№ 176
гр. Варна , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600289 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на процесуалния представител на пострадалите
лица Б.Л. и М.Б. срещу определение №346 от 03.08.2021г. на Окръжен съд
гр.Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на
наказателното производство от 21.07.2021г. по ДП №193/2019г. по описа на
ОСЛО-ОП-Варна за извършено престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“ вр. ал.1 от
НК.
В жалбата се сочат доводи за неправилност и незаконосъобразност.
Счита се, че окръжния съд незаконосъобразно е възприел изцяло
установената от Окръжния прокурор фактическа обстановка, както и
достигнатите правни изводи.Сочат се противоречия както между отделните
експертните заключения,така и с установените по делото обективни данни.
Молбата е да бъде отменено обжалваното решение, с което е потвръдено
Постановлението на Окръжна прокуратура, а делото върнато за разследване с
даване на задължителни указания.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
1
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С Постановление от 21.07.2021г. прокурор от ОПр Варна е прекратил
наказателното производство на осн. чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.1 от
НПК приемайки, че деянието не съставлява престъпление.
Постановлението е било обжалвано от процесуалния представител на
пострадалите лица Б.Л. и М.Б. като необосновано и незаконосъобразно с
искане да бъде отменено и делото върнато на прокурора.
С определение №346 от 03.08.2021г. на Окръжен съд гр.Варна е
потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното производство от
21.07.2021г. по ДП №193/2019г. по описа на ОСЛО-ОП-Варна за извършено
престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“ вр. ал.1 от НК.
Видно от постановеното определение, съдът е приел, че материалния
закон е приожен правилно и постановеното постановление е
законосъобразно.Съдът е извършил преценка на обосноваността на акта на
прокурора и на неговата законосъобразност, като е приел, че изводите на
прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните по делото
доказателства.
Установените фактически обстоятелсва са следните:
Досъдебното производство е водено за това, че на 21.11.2018г. на
главен път Варна-Бургас,на 300 метра от разклона за с.Старо Оряхово,област
Варна, при управление на МПС, при нарушение на правилата за движение по
пътищата, по непредпазливост е причинена смъртта на Б.В.С. и средни
телесни повреди на Д.Г.Й. и Г.Г.С. - престъпление по чл.343 ал.З
предложение 3, буква „Б" във вр.ал.1 вр. чл. 342 ал.1 от НК. От фактическа
страна, в хода на разследването по воденото досъдебно производство било
установено следното:
Б.С. бил правоспособен водач на МПС. Същият работил по трудов
договор с дружество „Ан Груп БГ“ООД. Неговите задължения налагали
управление на служебен микробус/товарен автомобил/ „Ивеко“, с
ДК№В4063СА, собственост на работодателя му и предоставен му със Заповед
на последния.
2
На 21.11.2018r. през деня Б.С. управлявал служебния автомобил за
разнос на стоки по направление гр.Варна- гр.Долни Чифлик. В товарния
автомобил пътувала и Д.Г.Й.майка на фактическата съжителка на Стоянов/.
След като доставил необходимата стока в магазин „Чифлика" в гр.Долни
Чифлик, Б.С. поел по обратния път за гр.Варна. Времето било дъждовно,
настилката- мокра и хлъзгава. Пътничката Д.Й. била със закопчан колан.
На същата дата, рано сутринта, св.Г.С. извършил служебен курс от
гр.Поморие към гр.Варна с управлявания от него т.а. „Мерцедес 1625" с
ДК№А0139ВК, собственост на дружество „Черноморско злато“АД-
гр.Поморие. След като заредил с вино складовете в гр.Варна, същият се
отправил обратно към гр.Поморие. С. се движил по главен път I 9 Варна-
Бургас. Пътното платно било с две ленти и с двупосочно движение. Зад т.а.
„Мерцедес" се движел лек автомобил „Сузуки Лиана" с ДК№ РВ8960СР,
управляван от св.Златина Върбанова.
Около 12:50 часа, в близост до разклона за с.Ново Оряхово и
с.Шкорпиловци, следвал прав участък, следван от лек ляв завой. Св.
Върбанова възприела в отсрещното платно приближаващи се светлини на бял
бус,който пътувал в посока Варна. В този момент, движещия се по същия път,
но в посока към гр. Варна /в лентата за насрещно движение/ микробус
„Ивеко" ДК№ В4063 СА, с водач Б.С., не могъл да вземе десния за него завой.
Микробусът „Ивеко" минал през непрекъснатата осева линия между двете
ленти и навлязъл в пътната лента, предназначена за насрещно движещи се
превозни средства. От това последвал челен удар с насрещно движещия се
товарен автомобил „Мерцедес“, управляван от С.. След удара между двете
МПС, т.а. „Ивеко" се придвижил назад спрямо първоначалната си посока на
движение, отклонил се надясно спрямо посоката, която имал преди
настъпване на удара и излязъл вдясно от платното за движение. Т.а.
„Мерцедес" се отклонил първоначално надясно спрямо първоначалната си
посока на движение, ударил се в дясната мантинела, след което се отклонил
наляво и напуснал платното за движение. Този автомобил се установил в
покой вляво от пътното платно.
Веднага след произшествието св.Върбанова подала сигнал на тел. „112"
за настъпилото ПТП. Когато слязла от автомобила си, видяла че до водача на
3
микробуса „Ивеко"от дясната страна се намирала пътничка, която се
размърдала /Д.Й./. Тя била затисната от таблото на автомобила и обляна в
кръв, а шофьорът на товарния автомобил бил провесен навън през
шофьорската врата. Шофьорът на т. а. „Мерцедес"- св.Г.С., бил затиснат в
кабината на колата.
Пострадалата Д.Й. била изписана от болницата през м. декември 2018г,
но с диагностициран диабет. На 16.01.2019г. починала, като за причина била
посочена усложнения от диабета.
Според СМЕ причината за смъртта на Б.С. е съчетана травма,
разкъсване на мозъка, контузия в мозъчния ствол, кръвоизлив под мозъчните
обвивки, сърцето и аортата, разкъсване и контузия на белите дробове;
коремна травма; травма на таза и крайниците. Причина за смъртта са
множествените несъвместими с живота увреждания на вътрешни органи и
счупвания на кости във всички отдели от скелета, получени при съчетана
травма на тялото, като смъртта е била неизбежна, от порядъка на няколко
минути, като при всички травми са налице признаци за прижизненост.
В резултат на ПТП Г.С., водачът на Мерцедес е получил травматичните
увреждания в областта на шиен прешлен, които обуславят трайно
затруднение в движенията на шията за период не по-малък от 6 месеца.
В резултат на ПТП, според СМЕ, Д. Й. е получила съчетана травма и
травматичен шок, който е обусловил разстройство на здравето, временно
опасно за живота. Контузията на бял дроб е обусловила разстройство на
здравето, временно опасно за живота. Не съществувала процесуална
възможност за установяване на причинно-следствена връзка между тези
травми и настъпилата два месеца по-късно смърт - на 16.01.2019г. на Д. Й.,
поради несъобщаване за смъртта и липса на аутопсия.
С Постановление на прокурор при Окръжна прокуратура - Варна,
наказателното производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т. 1 от
НПК, с оглед липсата на виновно извършено деяние от страна на Г.С., поради
случайно деяние по чл.15 от НК.
От извършените химически изследване било установено, че и двамата
водачи на МПС не са употребили алкохол.
4
На Досъдебното производство са изготвени три АТЕ.
I. Съдебна автотехническа експертиза/л.7,том2 от ДП/.
Експертът дава заключение, че не е налице допуснато нарушение на
пътните знаци от страна на водачите;
-Г.С. не е допуснал нарушение на пътните знаци и пътната маркировка
при своето движение към момента на ПТП;
-Б.С. е допуснал нарушение на пътната маркировка, пресичайки
непрекъснатата разделителна линия, която е забранена за пресичане и в двете
посоки;
-Скоростта на двата автомобила е била разрешена, но несъобразена с
мястото и метереологичните условия: на Мерцедес около 70км/ч към
момента на ПТП, а на Ивеко-около 80км/ч..
Водачът на л.а. Мерцедес С. не е имал възможност да предотврати
ПТП.
II.Комплексната съдебно медицинска и автотехническа експертиза/л.21
от ДП/ дава следното заключение:
1. Скоростта на движение на т.а"Мерцедес" към момента на настъпване
на произшествието е била около 85,2км/ч/23,66 м/с/, която е установена е от
тахошайба, а скоростта на т.а. „Ивеко" към момента на настъпване на
произшествието е била в рамките на 80 км/ч /22,2 м/с/.
2.Водачът на т.а.Мерцедес-св.С. е реагирал чрез предприемане на
спиране на разстояние 20,76м преди мястото на удара.В този момент
разстоянието между двата автомобила и бил 40,26м.
3.Видимостта на водача на т.а. Мерцедес към насрещно приближаващ
се автомобил е била най-малко 81,52м. В този момент водачът на т.а.“Ивеко“
се е намирал на разстояние 39,5м. от МУ, а водачът на т.а.“Мерцедес“- на
42,00м.от МУ.
Св.С. е реагирал на опасността на 21,24м. след нейното възникване. Ако
същия е реагирал в момента на възникване на опасността, сблъсък между
двете МПС е щял да настъпи, но с по-малък интензитет и с променено МУ по
5
дължината на пътя.
4.Опасната зона за спиране на т.а.“Мерцедес“ съобразно установената
скорост на движение от 85,20км/ч е 100,76м.
Отстоянието на т.а.“Мерцедес“ от МУ е било 42м. Същото се
установява от показанията на св.Върбанова. От тук в.л. правят извода, че
отстоянието е било по-малко от дължината на опасната зона за спиране,
поради което водачът на т.а. Мерцедес не е имал техническата възможност са
предотврати сблъсъка чрез спиране.
5. Установени са и травматичните увреждания на пострадалите и
тяхната връзка с ПТП.
III.Допълнителна съдебно медицинска и автотехническа
експертиза/л.32,том2 от ДП/.
В допълнителната експертиза вещите лица са променили своето
заключение по отношение видимостта на св.С. към насрещно движещия се
автомобил. За целта същите са извършили допълнителен оглед на
местопроизшествието и са установили, че видимостта към МУ за водачи,
пътуващи по посока на движение на т.а.“Мерцедес“ надвишава 300м., поради
което експертизата приема, че водачът на т.а.Мерцедес-Г.С. е имал видимост
към насрещно движещия се т.а.“Ивеко“ от разстояние около 300м., но е
реагирал на 20,76м преди МУ.
Вещите лица дават заключение, че в кривата на завоя,водачът на
т.а.“Ивеко“ с установената скорост от 80км/ч е имал техническата
възможност да го преодолее, без да навлиза в насрещната пътна лента.
В момента на реагиране за спиране, св.С. не е имал техническата
възможност да предотврати сблъсъка.
Изложената фактическа обстановка в Постановлението е възприета
изцяло от окръжния съд, като почиваща на събраните по делото
доказателства. Съдът е стигнал до заключението, че направените от
прокурора фактически и правни изводи са законосъобразни.
Въззивният съд намира тези изводи за незаконосъобразни.
6
Проверявания съд се е спрял на допуснатото от Б.С. нарушение на
правилата за движение по пътищата, но е избегнал да даде отговор на
основни въпроси релевантни за отговорността на св.Г. С.- дължимото от
негова страна правомерно поведение, на базата на какво същото е изискуемо,
момента на възникване за него на опасността за движение и наличието па
причинна връзка между реализираното поведение и настъпилия тежък
резултат. Несъмнено някои от тези въпрос не могат да бъдат решени без
специалните знания на вещи лица от областта на АТП. Ето защо, правилно
както органите на ДП, така и съда са стъпили на експертните заключения.
Това което същите не са съобразили, че въпреки поставените към вещите
лица въпроси, от значение за изясняване на горните обстоятелства, същите не
са отговорили на част от тях, а спрямо други-не са отговорили по несъмнен и
категоричен начин.
Първият въпрос, който е останал неразрешен е момента на възникване
на опасността, респ. разстоянието, на което се е намирал св.С. към този
момент от МУ и предприетите от него действия. Преди да продължи със своя
анализ, настоящия състав намира за необходимо да поясни, че се касае за
разстоянието, на което се е намирал т.а.“Мерцедес“, управляван от С. в
момента на възникване на опасността, т.е. в момента, в който същия е ИМАЛ
РЕАЛНА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ВЪЗПРИЕМЕ НАСРЕШНО ДВИЖЕЩИЯ СЕ
АВТОМОБИЛ/в неговата пътна лента/, А НЕ ОБЕКТИВНАТА ВИДИМОСТ
МЕЖДУ НАСРЕЩНО ДВИЖЕЩИТЕ СЕ АВТОМОБИЛИ. Видно от
експертните заключения, на този въпрос не е даден еднозначен отговор. В
първата комплексна експертиза вещите лица са приели, че св.С. е имал
видимост към насрещно приближаващия се автомобил „Ивеко“ от разстояние
най-малко 81,52м., изхождайки от видимостта на св.Върбанова. Този подход
не почива на експертни знания и е крайно неприемлив. В допълнителната си
експертиза, след повторен оглед, вещите лица са преосмислили своя отговор,
като са приели, че водачът на т.а.“Мерцедес“ С. е имал видимост към
насрещно движещия се автомобил Ивеко от разстояние от около 300м.. Не
става ясно дали това е обективната видимост между два насрещно движещи
се автомобили, или видимостта на С., към момента, в който същия реално е
можел да възприеме опасността,след навлизане на Ивеко в неговата пътна
лента. Тъй като момента на възникване на опасността е правен въпрос,
7
органите на ДП е следвало да зададат конкретен въпрос, на който да получат
отговор, след което да направят своите правни изводи. Въпроса, на който е
следвало да се получи отговор е на какво разстояние се е намирал С., когато
РЕАЛНО Е МОГЪЛ ДА ВЪЗПРИЕМЕ ОПАСНОСТТА-НАВЛИЗАНЕ В
НЕГОВАТА ПЪТНА ЛЕНТА, А НЕ В КОЙ МОМЕНТ Е ЗАБЕЛЯЗАЛ ТОВА
И РЕАГИРАЛ. Това е така, тъй като управляващите МПС са длъжни да
наблюдават всеобхватно пътя и да се съобразяват с действията на останалите
участници в движението, като предприемат необходимото за предотвратяване
на произшествие. Това, което е било необходимо да се изясни по делото е при
своевременно реагиране чрез задействане на спирачната система от С. /в
момента на възникване на опасността/, с оглед установената му скорост на
движение, би ли могъл същия да предотврати произшествието.
Изискуемото от чл.20,ал.2,пр.2 от ЗДвП поведение на водачите на МПС
за намаляване на скоростта или спиране е в зависимост от момента на
възникване на опасността. Именно в този момент С. е следвало да реагира и
изпълни вменените му от закона задължения. Опасността по чл.20,ал.2,изр.2
от ЗДвП е непредвидима и внезапна и позволява на водачите да изберат дали
да намалят скоростта и или да спрат,когато обстоятелствата го налагат.
Визираните задължения зависят от възникване на опасността за движението и
обективните дадености, позволяващи субективно възприемане и избор на
реакция.
Въпросът който следва да получи категоричен отговор е, ако беше
сторил това, дали същия би предотвратил ПТП. Обстоятелството, че
подсъдимия е възприел опасността в един по-късен момент /ако не се е
дължало на обективни пречки/ се дължи на неизпълнение на задължението му
да следи като водач цялостната обстановка на пътя. В този смисъл е и
постоянната съдебна практика: ТР №28/84 на ОСНК на ВС;Решение № 482 от
2.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 1358/2015 г., I н. о.;Решение № 518 от
14.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 562/2009 г., I н. о.; НК,Решение № 473 от
16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1536/2014 г., II н. о., НК и др.
Няма спор по делото, че в момента в който С. е реагирал, същият не е
разполагал с техническата възможност да спре, като по този начин
предотврати ПТП. От значение е обаче да се установи, дали тази негова
8
реакция е настъпила в момента, в който същият реално е могъл да възприеме
опасността, или в един по-късен момент. След отговора на този въпрос следва
да се направят правни изводи дали същия е наруши вменените му задължения
по чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП. Разбира се насрещното поведение на починалия
водач може да има решаващо или изключително значение /както е в
конкретния случай/, да допринася в максимална степен за настъпване на
произшествието, но ако се установи, че и С. не е изпълнил императивни
задължения при управлението на МПС и в резултат на това участва в генезата
на смъртта и телесните увреждания е налице съпричиняване на престъпния
резултат, независимо в каква степен е това.
Нормата на чл.343 от НК се запълва с норми от ЗДвП и др. нормативни
актове. За целта е необходимо от обективна страна да се установи намира ли
е допуснатото нарушение на правилото за движение в пряка и непосредствена
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Този въпрос се явява
решаващ за преценката относно обективните признаци от състав на чл.343 от
НК, в т.ч. в какво се състои реализираното от дееца противоправно и
неправомерно поведение.
За да се приеме случайно деяние е необходимо водачът не по своя вина
да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
общественооопасните последици. Или ако водачът сам е създал
предпоставките за реализиране на този резултат преди опасната зона, той
следва да носи наказателна отговорност. Ако се установи, че поведението на
водача не представлява нарушаване на никоя правна норма за движение по
пътищата, което е в причинна връзка с причинения резултат, може да се
говори за случайно деяние.
По правило никой участник в пътното движение не е длъжен да
очаква неправомерно поведение от друг такъв. Действително в конкретния
случай пострадалия Стоянов е допуснал грубо нарушения на правилата за
движение, навлизайки в насрещната пътна лента. Задължението на водача на
МПС да вземе предписаните му от чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП мерки за
намаляване на скоростта възниква, когато същия е могъл реално да възприеме
намиращата се в неговата лента автомобил, поради което следва да се
изследва въпроса дали последния е била достъпен за възприемане и на какво
разстояние. Обстоятелството, че водачът е възприела опасността в един по-
9
късен момент, следва да се дължи на обективни пречки, а не на неизпълнение
на задължението му да следи като водач цялостната обстановка на пътя.
Необоснован е извода на проверявания съд,че разстоянието, на което
„Ивеко“ е навлязъл н насрещната лента, респ. е станал опасност на
движението е установен от експертите на 42м. Видно от заключението както
на КСМАТЕ, така и на ДСМАТЕ, 40,26м. е разстоянието между двата
автомобила В МОМЕНТА, В КОЙТО ВОДАЧА НА „МЕРЦЕДЕС“ Е
РЕАГИРАЛ НА ОПАСНОСТТА, а не когато е следвало да реагира.
Горното налага извода, че делото не е изяснено от фактическа страна.
Необходимо е извършване на нови следствени действия-назначаване на
повторна комплексна експертиза, която да изготви заключение по основни
фактически, а не правни въпроси, стъпвайки на целия събран доказателствен
материал. След това следва да се направят правни изводи, съобразявайки и
направените по горе теоретични разяснения.
Несъобразявайки трайната съдебна практика и установените положения
на материалния закон, прокурора е направил незаконосъозни правни изводи,
взприети безкритично и от решаващия съд.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че
Постановлението на прокурор от Окръжна прократура и определението на
окръжния съд, с което това Постановление е потвърдено са необосновани и
незаконосъъобразни, поради което следва да бъд+ат отменени, а делото
върнато на прокурора с указания за правилно приложение на материалния
закон.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение определение №346 от 03.08.2021г. на Окръжен
съд гр.Варна,КАТО
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 21.07.2021г. по ДП №193/2019г. по описа на ОСЛО-ОП-
10
Варна за извършено престъпление по чл.343,ал.3,б.“б“ вр. ал.1 от НК и връща
делото на прокурора с дадени задължителни указания по приложение на
материалния закон.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11