Р Е
Ш Е Н
И Е
№174/22.10.2020
г.
Гр.
Ямбол, 22.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Д. Димитрова, разгледа докладваното от
председателя адм. д. № 130 по описа за 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „Континвест“ ООД, гр. София против Заповед № ДК-02-Я-3/14.04.2020 г.,
издадена от Началника на РДНСК - Ямбол, с която на осн. чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е
разпоредено да се премахне установения незаконен
строеж „Помпена станция“, намиращ се в
УПИ ХVI,
кв. 333 по плана на гл. Ямбол, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „***. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна и
следва да се отмени, тъй като въпросната
помпена станция няма статут на строеж, а се касае за текущ ремонт на съществувалата
към момента на въвеждането в експлоатация през 1988 г. площадка за неорганични
соли, част от която е и цеха за алуминиеви соли. Иска се отмяна на оспорената
заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание дружеството
– жалбоподател се представлява от адвокатите Ч. и С., които поддържат изцяло
подадената жалба. Изразяват становище, че белезите на помещението сочат на преместваем обект, а не на строеж и като такъв, подлежи на
друг режим. В представеното писмено становище с вх. № 2012/05.10.2020 г. отново се застъпва становището, че обекта е преместваем
такъв по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и поради това за него не се изисква издаването на строителни книжа по чл.
148, ал. 1 от ЗУТ и съответно не е приложим реда за премахването му по чл. 223,
вр. с чл. 225 от ЗУТ.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител – юр.
В. , оспорва подадената жалба, като изразява становище за законосъобразност на
заповедта – предмет на същата.
След като извърши цялостна преценка
на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Между страните по делото не е спорно,
че дружеството - жалбоподател „КОНТИНВЕСТ“
ООД е собственик на УПИ XVI
в кв. 333 по плана на гр. Ямбол.
На 28.02.2020 г., по повод подадена
жалба, в присъствието на управителя на „КОНТИНВЕСТ“ ООД била извършена проверка от работна група в
състав: Ф.Г.Б.– инспектор при РДНСК – Ямбол и К.И.К.–
старши инспектор при РДНСК – Ямбол на строеж „Помпена
станция“, намиращ се в УПИ XVI
в кв. 333 по плана на гр. Ямбол, с административен адрес: гр. Ямбол, ул. „***.
Установеното в хода на проверката е отразено
в съставения Констативен акт № ДК-01-3/28.02.2020 г. и от него е видно, че
въпросната помпена станция е собственост на жалбоподателя и е изпълнена източно
до промишлена едноетажна масивна сграда с идентификатор 87374.515.60.1 от КК на
гр. Ямбол, представляваща цех „Алуминиеви соли“, построен през 1985 г. Строежът
„Помпена станция“ е с размери 2.20/2.20 и височина 2.1 м. Конструкцията на
постройката е метална, с преградни стени, едноскатен
покрив от изолационни сандвич – панели. Технологично оборудване се състои от 2
броя помпи, осигуряващи вода за противопожарни нужди чрез съществуващ
противопожарен водопровод на производствената площадка. Посочено е също, че по
устни сведения на управителя на „КОНТИНВЕСТ“ ООД, строежът „Помпена станция“ е
изпълнен 2016 - 2017 г. Строежът, съобразно отразеното в констативния акт, е
първа категория и за него не са представени изискващите се строителни книжа –
инвестиционни проекти, разрешение за строеж. Като нарушени са посочени
разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.
На същата дата – 28.02.2020 г. е
съставен и Констативен акт № ДК-01-4, в който работната група е отразила
резултата от извършената проверка за съответствието на строежа, представляващ
„Помпена станция“ в УПИ XVI
в кв. 333 по плана на гр. Ямбол с предвижданията на действащия Подробен
устройствен план. Видно от съдържанието на този констативен акт, действащият
подробен устройствен план е одобрен със Заповед № I-А-515 от 26.05.2006 г. на Кмета на
Община Ямбол и предвижда УПИ XVI в кв. 333 по плана на гр. Ямбол „За
производство на неорганични соли“, с основно застрояване – с ограничителни
линии на застрояване, запазване на 2 бр. 2МсбС, височина до 3 етажа (по малко
от 10 метра), Пзастр. 80%, Кинт.
2, Поз. 20%, Чисто производствена територия. Посочено
е, че проверяваният строеж съответства на предвижданията на ПУП – ПР и ПЗ, но е
„изпълнен без изискващите се строителни
книжа – без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, в
нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ“ и е квалифициран като
незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Двата констативни акта са изпратени
на дружеството – жалбоподател с писмо изх. № Я-84-00-134/18.03.2020 г. и са
получени на 20.03.2020 г. (Известие за доставяне № ИД PS 8600 00PAP7
Q), но в предвидения 7 –
дневен срок възражение против тях не са постъпили (Констативен протокол от
30.03.2020 г.)
Със Заповед
№ ДК-02-Я-3/14.04.2020 г., издадена от Началника на РДНСК - Ямбол, на осн. чл. 225,
ал. 1 от ЗУТ е разпоредено на „КОНТИНВЕСТ“ ООД да премахне установения незаконен строеж „Помпена
станция“, намиращ се в УПИ XVI в кв. 333 по плана на гр. Ямбол, с
административен адрес: гр. Ямбол, ул. „***. Видно от съдържанието на тази
заповед, тя е издадена въз основа на
установените с горните констативни актове
обстоятелства. Именно тази заповед е
предмет на жалбата, въз основа на която
е образувано настоящото съдебно производство.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението по
която вещото лице поддържа и в съдебно заседание и от което се установява, че процесната помпена станция е построена,
като най-напред е изградена бетонова площадка с размери 2м/2м,
която представлява и фундамента на същата. Върху самата бетонова настилка,
върху стоманена скара, са монтирани два броя помпи. Носещата конструкция на
постройката включва скелет от стоманени студеноогънати
профили с правоъгълно сечение, свързани чрез заваряване. Ограждането и
покритието е от термопанели с дебелина 5 см.
Закрепването на термопанелите към носещия скелет е
чрез самонарезни винтове. Стойките на стоманения
скелет са закрепени чрез ивична бетонова основа с
ширина 20 см, чрез заварка към предварително вбетонирани
планки и към стоманен профил. Фугата между термопанелите
и основата е уплътнена чрез монтажна полиуретанова
пяна. Според вещото лице, в случая става дума за изцяло надземна постройка с
предназначение „Помпена станция“, която служи за защита на два броя помпи от
атмосферни въздействия и притежава ограждащи стени и покритие, както и
стоманени конструктивни елементи. За да бъде изграден обекта, са извършвани
строително-монтажни работи, т.е. обектът притежава елементи, които го
характеризират като строеж. Премахването на съществували помпи и замяната им с
нови може да се характеризира като „реконструкция и преустройство със и без
промяна на предназначението“. Вещото лице посочва още, че съгласно данните от
КККР на гр. Ямбол, поземленият имот е с НТП „за химическа и каучукова
промишленост“ и предвид чл. 137, ал. 4 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 от
30.06.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ и процесният обект е такъв от първа категория по смисъла на
чл. 137, ал.1, т. 1, б. „к“ от ЗУТ. В съдебно заседание вещото лице заявява, че
строежът е изграден, за да покрие помпите, но тези помпи са част от
технологичната инсталация на цел „Алуминиеви соли“ и поради това следва да се
разглежда като част от самия цех, въпреки, че без съществени промени по
конструкцията би могъл да се премести.
По делото е назначена и изслушана и
съдебна химическа експертиза, заключението по която вещото лице поддържа и в
съдебно заседание. От същото се
установява, че концентрирания разтвор на алуминиев сулфат, който излиза от реактора
с температура 130 градуса, за по-ефективна и бърза кристализация се охлажда до
60 градуса, което охлаждане се извършва с вода с налягане 1.4 бара. От
заключението се установява също, че процесът е възможен и без подаване на
охлаждаща вода и без наличие на помпи, но ще е продължителен и неефективен.
В качеството на свидетел по делото е
разпитана П.С., от показанията на която се установява, че помпите се използват
единствено и само за кристализация и че на същото място две помпи са били
поставени още през 1995 – 1996 г., като през 2016 г. същите са били подменени с
нови, а през 2017 г. е изградено и помещението, в които те се намират към
момента, за да бъдат запазени от атмосферните условия.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Разгледана обаче
по същество, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Видно от разпоредбата на § 5, т. 38
от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни,
полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението, а съгласно разпоредбата на т. 80 от същия параграф, „преместваем обект“ е обект, предназначен за увеселителна,
търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместен в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя
или от който се отделя.
В конкретния казус, видно от
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, стоманения
скелет на процесният обект е закрепен за
ивична бетонова основа с ширина 20 см чрез
заварки към предварително вбетонирани планки и към стоманен профил. Несъмнено с изграждането на въпросната
бетонова основа трайно се променя
субстанцията на терена, върху който е изградена и самата помпена станция, което
води до единствения извод, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ. Отделно от това, преместваемите обекти са с
предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности и са
изброени в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, като конкретният обект, с
оглед неговите характеристики и предназначение, категорично не попада сред този
вид обекти.
Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. С
оглед на тази законова разпоредба, при спор за законността на строежа заинтересованият
следва да установи, или че за строежа не
е необходимо разрешение (каквито
са случаите по чл. 151 от ЗУТ)
или че строежът, чието премахване е разпоредено, е извършен след надлежно
разрешение, като представи и доказателства в тази насока. Тъй като процесният строеж не попада измежду
изрично изброените в чл. 147 и чл. 151
от ЗУТ изключения, за същия е било необходимо както одобряването на
инвестиционен проект, така и издаването на разрешение за строеж. От страна на дружеството
- жалбоподател обаче не са представени
каквито и да било строителни книжа – нито в производството пред
административния орган, нито в хода на съдебното производство, поради което
правилно административният орган е приел, че строежът е незаконен, тъй като е
изграден без такива книжа.
Жалбоподателят твърди, че процесната помпена станция е съществувала още
към момента на въвеждането през 1988 г. в експлоатация на цеха за производство
на алуминиеви соли, както и че впоследствие е извършван само „текущ ремонт“ по
смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ на двата броя помпи. Това негово твърдение
обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства.
Видно от разпоредбата на т. 43 от § 5
от РД на ЗУТ, „текущ ремонт“ на строеж е подобряването и поддържането в
изправност на страдите, постройките, съоръженията и
инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а) засяга
конструкцията на страдата; б) извършват дейности като
премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях,
когато засягат конструкцията на сградата; в) променя предназначението на
помещенията и натоварванията в тях. Тази
разпоредба предполага наличието на законен строеж, който е изграден въз основа
на необходимите строителни книжа. В представения от „КОНТИНВЕСТ“ ООД Протокол
на приемателната комисия за пусков комплекс „Малотонажни
химически производства – Неорганични соли“ не е посочено към цеха за алуминиеви
соли да е изградена помпена станция. Факта, че такъв цех е изграден и въведен в
експлоатация не означава непременно, че е била изградена такава станция, тъй
като видно от заключението на вещото лице по съдебно-химическата експертиза, производствения
процес, макар и продължителен и неефективен,
е възможен и без подаването на охлаждаща вода с помпи. В приложената към
делото Експертна оценка от м. декември
2007 г., в т. 26 и т. 29 са описани две помпи, монтирани до цех „Алуминиеви
соли“, като само за едната е посочено, че е водна. Липсват обаче данни за какво
се е използвала същата, както и тя да се
е намирала в помещение, каквото има изградено към момента на проверката от
органите на РДНСК. При това положение дори и да се приеме, че водни помпи е
имало монтирани още през 1988 г., липсват каквито и да било доказателства, от
които да се установява, че същите са били монтирани в специално изградено за
това помещение. Напротив, разпитана в съдебно заседание, свидетелката С.
заявява, че това помещение е било изградено през 2017 г. Следователно, към
момента въвеждането на строежа в експлоатация последното не е съществувало.
Очевидно е, че същото е изградено впоследствие. За този строеж жалбоподателят
не е представил нито одобрен инвестиционен проект, нито разрешение за строеж,
което го прави незаконен и подлежащ на
премахване.
Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1
от ЗУТ строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа,
но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за
ползване, а съобразно тази на § 127 строежи, изградени до 31 март 2001 г., за
които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби
съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана
за ползване. От тази законова уредба, с оглед поставените от законодателя
времеви ограничения става ясно, че първото
обстоятелство, което следва да се установи е времето на извършването на
строежа. От данните по делото се установява, че
процесният строеж е извършен не по-рано от 2016 г. Предвид на това съдът следва
да приеме, че строежът, чието премахване е разпоредено не се явява и търпим
такъв.
В ЗУТ има две разпоредби, предвиждащи
възможност за узаконяване на незаконни строежи - § 184, ал. 1 и § 127, ал. 2.
Първата от тях – тази на § 184, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22 юли 2003 г.)
предвижда, че строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон,
могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по
действащите разпоредби, а втората – тази на § 127, ал. 2 (ДВ, бр. 101 от 22
декември 2015 г.) дава възможност строежите по § 184, които не
са заявени за узаконяване до влизането в сила на този закон, да бъдат узаконени
по искане на собственика, ако са били допустими по разпоредбите, които са
действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби,
съгласно този закон. Основното обстоятелство,
което следва да се установи при тази законова регламентация, е времето на
построяване на обектите, чието узаконяване се иска, като законодателя е
поставил ограничение строежът да е извършен до влизане в сила на закона, т.е. до
26.07.2003 г. Предвид обстоятелството, че процесният строеж е извършен 2016 - 2017
г., очевидно е, че същият не отговаря на
първото изискване за узаконяване,
а именно – да е изграден до 26.07.2003 г.
С оглед всичко изложено, поради
липсата на строителни книжа, строежът се явява
незаконен такъв по смисъла на чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Предвид обстоятелството, че същият не
представлява търпим такъв, а не може да бъде и узаконен, подлежи
на премахване.
Предвид изложеното съдът намира, че
оспорената Заповед № ДК-02-Я-3/14.04.2020
г., издадена от Началника на РДНСК - Ямбол
е напълно законосъобразна.
Подадената против нея жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложима субсидиарно по силата на чл.
144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, на РДНСК -
Ямбол следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
Отделно от това, жалбоподателят
следва да възстанови на Административен съд – Ямбол и сумата от 270 лева,
съставляваща заплатено от сметката на съда възнаграждение за вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Водим
от горното, Я А С, първи състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОНТИНВЕСТ“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Слатина“, бул. „Шипченски
проход“ № 18, Бизнес сграда „Галакси“ бл. Д, ет. 5, ап. 505, представлявано от
управителя В.С.Ц., със съдебен адрес:***, чрез адв.
С.Ч. против Заповед № ДК-02-Я-3/14.04.2020 г., издадена
от Началника на РДНСК - Ямбол.
ОСЪЖДА
„КОНТИНВЕСТ“ ООД, гр. София да
заплати на РДНСК - ЯМБОЛ сумата от
100 (сто) лева за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА
„КОНТИНВЕСТ“ ООД, гр. София да
заплати на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Ямбол
сумата от 270 (двеста и седемдесет) лева за назначената и изслушана
съдебно-техническа експертиза.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете