Решение по дело №33516/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9268
Дата: 16 август 2022 г.
Съдия: Христо Кръстев Крачунов
Дело: 20211110133516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9268
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ
при участието на секретаря ЛЮБОМИРА Г. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТО КР. КРАЧУНОВ Гражданско дело
№ 20211110133516 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от „З-------------” АД, с която са
предявени осъдителни искове срещу „------------” АД.
Ищецът твърди, че е сключил договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС
„Ш-------------” с рег. N ------------. На 21.01.2021 г. в гр. П---------- застрахования автомобил
претърпял ПТП и му били нанесени щети. Вина за ПТП носил водача, който управлявал
МПС „Ш------------- и предизвикал ПТП. В резултат на това са причинени имуществени
вреди на застрахования автомобил, оценени от застрахователя на 3548,62 лв. плюс сумата от
15 лв. ликвидационни разноски и сумата от 72 лева разходи за репатриране. Сумата е
изплатена от застрахователя за поправка на вредите.
Причинителят на ПТП е имал валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника. Тъй като с изплащане на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на щетата и
застрахователя по ГО до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне претендира от ответника сумата, представляваща
изплатено обезщетение и обичайни разноски. Ищецът е изпратил покана до ответното
дружество за заплащане на сумата, като ответникът е заплатил сумата от 2869,65 лева, като е
останала неплатена сума в размер на 765,97 лева, която се претендира по настоящото дело.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е
постъпил писмен отговор. Оспорва иска по основание и размер, прави възражение за
погасяване на вземането по давност.
1
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
Видно от приложената застрахователна полица ищецът е бил застраховател по
имуществена застраховка „Каско” пострадалото МПС.
Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП е бил застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност” за автомобила причинил ПТП.
Установява се от представения протокол за ПТП, че водачът на автомобила,
застрахован от ответника, причинил ПТП. На автомобила, застрахован от ищеца са
нанесени щети.
При ищцовото дружество по повод процесното ПТП е образувана щета, видно от
представеното по делото опис-заключение по щета.
Ищецът е поканил ответното дружество да възстанови доброволно на ищеца
изплатеното обезщетение. Ответното дружество не е заплатило сумата.
От изложеното съдът намира, че водачът на автомобила, застрахован от ответника, е
осъществил деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушил
ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са
настъпили вреди за собственика на увреденото МПС, което е застраховано от ищцовото
дружество.
Застрахователят е репарирал вредите на застрахования изцяло, като е изпълнил
договорното си задължение, и в негова полза е възникнало вземане срещу застрахователя
на лицето, причинило вредата.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е приета от съда.
Съгласно посочената експертиза, която съдът възприема като обективно и компетентно
изготвена, вредите причинени на автомобила, застрахован от ответника, са в размер на
3610,44 лв. на база средни пазарни цени. Обичайните ликвидационни разходи са 15 лв.
При тези данни, съдът намира, че вземането за главница е възникнало в пълния
предявен размер. Основателно е обаче възражението на ответника, че вземането е погасено
по давност. От приложното по делото платежно нареждане се установява, че ищецът е
заплатил сумата за възстановяване на щетите на 18.07.2014 г. Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е подадено на 21.01.2021 г. Давността започва да тече от възникване
2
на вземането в полза на ищеца, което в случая е станало след изплащане на
застрахователното обезщетение и встъпване в правата на пострадалия спрямо
застрахователя по ГО, което е станало на 18.07.2014 г. Давностния срок е петгодишен и е
изтекъл на 18.07.2019 г. По делото липсват доказателства давността да е прекъсване през
посочения период, поради което съдът приеме възражението на ответника за изтекъл
давностен срок за основателно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З-------------” АД, ЕИК ----------- иск за ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „------------” АД, ЕИК ----------- дължи на основание чл. 411 КЗ вр. чл.45
ЗЗД сумата от 765,97 лв., представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 03.06.2014 г. в гр. П----------, при което водачът на МПС „Ш-------------,
застрахован по застраховка „ГО” в ответното дружество, виновно причинил щети на МПС
„Ш-------------” с рег. N ------------, ведно със законната лихва от 21.01.2021 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 233,43 лева законна лихва за забава за периода от 04.11.2017 г. до
21.01.2021 г.
ОСЪЖДА З-------------” АД, ЕИК ----------- да заплати на „------------” АД, ЕИК ----------
- сумата от 300 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3