РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Русе, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520103962 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59,
ал. 9 от СК от В. В. М., от гр. Русе, чрез адв. Л. П. и адв. Д. П.а против В. Д.
К., от гр. Русе: ДА СЕ ИЗMEHИ утвърденото с решение от дата 08.12.2020г.
по гр.дело № 5496/2020г. по описа на РРС, VII гр.с. споразумение по чл.51,
ал.1 СК - в частта относно упражняването на родителските права,
местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното им дете В.
В. М. ЕГН:**********, като: 1/ родителските права да бъдат предоставени за
упражняване на бащата; 2/ местоживеенето на детето да бъде определено на
адреса на бащата в гр. Русе, кв.****; 3/ на майката да бъде определен peжим
на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от
месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя с преспиване; 20 дни
през лятото /които могат да бъдат разпределени на два пъти по 10 дни/, които
да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата; половината от общия
брой на дните, определени за Коледна /зимна/ ваканция, започваща от 23.12.
вечерта на съответната година и завършваща на първия работен ден на
следващата календарна година, като този режим ще се упражнява на
1
ротационен принцип /едната година детето ще е на Коледа при майката, а на
Нова Година при бащата/, като за настоящата 2021г. детето ще бъде за Коледа
при бащата, т.е. от 23.12.2021г. до 28.12.2021г. вкл. до 18:00ч., след този час
детето ще бъде при майка си от 18:00ч. на 28.12.2021г. до 18:00ч. на
02.01.2022г.; половината от дните, определени за Великденска ваканция на
ротационен принцип: на четна година първите два дни от Великденските
празници детето ще е при майката, вторите два дни при бащата, а на нечетна
година - обратно; както и винаги, когато страните постигнат споразумение за
режима на лични контакти на майката с детето; 4/да бъде осъдена майката да
заплаща за детето чрез бащата като негов законен представител ежемесечна
издръжка в размер на 165 лв. до настъпване на обстоятелства, които водят до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Претендира разноските по делото.
В исковата молба твърди, че ответницата не е осигурила битови условия
за отглеждане на детето, като първоначално го завела при баба си, където
било мизерно, а сега живее на квартира тип гарсониера, заедно със свой
интимен партньор и детето било принудено да спи на едно легло с тях, което
го разстройвало и стресирало. Майката не му осигурявала никакъв режим на
гледане, възпитание и хранене, като относно хигиената, лекарствата за астма
и алергия, които трябвало да взема, се грижел бащата. Той го водел и вземал
от градината, защото майката започнала работа в пекарна, на смени, до девет
вечерта и се налагало да взема детето и извън режима, като му го предавал
друг човек. Твърди, че майката държи затворено детето по цял ден, дори през
топлите дни, купила му ТВ игра, за да е свободна, а то изживявало
емоционално раздялата им и не можело да се адаптира. Всичко това довело до
инцидент на 07.06.2021 г., когато детето му се обадило през деня, плачейки,
че се затворил сам в банята, защото бил наказан от майка си и се издрал по
лицето, като се самонаранил. Твърди, че майката не разполага с родителски
капацитет, детето няма никакъв социален живот, а тя търси и постига само
собствения си комфорт. Заявява, че той като баща има изградена трайна
емоционална връзка с детето, разполага със жилище, собственост на
родителите му и собствена детска стая, като иска да се грижи за детето и
счита, че има повече възможности и капацитет за това.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез адв. Д. И. е депозирала
2
отговор. Счита, че исковете са допустими, но неоснователни. Счита, че не е
налице изменение на обстоятелствата, за да се изменя решението, с което са
предоставени на нея родителските права. Твърди, че ищецът имал
авторитарен характер, проявявал агресия към нея и й нанасял побой по време
на брака, за това се наложило с детето да напуснат семейното жилище и се
установила в дома на нейната баба, където имало добри условия за живот.
Оспорва твърдението, че не полагала грижи за здравето на детето, като
твърди, че го гледала до 4 годишна възраст и то действително страдало от
астма, за което му купувала лекарства, подхождала към нуждите му с
изключително внимание и грижа, а всяка година го водела за 15 дни в гр.
Трявна. Лично бащата й казвал, че няма пари за лекарства, като считал, че тя
е виновна за всеки пристъп на детето. Оспорва твърдението, че не се грижела
за хигиената на детето и твърди, че се отнасяла към хигиената му с
изключително внимание, а бащата избягвал да купува дрехи на детето и го
връщал със стари дрехи. Твърди, че не тя, а бащата не спазвал режима на
хранене на детето и го връщал с обострена алергия /от соя/. Счита, че
връзката й с друг мъж е провокирала ищеца да предяви настоящия иск.
Твърди, че годеникът й К. се държал изключително мило и добре с детето и
то също го приемало много добре. Твърди, че бащата всеки ден я чакал пред
детската градина, като сипел ругатни и обиди по неин адрес. Обиди понасяла
и от родителите му. Без да я информира бащата отивал по-рано от нея и
вземал детето от детската градина, сам решавал, в кои дни детето няма да
ходи на градина, а после мърморел за гледането му. Изтъква, че при три
отсъствия на детето без уважителна причина щели да й спрат детските
надбавки. Не оспорва факта, че ищеца е добър баща и обича сина си, но счита,
че действията му целят единствено тя да се почувства зле. Твърди, че когато е
първа смяна, която започва в 5 ч. сутринта, годеникът й водел детето на
детска градина, което било повод за скандали с ищеца, защото не позволявал
да остава сина му при К.. Принудена била да взема детето със себе си на
работа, където то продължавало да спи, докато станело време да го заведе на
градина. Твърди, че е осигурила уют, самостоятелно легло и детски кът за
игра на детето, както и домашен любимец, който много обича. Уточнява, че
относно случая на 07.06.2021 г. след като помолила детето да остави всички
мобилни средства, той се затворил сам в банята, изподрал се и се обадил на
баща си. Счита, че действията му били резултат от стреса, на който е
3
подложено детето като свидетел на многобройните конфликти инициирани от
ищеца. Категорично оспорва твърдението, че не притежава необходимия
родителски капацитет, като счита, че тя е по-пригодния родител.
Счита, че сега действащия режим в крайна сметка се отразява
негативно върху детето и е налице изменение на обстоятелствата и следва да
бъде променен, а с оглед предстоящото започване на първи клас, тренировки
по плуване, подходяща храна и лечение, издръжката на детето следва да бъде
увеличена, като предявява по реда на чл. 211 от ГПК насрещен иск на
основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 и чл. 150 от СК : ДА СЕ
ИЗMEHИ утвърденото с решение от дата 08.12.2020г. по гр.дело №
5496/2020г. по описа на РРС, VII гр.с. споразумение по чл.51, ал.1 СК в частта
относно личните отношения и издръжката на малолетното им дете В. В. М.
ЕГН:**********, като: бащата да има право да взема детето при себе си:
всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в
неделя с преспиване; 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения й
годишен отпуск; по време на Коледните празници на всяка четна година, от
10 часа на 24 декември до 18 часа на 26 декември; по време на
Новогодишните празници на всяка нечетна година от 10 часа на 31 декември
до 18 часа на 02 януари; по време на Великденските празници на всяка
нечетна година от 10 часа на първия ден, определен като почивен до 18 часа
на последния ден; да бъде изменен размерът на определената с цитираното
решение издръжка за детето, която бащата да заплаща, чрез неговата майка,
като бъде увеличена от 160 лв. на 240 лв. месечно, считано от предявяване на
иска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване. Претендира и направените разноски.
В указания срок от ответника по насрещния иск е депозиран отговор, с
който го оспорва изцяло и моли да се отхвърли като неоснователен.
Алтернативно, ако бъде приет за основателен насрещния иск, респективно
отхвърлен предявения от него иск, моли да се постанови решение, с което: 1/
да му бъде определен режим на лични отношения с малолетния му син В.,
както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца от 18.00
часа в петък до 18.00 часа в неделя с преспиване; 30 дни през лятото /които
могат да бъдат разпределени на два пъти по 15 дни/, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката; -половината от общия брой на дните,
4
определени за Коледна /зимна/ ваканция, започваща от 23.12. вечерта на
съответната година и завършваща на първия работен ден на следващата
календарна година, като този режим ще се упражнява на ротационен принцип
/едната година детето ще е на Коледа при майката, а на Нова Година при
бащата/, като за настоящата 2021г. детето ще бъде за Коледа при бащата, т.е.
от 23.12.2021г. до 28.12.2021г. вкл. до 18:00 ч., като за Нова година - при
майката, а за следващата 2022г. детето ще е за Нова година при бащата от
18.00 ч. на 28.12.2022г. до 18.00ч, на 03.01.2023г.; половината от дните,
определени за Великденска/пролетна/ ваканция на ротационен принцип: на
четна година първата половина от ваканцията детето ще е при майката,
втората половина – при бащата, а на нечетна година - обратно; половината от
общия брой на дните, определени за официални празници в страната /в т. ч.
неучебни и неработни дни/ 03 март; 01 май; 06 май; 24 и 25 май; 06
септември; 22 септември; 01 ноември; личните празници на детето да се
празнуват заедно с двамата родители; както и винаги, когато постигнат
споразумение за режима на лични контакти между бащата и детето; 2/ да бъде
определена месечна издръжка, която следва да заплаща за детето В. В. М.,
като съобразно финансовите му възможности размерът на същата да е 180 лв.
Претендира разноските.
Твърди, че промяна действително е налице, но не такава, каквато е
посочена в насрещния иск, а тази изложена в исковата молба, като в
първоначално определените родителски права със споразумение не са били
изследвани никакви аргументи. Изтъква, че нито един от посочените в
насрещния иск аргументи не сочи на поведение и отношение от негова
страна, които да дават основание за ограничаване на контактите със сина му.
Сочи, че с детето имат изключително силна емоционална връзка един с друг и
поисканото ограничаване на контактите му с него не е в интерес на детето.
Твърди, че повод за напрежението между тях е, че поради работните смени на
В., тя тръгвала рано на работа от 05 до 13 ч. е първа смяна и се налагало той
да носи детето на градина, да ходи до жилището й, а там детето му се
предавало от нейния годеник К., който бил напълно непознат за него. Освен
това, при разговор със социалните работници детето споделило и с играчка
показало как на 09.08.2021 г. /след посещението на социалните работници в
дома на майката/ въпросният годеник е извел детето на балкона от където го е
надвесил. Счита, че този човек няма право да живее с детето му и да
5
застрашава физическото здраве и живота му и е в интерес на детето повече да
не живее при майката, тъй като не може да му осигури нормална среда.
Изтъква, че това не е единствен акт на насилие спрямо детето му, тъй като на
25.08.2021г., когато взел сина си от майката установил, че има синина по
вътрешната повърхност на дясното бедро, като детето му споделило, че
приятелят на майка му го е ощипал по крака, за което бащата завел сина си
при съдебен лекар. Установил, също така, че новият мъж целувал детето по
устата и то идвало при баща си с обринати устни и ситни пъпчици, за което
обърнал внимание на майката, но тя отговорила с нецензурни думи. Заявява,
че действително са водили детето на лечение в Трявна, но престоя там 14 дни
бил осигурен от неговите родители, защото тя била безработна. Твърди, че не
обръщала внимание на храните, които приема детето и за това се обостряла
алергията му. Отбелязва, че майката не извежда детето навън и то трябвало да
си играе само. Счита, че автоагресивното поведение на детето, когато се е
затворило в банята и самонаранило, говори за пълна липса на родителски
капацитет в майката и вътрешна тревога при детето. Твърди, че след
раждането на детето майката се депресирала и потърсили помощта на
психолог, но от изписаните лекарства не се подобрила, а се влошила и
гледала в една точка, била неадекватна и се наложило той да изземе нейните
функции, да се грижи за цялото домакинство и за детето. Посочва, че има
семеен бизнес – заведение за бързо хранене и от там носел прясно сготвена
храна ежедневно, така тя била облагодетелствана, но все недоволна и не
веднъж изхвърляла храната, защото не и пукало и стояла пред кухненските
шкафове и вкисвала. Започнала с времето да се държи по-лошо с него и
детето, като стояла постоянно на телефона, което правела и до момента, не
играела и не говорела с детето, а когато той му четял приказки за лека нощ, тя
стояла с гръб към тях и си гледала телефона. Изпадала в истерии, обърнала
цялата спалня, разбила си телефона в стената, защото детето искало да му
прочете приказка и тя един път, но нервите и търпимостта й били около нула.
След получаване на исковата молба се активирала и купила легло за детето,
обособява детски кът, взела му е колело за пред „Закрила на детето“. Синът
му споделил, че е бил заплашван от К. да внимава какво говори, че иначе ще
му приберат таблета, ТВ играта и телефона. Напоследък детето му споделяло,
че майка му обича повече К. отколкото него, защото не му обръщала
внимание и не го защитавала от него. Възразява срещу исканията по
6
насрещния иск и за увеличение на издръжката.
В съдебно заседание ищеца се явява лично и с адв. Л.П., като моли
исковете да се уважат като основателни и доказани и да се присъдят
направените разноски.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с адв. Д.И., като моли
исковете да се отхвърлят, тъй като не е налице изменение в обстоятелствата,
както и да се уважи насрещният иск за изменени на режима на лични
отношения и издръжката на детето. Претендира разноските.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а се установява и от представените и
приети по делото писмени доказателства – удостоверение за раждане, че
страните са родители на малолетния В. В. М., роден на 05.04.2015 г.
Не се спори между страните, а се установява и от представения по
делото препис от Решение от 08.12.2020 г. по гр. дело № 5496/2020 г. по
описа на Районен съд – Русе, че е прекратен бракът между В. В. М. и В. Д. К.
по взаимно съгласие, като родителските права върху малолетния им син В. В.
М. са предоставени на майката и местоживеенето на детето е определено при
майката в гр. Русе, на бащата е определен режим на лични отношения с
детето, както следва: начиная от седмицата с начална дата 23.11.2020 г. ,
което се счита за първа седмица: понеделник, сряда и петък с преспиване,
следващата втора седмица начиная от 30.11.2020 г.: вторник, четвъртък,
събота и неделя с преспиване, трета седмица (режимът на първата седмица),
четвърта седмица (режимът на втора седмица), всяка година за Бъдни вечер
(24.12.) с преспиване и на 01.01. (Нова година) с преспиване на ротационен
принцип – на четна година първите два дена от Великденските празници, а
през нечетна година вторите два дена от Великденските празници, както и 15
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
винаги, когато страните постигнат споразумение за режима на лични контакти
на бащата с детето. Бащата е осъден да заплаща ежемесечна издръжка в
размер на 160 лв. за малолетния си син, чрез неговата майка ведно със
законната лихва начиная от 01.12.2020 г.
