Присъда по дело №929/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	61
Дата:	23 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Габриел Росенов Русев

Дело:	20225330200929
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 61
гр. Пловдив, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
СъдебниСветлана Веселинова Симитчиева

заседатели:Соня Василева Кунева
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
и прокурора Н. Кр. Т.
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Наказателно дело от общ
характер № 20225330200929 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К.С.И. - роден **, б., б.г., със средно
образование, неженен, неосъждан, живущ ** ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 04.02.2022 г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с
нето тегло 38,61 гр и със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 8,7 тегловни %, на стойност 231,66 лв /двеста тридесет
и един лева и шестдесет и шест стотинки/, съгласно Приложение № 2 към
Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, поради което на
основание чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, вр. чл. 55, ал. 1,
т. 1 от НК му НАЛАГА наказание лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ
МЕСЕЦА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК НЕ НАЛАГА по-лекото наказание-
глоба, което законът предвижда, наред с наказанието лишаване от свобода.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, пр. 1 от НК ПРИСПАДА от
1

така наложеното на подсъдимия К.С.И. наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА
лишаване от свобода, времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на
04.02.2022 г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК вещественото
доказателство 37,58 гр суха зелена тревиста маса, остатък след извършвне на
химическата експертиза – изпратен за съхранение на Агенция Митници,
Централно митническо управление, отдел „МРР-НОП“ гр. София, което да
бъде унищожено по надлежния ред след влизане в сила на присъдата.
ОТНЕМА на основание чл. 354а, ал. 6 от НК вещественото
доказателство празни опаковки от изследваното вещество и електронна везна,
предани на съхранение на домакин при 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, които
да бъдат унищожени по надлежния ред след влизане в сила на присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия К.С.И. /със
снета по делото самоличност/ да заплати разноски по делото в размер на
110,55 лв /сто и десет лева и петдесет и пет стотинки/, по сметка на ОД на
МВР – Пловдив.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ПОС, по реда на Глава ХХІ от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 61 от 23.03.2022г. постановена по НОХД №
929/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24
наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт против К.С.И.
за това, че на 04.02.2022 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е
държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с нето тегло 38,61
гр и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8,7 тегловни
%, на стойност 231,66 лв /двеста тридесет и един лева и шестдесет и шест
стотинки/, съгласно Приложение № 2 към Постановление № 23/29.01.1998 г.
на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството- престъпление по чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред.
В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото
обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде
наложено предвиденото в закона наказание.
В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично и в правото
си на лична защита се признава за виновен, и изразява съжаление за
случилото се. С последната си дума моли за най-лекото наказание.
В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия сочи, че били
налице смекчаващи вината обстоятелства. Развива подробни съображения, че
случаят бил маловажен по смисъла на чл.354а ал.5 от НК. Моли съда да
преквалифицира деянието на подсъдимия, като такова по чл.354а ал.5 от НК,
и да го освободи от наказателна отговорност и да му наложи
административно наказание по реда на чл.78а от НК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К.С.И. е роден **, б., б.г., със средно образование,
неженен, неосъждан, живущ в ** ЕГН: **********.
Подсъдимият К.И., живеел на семейни начала със свид. П.С., и със
дъщеря им, на адрес: **. На 04.02.2022г. в сектор „Криминална полиция“ гр.
Пловдив при 01 РУ на ОД на МВР- Пловдив била получена оперативна
информация, че подс. К.И., в жилището си на адрес: **, държал наркотични
вещества. С оглед така постъпилата информация, била сформирана група от
полицейски оперативни служители при сектор „Криминална полиция“ при 01
РУ на ОД на МВР- Пловдив, които провели СПО на територията на
обслужвания район. В същия ден- 04.02.2022г. около 09.00 часа бил
установен подс. К.И., който управлявал личния си автомобил „Ауди А4“ с рег.
№ **. Подсъдимият бил поканен в сградата на 01 РУ на МВР- Пловдив, за да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества с „Дрегер дръгчек“, но
1

отказал. За стореният отказ, бил съставен АУАН от служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив. Подсъдимият бил откаран и в
УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, където отказал да даде и кръвна проба.
При извършената извънпроцесуална беседа с подсъдимия, същият споделил
на полицейските служители- свид. Д. и свид. С., че държал количество
марихуана в обитавания от него апартамент, находящ се в **. В резултат на
така получената информация, било извършено неотложно действие по
разследването- „претърсване и изземване“ в жилището апартамент обитавано
от подс. К.И. и от лицето, с което живее на съпружески начала- свид. П.С..
При влизане в жилището, подсъдимият посочил на полицеските служители,
мястото на което държи марихуаната. В хода на извършеното действие, в
кухненското помещение на жилището, върху хладилника била открита и
иззета един брой полиетиленова торбичка, съдържаща суха, зелено- кафява
тревиста маса във формата на „главички“. От същото помещение върху
кухненски плот била открита и иззета един брой сива на цвят електронна
везна. За извършеното неотложно действие по разследването бил съставен
протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо
съдебно одобрение, в който протокол в графата за обяснения, подсъдимият
собственоръчно посочил „намерените вещи са лично мои и са за лична
употреба“. С разпореждане № 778/ 04.02.2022г. по чнд № 678/2022г. по описа
на Районен съд- Пловдив, протоколът от извършеното действие по
разследване „претърсване и изземване“, е одобрен от съдия. Подсъдимият бил
задържан за срок от 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР. Било образувано
наказателното производство.
По досъдебното производство била изготвена съдебно-химическа
експертиза по протокол № 195/ 07.02.2022г. на сектор БНТЛ при ОДМВР гр.
Пловдив, от заключението на която се установило, че иззетата суха зелена на
цвят растителна маса, с нето тегло 38, 61 гр., представлява марихуана, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол- 8.7 тегловни %.
Остатък след изследването- 37.58 гр. Въпросният остатък бил изпратен за
съхранение на Агенция Митници, Централно митническо управление, отдел
„МРР- НОП“ гр. София с писмо УРИ № 432000-1963/ 08.02.2022г. по описа на
01 на РУ към ОД на МВР- Пловдив.
Съдът, изгради своите фактически изводи, по несъмнен и категоричен
начин, въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства- обясненията на подсъдимия К.И., показанията на свид. С.И.,
свид. П.С., свид. Х. С., свид. И. Д., заключението на съдебно-химическата
експертиза (лист 29 от досъдебното производство), писмените
доказателствени средства- справка за съдимост, характеристична справка,
протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум, разпореждане на
Районен съд- Пловдив по чнд № 678/2022г., нотариален акт от 30.12.1997г.,
удостоверение за наследници от 20.02.2012г., разписка, справка централна
база за собственост на автомобил, справка за лице, заповед за задържане и
протокол за обиск, както и другите писмени доказателствени средства
2

приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и веществените доказателства по
делото- иззетата суха зелена на цвят растителна маса, с нето тегло 38, 61 гр.,
представлява марихуана, със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол- 8.7 тегловни %. и остатък след изследването- 37.58 гр.,
предявени по реда на чл.284 от НПК.
От обясненията на подсъдимия депозирани в хода на съдебното
производство се установява, че на 04.02.2022г. полицейски служители са го
спрели са проверка, докато води дъщеря си на детска градина. След
извършения от него отказ да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества, същият отказал и да даде кръвна проба. При проведена беседа с
полицейските служители, същият им заявил, че държи в обитаваното от него
жилище марихуана. Посочил точното място, на което държи марихуаната- на
хладилника. При извършеното претърсване и изземване в жилиещето
обитавано от него, същият посочил къде държи марихуаната. При
извършеното претърсване полицейските служилите открили и везна.
Подсъдимият сочи, че някой път след работа употребява марихуана. Сочи, че
намереното количество марихуана е негово и го е закупил наведнъж, тъй като
цената му била по-евтина и това количество щяло да му стигне за няколко
месеца. На първо място следва да се посочи, че обясненията на подсъдимия
имат двояка функция- първо представляват защитна теза, чрез прокарване на
защитна версия и линия, и второ представляват годно гласно доказателствено
средство, за установяване на обективната истина по делото. Поради това,
съдът следва да цени обясненията на подсъдимия с голяма доза критичност и
да ги подложи на обстоен, задълбочен и прецизен анализ, като ги съпостави,
както поотделно, така и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът
намира, обясненията на подсъдимия за логични, последователни, взаимно
допълващи се и кореспондиращи с останалите събраните по делото
доказателства. Всъщност, подсъдимият не отрича описаната фактическа
обстановка, а и същата не се опровергава от други събрани по делото
доказателства. Подсъдимият сочи, че признава вината си, изразява съжаление
за стореното. Обясненията на подсъдимия представляват преки и
непосредствени впечатления от него на протеклите се събития, от момента на
спирането му от полицейските служители, при провеждането на
извърпроцесуалната беседа със свид. С. и свид. Д., при показването и
уточняването на мястото на което държи марухуаната, при
извънпроцесуалното му изявление, че марихуаната е негова и е за лична
употреба. В тази част обясненията му изцяло се подкрепят от показанията на
свид. С. и свид. Д.. В частта относно това, че живее на съпружески начала със
свид. П.С. изцяло се подкрепят от нейните показанията и от показанията на
бащата на подсъдимия – свид. С.И.. Обясненията на подсъдимия се подкрепят
и от изготвения протокол за претърсване и изземване и от собственоръчното
му обяснение, че марихуаната е негова и е за лична употреба. Ето защо,
обясненията на подсъдимия следва да се кредитират като годно гласно
доказателствено средство и да им се предаде доказателствена тежест.
3

От показанията на свид. И. Д. и свид. Х. С.- полицейски служители в
отдел „Криминална полиция“ се установява, че при изпълнение на
служебните си задължения и при получена оперативна информация за това,
че подсъдимият държи наркотични вещества, на 04.02.2022г. в гр. Пловдив
бил установен подсъдимият да управлява личния си автомобил Ауди. След
като бил спрян за проверка, същият бил доведен в районното упраление,
където същият отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества.
Отказал да даде и кръвна проба. След това заедно с подсъдимия се насочили
към местожителството му, като при проведена беседа с него, същият заявил,
че притежава наркотични вещества марихуана в апартамента си. Заявил също,
че желае да посочи къде точно държи марихуаната. След влизане в
апартамента било извършено претърсване и изземване, в резултат на което
била открита посочената от подсъдимия марихуана намираща се върху
хладилника в помещението. При проверката се намерило и везна, за която
подсъдимият заявил, че си тегли марихуаната. Подсъдимият заявил, че
намерената марихуана е негова и е за лична употреба, което и посочил в
протокола за претърсване и изземване. Съдът намира, показанията на
свидетелите за логични, последователни, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства.
Показанията им изцяло се подкрепят от обясненията на подсъдимия и от
събраните писмени доказателствени средства, в това число протокол за
претърсване и изземване. В пълен унисон са с обясненията на подсъдимия
относно всички възпроизведени факти от протеклите се събития- от
установяването на подсъдимия, провеждането на беседа с него, извъшването
на проверката в жилището му, извънпроцесуалното му изявление, че държи
марихуана в жилището, която е негова, което се ползва с висока
доказателствена тежест. Показанията им представляват преки и
непосредствени впечатления придобити от тях. Ето защо, показанията на
свидетелите следва да се кредитират като годно гласно доказателствено
средство и да им се предаде доказателствена тежест.
От показанията на свид. П.С.- лице, което живее с подсъдимия, и свид.
С.И.- баща на подсъдимия, се установява, че подсъдимият живее на
съпружески начала с П.С. в жилище собственост на баща му- свид. С.И..
Показанията им се приемат с доверие от настоящия съдебен състав, въпреки,
че не са свързани с елемент от обективната страна на престъплението и не
изясняват правнорелевантни обстоятелства.
От приетото заключение на съдебно-химическата експертиза (лист 29 от
досъдебното производство) по протокол № 195/ 07.02.2022г. на сектор БНТЛ
при ОДМВР гр. Пловдив, се установява, че иззетата суха зелена на цвят
растителна маса, с нето тегло 38, 61 гр., представлява марихуана, със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол- 8.7 тегловни %.
Остатък след изследването- 37.58 гр. Въпросният остатък бил изпратен за
съхранение на Агенция Митници, Централно митническо управление, отдел
„МРР- НОП“ гр. София с писмо УРИ № 432000-1963/ 08.02.2022г. по описа на
4

01 на РУ към ОД на МВР- Пловдив. Съдът приема заключението за
обективно, безпристрастно, отговарящо на всички поставени въпроси, и
несъздаващо съмнение относно неговата правилност, поради което го приема
с доверие.
Достоверността на показанията на свид. Х. С., свид. И. Д. и обясненията
на подсъдимия се подкрепят и от писмените доказателствени средства-
протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум, одобрен с
разпореждане на Районен съд- Пловдив по чнд № 678/2022г., нотариален акт
от 30.12.1997г., удостоверение за наследници от 20.02.2012г., разписка,
справка централна база за собственост на автомобил, справка за лице, заповед
за задържане и протокол за обиск, както и другите писмени доказателствени
средства приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и веществените
доказателства по делото- иззетата суха зелена на цвят растителна маса, с нето
тегло 38, 61 гр., представлява марихуана, със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол- 8.7 тегловни %. и остатък след
изследването- 37.58 гр., предявени по реда на чл.284 от НПК.
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
относно времето, мястото и начънът на извършване на престъплението, както
и досежно неговия автор. Доказателствените източници еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимият както
в досъдебното производство, така и в съдебното производство и по аргумент
на притивното по чл.305 ал.3 от НПК, не се налага по-детайлното им
обсъждане.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Възприетата от съда несъмнено установена фактическа обстановка
сочи, че в случая сме изправени пред хипотеза на доказано обвинение по
категоричен и несъмнен начин. Извършените от подсъдимия действия
съдържат в себе си характеризиращите това престъпление белези от
обективна и субективна страна.
Подсъдимият, от обективна страна е извършил престъплението по чл.
354а, ал. 3, т. 1 от НК, като на 04.02.2022 г. в гр. Пловдив, без надлежно
разрешително е държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с
нето тегло 38,61 гр и със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 8,7 тегловни %, на стойност 231,66 лв /двеста тридесет
и един лева и шестдесет и шест стотинки/, съгласно Приложение № 2 към
Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- престъпление по
чл.354а, ал. 3, т. 1 от НК.
С установеното съхранение и упражняване фактическата власт върху
предмета на посегателството- наркотичните вещества в жилището му,
подсъдимият е реализирал именно „държането“, като форма на
5

изпълнителното деяние на престъплението. В същото време по делото не са
събрани доказателства, а не са и изложени твърдения от подсъдимия,
последният да е имал надлежно разрешително за упражняваната фактическа
власт върху наркотичните вещества. Съгласно приложение № 1 към чл. 3, т. 1
списък 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата
като наркотични, веществото тетрахидроканабинол е с висока степен на риск
за обществено здраве поради вредния ефект от злоупотреба с него и е
забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, което
обуславя попадането му в приложното поле на чл. 354а, ал.3, т.1 НК.
„Държането“ като форма на изпълнителното деяние се изразява в
осъществяване и упражняване на съзнателна фактическа власт върху
предмета на престъплението- наркотичните вещества, разбирана като
безпрепятствена и неограничена възможност за дееца да разполага, да
упражнява контрол, непосредствено да въздейства и да се разпорежда с тях
по свое собствено усмотрение, когато и както намери за добре и в степен и
обективна възможност самостоятелно да променя местонахождението им от
едно място на друго, чрез преместването им в пространството. За
съставомерността на деянието са без значение- дали наркотичните вещества
се намират постоянно у дееца или на място, до което той има достъп и където
ги съхранява; собствеността върху наркотичните вещества, доколкото
законът се интересува само от упражняваната фактическа власт, но не и от
правното основание за упражняването й; дали деецът упражнява лично
фактическата власт или чрез трето лице; дали деецът държи наркотичните
вещества за себе си или за трето лице; продължителността на упражняваната
фактическа власт, стига да е бил налице макар и минимален период от време,
през който деецът да е имал обективна възможност безпрепятствено да
упражнява контрол, въздействие и разпореждане с предмета на
престъплението. Съставомерността на деянието не се изключва също така от
обстоятелството, че в даден момент лицето не упражнява непосредствен
контрол и въздействие, щом за него съществува безпрепятствената
възможност да го направи в определено от него самия време. В този смисъл
/Решение №92/19.06.2015 по дело №204/2015 на ВКС, Решение № 174/02
януари 2019 г., наказателно дело № 629 по описа за 2018 г. на ВКС, Решение
№ 377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 / 2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 182 от 31.08.2015 г. по н. д. № 272 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 114 от 06.06.2013 г. по нак. д. № 130/2013 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 377 от 23.10.2014 г. по нак. д. № 695 /
2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 241 от 11.06.2014 г. по нак. д.
№ 679/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 377 от 23.10.2014 г.
по нак. д. № 695/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 399 от
23.11.2015 г. по н. д. № 1154 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение, Решение № 353 от 05.11.2015 г. по н. д. № 1227 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 280 от 07.06.2012 г. по нак. д. № 785 /
2012 г. на Върховен касационен съд./
6

Престъплението е просто на формално извършване и за
осъществяването му не се изисква настъпване на общественоопасни
последици и вредоносен резултат. Престъплението е довършено с
упражнената фактическа власт върху предмета на посегателството от страна
на дееца. Изпълнителното деяние се осъществява, чрез завлядяване и
упражняване на фактическа и разпоредителна власт върху наркотичните
вещества. Престъплението е с предмет наркотични вещества или техни
аналози. Престъплението е срещу народното здраве и против околната среда.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които
защитават от посегателство живота и здравето на гражданите.
Посегателството е свързано с поставяне в опасност на неограничен кръг лица
и граждани. В наказателния кодекс липсва легална дефиниция за понятието
„наркотично вещество“. Това поняние е използвано от законодателя в Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като в т.11 от
допълнителните разпоредби е посочено, че това е всяко упойващо и
психотропно вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3.
Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество,
включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика
състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие
върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения
на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и
настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм.
Аналог на наркотични вещества означава, всяко вещество, което не е
включено в списъците по чл.3 ал.2, но има сходен химичен строеж с някое
наркотично вещество с предизвиква аналогично действие върху човешкия
организъм. Сходността на веществото не означава идентичност на
химическия му строеж, като има изискване единствено той да е сходен, като
въздействието му върху човешкия организъм трябва да е отново сходно, с
това на наркотичното вещество.
Особеностите на конретното инкриминирано деяние, не обуславят
случая като „маловажен“ по смисъла на чл.354а ал.5 от НК вр. чл.93 т.9 от
НК. Преценката за "маловажност" на случая е винаги конкретна и
комплексна, изводима е от установените по делото факти и тяхната
относимост към общите положения. От значение са конкретния механизъм на
осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, данните за личността на дееца и другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, като всичко това следва да сочи на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайната за престъпленията
от този вид. Несъмнено, количеството и стойността на предмета на
престъплението са от съществено значение, но те не са единствения фактор,
при извършване на дължимата преценка за степента на обществената
опасност и моралната укоримост на извършеното. Извършеното
престъпление, не представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление на съответния вид. Това е
7

така, предвид това, че видът на държания наркотик е високорисково
наркотично вещество, относително голямото количество открит наркотик- 38.
61 грама, високата му стойност 231. 66 лева, високият процент на влияние
върху човешкия организъм, лоши характеристични данни спрямо
подсъдимия- не е завършил средното си образование, няма постоянна
уседналност, води мобилен начин на живот, безработен, наличието на данни
за разпространение на наркотичните вещества, предвид откритото голямо
количество наркотик и то на място (на хладилника), позволяващо достъп до
него и от детето му, което живее с него, и предвид откритата везна в
жилището му на общодостъпно място за живущите- на барплод в кухнята.
Голямото количество държан наркотик повишава степента и интензитета на
обществената опасност на деянието и дееца, тъй като както и подсъдимият
посочи, това количество „ще му стигне“ за няколко месеца, т.е. не се касае за
количество, което да позволи еднократният му прием, а за количество което
не само позволява употребата му от подсъдимия, но и от други лица и то в
продължителен период от време. Количеството на наркотика се държи на
хладилника в жилището, до който хладилник има достъп както лицето, с
което живее подсъдимия- П.С., така и дъщеря му, което само по себе си
отнови повишава обществената опасност на деянието и дееца. Съществувала
е реална възможност за злоупотреба, чрез прекомерен прием на откритото
наркотично вещество, и реална възможност до опасност за здравето и живота,
както на приемащия го, така и на трети лица. Инкриминираното държане не
се явява изолирано в ежедневието на подсъдимия, а само една брънка в цяла
верига от общественоопасни прояви, които не са установени от органите на
реда. Разглеждането на конкретната престъпна проява, не е изолирано, а като
част от установен маниер на поведение, и изключва възможността да се
приеме, че извършеното от подсъдимия е малозначително. Този извод на съда
кореспондира и с вида на държания наркотик- марихуана като е ноторно
известно, че същият е в значителна степен опасен за общественото здраве.
Подсъдимият е наказателноотговорно лице навършило 14
(четиринадесет) годишна възраст, разбира свойството и значението на
деянието към момента на извършване на престъплението и могъл да ръководи
постъпките си, поради което следва да бъде определен като годен субект на
престъпление.
От субективна страна, подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл, по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. От
интелектуална страна е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е
предвиждал сигурното настъпване на общественоопасните последици. От
волева страна е искал и целял настъпването на общественоопасните
последици и вредоносния резултат, като с действията си е целял постигането
на точно определен конкретен резултат. За да определи формата на вината,
съдът обсъди не само субективното, психическо отношение на дееца към
деянието, но и всички налични обективни признаци, съпътстващи
извършването на деянието. Съдържанието на умисъла съдът извлича и от
8

действията на самия подсъдим. От изричното признание на подсъдимия, от
посочването му доброволно на предмета на престъплението на полицейските
служители и от цялостното му поведение следва, че той съзнателно е държал
процесното количество наркотици за лична употреба, което определя и
прекия умисъл за извършване на престъплението. Подсъдимият с поведението
си е съзнавал, че със съхраняването на наркотика в жилището си, извършва
престъпление. Предвиждал е, че действията му ще се отразят негативно върху
външната обективна действителност- предвиждал е, че може да увреди
здравето си и това на други лица. Подсъдимият е искал и целял да съхранява
и държи наркотика върху хладилника, в жилището, в което живее заедно с
детето си. Всъщност, престъпленията на просто извършване се извършват
винаги и само при пряк умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът
да е формирал съзнание за фактите, обуславящи противоправния и
обществено опасен характер на деянието и въпреки това да го извърши. В
този смисъл /Решение № 102 от 23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на
ВКС, Решение № 354 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 106 от 01.10.2020 г. по н. д. № 344 / 2020 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 79 от 08.05.2018 г.
по н. д. № 318 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение./
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК,
се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от една до шест години и
„глоба“ от 2000.00 лева до 10 000.00 лева. Наказанието следва да съответства
на конкретните особености на извършеното престъпно посегателство и
неговия извършител, така че генералната и лична превенция на закона,
посочени като цели на наказанието в чл.36 от НК да бъдат постигнати в
максимална степен. Извършеното от подсъдимия престъпление е с висока
степен на обществена опасност на деянието и на дееца. При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината
обстоятелства младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало,
инцидентния характер на извършеното и оказаното му съдействие на органите
на реда за разкриване на обективната истина, признал вината си още на
досъдебно производство и изразяващ искрено съжаление за стореното. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита голямото количество намерен
38. 61 грама, високата му стойност 231. 66 лева, подсъдимият не е завършил
средното си образование, безработен и води мобилен начин на живот. При
баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, след като взе
предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите
за извършване на деянието съдът намира, че за да се поправи и превъзпита
обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства
предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други
престъпления и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото, най- подходящо, адекватно, справедливо,
целесъобразно, законосъобразно и съответно на престъплението наказание е
10 (десет) месеца „лишаване от свобода“, а именно определянето му по чл.55
9

ал.1 т.1 от НК, тъй като според настоящият съдебен състав съществува
изключително смекчаващо вината обстоятелство- признанието на подсъдимия
на вината си още от хода на досъдебното производтво и в съдебното
производство, и съществуват и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства- младата възраст на подсъдимия, чистото съдебно минало,
инцидентния характер на извършеното и оказаното му съдействие на органите
на реда за разкриване на обективната истина, разкаянието му за случилото се.
Съдът намира, че в конкретния случай за постигане в максимална
степен на генералната и лична превенция на закона, посочени като цели на
наказанието в чл.36 от НК, и доколкото подсъдимият не е осъждан на
наказание „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, и преди
всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително да изтърпи
наказанието. Поради това следва, изпълнението на наложеното наказание
„лишаване от свобода” на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от 3 (три) години.
Предвид, данните по делото, че подсъдимият е безработен и не получава
трудови доходи и липсата на данни, че подсъдимият разполага с имущество
или доходи, следва да се приеме, че подсъдимият не разполага с финансова
възможност да изпълни кумулативно предвиденото наказание „глоба“, поради
което същото следва на основание чл.55 ал.3 от НК, да не бъде налагано.
Следва на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 пр.1 от НК, да се приспадне
от така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 (десет)
месеца, времето през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР на
04.02.2022г., като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“.
Следва, на основание чл.354а ал.6 от НК вещественото доказателство по
делото 37,58 гр суха зелена тревиста маса, остатък след извършвне на
химическата експертиза – изпратен за съхранение на Агенция Митници,
Централно митническо управление, отдел „МРР-НОП“ гр. София, да бъде
отнето и унищожено по надлежния ред след влизане в сила на присъдата.
Следва, на основание чл.354а ал.6 от НК веществените доказателства по
делото празни опаковки от изследваното вещество и електронна везна,
предани на съхранение на домакин при 01 РУ при ОДМВР – Пловдив, да
бъдат отнети и унищожени по надлежния ред след влизане в сила на
присъдата.
Следва, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, подсъдимият да бъде осъден
да заплати разноски по делото в размер на 110.55 лева, по сметка на ОД на
МВР- Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
10

Съобщи за изтекли лични данни