: