Присъда по дело №2611/2015 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 46
Дата: 2 март 2016 г. (в сила от 18 март 2016 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20155220202611
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 декември 2015 г.

Съдържание на акта

                                     П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

          втори март       година 2016    град Пазарджик            

 

                             В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД    НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

на                втори март                                                    година  2016

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1. Н.Б.       

                                                                   2.  М.П.  

Секретар:Р.К.

Прокурор:    БОРИСЛАВ ПАНЧОВ

Като разгледа докладваното от   съдия  МИХАЙЛОВА    

Наказателно дело   ОХ №  2611       по описа за 2015  год.

 

                                      П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимата Д.И.М. - родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, ЕГН - **********, ЗА ВИНОВНА в това, че на 25.06.2014 г., в гр. Белово, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Д.П.Л.,***, че взима от него сумата от 2 200 лв. назаем и ще му я върне след две седмици, и с това  му е причинила имотна вреда в този размер, поради което и на осн. чл. 209, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 58а, ал. 1 от НК Я ОСЪЖДА  на една година и шест месеца лишаване от свобода.

На осн. чл. 66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от  ТРИ ГОДИНИ.

Възпитателната работа по отоншение на Д.И.М. се възлага на Наблюдателна комисия при Община – Белово.

ОСЪЖДА Д.И.М. да заплати на Д.П.Л. сумата в размер на 2200 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди.

ОСЪЖДА Д.И.М. да заплати направените по делото разноски в размер на 140,39 лева, платими по сметка на ОД на МВР – Пазарджик, ДТ върху уважения граждански иск в размер на 88,00 лева, както и ДТ в размер на по 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителни листове, последните две платими по сметка на Районен съд – Пазарджик.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 дневен срок от днес пред Пазарджишкия окръжен съд.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                         2.

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към НОХД №2611/2015 г.:

Обвинението е против подсъдимата Д.И.М. *** за престъпление по чл.209, ал.1 от НК.

Подсъдимата се обвинява в това, че на 25.06.2014 г., в гр.Белово, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Д.П.Л. ***, че взима от него сумата от 2 200 лв. назаем и ще му я върне след две седмици, и с това  му е причинила имотна вреда в размер на 2 200 лева.

Против подсъдимата Д.И.М. от Д.П.Л. е предявен граждански иск за причинени имуществени вреди в резултат на извършеното престъпление в размер на 2 200 лева, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес.

Пострадалият Д.П.Л. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Пострадалият Д.П.Л. е конституиран в качеството на частен обвинител.

При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимата Д.М. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени  в обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено следното:

Свидетелят И.К. *** бил собственик на ЕТ  „И.Г.-***, с основна икономическа дейност – питейно заведение. Свидетелят К. бил наемател на кафене, намиращо се на ул.“Освобождение”, №40 в гр.Белово. В кафенето работели той и дъщеря му - подсъдимата Д.М. и продавали кафе и безалкохолни напитки.

Свидетелят Д.Л. от три години живеел в гр.Белово. На път за работа, всяка сутрин се отбивал в кафенето, стопанисвано от подсъдимата М. и свидетеля К., за да пие кафе.

На 25.06.2014 г., сутринта,  свидетелят Л. отново отишъл  да си вземе кафе. Докато му правела кафето, подсъдимата М. му споделила, че има финансови проблеми, тъй като дължала голяма сума пари  на лихвар от с.Малко Белово, който я заплашвал, че ще пребие нея и семейството й. Свидетелят Л. проявил съчувствие и й казал, че може да й помогне. Подсъдимата М. се зарадвала и му предложила да вземе кредит, в размер на 2 200 лв. на негово име, като й предостави парите. Обещала да му върне сумата след две седмици. Това обещание затвърдило намерението на свидетеля Л. да услужи на подсъдимата М. с горната сума. Тъй като имал пари в банка,  не приел идеята за вземане на кредит, а казал на подсъдимата М., че има парите и ще й ги даде назаем. Подсъдимата М. се зарадвала,  благодарила му  и отново заявила, че след две седмици ще му върне парите.

Свидетелят Л. седнал на една от масите в заведението да си изпие кафето. Малко след това при него дошли подсъдимата М. и свидетелят К.. Свидетелят К. се разплакал със сълзи и също разказал на свидетеля Л. историята с лихваря от с.Малко Белово, на когото дължали пари и ги заплашвал със саморазправа. Предложил на свидетеля Л. да отидат с неговата кола до гр.Пазарджик, където свидетелят Л. да изтегли от сметката си сумата, след което да отидат при нотариус и той да подпише каквито документи се налага, обещавал и лихви.

След като свидетелят Л. изпил кафето си, отишъл с мотоциклета си в гр.Пазарджик, в „Първа инвестиционна банка” АД и изтеглил от сметката си сумата от 2 200 лв., които, като се върнал в кафенето в гр.Белово, предал на подсъдимата М. в присъствието на свидетеля К.. Подсъдимата М. отново благодарила и обещала да върне парите след две седмици.

Въпреки обещанието, не последвало връщане на сумата в уговорения срок и след изтичането му, свидетелят Л. помолил подсъдимата М. да му върне заема. Тя му отговорила, че в момента не разполага с пари и чака да получи такива в скоро време. През следващите три месеца свидетелят Л. няколкократно молел подсъдимата М. да му върне парите. Тъй като подсъдимата М. не върнала заема, през месец септември  2014 г. свидетелят Л. настоял тя да започне да го изплаща на части, като предоставил банкова сметка *** „ДСК” АД. Подсъдимата М. се съгласила на този вариант, но отново не последвало плащане. Междувременно свидетелят Л. решил да поиска от подсъдимата М. да му подпише запис на заповед за сумата от 2 200 лв. Разпечатал бланка на такава от интернет и няколко пъти се срещал с подсъдимата М., като настоявал тя да я подпише. В крайна сметка подсъдимата М. издала запис на заповед в полза на свидетеля Л., за сумата от 2200 лв. Подсъдимата М. попълнила саморъчно имената си, ЕГН и данни от личната си карта, като записала моминската си фамилия – Кръстева, грешен номер на личната си карта и грешно ЕГН. Попълнила и дължимата сума 2 200 лв. , с цифри и с думи.

През месец октомври 2014 г. свидетелят Л. се срещнал отново с подсъдимата М. и директно настоял да му върне парите. Подсъдимата М. категорично му заявила,че няма да му върне парите и, че издадения запис на заповед не е никакъв документ.  Заплашила го, че ако продължи да я преследва, ще си „поговори с някои хора”. След това свидетелят Л. престанал да посещава кафенето на подсъдимата М..

През пролетта на 2015 г. свидетелят Л. споделил за този случай със своя съседка – свидетелката А.К. ***, която го посъветвала да се обърне към свидетелката Адриана Г. от гр.Белово, която работела в офис за бързи кредити.  Свидетелят Л. се срещнал със свидетелката Г., разказал й случая и поискал съвет как да постъпи. Свидетелката Г. му предложила да подаде жалба до Полицията, като му помогнала да я напише. Свидетелят Л. ***, но оттам отказали да му я приемат, като го уверили, че става дума за граждански отношения. Тогава свидетелката Г. го свързала със свидетеля Н.Р. – служител от сектор „ПИП” при ОДМВР Пазарджик.

На 22.04.2015 г. свидетелят Л. посетил сектор  „ПИП” при ОДМВР Пазарджик и подал молба по случая, към която приложил и заверено копие на издадения му от подсъдимата М. запис на заповед.

Преписката била разпределена за работа на свидетеля Р., който при извършената проверка установил, че в записа на заповед са записани различни номера на лична карта и ЕГН от тези на подсъдимата М., както и фамилия – Кръстева. В писмените си обяснения, снети от св. Р., подсъдимата М. заявила, че не познава свидетеля Л. и не е взимала пари от него. Отрекла да е попълвала и подписвала издадената запис на заповед. В хода на проверката бил предаден оригинала на записа на заповед от свидетеля Л..

В хода на разследването е изготвена почеркова експертиза на почерците и подписите от името на подсъдимата М. и свидетеля Л. в записа на заповед. От заключението й е видно, че ръкописния текст и подписа от името на Д.И. Кръстева в записа на заповед са положени от Д.И.М., а ръкописния текст и подписа от името на Д.П.Л. са положени от Д.П.Л..

По делото е приложен отчет по сметка №79 FINV91502015847566, в „Първа инвестиционна банка” АД на титуляря Д.П.Л. от „Първа инвестиционна банка” АД, клон Пазарджик, от която е видно, че на 25.06.2014 г. свидетелят Л. е изтеглил от сметката си сумата от 2 200 лв.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимата и и доказателствата събрани на досъдебното производство прочетени по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите Д.Л., Н.Р., И. Крстев, А.К., А.Г., заключението на почерковата експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.

Съдът намира тезата на защитата на подсъдимата, че деянието не е осъществено от субективна страна, за неоснователна.

За да е осъществен състава на престъплението измама е необходимо деецът да е действал с цел да набави за себе си имотна облага и то като възбуди или поддържа заблуждение у някого да го мотивира да се разпореди със имуществото си и с това да му причини имотна вреда. 

Безспорно се установи, че подсъдимата е обещала на свидетеля Л. да върне взетата в заем сума в рамките на две седмици, като за да го убеди че има нужда от тази сума, предала драматична ситуация, че ги дължи на лихвар, който преследва семейството й. Мотивиран от така предадената от подсъдимата тежка за нея ситуация, подкрепена от думите на нейния баща – свидетеля К. и желанието да помогне, свидетелят Л. предоставил на подсъдимата М. сумата в размерна 2 200 лв.

