Р Е Ш Е Н И Е
№ 2462
гр.
Пловдив, 27.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ХVІІІ
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР В.,
като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм.
дело № 2504 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с
чл. 195б от ЗВ и чл. 166 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250,
представлявано от управителя С.Л.Н.против Акт за установяване на публично
държавно вземане (АУПДВ) № 139 от 22.07.2019г. на директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район” (БДИБР), с който е установено публично
държавно вземане по издаденото в полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД
разрешително № 300325 от 06.04.2004г. за водовземане от подземни води с цел
питейно - битово водоснабдяване на с.
Тополово, общ. Асеновград, обл. Пловдив, за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г. в общ размер на
13 121,02лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 198,70лв.
Според дружеството жалбоподател оспореният акт е издаден в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което счита същия за незаконосъобразен и неправилен. Иска се
отмяна на оспорения АУПДВ, с алтернативно искане същият да бъде частично
променен. Твърди се, че при издаването на АУПДВ са допуснати неточности,
представляващи съществени нарушения, касаещи формата и съдържанието на
административния акт. Посочено е, че при определяне на периодите на
непогасените задължения са посочени объркващи периоди, като в мотивната и диспозитивната част е налице разминаване. На
следващо място се твърди, че при издаване на АУПДВ не е посочено в правните
основания за издаването му на разглежданите периоди, т.е. те не се
индивидуализират, което според жалбоподателя е от съществено значение за
прилагането на подзаконовия нормативен акт. В жалбата е посочено, че в акта
изобщо не е цитирана Тарифата за таксите за правото на водовземане, за ползване
на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177 от 24.06.2011г., обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011г., в сила от 01.01.2012г. и Тарифата за таксите за правото на водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от
29.12.2016г., обн., ДВ, бр. 2 от 06.01.2017г., в сила
от 01.01.2017г. Според жалбоподателя, в описателната
част на акта е посочено водоползване на повърхностни
води, докато таксата е начислена на основание и в размера по чл. 195б, във
връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Закона за водите. Направено е
възражение относно изчисления размер на лихвите по всяка главница за посочените
в акта периоди. Отделно от това се сочи, че дружеството е заплатило суми през
последните години, като задълженията по акта са частично заплатени.
Ответникът-директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”,
редовно призован, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава становище за
неоснователност на жалбата.
Административен
съд - Пловдив, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и след проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168
от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес,
непосредствен адресат на оспорения акт, с който се засягат неблагоприятно
негови права и законни интереси. По делото е приложено писмо изх. №
ПО-02-400(2) от 23.07.2019г., за съобщаване и предявяване на процесния АУПДВ на
жалбоподателя, което е заведено при жалбоподателя с вх. № 24-00-4895 от
24.07.2019г. (л. 45). Жалбата до съда е подадена чрез органа с вх. №
ПО-02-400(3)от 02.08.2019г., поради което следва да се приеме, че е в
преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Ето защо жалбата е допустима.
Между страните по делото няма спор, че с разрешително № 300325 от
06.04.2004г. на директора на БДИБР (л. 17 - 19) на „Водоснабдяване и канализация"
ЕООД – Пловдив е предоставено правото на водоползване
с цел питейно-битови нужди на с. Тополово, общ. Асеновград, на воден обект р.
Чинар дере (Тополовска), чрез водохващане
тип „инфилтрационен дренаж“, с разрешено годишно
водно количество минимално от 16,3л/сек, със срок на действие на разрешителното
– 07.04.2004г. – 06.04.2029г.
За използваните годишни водни количества по издаденото разрешително №
300325 от 06.04.2004г. са подадени справки, съответно декларации по чл.194б ЗВ
от управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив (л. 67 – 98),
като в приложени таблици са описани разрешителните, водоизточниците и съответно
иззетото количество вода. По делото е приложено писмо с което се коригират
данните относно подадената вода за 2017г. (л. 100 - 102 и сл.), като в
таблицата фигурира процесният подземен воден обект
(л. 102).
След извършена проверка по документи на място в БДИБР за изчисляване на
дължимите такси по разрешително № 300325 от 06.04.2004г. е констатирано, че
дружеството „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив е представило в
БДИБР справки и декларации по чл.194б ЗВ за добитите количества вода.
Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № ПВ2-249 от
28.08.2017г. (л. 58 - 60) за периода 2011г. – 2016г. и констативен протокол №
ПВ2-125 от 14.05.2018г. (л. 56 – 57) за 2017г. Съгласно констатациите в първия
протокол, дължимата такса за периода от 01.01.2012 г.
до 31.12.2016г. е изчислена съгласно чл. 10, ал. 2 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ. бр. 50 от 01.07.2011г., изм. ДВ., бр. 3 от
10.01.2012г., в сила от 01.01.2012г.), като
единичният размер на таксата водовземане от подземни
води за питейно - битово водоснабдяване е 0,02лв. Изчислена е общо дължима сума
за такса по разрешителното за водовземане на подземни
води в размер на 19 131,08лв., която не е платена по сметка на БДИБР.
Съгласно констатациите във втория протокол, за 2017г. иззетото водно
количество е 210 597куб. м, а таксата, определена съгласно чл. 11, ал. 1 от
Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на
воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 2 от
6.01.2017г., в сила от 01.01.2017г.) е в размер на
4 211,94лв. Протоколите са предоставени на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД гр. Пловдив с писмо изх. № КД-04-1505 от 29.05.2018г. на директора на
БДИБР. Видно от приложената на л. 66 по делото обратна разписка писмото е
получено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр.Пловдив на 31.05.2018г.
С покана за доброволно изпълнение изх. № ПО-02-400 от 12.06.2019г. (л. 53
- 55) „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е поканено да плати доброволно в
седемдневен срок от получаването, задължението си по чл. 194, ал. 1, т. 1,
б.“б“ от ЗВ като титуляр по разрешително № 300325 от 06.04.2004г. за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г., в размер на
13 121,02лв., както и дължимата лихва за периода на забава. В поканата е
включено и уведомление по чл. 26 от АПК, че при неплащане на дължимите такси,
ще бъде открито производство по издаване на АУПДВ.
С уведомление за започване на производство за издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № ПО-02-400 (1) от 21.06.2019г.
(л. 51 - 52) управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е уведомен, че
БДИБР на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 1 от АПК започва
производство за установяване на публично държавно вземане за дължимата от
дружеството такса за водовземане от подземни води, за
дължими и неплатени такси за водовземане за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г. по разрешително № 300325
от 06.04.2004г.
На 22.07.2019г. е издаден процесния АУПДВ № 139, с който е установено по
основание и размер задължението на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД за такси
за водовземане от подземни води по разрешително №
300325 от 06.04.2004г. за периода 01.01.2014г. –
31.12.2017г. в общ размер на 13 121,02лв. и лихва за периода на забава в
размер на 3 198,70лв.
Към жалбата са приложени платежни нареждания за платени такси за водоползване, но същите се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и
същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
При тези
фактически установености, съдът направи следните правни изводи:
Спорният АУПДВ е издаден въз основа на описаните по-горе доказателства, а
именно констативни протоколи, покана към лицето за доброволно изпълнение и
подадени справки и декларации за иззетото количество вода, което съдът намира,
че е в съответствие с нормата на чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
АУПДВ е издаден от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл. 195б, ал. 1 във връзка с чл.152 от ЗВ.
На следващо място, АУПДВ е издаден в предвидената писмена форма, със
съдържание отговарящо на изискванията по чл. 59, ал. 2, тт.
1 - 8 от АПК и въз основа на писмени документи, съгласно чл. 195б, ал. 2 от ЗВ.
Не се споделя възражението, че в административното производство по
издаване на оспорения акт са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание
за незаконосъобразност на акта. За откриване на процедурата по издаване на
АУПДВ, жалбоподателят е бил уведомен надлежно с уведомление изх. № ПО-02-400(1)
от 21.06.2019г. Следователно, са спазени правилата на чл. 26 от АПК и на
дружеството-жалбоподател е било гарантирано правото на защита в пълен обем,
като е имало възможност да направи всичките си искания и възражения и да
представи всичките си писмени доказателства.
Отразените в констативни протоколи № ПВ2-249 от 28.08.2017г. и № ПВ2-125 от 14.05.2018г. проверки са
направени във връзка с подадени от дружеството жалбоподател справки и
декларации по чл. 194б от ЗВ.
В случая е безспорно, че за процесния период 01.01.2014г.
– 31.12.2017г. задълженията не са заплатени, а както бе отбелязано по-горе в
настоящото решение, приложените с жалбата платежни нареждания за платени такси
за водоползване се отнасят за предходни на процесните години, а именно 2011г., 2012г. и 2013г. и
същите не касаят погасяване на задължения по процесния АУПДВ.
Неоснователно е възражението, че в мотивната и диспозитивната част на АУПДВ е налице разминаване на
времевия обхват на задълженията. Съдът не констатира такова разминаване, като в
мотивната част на процесния АУПДВ подробно са описани
периодите 01.01.2014г. – 31.12.2014г., 01.01.2015г. – 31.12.2015г., 01.01.2016г.
– 31.12.2016г., 01.01.2017г. – 31.12.2017г., отнетия
обем и то деклариран от самия жалбоподател, самата формула за изчисляване на
дължимата такса, както и размера на задълженията. Освен това, подробно са
посочени фактическите и правните основания за издаване на акта. Посочено е
разрешителното за водовземане, въз основа на което са
определени публичните задължения, и което е част от административната преписка
по издаване на оспорения акт.
Що се отнася до размерът на задълженията, настоящия съдебен състав счита,
че същият отговаря на декларирания от самото дружество размер на ползваното по
години количество вода и не се доказа да съществуват разминавания. При
съпоставка на подадените от самото дружество справки за използваните количества
вода и посочените в самия АУПДВ количества, съдът не констатира разлики.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от ЗВ водоползвателите – титуляри на разрешителни имат задължение
да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. В изпълнение
на това задължение дружеството-жалбоподател очевидно е извършвало измерване и
отчет, който е представял в БДИБР. По делото не са представени други данни за
ползваните води по процесното разрешително, освен
установените от служителя на БДИБР в констативните протоколи № ПВ2-249 от
28.08.2017г. и № ПВ2-125 от
14.05.2018г., въз основа на подадената от самото дружество информация, която е
намерила отражение и в оспорения акт.
Във връзка с възраженията, относно основанието за издаване на АУПДВ, в
действителност е посочено чл. 6, ал. 2 от Тарифата, обн.,
ДВ, бр. 50 от 1.07.2011г., в сила от 1.01.2012г., изм., бр. 3 от 10.01.2012г.,
в сила от 1.01.2012г., отм., бр. 2 от 6.01.2017г., в сила от 1.01.2017г., но
преди чл. 6, ал. 2 е посочен чл. 3, ал. 1 от същата, съгласно който таксите за водовземане от повърхностни води и от подземни води се
определят на база отнетия обем вода и в зависимост от целта на използване на
водата, от което следва, че не е налице съществен порок водещ до отмяна на
акта. Още повече, че навсякъде в АУПДВ е описано, че количествата са на база
декларирано от титуляра използвано годишно водно
количество.
Съгласно чл. 194б, ал. 1 от ЗВ ежегодно към 31 януари на следващата
година титулярите на разрешителни представят информация за изчисляване на
дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и
съдържащ данните, съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се
определят таксите. В настоящия случай, дружеството - жалбоподател е подало към
БДИБР справки през годините във връзка с процесното
разрешително. Съдът констатира, че посочените количества в тези справки са
идентични със стойностите, установени като задължение с процесния АУПДВ. В този
смисъл неоснователно и недоказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
определяне на дължимите суми и на периодите, за които се дължат такси за водовземане.
В оспорения акт са посочени периодите по години и размерите на главницата
и лихвата за забава, както и общият период на задължението – 01.01.2014г. – 31.12.2017г.
Съдът счита за неоснователно и възражението във връзка с начислените
лихви за забава. На първо място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 15,
ал. 1 от отменената тарифа от 2012г. и чл. 21, ал. 1 от действащата тарифа от
2017г. таксите за водоползване са годишни и се
заплащат не по-късно от 31 март на следващата година. Така уреденият краен срок
за заплащане на задължението обуславя изпадането в забава при неплащане и
началният момент, от който се дължи законната лихва върху установеното
задължение за периода 2014г. – 2017г., а именно от 01 април на съответната
следваща година. За да изпадне в забава носителят на правото на водовземане е достатъчно изтичането на определения в закона
срок и не е необходимо или задължително директорът на съответната басейнова дирекция да издава нарочен акт. А що се отнася до
изчисляването на размера на законната лихва, съдът намира, че същият е правилно
определен съобразно чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения, който установява,
че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в
размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процентни пункта.
Неоснователно и недоказано е твърдението за нарушение на процедурата по
издаване на акта, направено в жалбата. Нормата на чл.194б, ал.4 ЗВ е претърпяла
законодателна промяна, в сила от 27.11.2018г., и към момента на издаване на
оспорения акт за директора на басейновата дирекция не
е съществувало задължение да уведомява писмено титуляра
на разрешителното за размера на дължимата такса, срока за заплащането й и
сметката, по която таксата следва да бъде заплатена.
На следващо място, неоснователно е и възражението в жалбата, че процесният АУПДВ е издаден на несъществуващ субект, тъй
като в диспозитивната му част е изписана и фразата
„район Асеновград“. В мотивната част на обжалвания
ИАА титулярът на задължението е индивидуализиран с
изписване на наименованието му, ЕИК по БУЛСТАТ, седалище, адрес на управление и
представляващо го лице. Изписването на фразата „район Асеновград“ най-вероятно
е в следствие местонахождението на населеното място, обслужвано от В и К
оператора, което е с. Тополово, общ. Асеновград, обл.
Пловдив.
Поради изложените съображения, съдът намира, че обжалваният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в определената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при отсъствието на съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се явява законосъобразен, а
жалбата против него е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на ответника се дължи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Тъй като не е
заявена такава претенция, такова не следва да бъде присъждано.
Водим от горното съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.“Шести
септември“ № 250, представлявано от управителя С.Л.Н.против Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) № 139 от 22.07.2019г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район” (БДИБР), с който е установено публично държавно вземане по издаденото в
полза на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД разрешително № 300325 от
06.04.2004г. за водовземане от подземни води с цел
питейно - битово водоснабдяване на с.
Тополово, общ. Асеновград, обл. Пловдив, за периода
01.01.2014г. – 31.12.2017г. в общ размер на
13 121,02лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 3 198,70лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/