РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. П., 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100265 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба от „О.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление с. М., общ. П., представлявано от управителя И.П.Ч.,
чрез адв. П. Й., вписан в АК – гр.Благоевград, със съдебен адрес гр. П., ул.
“С.“ № 5, ет. 1, против Д. Б. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М.,
ул. „С.“ № 9, общ. П..
Сочи се в исковата молба, че между страните по делото е сключен
неформален договор за паричен заем на 19.05.2021 г., по силата на който
ищцовото дружество е предоставило на ответника за послужване сумата от
1 178,72 лв. /хиляда сто седемдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/,
предварително поискана от ответника за погасяване на задължения към
фирми за бързи кредити – „Сити кеш“ ООД, и която сума ищецът е превел на
ответника с посочено основание – погасяване на задължението му по Договор
№ 497359/16.02.2021 г. Тъй като към онзи момент, Д. К. е бил в трудови
правоотношения с дружеството ищец, било уговорено погасяването на сумата
да става на части от получаваното трудово възнаграждение без уговорен
краен срок (падеж). Сочи се, че съгласно Заповед № 22/20.09.2021г.,
1
ответникът е дисциплинарно уволнен, поради преустановяване явяването си
на работа, респективно неизпълнение на задължението си да върне така
предоставената му парична сума от работодателя. Навежда се още, че
ответникът е напуснал и обитаваното от него жилище в село М., което е
довело и до връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение
чрез ЧСИ Шукри Дервиш. Твърди се, че с проведени телефони разговори и на
основание чл. 240, ал.4 от ЗЗД, ищцовото дружество е поканило ответника в
срок до края на месец юли 2021 г. да върне получената от него сума в брой на
касата на фирмата или по банков път, по сметката от която е получавал
трудовото си възнаграждение. С депозираната искова молба повторно се
отправя покана, на основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД, Д. К. в седмодневен срок
от получаване на молбата да върне получената от него сума по посочената в
молбата банкова сметка с титуляр „О.“ ООД.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение на основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, с което да признае за установено по
отношение на ответника Д. Б. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. М.,
ул. „С.“ № 9, длъжник по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 1136/2021г. по описа на съда, че дължи на „О.“ ООД,
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село М., община П.,
представлявано от управителя И.П.Ч., сумата от 1 178,72 лева - главница по
предоставен от ищеца паричен заем за погасяване на задължение на
ответника към „Сити Кеш“ ООД, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
02.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата; както и да осъди
ответника Д. Б. К. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. М., ул. „С.“ № 9, да
заплати на „О.“ ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление село
М., община П., представлявано от управителя И.П.Ч., сторените разноски в
заповедното производство в размер на 25 лева, както и разноските по
настоящото производство.
За процесните вземания по ч.гр.д. № 1136/2021 г. по описа на РС – гр. П.
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е връчена на
ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Препис от исковата молба и приложенията е изпратен на ответника за
отговор съгласно чл.131 от ГПК, но в посочения срок, а и след това ответната
2
страна не е депозирала писмен отговор, както и не са представени никакви
доказателства.
В първото по делото насрочено открито съдебно заседание
дружеството-ищец не се представлява, но с писмена молба от 21.09.2022 год.
е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът Д. Б. К., редовно призован, не се явява и представлява, не
ангажира становище по предявения иск, не ангажира доказателства, не прави
доказателствени искания или такова за отлагане на делото. Не е направено и
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по
отношение на ответника.
Искът се явява основателен и доказан, следва да се уважи изцяло за
посочените по-горе суми, като се постанови съдебно решение съгласно чл.239
ал.2 от ГПК без да се мотивира по същество поради наличие на
предпоставките, визирани в ГПК за постановяване на неприсъствено
решение.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСТГК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, респ.чл.415, ал.4 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски, не се
включват в предмета на установителния иск по чл.422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл.422 ГПК, следва да разпредели отговорността за
разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство.
3
В тази връзка и на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна сумата от 375 лв.,
представляваща разноски по производството пред настоящата инстанция за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, тъй като такива
своевременно са претендирани. Отделно и на същото основание - ответникът
следва да бъде осъден да заплати разноските и по заповедното производство в
размер на 25 лв. за платена държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Д. Б. К.,
с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М., ул. „С.“ № 9, длъжник по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
1136/2021г. по описа на съда, че дължи на „О.“ ООД, с ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление село М., община П., представлявано от
управителя И.П.Ч., сумата от 1 178,72 /хиляда сто седемдесет и осем лева и
седемдесет и две стотинки/ лева - главница по предоставен от ищеца паричен
заем за погасяване на задължение на ответника към „Сити Кеш“ ООД, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /04.08.2021г./, до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д. Б. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М., ул.
„С.“ № 9, да заплати „О.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление село М., община П., представлявано от управителя И.П.Ч.,
сумата от 375 /триста седемдесет и пет/ лева, представляваща разноски пред
настоящата инстанция за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Б. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. М., ул. „С.“
№ 9, да заплати на „О.“ ООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на
управление село М., община П., представлявано от управителя И.П.Ч.,
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща разноски пред заповедния
съд за заплатена държавна такса.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
4
чл.239 от ГПК и не подлежи на обжалване съгласно чл.239 ал.4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните, във връзка със защитата
им срещу неприсъственото решение по смисъла на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5