В последствие подсъдимата неизпълнила поетото задължение, като не е върнала и до момента взетата в заем сума. В резултата на това на свидетеля Л. е нанесена имуществена вреда в размер на 2 200 лв.  

Тези обстоятелства, установени от показанията на свидетелите Л., К. и Гразданова и подкрепящи се от самопризнанието на подсъдимата, водят до извода, че деянието е осъществено от обективна страна.

От субективна страна престъплението измама се характеризира с пряк умисъл и специална цел.

Умисълът се изразява в представите на дееца за конкретни обстоятелства и факти, чрез които възбужда или поддържа заблуждение у друго лице, като съзнава, че това е основанието измаменото лице да вземе решение и да осъществи акт на имуществено разпореждане. Освен това по начало деецът, в случая подсъдимата не е имала намерение и възможност да изпълни задълженията си към свидетеля Л..

Умисълът на дееца е обективиран с конкретните му действия.

След като подсъдимата М., с измислената от нея драматична ситуация, е мотивирала свидетеля Л. да й предостави инкриминираната парична сума, същата дълго време е поддържала заблуждение у него, че наистина ще върне парите. Но умисълът, че както от самото начало, така и в последствие не е имала никакво намерение да изпълни задължението си, се установява от нейните действия. Подсъдимата не е направила и най-малкото усилие да набави от някъде средства, с които да изплати заема си. Напротив, категорично е заявила, че няма да го връща, дори заплашвайки кредитора си със саморазправа.

В последствие е заела позиция, че въобще не познава Л. и не е имала финансови взаимоотношения с него.

Освен това в подписания от нея документ, наречен „запис на заповед“ собственоръчно е записала чуждо, а не собственото си фамилно име, и ЕГН, несъответстващ на нейния личен. Макар, че въпросният документ няма юридическа стойност, същият свидетелства за престъпния умисъл на подсъдимата. По този начин, с изготвянето и подписването на документа, подсъдимата е подържала заблуждение у свидетеля Л., че признава задължението за взета в заем сума и е готова да я върне. 

За факта че подсъдимата не е имала намерение да върне инкриминираната сума, говори и факта, че подсъдимата е отрекла да е изготвила „записа на заповед“, което категорично се опровергава от заключението на почерковата експертиза.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимата Д.И.М. е осъществила от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.209, ал.1 от НК, като на 25.06.2014 г., в гр.Белово, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Д.П.Л. ***, че взима от него сумата от 2 200 лв. назаем и ще му я върне след две седмици, и с това  му е причинила имотна вреда в размер на 2 200 лева.

Подсъдимата е действала умишлено, като е съзнавал всички обективни и субективни елементи на състава на престъплението и е искала настъпването на общественоопасните последици на същото.

Налице е користна цел, а именно подсъдимата да набави за себе си на имотна облага.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата М. за извършеното деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете обществената опасност на измамата, която е висока. С престъплението се засягат обществените отношения, свързани с опазването на личната собственост. Съдът прецени и обществената опасност на конкретното деяние, като висока, като се има предвид користната цел и начина на извършване.

Подбудите за извършване на деянията се коренят в незачитането частната собственост и на установения правов ред в страната. 

При преценката на обществената опасност на подсъдимата, съдът взе предвид характеристичните данни на същия, които са положителни.

Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства, съдействието при установяване на фактическите обстоятелства с оглед направените самопризнания, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, а като отегчаващи сравнително високата стойност на предмета на деянието и липсата на осъзнаване и съжаление за извършеното.  

Съдът счете, че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НКличната и генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва да се наложи наказание на подсъдимата Д.И.М. за извършеното престъпление при условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

След намаляване на така определеното наказание с 1/3 съгласно изискването на чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказанието на подсъдимата Д.И.М. от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Като прецени данните за личността на подсъдимата, съдът счете, че за нейното поправяне и превъзпитание не е необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.

Затова на основание чл.66, ал.1 от Нк отложи изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Предявеният граждански иск против подсъдимата, съдът счете за доказан по основание. Вредите причинени на гражданския ищец са пряка и непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимата. В този смисъл вредите представляват парично задължение на подсъдимата към него

При съобразяване разпоредбите на чл.52 от ЗЗД, като съобрази стойността причинената имотна вреда съдът прие, че следва искът да бъде уважен в пълен размер на 2 200 лева.

Затова съдът осъди подсъдимата Д.И.М. да заплати на Д.П.Л. сумата от 2 200 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди.

Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата Д.М. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 140,39 лева, платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, ДТ такса върху гражданския иск в размер на 88 лв., както и по 5 лв. ДТ при служебно издаване на изпълнителни листове, последните две платими по сметка на Районен съд Пазарджик.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

                                           

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: