Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 04.10.2020 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Т. Щерева като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1457/ 2020 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди.
ИЩЕЦЪТ – Ц.Б.И., ЕГН **********, твърди, че на 11.01.2019 г.,
в гр. София, вървейки по левия тротоар на бул. „България“, с посока на движение
от бул. „Витоша“ към бул. „Иван Гешов“, влизайки в подлеза на спирката на
трамвай № 7 „ Текстил и моден дизайн“ от входа откъм бул. „Витоша“ попада в
необезопасена и несигнализирана дупка, образувана от липсващи плочки на
стълбите, при което пада, счупва си долния край на лъчевата кост – закрито в
ляво, разкъсва предната си кръстна връзка ( лезия на предна кръстна връзка),
контузва латералните кондили на фемура и тибията, получава ретропателарна
хондропатия (увреждане на пищяла зад задната повърхност на капачката) и хидропс
(наличие на течност в капачката.
Навежда, че изложеното се е случило в светлата част на деня, при хубаво време и
при наличието на множество свидетели. Ищцата сочи, че след произшествието е
приета по спешност в болница, където е установено счупването на долния край на
лъчевата кост и е направена операция – костна пластика на радиус и улна – за репозиция и фиксация чрез 4
дупкова LCP плака и заключващи винтове. Не установяват
травмата на долния ляв крайник, въпреки че са налице данни за това. На
17.01.2019 г. е изписана с препоръки за спазване на режим, прием на медикаменти
и обезболяващи. По време на домашното лечение продължавала да изпитва силни
болки в областта на коляното на левия крак и движенията и били силно затруднени,
поради което направила допълнителни изследвания и се установило, че в резултат
от падането са налице и разкъсана
предната кръстна връзка ( лезия на предна кръстна връзка), контузия на
латералните кондили на фемура и тибията, ретропателарна хондропатия (увреждане
на пищяла зад задната повърхност на капачката) и хидропс (наличие на течност
в капачката на лявото коляно). За
лечение на тези травми била приета отново в болница, където и е проведена
интензивна физикална терапия и рехабилитация. Навежда, че в резултат от
травмите е преживяла силни болки и страдания, като освен това било затруднено и
ежедневното й обслужване, поради невъзможността да се движи свободно. Освен
това преживеният стрес от внезапния инцидент довел до значителни отрицателни
последици за психиката й – имала проблеми със съня, често изпитвала
безпокойство, станала раздразнителна и силно ограничила социалните си контакти.
Бояла се да излиза и да ходи по улиците. Тези травми и до днешен са налице като
си припомни за случилото се. Все още изпитва и физически болки от нараняването
на коляното – боли я при промяна на времето и натоварване. Излага, че освен
описаните неимуществени вреди в резултат от описаното събитие са й причинени и
имуществени вреди в размер на 1344,67лв., представляващи разходи за лечението.
Твърди, че отговорност за настъпилото травматично събитие и причинените от него
вреди следва да поеме ответника С.О., тъй като тя носи задължението да
обезопаси и да поддържа в изправност участъците от пътя, които са нейна собственост
съгласно пар. 7, ал.1 от ПЗР от ЗМСМА и за които е длъжна да полага грижи
съгласно чл. 167 от ЗДВП и чл. 30, ал.4 вр. чл. 31 от Закона за пътищата. С
оглед изложеното моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за
причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 в., ведно със законната
лихва от датата на настъпване на събитието – 11.01.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1344,67 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ - С.О.,
представлявана от КметаЙ.Ф., чрез юрисконсулт К.Г., оспорва предявените искове
по основание и размер. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на
настъпване на сочените вреди, наличието на противоправно и виновно поведение от
страна на служители на общината и на пряка причинно – следствена връзка между
вредите и твърдяното събитие като навежда, че ищцата е постъпила на лечение
близо два месеца след твърдяното падане. Излага и че не са събрани
доказателства за това, че същото е настъпило на територията на С.О.. Оспорва и
твърдените имуществени вреди. Заявява възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата като твърди, че същата не е проявила
необходимата съобразителност и предпазливост при придвижването си. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски за производството.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба е представена
мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищцата и
която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Според
заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д.,
ортопед-травматолог, се установява, че ищцата Ц.И. е получила на 11. 01. 2019 г. травматично увреждане на левия горен
крайник, а именно закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост.
Установените 33 дни по-късно - изкълчване на колянната капачка и разкъсване на
пателофи буларната връзка на лявото коляно- биха могли да бъдат получени при
процесния инцидент. Тези увреждания кореспондират с механизма на настъпване на
процесното събитие. Приложено е следното лечение- болнично - от 11. 01 .2019 г
до 17. 01. 2019 г. - 6 дни, и от 18. 03. 2019 г. до 25. 03. 2019 г. - 7 дни -
общо 13 дни; домашно - амбулаторно -от 17.01. 2019г. до 17. 03. 2019г.-2 месеца и от 25. 03. 2019 г. до
около 3 месеца. По време на болничното лечение е оперирана на 15. 01. 2019 г. -
открито наместване и фиксация на лъчевата кост с метална пластина и заключващи
винтове, автоостеопластика . Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям
интензитет непосредствено след инцидента за около 14-15 дни, болки с умерен до
голям интензитет за около 6 месеца. Ищцата има болки и понастоящем в лявата
китка и лявото коляно при по-голямо натоварване и при влажно и студено
време.Възстановяването на ищцата не е завършило. На нея й предстои нова
операция за изваждане на металните импланти от лявата ръка. Възстановяването от
тази операция при обичайни условия протича около 30 дни. По отношение на
колянната травма е запланувано извършване на ЯМР изследване. Едва след
извършването му може да се каже какво е състоянието на лявото коляно
понастоящем и има ли нужда от лечение. По вътрешната повърхност на лявата
предмишница в долната 1/3 се вижда белег от oперация 6,5 см.
Движенията на лявата гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с
15 %. Намален силов захват на лява ръка. Походка без помощно средство. Лявата
колянна става е по- дебела 1,5 см. Данни за свободна течност умерено
количество. Движенията на коляното се извършват в обем по-малък от нормата с 10
%. Описаните разходи за метални импланти, потребителски такси, превръзки,
физиоте рапия и ЛФК за 1 478.00 лв са били необходими и са направени за лечение
на получените при процесния инцидент травматични увреждания.
Представени с исковата молба са множество писмени доказателства, свързани с
направените разходи по проведеното лечение на ищцата- фактура №
********** от 16.01.2019г. ведно е фискален бон; фактура № ********** от
17.01.2019г. ведно с фискален бон; фактура № ********** от 27.01.2019г. ведно с
фискален бон; фактура№ ********** от 18.03.2019г. ведно с фискален бон; фактура
№ ********** от 26.03.2019г. ведно с фискален бон; фактура№ ********** от
02.04.2019г. ведно с фискален бон- същите са обсъдени в заключението на
допуснатата СМЕ.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
СвидетелкатаЛ.Б.И.(сестра на ищцата) твърди, че в деня на злополуката били заедно. Било
петък - 11.01.2019 г. и времето било сухо. Било светло, не валяло и не било
мрачно. Вървели със сестра й по тротоара. Вече минавали през подлеза, когато тя
изведнъж, както вървяла до нея, паднала на стълбите. По-късно видели, че пред
нея липсва стъпало. Пред свидетелката имало стъпало, но от страната на ищцата
нямало. Било изровено. Сякаш било счупено. Сестра й паднала и в един момент
хората извикали, защото много лошо била паднала. Човекът, който им помогнал,
казал: „Това момиче много лошо падна.". В този момент свидетелката сочи,
че осъзнала какво се случило. Не видяла как точно се е подхлъзнала и паднала
сестра й. Видяла я, когато тя била вече на земята, паднала върху лявата си част
на тялото. Държала си крака, а ръката й била като пластилин. Ръката й се веела
като знаме, но тя не говорела за ръката, а повтаряла, че кракът много я боли.
Явно изпитвала по-голяма болка в крака, защото инстинктивната й реакция била с
болната си ръка да се хване за крака и да й каже, че я боли кракът. Човекът,
който казал, че сестра й лошо е паднала, им предложил да ги закара до Пирогов с
колата му, която била на близо. Не го познавали, дори нямали време да му благодарят,
защото били притеснени. В Пирогов ги посрещнали с количка. Сложили сестра й в
количката и я изпратили в 108-ми кабинет, травматология. Направили снимка на
ръката и на крака. Ръката била много счупена, а на крака направили втора
снимка, защото искали да видят до каква степен е счупен, тъй като бил много
отекъл. Оставили я за лечение в Пирогов 1 седмица. Докато била в Пирогов ръката
била оперирана, а за крака й казали, че е твърде подут и не могат да преценят
до каква степен е увреден и че трябва да изчакат близо месец, за да спадне
отока. Ръката до операцията била гипсирана. След това я оперирали, поставили й
пластина в ръката и я изписали. След като вече била вкъщи, констатирали, че кракът
става все по-зле. Казали им, че ще спадне отокът, но не спадал. На контролен
преглед за ръката отишли след 1 месец. Тогава попитали и за крака. Изпратили ги
на ядрено-магнитен резонанс, за да могат да преценят до каква степен е увреден.
Оказало се, че й е спукана капачката и има разкъсана кръстна връзка. Твърди, че
болките и страданията на сестра й са до ден днешен. Тя не може да държи
предмети с ръката, не може да я свива, не може да пише, а кракът й зараснал на
криво. Изтъква, че дупката на стъпалото в подлеза не била обозначена. Ако имало
нещо такова, то щели да го заобиколят.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Исковете
с правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД са основателни.
Ищцата се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други лица,
на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по повод
изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
По делото се
доказа противоправното бездействие на служителите на ответника, представляващо
неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите на чл. 11,
ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата /ЗП/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за приложение на
Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл. 48, т.
2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено изграждането, ремонтът и
поддържавено на подземните съображения. В частност- на ответника СО е възложена
поддръжката и ремонтът на процесния подлез, разположен на негова територия,
като тези задължения ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия
стопанин и в интерес на населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. От събраните по
делото гласни доказателства - показанията на св.Л.Б.И., които съдът кредитира като почиващи на нейни преки и
непосредствени впечатления и кореспондиращи на фактите, безспорно се установява, че процесният
подзел, находящ се в гр. София , на спирката на трамвай № 7 „
Текстил и моден дизайн“ от входа откъм бул. „Витоша“, е в лошо състояние - плочките на стълбите
са разбити към релевантния момент -11.01.2019
г. Установява се, че са липсвали указателни /предупредителни/ табели относно
гореописаното състояние на подлеза. Т.е. безспорно и категорично се установява
неизпълнението на горепосоченото нормативно възложено на ответника задължение
за ремонт и поддръжка на процесния подлез.
На следващо място, от показанията на св.Л.Б.И., категорично се
установява причинно- следствената връзка между неизпълнението на задълженията
от служителите на ответника за ремонт и поддръжка на подлеза и причинените на
ищцата имуществени и неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица
от падането на ищцата в процесния подлез, чиито
стъпало е било с разбита плочка. Изпълнението на задълженията на ответника по чл. 30,
ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б. "Б" от ППЗП изисква изграждането,
ремонтът и поддръжката на процесния подлез. Неоснователно е и възражението на
ответника за недоказан механизъм на падането. Напротив,
свидетелката изрично и категорично установява, че падането на ищцата е резултат
от наличието на лисваща плочка в подлеза.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че по делото са
безспорно установени следните елементи от фактическия състав по чл. 49, вр. с
чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие на служителите на ответника,
натоварени с изпълнението на нормативните задължения по чл. 30, ал. 4 от ЗП и
чл. 4848, т. 2, б. "б. " от ППЗП, вината за неизпълнението на тези
задължения от служителите на ответника се презюмира, на основание чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, като законовата презумпция не е опровергана от ответника в съответствие
с носената от него доказателствена тежест. Доказана е и причинно-следствената
връзка между неизпълнението на нормативно възложените задължения от служителите
на ответника и падането на ищцата и причинените й в резултат на това падане
вреди.
По отношение на вредите, за които е
доказано по делото, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент, настоящият съдебен състав приема следното: на първо място, съдът приема, че това са причинените на
ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания, претърпяни от полученото в резултат на падането счупване на
крайниците на ищцата. Причинно-следствената връзка между инцидента и счупваията
на ищцата е доказана с показанията на св.Л.Б.И. и приетото по делото и неоспорено
заключение на СМЕ. От неоспореното заключение на СМЕ се установява, че в
представените по делото медицински документи, също неоспорени от ответника, се
съдържат достатъчно данни за установяване конкретното състояние на ищцата.
Установява се от експертното заключение, че ищцата е получила травматично
увреждане на левия горен крайник, а именно закрито счупване на долния край на
лявата лъчева кост. Установените 33 дни по-късно - изкълчване на колянната
капачка и разкъсване на пателофи буларната връзка на лявото коляно- биха могли
да бъдат получени при процесния инцидент. Тези увреждания кореспондират с
механизма на настъпване на процесното събитие. Приложено е следното лечение-
болнично - от 11. 01 .2019 г до 17. 01. 2019 г. - 6 дни, и от 18. 03. 2019 г. до
25. 03. 2019 г. - 7 дни - общо 13 дни; домашно - амбулаторно -от 17.01. 2019г.
до 17. 03. 2019г.-2 месеца и от 25. 03. 2019 г. до около 3 месеца. По време на
болничното лечение е оперирана на 15. 01. 2019 г. - открито наместване и
фиксация на лъчевата кост с метална пластина и заключващи винтове,
автоостеопластика . Ищцата е претърпяла болки и страдания с голям интензитет
непосредствено след инцидента за около 14-15 дни, болки с умерен до голям
интензитет за около 6 месеца. Ищцата има болки и понастоящем в лявата китка и
лявото коляно при по-голямо натоварване и при влажно и студено време. Възстановяването на ищцата не е завършило.
На нея й предстои нова операция за изваждане на металните импланти от лявата
ръка. Възстановяването от тази операция при обичайни условия протича около 30
дни. По отношение на колянната травма е запланувано извършване на ЯМР
изследване. Едва след извършването му може да се каже какво е състоянието на
лявото коляно понастоящем и има ли нужда от лечение. По вътрешната повърхност на
лявата предмишница в долната 1/3 се вижда белег от oперация 6,5 см. Движенията
на лявата гривнена става се извършват в обем по-малък от нормата с 15 %.
Намален силов захват на лява ръка. Походка без помощно средство. Лявата колянна
става е по- дебела 1,5 см. Данни за свободна течност умерено количество.
Движенията на коляното се извършват в обем по-малък от нормата с 10 %. При така
установената тежест на травмата, интензивност и сравнително дълга
продължителност на претърпените от ищцата болки и страдания, при зачитане на
факта, че след инцидента ищцата продължава да има оплаквания и е налице
ограничение в движението на ръка и крак, които освен че затрудняват
използването й в ежедневието, налагат и за в бъдеще провеждането на нова операция за изваждане на металните
импланти от лявата ръка, настоящият съдебен състав приема, че сумата от 15 000,
00 лева е адекватно и в съответствие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди, в който размер искът следва да бъде
уважен, а за разликата да се отхвърли като неоснователен.
Обезщетението за забавено
изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите –
чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху главницата.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, представляващи заплатени
от ищцата суми за медицинско лечение, медицински изделия и лекарства, съдът
приема, че тя е доказана до размера на претендираната сума от 1 344.67лв. Описаните разходи за метални импланти, потребителски такси, превръзки,
физиоте рапия и ЛФК за 1 344.67лв. са били
необходими и са направени за лечение на получените при процесния инцидент
травматични увреждания. Представените по делото фактури в общ размер на 1 344.67 лв. безспорно се установява от приетото по делото заключение на СМЕ, че са в
пряка причинно-следствена връзка с получените при процесния инцидент травматични увреждания. Т.е., общо за сумата от 1 344.67лв ., исковата претенция за имуществени вреди се явява доказана и основателна
и като такава - следва да бъде уважена.
Основателността на претенцията по чл. 49,
вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от 1 344.67лв.,
представляваща обезщетение за направените разходи за лечение, медицински
изделия и лекарства, обуславя основателността и на заявената претенция за зак.
лихва. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава от
деня на настъпване на вредата. Макар за част от обезщетенията /разходи за
медицински преглед, разходи за лекарства/ лихвата да се дължи от по-ранен етап, съдът следва да я присъди от датата на предявяване на
иска, така, както е поискана от ищеца.
При този изход на делото и двете
страни имат право на разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от
иска. С оглед уважената част от иска ищцата има право на 915лв. от направени 1754лв.
С оглед отхвърлената част на иска ответникът има право на 144 лв. от направени 300
лв.(юриск.възнаграждение). След компенсация ответникът следва да заплати на
ищцата разноски в размер на 771 лв.
Видно от данните по
делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7,
ал.2, т.4
от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска,
намира, че адв. възнаграждение е в размер на 1020.35 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “********, да
заплати на Ц.Б.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, Бизнес център „Стефан Караджа“, чрез адвокат М.Д. от
САК, по иск с правно основание чл.49 вр. чл45 от ЗЗД обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000
лв. /петнадесет хиляди лева/,
заедно със законната лихва върху тази сума от 11.01.2019 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за
разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “********, да
заплати на Ц.Б.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, Бизнес център „Стефан Караджа“, чрез адвокат М.Д. от
САК, по иск с правно основание чл.49 вр. чл45 от ЗЗД обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 1 344.67лв.
/хиляда триста четирдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/,
заедно със законната лихва върху тази сума от 04.02.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, 1000,
ул. “********, да
заплати на Ц.Б.И., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
Бизнес център „Стефан Караджа“, чрез адвокат М.Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски по делото в размер на 771
лв.(седемстотин седемдесет и един лева).
ОСЪЖДА С.О., с адрес гр. София, 1000,
ул. “********, да
заплати на адвокат М.Д. от САК на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в
размер на 1020.35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: