РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Пловдив, 02.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Светлозар
Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Методиева касационно
административно - наказателно дело № 3333 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Д.Д.Я., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Т.И., обжалва Решение № 260488 от 30.10.2020 г., постановено по АНД № 4856/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с. С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш Серия К № 2184638 на ОД на МВР Пловдив за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който
на Д.Д.Я., на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
С жалбата се
претендира отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно и
незаконосъобразно, като се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е
интерпретирал фактите и обстоятелствата по делото и така бил достигнал до
неправилни изводи относно наличието на реквизитите на електронния фиш. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът по
касационната жалба – ОД на МВР – Пловдив, не е депозирал отговор по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител в съдебно
заседание.
Прокурорът от ОП – Пловдив Чераджийски,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК,
констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд -
Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да се повтаря.
Съдът, постановил обжалвания съдебен акт е счел, че на датата,
отразена по електронния фиш, описаният в него автомобил е извършвал движение с
превишена скорост и поради това е налице извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съдът е стигнал до посочения извод, като е направил
прецизен анализ на събраните доказателства, съставляващи част от
административната преписка. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно в
решението си и всяко едно от възраженията на жалбоподателя, наведени с жалбата
против електронния фиш, като е отчел изрично и законодателната промяна
в чл.189 от ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата в тази
връзка специална Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, като е взел предвид, че настъпилите изменения са изцяло
съобразени с ТР №1/26.02.2014 г. на ОС на колегиите на ВАС, касателно
използването на мобилни системи за контрол. Следва да се има предвид, че с
изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са
приети ясни правила за използване и на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, с
което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на Тълкувателно
Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота. Следователно, към датата на
извършване на процесното нарушение на правилата за движение по пътищата –
04.07.2018 г. е била налице детайлна нормативна уредба на правилата във връзка
с използването и на мобилни технически средства, които са достатъчно ясни и
подробни, както и процедура, регулираща действията на контролните органи при
използването на мобилни технически средства, поради което и следва да се
приеме, че нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с
издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС,
обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения начин,
а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, при
спазване на всички нормативни изискванията на посочената нормативна уредба.
В случая, законосъобразно районният съд
е преценил на базата на доказателства, че предвидената процедура по използване
на техническото средство е спазена, като се е позовал и на протокола по чл.10
от Наредбата. Текстът „в отсъствието на контролен орган и на нарушител“ не
изключва използването на мобилни АТСС при установяване на нарушенията за
скорост, защото приемането на обратното становище би означавало да се приеме и
че нарушението се извършва без нарушител, което е практически невъзможно.
Забраната да се издава електронен фиш за нарушение, установено с мобилно АТСС
касае само случаите, визирани в чл.11, ал.2 и 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., когато измерването на скоростта от мобилно АТСС се извършва от
служебни автомобили или мотоциклети, които обаче също се движат. Процесният
случай не е такъв, доколкото нарушението е установено с преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1, поставена върху т. нар. "триножник",
временно разположен на участък от пътя (гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 236,
посока с. Труд). В тези случаи контролният орган слага само началото и края на
работа на техническото средство, което само установява и регистрира
нарушението.
Възраженията в касационната жалба са
напълно идентични с тези, заявени пред първоинстанционния районен съд, като те
са били подробно и поотделно разгледани и приети за неоснователни. В тази
насока РС Пловдив при постановяване на решението си е отчел и междувременно
настъпилите изменения в специалната Наредба и е съобразил именно относимите към
момента на извършване на нарушението нормативни разпоредби. Настоящият съдебен
състав, също счита направените възражения за неоснователни и напълно споделя
изводите на районния съд, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК
препраща към мотивите на обжалваното съдебно решение. В допълнение към
изложеното от РС - Пловдив следва да се има предвид, конкретно относно
възраженията на жалбоподателя за формата и съдържанието на електронния фиш, че
задължителни са само посочените в чл.189, ал.4 изр. 2 от ЗДвП реквизити, като в
този смисъл е ТР 1/2014 г. на ВАС. Видно е от отразеното по електронния фиш, че
в същия се съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.189, ал.4
от ЗДвП по утвърдения образец. Тук следва да се има предвид, че се касае до
особен и специален ред за ангажиране на административно–наказателна
отговорност, въведен в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който се явява
специална норма по отношение на разпоредбите на ЗАНН, касаещи съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение и съответно издаваното въз основа на него наказателно
постановление. От съдържанието на §1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш
е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Следователно, електронният фиш,
по силата на закона, представлява не изявление на определен орган, а електронно
обективирано изявление, записано върху съответния носител, за формалната
законосъобразност на което, е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи. Електронният
фиш, както се каза, представлява не волеизявление на конкретен административен
орган, за да се иска вписване в него на негов издател.
Затова и доводите относно незаконосъобразност на акта, с който се ангажира
административно-наказателната отговорност на едно лице без властническо
волеизявление на конкретно физическо лице, действащо в качеството му на
държавен орган, са неоснователни, доколкото такава възможност е предвидена в
самия закон.
По отношение конкретно на възражението
за липсата на достатъчно данни/координати за мястото на
нарушението, настоящия съдебен състав счита, че в електронния фиш мястото на
нарушението е ясно и недвусмислено посочено, а именно: гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 236, посока с. Труд. Отделно от
това, в приложените като доказателство по делото статични изображения
/снимка № 11743СА/0059884 са посочени географските координати от GPS
на техническото средство – 42.182153
24.739010, а в Протокола за използване на АТСС по чл. 10 от Наредбата
също е посочено също мостонахождение, а именно: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ №
236, посока с. Труд. Изпълнено е и изискването по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
с изпращането на жалбата в съда издателят на ЕФ е предоставил информация за
участъка от пътя с описание на мястото и географските координати.
Напълно съобразена със закона е оценката
на Районен съд Пловдив относно това, че не е изтекла давността за
административно-наказателно преследване, като в тази връзка, освен това, по
възражението на жалбоподателя за липса на дата на издаване на електронния фиш,
което правилно е посочено в решението, че не е задължителен реквизит на фиша, е
видно, че към преписката е приложена и разпечатка от електронна система на КАТ,
в която е отразена и датата на издаване на електронния фиш, а именно 26.07.2018
г.
Правилна и законосъобразна е била
преценката на съда, постановил обжалваното решение и относно приложимата
санкционна разпоредба и съответно наложената с фиша санкция.
С оглед изложеното, настоящият
касационен състав приема, че решението, с което се
потвърждава електронен фиш серия К № 2184638 на ОД на МВР Пловдив, следва да се
остави в сила като правилно и законосъобразно.
При
извършената служебно проверка от страна на настоящия съд по реда на
чл.218, ал.2 от АПК също не се установяват основания за отмяна на обжалваното
съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
При този
изход на спора и предвид липсата на претенции от страните за присъждане на
разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.
Воден от горното и на основание чл.221 ал.2 предл. първо от АПК във връзка
с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV касационен
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260488 от 30.10.2020 г., постановено по АНД
№ 4856/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 2 н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.