От представената по делото Рецептурна книжка, издадена на 18.02.2016
г. от НЗК на хронично болното дете В. В. М., както и от представените 10
броя Амбулаторни листи се установява, че същият страда от астма и
преобладаващи алергии, за което са му изписвани лекарствени продукти и
консумативи периодично. от представения по делото снимков материал на
малолетното дете се установява, че същото е с наранявания по лицето, за
което безспорно се установи по делото, че се е самонаранил, когато е бил при
майка си и му е бил отнет предоставения таблет.
От представеното Съдебно-медицинско удостоверение (СМУ), издадено
от д-р С. от УМБАЛ „Канев“ на 26.08.2021 г., се установява, че малолетния В.
В. М. имал кръвонасядане на дясното бедро, за което се съобщава, че на
7
25.08.2021 г. вечерта си играл с котка и мъжа, с който живее майка му го
ощипал по крака. Според СМУ установеното увреждане мже да бъде
получено, както се съобщава в предварителните сведения и следва да се
преценява по медико-биологичен признак, че му е причинена болка и
страдание. от представената справка на аптека „Оптима 5“, се установява, че
за периода от 01.01.2018 г. до 01.04.2021 г. са закупени лекарствени продукти
от бащата В. В. М. за детето му В. В. М..
От представения по делото социален доклад на ДСП – Русе, се
установява, че основни грижи по отглеждането и възпитанието на детето В.
полагат и двамата родители. Същите са осигурили всичко необходимо за сина
си и адекватно задоволяват потребностите му. Майката г-жа К., г-н Р., неин
фактически съжител и детето живеят в жилище под наем на адрес: гр. Русе,
ул. ***, което е едностайно и има обособен детски кът. Г-н живее в жилище
собственост на неговата майка в гр. Русе, ул. ***. Жилището е тристайно, има
самостоятелно обособена детска стая.
Г-жа К. е трудово ангажирана като продавач-консултант във фирма
„Сикони 51“ ЕООД, гр. Русе . Майката споделя, че партньорът й г-н Р. работи
в „Газпром Петрол България“.
Г-н М. работи по трудово правоотношение във „Валентин Христов-
Вили“ ЕТ, гр. Русе, като помощник готвач. Детето общува с разширения
семеен кръг. Записано е в Детска градина „Детелина“ – Русе. Редовно е воден
и е вземан от детската градина от двамата си родители, като след раздялата
им същите се редуват. Бащата го взема най-често към 16 часа. И бащата, и
майката сътрудничат с персонала на детската градина, но понякога майката
демонстрира грубо отношение. По думи на педагога в последните месеци
майката закъснява да плати таксата, а когато бъде потърсена остава
недоволна. Според доклада в интерес на детето е родителите на детето да
продължат да участват по равно в живота му, като заедно вземат решения за
неговото бъдещо развитие.
Видно от представеното Удостоверение от „Валентин Христов-Вили“
ЕТ, гр. Русе, бащата е декларирал осигурителен доход 800 лв. месечно.
От показанията на разпитаната по делото като свидетел П.Х., майка на
ищеца, се установява, че детето се чувства много добре у тях. Играе си с
братовчед си, иска да живее при баща си. Твърди, че пристига при него унило
от майка си и подтиснато. Наказвал го приятеля на майка му, надвесвал го от
балкона, наказвал го в ъгъла с вдигнати ръце, защото дразнел котката или
почуквал по масата, като го заплашвал, че ще го накаже, затискал го да го
целува насила. В едно легло спели и тримата – майката, приятеля й и детето.
Вече имал отделно легло, но все още не спял в него. От малък имал астма и
алергия от соеви продукти. Баща му много се стараел и следял какво му
купуват, за да му дават прясна и домашна храна. майката работела на две
смени в баничарница – първата смяна сутрин от 5 часа, а втората смяна до 9
часа вечерта. Детето разказвало, че единия ден се взема от приятеля на
8
майката, който го оставя във фурната и то седи при майка си до 9 часа, а
сутринта е станало в 7 часа, за да ходи на детска градина. В 9 аса вечерта то е
стояли все още на фурната, а след това се водело от майка му да му купи
парче пица или нещо готово. Бащата страхотно се грижел за детето, не давал
прах да падне на главата му. Цяло лято го водел по площадките, на Дунава и
при тях, а майка му все била заета с някакви неща в събота и неделя, като
живеели заедно. Тази година споделя, че детето се заключило в банята при
майка си и се самонаранило. Целият се надрал по лицето, защото му се
карали и той го преживял ужасно. Постоянно някой му крещял там, по
неговите думи. като се разболеел лекарствата се купували от бащата. майката
звъняла по телефона да пита от кое лекарство по колко да му даде. Когато
били семейни със синът й тя била много чувствителна и изпълнявала надомна
работа, затова синът й се занимавал с детето. Тя шиела книжки, правела
картички, гипсови отливки, като според нея бягала от семейните задължения.
От показанията на свидетеля П.Т. се установява, че познава родителите
и единствения път, когато ги е виждал тримата с детето е, когато ходили на
работата на Виолета да занесат сладолед за детето. Тя работела в една
пекарна в кв. Здравец до Второ районно управление на ъгъла на ул.
„Петрохан“ и „Котовск“. Тя не пуснала детето да се види с баща си и да вземе
сладоледа. Според него В. е добър баща и си гледа детето. Имал заведение, в
което той работи, често обядвал там с него и детето обичайно било там.
От показанията на свидетеля В.Й. се установява, че когато детето било
при бащата боло усмихнато и доволно, нееднократно заявявало, че иска да
живее с баща си. В. и семейството му имат семеен бизнес, заведение,
разполага с жилище, където малкия В. израснал и се чувствал изключително
добре там. Когато е с баща си детето е усмихнато, контактно и доволно.
Майката на детето работела на смени в една пекарна и непознато лице
предавало детето на бащата. малкият В. заявил, че е бил надвесван от тераса,
щипан по крак, че е бил наказван заради някаква котка от приятеля на майка
му. бащата бил ангажиран със заведението сутрин от 8 часа до към 3 часа
следобед и имал възможност да гледа детето. Майката работела в пекарна и
ставала рано сутрин, а понякога оставала до късно вечер. Малкият боледувал
често, влизал в болница 1-2 пъти, като баща му полагал изключителни грижи.
Ходел и купувал лекарствата, осигурявал храна. В. нееднократно заявявала,
че ако искат да ядат нещо в къщи, трябва да го сготви бащата. Между бащата
и сина имало много силна връзка и той наистина умирал за детето си. Детето,
когато види баща си грейва, а когато го предава на непознатия мъж имало
реакция на уплашено детето и тичало към баща си. няколко пъти е заявявало,
че иска да живее при баща си и се чувства спокойно и щастливо в негово
присъствие. Разказвало как приятеля на майка му го надвесвал от терасата.
От показанията на свидетеля Д.М. се установява, че е сестра на В. и са
разделени от края на октомври месец 2020 г. Детето откакто родителите му са
разделени не се чувства добре от цялата ситуация. при баща си се чувства по
добре, защото е спокоен, усмихнат и сигурен. Брат й умирал за детето си и
9
самата В. казвал, че той е най-добрият баща. Когато детето било болно
винаги той се грижел за него и му купувал лекарства. Последните две години
преди да се разделят тя била отдадена на работата си повече отколкото на
семейството. Детето всеки свободен момент изкарвало в тях и играело с
братовчед си, тъй като тя вечно имало работа. Искал да я кани на центъра да
пият кафе и да се разхождат, но тя все кавала, че има работа, тя буквално се
криела зад работата си. Впоследствие се оказало, че създавала интимни
отношения с други. Говорела пред детето, че баща му е идиот, гадняр,
простак и злобен, което било недопустимо. Детето разказвало, че постоянно е
под заплахи, спирала звукът на телефона му за да не може да чуе баща си.
Знае за случай на самонараняване на детето, като майката го оставила 20
минути в банята, защото са му вдигнали играта. Другия инцидент е свърза с
новия й партньор, който го заплашил че ще го хвърли през терасата, за да
каже на социалните, че не го тормозят, друг път го ощипал, защото дразни
котката, наказвал го в ъгъла с вдигнати ръце. Детето имало здравословни
проблеми - астма и алергия. Всяка сутрин му се правят инхалации, има
лекарство, което се разтваря и го пие всеки ден. Миналата година майка му не
му го дала и той получил пристъп. Трябвало и да спазва диета, не
употребявал продукти със соев лецитин. Докато живеел с В. брат й се грижел
за хигиената, за дрехите и за храната, която всеки ден носел от заведението.
Вече нямат никакви отношения с майката, въпреки че тя искала да ги запазят.
От показанията на свидетелката Л.А. се установява, че е баба на В. по
майчина линия, заявява, че поддържала с В. контакти, чрез дъщеря си, но с
бащата на детето не. Заявява, че на тяхната фамилия е било забранено да
ходят у тях. На снимки виждала правнука си, пращала подаръци за детето, но
не е идвало у тях с внучката й. Видяла го едва когато тя пристигнала да
живеят при нея през октомври миналата година. Шест месеца били при нея.
Било абсолютен ад, терористичен акт живота, в който ги поставял съпруга й.
Телефонен, морален и психологически ад. Той без прекъсване звънял на
детето, то като откаже звънял на жена си. Тя му казвала на детето: „Вдигни,
баща ти звъни!“, а то отговаряло, че не иска да говори. Тя му казвала да
вдигне, защото баща му ще прави скандали. Това било без прекъсване. Когато
започнел да говори с детето той непрекъснато му търсел обяснения: „Защо не
си направил това, което ти казах да кажеш или направиш“. Някакъв
абсолютен терор, всеки ден без прекъсване. Един път я видяла да плаче и
държи телефона в ръката си и взела телефона в ръката си и чула как я
заплашва, че ще я съсипе, че ще я унищожи и ще и се случи всичко, което
може. Свидетелката взела телефона и му казала: „Кого заплашваш?“ и той
моментално затворил. Чрез детето тормозел и жена си. Детето като идвало
при нея, защото два дни било при единия родител и два при другия. В
началото като идвало било много мило, целувало ги, прегръщало ги, но щом
звъннел телефона ставало коренно различно. Започвало да й казва: “Това
трябва да ми купиш“. Блъскало майка си и баба му казвала, че майка не се
удря, а се обича, а то казвало, че му казали, че така заслужава. Виолета била
10
като всяка майка любвеобилна и изпълнителна. Знаела какво трябва да даде
на детето да яде и какво да му се дава и какво да му сготви. Спазвала всички
хигиенни норми, къпела го, обличала го и работела денонощно, за да се
изкарва прехраната. В момента работела в пекарна, а преди в болницата.
Запознала с К., с когото в момента В. живее. Той е весел, усмихнат и детето е
винаги до него, търси закрилата му. Детето не се жалвало от партньора на
майката, винаги е усмихнато и само сяда между тях. Детето е травмирано от
баща си, непрекъснато го е страх какво ще каже баща му. научили го да се
крие в другата стая като говори по телефона и като се върне започва да
блъска майка си и казвало: “Това да направиш, онова да направиш“. Внучката
й и К. били попарени от това, че се говори за някакво насилие от негова
страна по отношение на детето. Бащата карал детето да псува майка си пред
комшиите, а когато коментирало това, то казало: „Бабо аз не казах нищо, аз
не казах нищо.“. От показанията й не знае да са го наказвали заради котката.
От показанията на свидетелката Я.Г., се установява, че е леля на В..
Заявява, че три пъти са се виждали откакто са заедно, защото тя е била
ограничавана от съпруга си да бъде заедно с нейното семейство. Сега се
виждали по 2-3 пъти седмично с нея, според нея тя е перфектна майка, детето
е обгрижвано, всичко прави за това дете. Работела на две места, само и само
детето да има всичко и да бъде максимално с него, обръща му внимание,
гледа го, грижи се за хигиената му, винаги е добре облечен , чистичък, за
алергията и астмата спазва всички ограничения и му купува храна съобразно
нуждите му. В присъствието на К., нейният фактически съжител детето е
спокойно, общително и няма притеснения. не се оплаквало никога, че К. го е
надвесвал през терасата, че го е ощипвал или наранявал. След контакт с
бащата детето е под афект, под напрежение, не е контактно и не е спокойно,
започвало да се държи грубо към майка си и да проявява агресия към нея.
казвало, че не я обича, че не я иска и тропало с крак. Майка му го извеждала
на разходки, срещала ги в парка и то контактувало с връстниците си. Не било
ограничавано по никакъв начин. Човекът, с който живее, морално я подкрепя,
има нормална среда. Бащата не е съгласен детето да бъде гледано от К. и
затова се налагало да го взема със себе си на работа сутрин и оттам го
изпраща на детска градина. Бащата е извикал веднъж по линия, защото детето
е било във фурната при майка си. Детето било буфер и свидетел на техните
отношения, а бащата постоянно звънял по телефона и го държал на него. То
се притеснявало от тези постоянни разговори. Последният път 4-5 пъти
звъннал докато бабата му казала да спре и че тя е с детето. Задължително
трябвало да му се дава отчет, къде е детето в момента. През 5 минути звънял
буквално. При майка си детето е обгрижвано и спокойно, майката подхожда с
търпение на реакциите му, имат много близка емоционална връзка и се
разбират. Вижда привързаност на детето към майката, имат искрени
отношения, майчина любов и излъчват спокойствие. Не й е известно детето В.
да е наказван заради котка, нито да е надвесван през терасата.
От показанията на свидетеля К.Р. се установява, че живее на семейни
11
начала с В. от месец юли 2021 г. С детето отношенията им са много добри,
той го приемал като свое. много пъти споделяло детето, че е притеснено по
въпроса с баща му. Всеки път като звъни телефона и е само с него не знае как
да реагира и се стъписва, защото баща му му се кара, че е оставено при него,
че казвал че го обича и за всичко, което е свързано с него. Когато са тримата с
майка му то търси внимание и те му обръщат внимание за абсолютно всичко
и си споделят. Ако бил само с майка си всичко било ОК, но когато той е там
връзката ставала трудна заради баща му. Не са имали проблеми с детето или
противоречия, освен да му каже да остави таблета, защото той го ползвал
нон-стоп, както и плейстейшъна. Известен му е случай, когато детето се е
самонаранило, това се е случило след разговор с баща му. Винаги след
разговор с бащата детето ставало агресивно и посягало на В.. Трябвало да
минат два-три часа за да се успокои. По отношение на съдебно-медицинското
свидетелство, че го е ощипал това разбрал от В.. Детето след това дошло и му
казало, че е бил в заведението на баща си и е паднал и се е ударил на камък.
Баща му знае , но го е накара да излъже. Най- големия му шок бил, когато му
казали от Социални грижи, че бил надвесвал детето през терасата. Малкия
като дошъл бил дистанциран. Той го попитал: „В., аз наистина ли съм те
провесил?“, а той казал не, и че баща му така му казал да каже. Пред
социалните малкия си споделил всичко и че няма такова нещо. Заявява, че
дори не е оставал с детето насаме за деня, когато е казано, че това се е
случило. Споделя че е отгледал сам брат си, сестра си и племенницата си.
Детето го е приело и твърденията за него са долни лъжи. Споделя, че работи
на бензиностанция на Газпром 3 дена дневна смяна и 3 дена нощна смяна,
като е направил така, че да може малкия като е при тях, той да си е вкъщи.
Малкия се променя след разговорите с баща му, а бащата системно звъни, ако
не на половин час то през час- час и половина звъни. Детето изпада в истерия,
когато си играе и баща му звъни и той си хвърлял телефона на земята. Той е
под някакъв терор. Нонстоп му се звъни и бащата н се съобразява с времето
за лягане на детето. Изпраща у емотикони в 22 часа и в 23 часа. Телефона го
оставял в кухнята, защото звъни постоянно. В. е много добра майка, малкият
няма проблеми с присъствието на котката, той си я е харесал и затова я взели.
Не са го наказвали заради котката. Много често го водели на Дунавския парк,
малкия търсел неговото внимание, както и той търсел вниманието на детето.
Последният път като били на „Лидъл“, го прегърнало и му казало че го обича.
Чуди се как дете, което му казва, че го обича и търси закрила от него, как
може да се твърди, че ще го провеси от терасата. Това за него е абсурдно.
От изслушване на детето в съдебно заседание се установява, че е на 6
години и ходи на детска градина в „Червената шапчица“. Разбира се с мама и
тате. Играе си с него, ходи на гости на баните си. Обича да ходи и при двете
баби. Имал един братовчед Г., с който си играят добре. обича да си ползва
таблета. Одраскал се по лицето, защото майка му не му давала таблета и
плейстейшъна и той се обадил на баща си. Имал проблеми с новия приятел на
майка му. Той го наказвал, тъй като си играел по-шумно, надвесвал го през
12
терасата. Майка му не му повярвал. Тя го наказвала само когато е заслужил.
Предпочитал да е при баща си, не искал да е при майка си заради новия й
приятел. Детето рисува „Моето семейство“, като включва баща си и себе си.
От изготвената по делото съдебно-психологична експертиза на вещото
лице П.Р. се установява, че в дълбочината на конфликта са различията на
родителите относно това, как трябва да протича живота на двамата и на
детето след развода. Бащата се опасява, че появата на нов партньор на
майката застрашава ролята му на баща и че майката всячески прави опити да
го подмени в живота на детето и то да забрави истинския си баща. Майката от
своя страна твърди, че по никакъв начин не се опитва да омаловажи ролята на
бащата на детето, но и смята ,че има пълното право да допусне своя нов
партньор да родителства над малкия Вальо, заедно с нея. Според експерта
психологическата теория и практика показват, е наличието на нов партньор на
майката, който е включен пълноценно във възпитанието на детето не е
задължително да дисквалифицира бащата или да изземва ролята му. По
посочените причини бащата прави опити и търси различни аргументи да
обезцени способностите на майката да родителства и да постигне промяна в
родителските права. Конфронтацията се задълбочава, като в конфликта се
включват разширените семейства и приятелите, и детето е принудено да
участва. Детето има добра майка и добър баща, които не са успели да
преглътнат негативните чувства и да започнат да си партнират по добър
начин, което е довело до конфликт на лоялност спрямо всеки от двамата.
Относно детето В., няма никакви маркери, които да сочат, че базовата
привързаност към майката е била нарушена. няма индикации, които да сочат,
че майката не способна да осигури стабилна семейна среда. Има добра връзка
и с партньора на майката. емоционалната връзка между бащата и малкия В.
също е много добра и той също би могъл да осигури достатъчно стабилна
семейна среда на сина си. Няма индикации за разлика в емоционалното
състояние на детето при контакт с всеки един от родителите му. Прави
впечатление че в присъствие на бащата и отсъствие на майката тя се
представя предимно в негативна светлина. Има основание да се твърди, че
има конфликт на лоялност спрямо двамата родители. И двамата родители
казват, че ясно разбират какво причинява тази конфликтна ситуация на
детето, но бащата изтъква едно условие, за да стане това трябва новият
партньор на майката, който и да е той да не застрашава ролята му на баща. И
майката и бащата биха могли да осигурят добра среда за отглеждане на
детето, като негов интерес е да се преодолее конфликта между тях и да се
насочат към работа със специалист, който да им окаже професионална
помощ. В съдебно заседание, изслушано вещото лице споделя по повод
рисунката, че няма нищо ненормално в това детето да е привързано към
бащата емоционално, защото той е мъжката фигура, като при децата базовата
връзка е с майката. В случая е по-силна емоционалната връзка с бащата, като
може да е по-силен конфликта на лоялността, но детето не показало да е по-
силно свързано с бащата отколкото с майката. Относно провесването, счита,
13
че това не се случило, тъй като при едната среща го казва по един начин, а
при другата, че въобще не е имало надвесване и детето го отрича. детето
гледа да угоди и на едната, и на другата страна, като страха от бащата е по-
голям. При бащата нещата са по-подредени. Следобед бащата може да му
обърне цялото внимание, тъй като работата му позволява, докато при
майката нещата са по-сложни. Тя е по-заета към момент, работи на смени,
има партньор и тя трябва да лавира между двамата. Не е ясно доколко
успешно го прави. Счита, че самонараняването на детето е в резултат на
самообъркване и вина, тъй като децата днес са ужасно привързани към
електронните устройства.
Няма спор, а се установява и от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че между родителите съществува неразбирателство, което е
повод за чести конфликти по между им.
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от СК, при развод съпрузите по
общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на
ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Текстът на чл.59,
ал.9 от СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, съдът по искане
на единия от родителите, по искане на Д“СП“ или служебно може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови. В случая на първо място
следва да се установи налице ли е изменение на обстоятелствата, при които
първоначално са определени мерките касателно ненавършилото пълнолетие
дете Валентин и предоставено упражняването на родителските права на
майката. При преценката на всички обстоятелства, съдът следва да се води
основно от интереса на детето. Съгласно §1, т.5 от ДР на ЗЗДетето, при
преценката за най-добрия интерес на детето се вземат предвид желанията и
чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните
потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на
детето; способността на родителите да се грижат за детето; последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др. Съдът
приема за безспорно установено, че и двамата родители притежават нужния
родителски капацитет да полагат грижи за детето си, но по-пригоден родител
е майката. Установи се, че бащата настройва детето негативно срещу майката,
обиждал я и я наранявал емоционално, психически и физически, като налагал
това отношение на сина си и насърчавал у него агресия срещу майката.
Установи се, че бащата предизвиква синдром на родителско отчуждаване у
детето срещу майката дори докато тя упражнява родителските права и
задължения, като непрекъснато звъни на детето по телефона и го манипулира,
да се държи непристойно, да блъска майка си, да й държи сметка за това как
се харчат парите от издръжката, при което поведение евентуална промяна
може да постави и детето в риск и да загуби напълно базовата връзка с майка
си. Установи се по делото, че отношенията на детето със съжителстващия на
майката партньор по никакъв начин не застрашават бащинството на
14
ответника, напротив, майката непрекъснато осигурява на бащата близост до
детето, спазва режима на лични отношения и не пречи на отношенията им.
Установи се, че детето не е било ощипано от съжителстващия партньор на
майката, а се е наранило при падане в заведението на бащата. Установи се от
изслушаната съдебно-психологическа експертиза, че детето не е било
надвесвано през терасата от съжителстващия партньор на майката, като е
излъгало дори пред Съда, заради конфликт на лоялност и страх от баща си,
който го е принуждавал да каже това. Предвид нуждата на детето в тази
крехка възраст 6 г. да запази базовата връзка с майката, спокойното общуване
с нея и осигурена нормална семейна среда, образование и битови условия,
съдът намира, че не следва да се изменя решението и родителските права
следва да останат възложени на майката, като се отхвърли предявеният иск,
като неоснователен и недоказан.
Съдът намира за неоснователни и насрещните искове на ответницата, за
промяна относно личните отношения и издръжката на малолетното им дете.
По отношение направеното искане за присъждане на разноски, съдът
счита, че в настоящото производство не следва да се присъждат разноски,
поради следното: В случая правилото за присъждане на разноски съобразно
изхода на спора не може да намери приложение в делата по чл.127, ал.2 от
СК, респ. по чл.59, ал.9 от СК пред първата инстанция. Това разрешение
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство, в производството по чл.127, ал.2 от СК /чл.59, ал.9 от
СК/ не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на родителски права, признати и гарантирани
от закона, т.е. липсва типичната за исковото производство квалификация на
страните като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда
от правилото за защита най- добрия интерес на детето, ползва и двамата
родители и затова в първоинстанционното производство всяка страна следва
да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В
посочения смисъл е Определение №385/25.08.2015 г. на ВКС, I г.о.,
представляващо задължителна за настоящия съд съдебна практика.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 51, ал. 4, във
вр. с чл. 59, ал. 9 от СК от В. В. М., от гр. Русе, чрез адв. Л. П. и адв. Д. П.а
против В. Д. К., от гр. Русе: ДА СЕ ИЗMEHИ утвърденото с решение от дата
08.12.2020г. по гр.дело № 5496/2020г. по описа на РРС, VII гр.с. споразумение
по чл.51, ал.1 СК - в частта относно упражняването на родителските права,
15
местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното им дете В.
В. М. ЕГН:**********, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявявеният от В. Д. К. по реда на чл. 211 от ГПК
насрещен иск с правно основание чл. 51, ал. 4, във вр. с чл. 59, ал. 9 и чл. 150
от СК: ДА СЕ ИЗMEHИ утвърденото с решение от дата 08.12.2020 г. по
гр.дело № 5496/2020г. по описа на РРС, VII гр.с. споразумение по чл.51, ал.1
СК в частта относно личните отношения и издръжката на малолетното им
дете В. В. М. ЕГН:**********, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.
Русе, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
16