№ 8755
гр. София, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110114112 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
81789/12.03.2024 г. /с дата на пощенско клеймо 08.03.2024 г./, с която „***”
АД, ЕИК *** е предявило срещу З**, ЕИК ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 992,36 лева, представляваща
регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„**“ за причинени имуществени вреди на товарен автомобил „МАН“, рег. №
***, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на 31.05.2023 г., в гр.
София, реализирано по вина на водача на лек автомобил „Форд Транзит“, с
рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била застрахована при З**, ЕИК
*** към датата на реализиране на ПТП, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 08.03.2024 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2
КЗ.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
1
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане , в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е
да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С оглед становищата на страните и изложеното в отговора на исковата
молба и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството, следните
обстоятелства: че на 31.05.2023 г., в гр. София, водачът на лек автомобил
„Форд Транзит“, с рег. № ***, при движение на заден ход, реализира ПТП,
като удря товарен автомобил „МАН“, рег. № ***, при което на последния са
причинени увреждания, че вината за реализиране на процесното събитие е на
водача на лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № ***; че към датата на ПТП
между ищеца и собственика на увредения при ПТП автомобил е била
сключена валидна застраховка „**“; че към датата на реализиране на
процесното ПТП /31.05.2023 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
автомобил „Форд Транзит“, с рег. № ***, е била застрахована при ответното
дружество; че ищецът е предявил пред ответното дружество суброгационна
претенция за сумата от 1932,08 лева, включваща изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 1917,08 лева и 15,00 лева –
ликвидационни разноски, по която ответното дружество е погасило сума в
размер на 939,72 лева.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по товарен автомобил „МАН“, рег. № *** са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП от 31.05.2023 г., както и дали
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по размер и
дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите, причинени
по товарен автомобил „МАН“, рег. № *** в резултат на процесното ПТП.
2
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че на 31.05.2023 г., в гр. София, ул. Илия Бешков, водачът на
лек автомобил „Форд Транзит“, с рег. № ***, при движение на заден ход,
реализира ПТП, като удря товарен автомобил „МАН“, рег. № ***, при което
на последния са причинени увреждания. От заключението на вещото лице се
установява също, че предвид установения по делото и изложен по-горе
механизъм на реализиране на процесното ПТП, извършеното сравнение на
щетите в описа на застрахователя по имуществената застраховка и отразените
в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че от техническа
гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-следствена връзка
между описаните от ищеца щети по водачът на лек автомобил „Форд
Транзит“, с рег. № ***, при движение на заден ход, реализира ПТП, като удря
товарен автомобил „МАН“, рег. № ***, при което на последния са причинени
увреждания и процесното ПТП.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните, към момента на настъпване на процесното ПТП за отстраняването
на причинените вреди на база средни пазарни цени са били необходими
1771,76 лв., като при определяне на този размер вещото лице е остойностило
само описаните от застрахователя увредени детайли, които се намират в
пряка причинно-следствена връзка с конкретното ПТП. Съдът кредитира
изцяло заключението на САТЕ, което установява пазарната стойност на
ремонта на щетите в причинна връзка с настъпилото ПТП в посочения
размер, като към тази сума следва да се прибавят и ликвидационните
3
разноски за произнасяне по щетата в размер на 15,00 лв.. Тоест общият
размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 1786,76 лв. След
приспадане на платената от ответника сума от 939,72 лв. остава дължима
сумата от 847,04 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният по реда на чл. 422 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, се явява
основателен и доказан за размера от 847,04 лева и следва да бъде уважен за
този размер, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от
992,32 лева – искът следва да се отхвърли.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева
и за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в производството съдебна
автотехническа експертиза в размер на 250,00 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление -- следва да бъде осъден да заплати в
полза на ищеца „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление --
сумата от 341,44 лева, представляваща разноски в исковото производство
пред СРС, съразмерно на уважената част от иска.
От името на ответното дружество се претендират разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление -- следва да бъде осъден да
заплати в полза на ответника ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление -- сумата от 14,64 лева, представляваща разноски в исковото
производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление -- да
заплати в полза на ищеца „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление --, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от 847,04 лева,
представляваща регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение
по застраховка „**“ за причинени имуществени вреди на товарен автомобил
„МАН“, рег. № ***, вследствие на застрахователно събитие, настъпило на
31.05.2023 г., в гр. София, реализирано по вина на водача на лек автомобил
„Форд Транзит“, с рег. № ***, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при З**, ЕИК *** към датата на реализиране на ПТП, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 08.03.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на
вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от 847,04 лева до пълния
предявен размер от 992,36 лева.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление -- да
заплати в полза на ищеца „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление --, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 341,44 лева,
представляваща разноски в исковото производство пред СРС, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление --
да заплати в полза на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление --, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 14,64 лева, представляваща разноски в
исковото производство пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5