ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ...........
гр. София, 22.01.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-21 състав, в закрито
заседание, в състав:
СЪДИЯ:РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа т.д. № 46/2020
г. по
описа на СГС, намери следното:
Производството е образувано по искова
молба на Ю.Т.Г.АД, дружество, учредено в Панама, с която се предявяват искове,
съответно срещу А.Г.П. и Българо –американска кредитна банка АД за нищожност на
сключен помежду им договор за прехвърляне на вземания от 05.12.2019 г. и искове
срещу С.л. АД за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър
обстоятелство, а именно особен залог на търговското му предприятие, както и при
условията на евентуално вписване – иск за несъществуване на вписано в регистъра
обстоятелство относно качеството на А.Г.П. като заложен кредитор по същия
договор за особен залог.
Твърденията в исковата молба са, че
ищецът е кредитор на С.л. АД за вземане за изплащане на дружествен дял, което
вземане е обезпечено с възбрана върху недвижимите имоти собственост на С.л. АД.
Същите имоти били ипотекирани в полза на Б.к.б. АД за обезпечаване на
вземанията на банката от С.л. АД по договор за банков кредит, като бил учреден и особен залог върху търговското предприятие
на С.л. АД за обезпечаване на същите задължения, като възникването на
задълженията по договора за кредит и учредяването на обезпеченията
не се оспорва. С договора за цесия, чиято действителност се оспорва, банката
прехвърлила обезпечените си вземанията
си на А.П..Ищецът счита, че договорът за цесия е нищожен, защото е привиден,
тъй като А.П. е солидарен длъжник по договора за кредит, респективно цесията
прикрива съглашение за пълно погасяване на задълженията от солидарен длъжник,
твърди да е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави, с невъзможен предмет и при липса на основание, без да излага
съображения, поради неспазване на формата, като оспорва действителността на
нотариалното удостоверяване, както и поради липса на съгласие, тъй като
подписите не били положени от посочените в тях лица. По иска за установяване
вписване на несъществуващо обстоятелство – договор за особен залог на
търговското предприятие, твърди погасяване на обезпечените с особения залог
вземания по договора за кредит, като въз основа на същите твърдения и при
условията, че въз основа на договора за цесия бъде вписан като заложен кредитор
А.П., иска обявяване несъществуването на това бъдещо вписване.
Изложените твърдения обуславят
недопустимост на производството поради липса на правен интерес в частта по иска
за нищожност на договора за цесия, поради ненадлежни твърдения в частта по иска
за установяване несъществуването на вписано обстоятелство – договор за особен
залог върху търговското предприятие на С.л. АД, а по отношение на „евентуалния“
иск – поради преждевременност и ненадлежни твърдения.
Правния си интерес от иска за нищожност
и останалите искове ищецът извежда от качеството си на кредитор на С.л. АД,
като счита, че ако не съществуват вземанията на БАКБ АД и/или А.П. и/или те не
са обезпечени с ипотека и особен залог, то би избягнал конкуренцията с тези
кредитори при удовлетворяване от имуществото на С.л. АД. Тези твърдения обаче
обуславят интерес не от оспорване валидността на договор за прехвърляне на обезпечените
вземания, тъй като успешното провеждане на такъв иск няма да отрече нито
съществуването на прехвърлените вземания, нито съществуването на учредените им
обезпечения, а най –много би отрекло кредитор по тези вземания да е А.П., в
който случай обаче прехвърлените права остават в патримониума
на БАКБ АД и до отричането със сила на пресъдено нещо
конкурират евентуални вземания на ищеца. Интересът на ищеца е от отричане
изобщо на съществуването на вземанията, които са предмет на договора за цесия,
както и от отричане съществуването на учредените обезпечения поради последващо погасяване/прекратяване на обезпечените вземания,
тъй като не се оспорва валидното възникване на вземанията на банката по
договора за кредит и учредяването на обезпеченията в
нейна полза.
Що се отнася до предявените искове,
които ищецът основа на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, то по отношение на същите не са изложени
твърдения за несъществуването на вписаните обстоятелства към момента на
вписването им, а изложените факти са за настъпване на последващи
вписването и възникването на вписаните обстоятелства факти относно погасяване
на обезпечените с особен залог вземания, а по отношението на „евентуалния“ иск
изобщо не се твърди да е извършено вписването, което се атакува, а условието
относно разглеждането на евентуалния иск може да бъде само вътрешно
процесуално.
По тези съображения, макар и редовна,
исковата молба е недопустима, поради което и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ВРЪЩА исковата молба с вх.№ 2109/09.01.2020
г.,
по която е образувано т.д. № 46/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-21 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: