№ 794
гр. Перник, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20221720101258 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. ЛЮБ. Й., ЕГН **********,
с адрес: гр. *****, чрез адв. Н.Б., срещу „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
1701,91 лв. – получена без правно основание, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 18.03.2022 г., до окончателното й изплащане,.
В исковата молба се излага, че по заявление от ответното дружество за издаване на
заповед за изпълнение е образувано ч.гр.д. № 8627/2011 г. на РС-Перник и е издаден
изпълнителен лист от 20.04.2011 г. в полза на ответника за сумата 483,68 лв. – главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2005 г. – 31.10.2009 г. вкл., сумата 200,66 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 31.07.2005 г. –
08.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 483,68 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 18.10.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25,00 лв. – разноски по делото. Твърди се, че въз основа на изпълнителния лист е
образувано изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а, по което последното изпълнително действие
е извършено на 06.06.2016 г. и делото е прекратено на 01.03.2017 г. Сочи се, че въз основа
на издадения изпълнителен лист по молба на ответника от 10.01.2022 г. е образувано изп.д.
№ 16 по описа за 2022 г. на ЧСИ СТ.Б., по което е наложен запор на банковата сметка на
ищеца и и преведена сумата 1701,91 лв. по сметка на съдебния изпълнител. Счита, че
1
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност преди образуване на изп.д. № 16
по описа за 2022 г. на ЧСИ СТ.Б., поради което сумата е платена без правно основание. По
изложените съображения моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба в съда и за присъждане на разноските за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация-Перник” АД, чрез юрк.
Софрониева, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 8627/2011
г. по описа на РС-Перник е образувано изп. д. № 545/2011 г. по описа на ЧСИ С.Д.а, с което
давността за вземанията е прекъсната и е спряла да тече на основание Постановление №
3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС до приемане на ТР № 2/26.06.2015 г., а след това е
прекъсвана с извършваните изпълнителни действия по делото и новообразуваното изп.д. №
16 по описа за 2022 г. на ЧСИ СТ.Б.. Навежда довод, че перемпцията на изпълнителното
дело е без правно значение за давността като се позовава на Решение № 37/24.02.2011 г. по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приетия по делото заверен препис на изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а се
установява, че е образувано по молба от 30.06.2011 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу
М. ЛЮБ. Й. за вземанията по изпълнителния лист от 20.04.2011 г., издаден на основание
Заповед № 7249/19.10.2010 г. по ч.гр.д. № 8627/2010 г. за сумата 483,68 лв. – главница за
неплатена топлинна енергия за периода 01.06.2005 г. – 31.10.2009 г. вкл., сумата 200,66 лв.,
представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода 31.07.2005 г. –
08.09.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 483,68 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 18.10.2010 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 25,00 лв. – разноски по делото.
На 08.07.2011 г. е изпратено съобщение от съдебния изпълнител до НАП за
предоставяне на информация за публичните задължения на длъжника и трудовите му
договори.
На 08.12.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника и запорно
съобщение за наложен запор върху трудовото му възнаграждение по местоработата му –
„Колхида Метал“ ЕООД. Със съобщение от 21.12.2011 г. „Колхида Метал“ ЕООД е
уведомило съдебния изпълнител, че длъжникът е освободен от длъжност на 14.12.2006 г.
На 23.05.2012 г. е изпратено съобщение от съдебния изпълнител до ОД на МВР, сектор
„Пътна полиция“-гр. Перник, с искане за преодставяне на информация за притежавани от
длъжника МПС, и до Отдел „Местни данъци и такси“-гр. Перник за притежавани от
длъжника движими вещи, недвижими имоти и банкови сметки.
2
На 10.06.2012 г. е постановена резолюция на съдебния изпълнител за налагане на запор
върху МПС, посочено в постъпилата от ОД на МВР информация – лек автомобил „Москвич
412“ с рег. № ПК ***** В, за което на 03.07.2012 г. е връчено съобщение на ОД на МВР-
Перник.
С моба от 07.08.2012 г. е отправено искане от взискателя за налагане на възбрана върху
недвижим имот, собственост на длъжника, за което с молба от 14.05.2012 г. е предстваено
доказателство за внесена такса.
С молба от 06.06.2016 г. взикателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията
по чл. 18 от ЗЧСИ и е отправил искане в случай, че се открие секвестируем доход на
длъжника, да бъде наложем запор върху него.
С постановление на съдебния изпълнител от 01.03.2017 г. изпълнителното
производство е прекртено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което са изпратени
съобщения до страните. Прекратяването на изпълнителното дело е удостоверено и на гърба
на изпълнителния лист.
От постъпилия заверен препис на изп.д. № 16/2022 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се
установява, че е образувано по молба от 10.01.2022 г. от „Топлофикация-Перник“ АД срещу
ответника за вземанията по изпълнителния лист от 20.04.2011 г., издаден по ч.гр.д. №
8627/2010 г. на РС-Перник.
По изпълнителното дело е изискана справка от ТД на НАП-гр. Перник за публични
задължения длъжника, от БНБ за банкови сметки и сейфове, изпратено е исиане до ДАЕУ за
предсоставяне на информация за трудови договори на длъжниика, пенсии и данни за
осигурени лица.
На 20.01.2022 г. са изпратени запорно съобщение до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД
за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и до ТД на НО-гр. Перник за
налагане на запор върху пенсията на длъжника, както и съобщение до длъжника за
наложените запори.
Видно от приложеното по делото преводно нареждане, че на 27.01.2022 г. от сметката
на длъжника е извършен служебен превод по сметката на ЧСИ СТ.Б. на сумата 1701,91 лв. с
основание „изп.д. № 16/2022 г. – цялостно“.
На 21.02.2022 г. са изпратени съобщения до страните, че изпълнително дело № 16/2022
г. е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК, както и съобщения до ТД на НОИ-гр.
Перник и „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от съдебния изпълнител, че вдига наложените
запори на длъжника.
Съгласно удостоверение изх. № 9764/10.03.2022 г., издадено от ЧСИ СТ.Б., по изп.д. №
16/2022 г. на 27.01.2022 г. е постъпила сумата 1701,91 лв. от наложен запор в
„Райфайзенбанк“ АД и същата е разпределена, както следва: на 14.02.2022 г. на взискателя е
преведена сумата 1469,56 лв. + 1,50 лв. такса превод и на ЧСИ е преведена сумата 192,37 лв.
+ 38,48 лв. с ДДС.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основние чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи, че процесната сума е платена
на ответника, при доказването на което ответникът следва да докаже възражението си, че
сумата е получена на валидно правно основание –дължимо вземане, за което е издаден
изпълнителен лист от 20.04.2011 г.
По делото не се спори, че изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила
заповед за изпълнение, чиято дължимост е установена със съдебно решение, поради което
съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД срокът на новата давност е пет години.
В случая липсват данни за датата на влизане в сила на решението, поради което съдът
приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен
давностен срок, е 20.04.2011 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към който
момент няма спор, че решението е влязло в сила.
Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. №
2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС,
IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за
определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането
на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена
правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.
Съобразно това разрешение към момента на образуване на изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ
С.Д.а приложение намира тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.
Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване
на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му. С оглед изложеното с
образуване на изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а на 30.06.2011 г., давността за вземанията е
прекъсната и е спряла да тече по време на висящността му.
След изпращане на запорните съобщения на 08.12.2011 г. и 10.06.2012 г. и подаване на
молбата от взискателя на 07.08.2012 г. за налагане на възбрана върху недвижим имот на
длъжника в продължение на 2 години не са извършени и поискани изпълнителни действия,
поради което изп.д. № 545/2011 г. на ЧСИ С.Д.а е прекратено, считано от 08.08.2014 г. по
силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно ППВС № 3/1980 г. от този
момент е започнала да тече новата погасителна давност.
В Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС е прието, че когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената
правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да
образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено
по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той
4
е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на
кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако
нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното
производство. Не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в
рамките на искания изпълнителен способ да е задължително успешно, вкл. и когато
длъжникът не разполага със сметка в банка /арг. от т. 5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по
т.д. № 3/2015 г. на ОСТК на ВКС/, за да се счита давността прекъсната. Това следва и от
граматическото тълкуване на употребеното в чл. 116 б. „в“ ЗЗД понятие „с предприемане“
на изпълнителни действия, а не с извършване. В ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също се приема, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи /в този смисъл и Решение № 61/01.03.2021 г. по
в.гр.д. № 714/2020 г. на ОС-Перник и Решение № 248/08.07.2021 г. по в.гр.д. № 268/2021
г. на ОС-Перник/. Поради това съдът приема, че молбата от 06.06.2016 г., с която
взискателят е е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ и е
отправил искане за налагане на запор върху доходите на длъжника, прекъсва погасителната
давност, независимо че е предприета в условията на прекратено изпълнително производство.
Въпреки поставените в негова доказателствена тежест факти, ответникът не е
ангажирал доказателства за прекъсването на давността след 06.06.2016 г., поради което
вземанията са погасени с изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок.
Следователно производството по изп.д. № 16/2022 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. е материално
незаконосъобразно поради липса на съществуващо към момента на образуването му
изпълняемо право.
По горните съображения, съдът прави извод, че плащането, извършено от банковата
сметка на ищеца на 27.01.2022 г. в размер на 1701,91 лв. по наложения по изпълнителното
дело запор е извършено без основание.
От представеното по делото удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, се
установява, че от платената сума по сметка на взискателя е преведена сума в размер 1469,56
лв. Следователно ответникът е получил без основание сумата 1469,56 лв., която подлежи на
връщане.
Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен за сумата 1469,56 лв.
Като законна последица от уважаване на иска следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончтелното й изплащане.
Разликата над сумата 1469,56 лв. до пълния предявен размер 1701,91 лв. не е получена
от ответника, поради което в тази част предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
5
По разноските:
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на ответника – съобразно отхвърлената част.
Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е
сторил такива в размер на 69,71 лв. - държавна такса с такса превод, 350,00 лв. за платено в
брой адвокатско възнаграждение, и 48,00 лв. – такси за преписи от изпълнителните дела.
По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
направено в отговора на исковата молба, съдът намира следното:
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при предявения интерес от 1701,91 лв. е 300 лв. +
7 % за горницата над 1000 лв., т.е. 349,13 лв., който размер платеното такова надвишава
незначително, поради което не е налице основание за неговото намаляване като прекомерно.
Предвид изложеното, съдът приема, че сторените от ищеца разноски са в общ размер
467,71 лв., от които съразмерно на уважната част от иска ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 403,86 лв.
Съгласно представения списък ответникът претендира разноски за юрисконуслтско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. и 24,00 лв. – такса за препис от изпълнително дело, в
която връзка съдът намира следното:
В производството по делото ответникът е представляван от юрисконсулт, поради което
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП и чл. 25 от НЗПрП, следва да бъде
определено юрисконуслтско възнаграждение в минимален размер 100,00 лв., от което,
съразмерно на отхвърлената част на иска, на ответника следва да бъде присъдена сумата
13,65 лв. Претендираните разноски за платена такса за препис от изпълнително дело са
недоказани, тъй като съгласно определението на съда от 23.05.2022 г. разноските за препис
от изпълнителното дело са възложени в тежест на ищеца, за плащането на които същият е
представил доказателства по делото с молба от 02.06.2022 г.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на М. ЛЮБ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 1469,56 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и девет
лева и петдесет и шест стотинки/ – получена без правно основание по изп.д. № 545/2011 г.
на ЧСИ С.Д.а, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
18.03.2022 г., до окончателното й изплащане, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1469,56 лв. до пълния предявен размер 1701,91 лв., като
6
неоснователен.
ОСЪЖДА „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, ДА ЗАПЛАТИ на М. ЛЮБ. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, сумата 403,86 лв. /четиристотин и три лева и осемдесет и
шест стотинки/ - представляваща разноски за производството по делото, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА М. ЛЮБ. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 13,65 лв. /тринадесет лева и шестдесет и пет
стотинки/ - представляваща разноски за производството по делото, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7