Решение по дело №5764/2010 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер ……./09.11.2010 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД        ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 29 октомври 2010 г.                            Година 2010

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 5764 по описа за 2010 год.

 

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В исковата си молба ищецът Д. Ж.Ж. твърди, че по давност чрез владение упражнявано в периода от месец октомври 1991 г. до предявяване на иска в съда – 22.04.2010 г. е собственик на ПИ № 10135.2510.1559 по КК на гр. Варна, м. „Добрева чешма” с площ от 323 кв.м., при граници: път, ПИ № 10135.2510.382, ПИ № 10135.2510.380, ПИ № 10135.2510.381. Излага се, че ответникът Община Варна без основание е съставил акт за частна общинска собственост на процесния имот. Отправеното до съда искане е да бъде установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ПИ № 10135.2510.1559 по КК на гр. Варна, м. „Добрева чешма” с площ от 323 кв.м., при граници: път, ПИ № 10135.2510.382, ПИ № 10135.2510.380, ПИ № 10135.2510.381.

Ответникът община Варна, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ответникът не е своил имота като свой спрямо Държавата, респ. общината или спрямо физическо лице. Излага се, че спрямо Държавата предвидения давностен срок не е изтекъл. Претендират се направените по делото разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от АОС № 5931/17.11.2009 г. /лист 41/, че същият е съставен за ПИ № 10135.2510.1559 по КК на гр. Варна, м. „Добрева чешма” с площ от 323 кв.м., при граници: път, ПИ № 10135.2510.382, ПИ № 10135.2510.380, ПИ № 10135.2510.381 на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му за упражнявано давностно владение, е разпитан свидетелят Мита Стоянова Цвяткова /без родство със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищеца е да докаже, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а едва след това ответникът следва да докаже фактите, които изключват това право.

Ищецът се легитимира като собственик на претендирания имот по силата на оригинерен способ за придобиване на собствеността, а именно: изтекла придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от месец октомври 1991 г. до предявяване на иска в съда – 22.04.2010 г. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок. Ищецът следва да установи и спрямо кого е противопоставил явно, трайно и необезпокоявано владението си, както и спрямо кого е отнел владението. Поради липса на твърдения на ищеца, че е своил спрямо физическо лице, следва да се приеме, че е своил спрямо Държавата, респективно общината. Още повече, че съобразно разпоредба на чл. 6 от ЗС /отм./ за държавни се считат имотите, които нямат друг собственик. По силата на чл. 86 от ЗС /в редакцията й действала към м. октомври 1991 г. до 1996 г./ съществува законова забрана за придобиване по давност на държавна и общинска собственост. Следователно в периода от месец октомври 1991 г. до 1996 г. давност в полза на ищециа не може да тече. За периода от 01.06.1996 г. до месец август 2008 г. не е изтекъл необходимия десетгодишен период, тъй като на основание § 1 от ЗД на ЗС /Дв, бр. 46/2006 г. в сила от 01.06.2006 г., изм. бр. 105/2006 г., изм. бр. 113/2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. с бр. 109/2008 г. в сила от 31.12.2008 г./ е наложен мораториум и давността за придобиване на държавни и общински имоти спира да тече до 31.12.2011 г.

С оглед изложеното съдът намира, че искът на Димитър Ж.Ж. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответната страна се явява основателна, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата в размер на 561.12 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Ж.Ж., ЕГН **********,***, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, представлявана от Кирил Петров Йорданов, в качеството му на Кмет с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване  за установено, че ищецът е собственик на ПИ № 10135.2510.1559 по КК на гр. Варна, м. „Добрева чешма” с площ от 323 кв.м., при граници: път, ПИ № 10135.2510.382, ПИ № 10135.2510.380, ПИ № 10135.2510.381 по давност чрез владение, упражнявано в периода от месец октомври 1991 г. до предявяване на иска в съда – 22.04.2010 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА Д. Ж.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43, представлявана от Кирил Петров Йорданов, в качеството му на Кмет сумата в размер на 561.12 /петстотин шестдесет и един лева и 0.12 ст./ лева, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: