РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Казанлък, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря Е. ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20225510101983 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „Д.З.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, против „Т.К. - Б.”
ЕООД, ЕИК ********, с адрес: ****. Твърди се, че на **** г., в село Е., в
частен дом, находящ се на ****, собственост на Е. И. В., били констатирани
вреди (измокряне), възникнали от авария в бойлер, който бил част от
инсталация за подгряване на вода чрез слънчева батерия. Причина за аварията
бил дефект в нагревателя и уплътненията на фланеца на закупен и монтиран
от дружество „Т. К. - Б.” ЕООД 80-литров бойлер, представляващ част от
обща система „Соларна клетка и БГВ”. Системата била изпълнена по договор
за доставка и монтаж с ответника. Доколкото системата била в гаранционен
срок на експлоатация, ответникът отстранил гаранционно повредата във
вещта, за което бил съставен и нарочен Протокол. Вследствие на авариралата
вещ били измокрени стени, тавани, паркет и мебели в помещенията на първи
и втори етаж от къщата. По силата на валидно сключен договор за
имуществена застраховка, обективиран в полица № ********, при „Д.З.” АД
била образувана ликвидационна преписка по щета № ********, по която бил
извършен оглед, опис и оценка на увреденото имущество. Констатирани били
вреди по таван на кухня на първи етаж с размер 3 м. х 2 м.; по западна стена с
размер 1.10 м. х 2.40 м.; по северна стена над кухненски шкафове с размери
0.40 м. х 3 м.; източна стена с размери 3 м. х 2.50 м. Вреди били констатирани
още и в трапезария на първи етаж: таван с размери 5.30 м. х 3 м.; Спалня на
1
втори етаж: стена с размери 0.9 м. х 2.40 м. и стена с размер 0.65 м. х 2.20 м.
Констатирано било измокряне и дефектиране на дървен паркет в помещение с
размер 1.70 м. х 2.20 м.; За подмяна поради раздуване били установени и
части от гардеробна: плъзгаща се врата от ПДЧ с размер от 1.80 м. х 0.80 м. и
два броя рафтове от ПДЧ с размери 1.60 м. х 0.35 м., дебелина от 2 см.
Твърди, че за горните обстоятелства бил изготвен нарочен подробен опис на
повреденото имущество, отразяващ детайлно констатираните вреди и
необходимите ремонтно-възстановителни работи по позиции, размери
(квадратура) и материал, а за подмяната на мебелите била представена
фактура № ****/**** г., ведно с опис към нея и банково бордеро за плащане
на цената на услугата. Сочи, че с проектно-сметна документация били
извършени всички необходими оценителни операции за установяване на
паричният еквивалент на вредите и сумата, необходима за отстраняването им.
Така, въз основа на описаните операции, експертите при ищцовото
дружеството определили застрахователно обезщетение по експертна оценка в
размер на 832.42 лв. На 19.05.2017 г., „Д.З.” АД изплатило на правоимащото
лице сумата от 832.42 лв., представляваща обезщетение за нанесените
материални щети в дома на Е. И. В., причинени от авариралия бойлер. За
ликвидиране на преписката били начислени и 15.00 лв. разноски по обработка
на щетата. Съгласно чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането, „Д.З.” АД,
след плащане на застрахователното обезщетение, встъпвало в правата на
застрахования и имало право да получи изплатената сума, заедно с лихвите и
разноските по определянето й, от причинителя на вредата, включително в
случаите на неизпълнение/лошо изпълнение на договорно задължение. В
горния смисъл и в случаите на вреди, произтичащи от вещ, която била
предмет на договорно правоотношение, от доставчика на вещта/съответно
изпълнителя на услугата и лицето, което следвало да гарантира за качеството
и нормалното й потребление. От съда се иска да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника „Т.К. - Б.” ЕООД, с ЕИК:
********, с адрес: ****, че същият дължи на „Д.З.” АД с ЕИК: *********,
сумата от 847.42 лв., представляваща регресна претенция по чл. 410 от
Кодекса за застраховането, за изплатеното застрахователно обезщетение по
щета № ********, ведно с разноските по определянето и ликвидирането й,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в настоящото и заповедното производство. Посочва
банкова сметка, по която ответникът може да изпълни задължението си:
IBAN: ****, BIC: ****, в „****” АД.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество депозирало
писмен отговор. Заявява, че регресният иск е неоснователен поради
погасяването му по давност и поради липсата на надлежна пасивна
процесуална легитимация. Твърди, че искът бил погасен по давност на осн.
чл. 378, ал.5 от КЗ на 19.05.2022 г., т.е. още преди депозираното на 30.05.2022
г. от ищцовото дружество заявление по чл.410 от ГПК срещу ответното
2
дружество по повод на което било образувано ч.гр.д. № **** по описа на
КРС. Твърди, че ответното дружество извършило единствено и само
гаранционния ремонт на авариралия бойлер и не носело деликтна отговорност
по отношение на увредения застрахован поради причиняване на
застрахователното събитие, заведено като щета под № ******** на
застрахователя - ищцовото дружество, поради което счита, че липсвало
основание за възникване на регресното застрахователно право на
застрахователя - ищцовото дружество по процесната имуществена
застраховка към ответното дружество. Застрахованият в конкретния случай
сключил с „К-2” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Б. К., договор за
доставка и монтаж на система за подгряване на вода за битови нужди със
соларна клетка на стойност 2223.80 лева с вкл. ДДС, който договор бил
обективиран в издадената му фактура № ****/**** г. ведно с фискален бон от
**** г. към нея, удостоверяващ плащането в брой. Именно това дружество, а
не ответното било и изпълнителят по договора. Поради това, счита, че
пасивно легитимираната страна по делото не било ответното дружество.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователен и
недоказан предявения от ищеца иск. Претендира присъждане на разноски в
производството.
За съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законен
представител, но чрез депозирано становище поддържа предявения иск.
Ответникът, редовно призован за датата на съдебното заседание, чрез
процесуалния си представител поддържа становището, изложено в писмения
отговор. Твърди, че няма какъвто и да било сключен договор между „Т.К. -
Б.” ЕООД и Е. В.. В. направила запитване към ответното дружество относно
закупуване и монтаж на соларната система. „Т.К. - Б.” ЕООД изготвило
оферта, отправена на 27.03.2014 г. към В.. Ответното дружество се
занимавало с монтаж и доставка на термопомпи, слънчеви колектори,
бойлери и други. Тъй като тогава действала Програмата за кредитиране на
енергийната ефективност в дома REECL, по която се възстановява до 20% от
стойността на извършения монтаж и закупуване на соларната система, но
ответникът не работел по тази програма, препоръчал на В. друг търговец,
работещ по тази програма и това е „К-2” ЕООД, с управител Б. К.. Ответникът
не бил наясно дали между „К-2” ЕООД и В. е сключен писмен договор за
извършване и изграждане на соларната система. Дружеството разполага само
с фактура и фискален бон, приложени към ЧГД № 1275/22 г. по описа на РС-
К., които обективират изписания във фактурата сключен между тях,
евентуално, устен договор. Фактурата и фискалният бон са изпратени в
електронен вариант на дружеството от В.. „Т.К. - Б.” ЕООД е продал
процесния бойлер и други части от необходимата техника за изграждане на
процесната соларна система на „К-2” ЕООД. Признава, че е извършил
гаранционния ремонт на бойлера. Посочва, че не е необходим проект за
монтажа на системата за подгряване на вода, както и специални разрешения.
Доставя се и се монтира на място, посочено от клиента. В случая е монтиран
3
в дрешника, не в банята, по желание на клиента.
В последното съдебно заседание се яви законният представител на
ответното дружество, който потвърди, че няма договорни отношения с Е. И.
В., а продавач и изпълнител на поръчката е търговецът „К-2” ЕООД. „К-2”
ЕООД е закупил бойлерът, който е част от соларната система, от ответното
дружество. Необходимите за монтаж тръби, фитинги и консумативи, били
осигурени от „К-2” ЕООД. Причината за теча била много необичайна –
пробив в електрическия нагревател, от там прокапало и са се получили
щетите. Бойлерът бил монтиран в помещение, съседно на мокрото
помещение, по желание на собственика и ако бил монтиран в баня или мокро
помещение, където има отводнителна инсталация, не би се стигнало до тези
щети. Тъй като повредата е в ел. част на съоръжението, „Т.К. - Б.” ЕООД се
отзовало в рамките на гаранционния срок да отстрани повредата. Бойлерът
работил три години преди повредата и не проявявал никакви дефекти.
Предполага, че работи и до настоящия момент.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
РС-К. е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 847,42 лева, представляващи регресно
вземане на застрахователя по имуществена застраховка „Домашно
имущество” – „Д.З.” АД, срещу причинителя на вредата. По образуваното
ч.гр.д. № **** г. по описа на РС-К. била издадена заповед № *** от 03.06.2022
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми:
874,42 лв. – главница; законната лихва от 31.05.2022 г. до изплащане на
вземането и съдебни разноски по производството от които 25 лв. за държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В законоустановения срок е
постъпило възражение от длъжника „Т.К. - Б.” ЕООД, с което заявява, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. С
разпореждане № 3002 от 22.07.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в
едномесечен срок от получаване на разпореждането като довнесе и
дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда, ищцовото
дружество е депозирало искова молба срещу длъжника „Т.К. - Б.” ЕООД на
24.08.2022 година.
Видно от приложената към исковата молба застрахователна полица №
******** за застраховка „Домашно имущество” от 01.11.2016 г. на „Д.З.” АД,
недвижимото имущество, находящо се в с. Е., ****, собственост на Е. И. В.,
включително и слънчеви батерии с бойлер и инсталация са били застраховани
със срок за действие на застраховката от 00:00 часа на 04.11.2016 г. до 23:59
часа на 03.11.2017 година.
От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим
имот обективиран в Нотариален Акт **** г., се установява, че Е. В. е станала
собственик на недвижим имот в с. Е., ****.
4
В ищцовото дружество е заведена щета № ********/**** г., в която е
описано, че поради спукване на нагревателя на електрически бойлер в
жилищната сграда, собственост на В. са нанесени следните вреди: измокрени
стени и тавани, измокрен паркет, врата и рафтове.
В ищцовото дружество бил съставен констативен протокол за оглед по
щета № ********/**** г., подписан от комисия в състав: М.а Д. и Е. В., с
описание на констатираните по време на огледа причини и щети. Към
констативния протокол от огледа е съставен и опис на увреденото имущество
по процесната щета.
Като доказателства за извършените ремонтни дейности е представена
фактура № ***/**** г., ведно с опис към нея, на обща стойност по фактурата
380 лева, издадена от „М.К.” ЕООД, гр. К..
Представена е и вносна бележка № ******* г., видно от която Е. В. е
внесла в полза на от „М.К.” ЕООД, гр. К., сумата от 380,00 лева.
По щетата е била изготвена проектно-сметната документация, с
изброяване на СМР, мярка, количество, стойност, материали. Описани са
следните СМР-та: защитно полиране на врати, прозорци и мебели;
грундиране на стари стени с латексов грунд; боядисване с латекс, двукратно,
при ремонти; доставка и редене на дървен паркет, при ремонти; машинно
циклене на стар паркет; лакиране на циклен паркет; ремонт на жилищно
обзавеждане по фактура № 26/**** г. Общо стойността на СМР-тата възлиза
на 832,42 лева.
С ликвидационен акт № **** г. застрахователят е разпоредил на Е. В. да
се изплати сумата от 832,42 лева.
Видно от преводно нареждане от 19.05.2017 г. с № на операцията ****,
„Д.З.” АД е превело на Е. В. сумата от 832,42 лева по щета № ********/2017
г.
От експертното заключение на назначената съдебно-икономическа
експертиза с вх. № 10974/11.10.2022 г. се установява, че е извършено плащане
на обезщетение от страна на „Д.З.” АД в размер на 832,42 лева, извършено е
на 19.05.2017 г., като основанието е щета ****** г., като обезщетението е
платено на Е. И. В..
По делото е представена оферта от 27.03.2014 г. за проектиране,
доставяне, монтиране на соларна клетка и БГВ, с подробно описание на
съоръженията и материалите, количество, единична цена и стойност,
изготвена от ответника „Т.К. - Б.” ЕООД, в отговор на запитване на Е. В..
С представения протокол от 14.03.2017 г., изготвен от ответника,
заведен в ищцовото дружество на 22.08.2017 г., е удостоверено извършването
на ремонт на бойлер „Елдом Инвест” 80 литра М1, хоризонтален, нисък, част
от система за подгряване на вода със соларна клетка на адрес: с. Е., ****,
собственост на Е. И. В.. Заменени били нагревателя и уплътненията на
фланеца, като ремонтът бил гаранционен.
5
По делото е депозирана съдебно-техническа експертиза, чието
заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че вредите са настъпили
началото на месец март 2017 г. и впоследствие отстранени с ремонт,
извършен същата година, поради което същите се установяват от огледен
констативен протокол и повторен оглед от ликвидатори на ищцовото
дружество. Констатирани са овлажняване: „вреди по таван на кухня на първи
етаж с размер 3 м. х 2 м.; по западна стена с размер 1.10 м. х 2.40 м.; по
северна стена над кухненски шкафове с размери 0.40 м. х 3 м.; по източна
стена с размери 3 м. х 2.50 м.; Вреди в трапезарията на първи етаж: таван с
размери 5.30 м. х 3 м.; Вреди в спалня на втори етаж: стена с размери 0.9 м. х
2.40 м. и стена с размер 0.65м. х 2.20 м. Констатирано било измокряне и
дефектиране на дървен паркет в помещение с размер 1,70 м х 2.20 м. За
подмяна поради раздуване са и части от гардеробна: плъзгаща се врата от
ПДЧ с размер от 1.80 м. х 0.80 м. и два броя рафтове от ПДЧ с размери 1.60 м.
х 0.35 м., дебелина от 2 см.” Общата сума на обезщетението за вредите
възлиза на 832,42 лева. От техническа гледна точка, причината за настъпване
на гореописаните вреди е настъпила авария в уплътнението на фланеца на
процесния бойлер. Аварията е настъпила в гаранционния срок на
експлоатация и „Т.К. - Б.” ЕООД ремонтира, отстранява дефектиралия
елемент, монтира нов, безплатно и предава бойлера за последваща
експлоатация. За извършения ремонт е съставен съответния протокол. Като
причини за щетите вещото лице заключава, обстоятелството, че бойлерът е
монтиран в отделно от банята помещение - дрешник намиращо се на втория
етаж от къщата до спалнята и над кухнята и трапезарията на първия етаж.
Налице е промяна на предназначението на помещението – дрешник, от
складово, то се преобразува в мокро и следва да са спазени всички
архитектурно-технически изисквания към него, подробно описани в ЗУТ и
наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на
сградни водопроводи и канализационни инсталации. След като собственика
се е съгласил да се монтира бойлер в дрешника, е бил длъжен да вземе мерки
/съответна хидроизолация и канализация/ за да се спазят изискванията на чл.
7, ал. 1, т. 8 от наредба № 4/17.06.2005 г. – „Осигуряване на начини за пълно
източване на водите от инсталацията”. Това изискване е за да се предпазят
съседни помещения от вреди при възникване на повреди и аварии от
работещи под налягане водни инсталации - перални, бойлери, водопроводи за
студена и топла вода. Задължение и отговорност на собственика на имота е да
вземе мерки за изпълнение на задължителните нормативни изисквания за
правилен монтаж, експлоатация и обезопасяване на техническите съоръжения
монтирани и експлоатирани в имота му.
По делото е депозирана съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Вещото лице е установило, че е извършено плащане
на обезщетение от страна на ищцовото дружество на Е. И. В.. Размерът на
6
обезщетението е 832,42 лв., платено на 19.05.2017 г., като основанието е щета
№ ********/2017 г.
От приетата като доказателство с прилагането на заповедното
производство фактура № **** г. се установява, че доставчикът „К-2” ЕООД е
издал фактурата на получателя Е. В., за извършена услуга – доставка и
монтаж на система за подгряване на вода за битови нужди със соларна клетка
със сума за плащане 2223,80 лева. Към фактурата е приложен и фискален бон
от 02.04.2014 г. на стойност 2223,80 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането /нов/.
Съгласно цитираната разпоредба, застрахователят, с плащането на
застрахователното обезщетение, встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу причинителя на вредата, в това число в случаите
на вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение.
Ответникът възразява, че искът бил погасен по давност на осн. чл. 378,
ал.5 от КЗ на 19.05.2022 г., тъй като са изтекли 5 години от извършване на
плащането от страна на застрахователя – 19.05.2017г., т.е. още преди
депозираното на 30.05.2022 г. от ищцовото дружество заявление по чл.410 от
ГПК срещу ответното дружество, по повод на което било образувано ч.гр.д.
№ ****г. по описа на КРС. Възражението е неоснователно. Поради обявяване
на извънредно положение с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,
е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., загл. изм. с
ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП,
за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да
текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с
изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по
Наказателния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания.
Със Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 34 от 9.04.2020 г.) чл. 3, т. 2 придобива редакция, в
която за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение
спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. С § 13 на Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено,
че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
7
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в „Държавен вестник”. Давността, съгласно
цитираните закони, е спряла да тече от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. – за два
месеца и седем дни. Относимо към конкретния казус, петгодишният
давностен срок би изтекъл на 26.07.2022 г., като същият е прекъснат с
депозирането на заявлението в съда на 30.05.2022 г.
От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че
застрахователното дружество основава правото си на регрес от доставка на
вещ с недостатъци, поради което са причинени вреди на имуществото на
застрахования.
Спорното право се определя от ищеца с основанието и петитума на иска
и се индивидуализира чрез посочване от ищеца на правопораждащия факт,
съдържанието на правото и страните по правоотношението. В исковата молба
и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,
застрахователят е посочил, че претендира процесната сума от причинителя на
вредата, който отговаря „включително в случаите на неизпълнение/лошо
изпълнение на договорно задължение”, както и „в случаите на вреди,
произтичащи от вещ, която е предмет на договорно правоотношение от
доставчика на вещта /съответно изпълнителя на услугата и лицето, което
следва да гарантира за качеството и нормално потребление”. Твърденията са
за наличие на договор за доставка и монтаж на бойлер, част от „соларна
клетка и БГВ”, сключен между застрахованото лице и ответното дружество,
който договор има смесен характер, доколкото съдържа задължения,
присъщи както на договора за покупко-продажба, така и на договора за
изработка. В случаите на доставка на вещ с недостатъци, както и в случаите
на некачествено изпълнение на договора за изработка, купувачът, съответно
поръчващият има правата по чл. 195 и чл. 265 от ЗЗД. За този договор е
характерно, че същият е неформален и консенсуален, който се счита за
сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на
съдържанието му съществени елементи. Писмената форма не е условие за
действителност, а само форма за доказване на договорните отношения. В
случая по делото няма приет писмен договор, сключен между застрахованото
лице и ответното дружество. Представена е само оферта за проектиране,
доставка и монтаж на соларна клетка и БГВ от 27.03.2014 г., подписана
единствено от ответното дружество, което отрича да е постигнало съгласие за
сключване на договор със застрахованото лице Е. В.. Е. В. не е заплатила, в
качеството й на купувач и възложител, цената за доставката и монтажа.
Е. И. В. е получила типова оферта за слънчеви водонагреватели и от „К-
2” ЕООД, в качеството му на доставчик и изпълнител по договора, като
стойността на слънчевата водонагревателна система, в която е включен и
бойлер плюс монтажни работи, е в размер на 2223,80 лева.
От приетата като доказателство с прилагането на заповедното
производство - фактура № **** г. се установява, че доставчикът „К-2” ЕООД
8
е издал фактурата на получателя Е. В., за извършена услуга – доставка и
монтаж на система за подгряване на вода за битови нужди със соларна клетка
със сума за плащане 2223,80 лева. Към фактурата е приложен и фискален бон
от 02.04.2014 г. на стойност 2223,80 лева, който е доказателство, че В. е
заплатила на „К-2” ЕООД цената по договора, т. е. между нея и „К-2” ЕООД е
сключен договор за доставка и монтаж на соларна система.
По делото не се спори, а и от признанията на законния представител на
ответника в съдебно заседание, се установи, че „К-2” ЕООД е закупил
процесния бойлер от „Т. К. Б.” ЕООД, след което е продал цялата соларна
система и е изпълнил поръчката към В., за да може тя да ползва 20% отстъпка
по програма REECL.
С оглед настъпилата повреда, дефект в нагревателя на бойлера, следва
да се има предвид, че купувачът и възложител има възможност да ангажира
законна отговорност на продавача-изпълнител, както и гаранционна такава.
Двете отговорности възникват, развиват се и се погасяват, независимо една от
друга и са различни по обем. При застъпване на двете отговорности,
купувачът може да избира между единия или другия режим, но не може да
търси удовлетворяване на правата си едновременно въз основа на двете
отговорности. Следва да се има предвид, че в заявлението си по заповедното
производство, както и в исковата молба, ищецът не е конкретизирал никакви
обстоятелства относно гаранционната отговорност, която възниква по силата
на договорни съглашения или съответни законови и подзаконови нормативни
актове, поради което, съдът счита, че претенцията произтича от доставка на
вещ с недостатъци, при което купувачът има правата чл. 195 от ЗЗД.
Доколкото претенцията на ищеца се основава на възникнало право за
обезщетяване на вреди, произтекли от неизпълнение на договорно
задължение, което задължение се доказа, че е поето от друга страна по
договор за доставка и монтаж на слънчева водонагревателна система - „К-2”
ЕООД, надлежно материалноправно легитимиран да отговаря по тези искове
е именно тази друга страна, като отговорността й не може да бъде избегната,
дори и ако се докаже, че неизпълнението се дължи на трето лице, чиито
действия е обещано от „К-2” ЕООД.
В чл. 21, ал. 1 ЗЗД е утвърден по един категоричен и недвусмислен
начин принципът, че договорът поражда действие между страните, а спрямо
трети лица - само в предвидените в закона случаи. Така че и правата за
търсене на отговорности за недостатъци на продадената, дадената в замяна
или изработена вещ, както и по осъществяването на гаранциите, които по
силата на договора или по закон обезпечават на приобретателя на вещта в
течение на определен срок нормално и несмущавано ползуване на вещта,
могат да бъдат осъществявани само между страните по договора. Трети лица
нито носят задължения във връзка с изпълнението на договора, нито пък
могат да използуват някакви права от него. Съответно и новите
приобретатели, придобили вещта от купувача, заменителя или поръчващия,
не могат да имат никакви права спрямо праводателя на техния съконтрагент.
9
/ТР № 37/13.11.1984г. по гр. д. № 16/84г., ОСГК/
На следващо място, ищецът следва да проведе главно и пълно доказване
относно твърденията си за наличие на дефект в стоката, който да е
непосредствена причина за настъпване на вредите. По делото се установи, че
по искане на застрахованото лице процесният бойлер е доставен и монтиран
от „К-2“ ЕООД в отделно от банята помещение –дрешник, намиращо се на
втория етаж от къщата. Според експерта е налице промяна в
предназначението на помещението – дрешник, от складово в мокро, поради
което следва да са спазени всички архитектурно-технически изисквания към
него, подробно описани в ЗУТ и наредба № 4/17.06.2005 г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводи и канализационни
инсталации, което не било сторено. Собственикът не бил осигурил начини за
източване на водите от инсталацията и това е причината за възникване на
вредата.
С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за
доказаност на предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на
застрахователя срещу причинителя на вредата, в това число в случаите на
вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, то исковата
претенция следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 300 лв..
Водим от изложеното, КРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Д.З.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ****, против „Т.К. - Б.”
ЕООД, ЕИК ********, с адрес: ****, иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането /нов/
за установяване на дължимостта на 847.42 лв., от които 832,42 лв.
представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по щета № ******** по застрахователна полица № ******** за
застраховка „Домашно имущество” от 01.11.2016 г., ведно с 15 лв. разноските
по определянето и ликвидирането й, заедно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение № ***/03.06.2022 г. по частно гражданско дело № **** г. по
описа на КРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, „Д.З.” АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ на„Т.К. - Б.” ЕООД,
ЕИК ********, с адрес: ****, направените по делото разноски в размер на
300,00 лева.
10
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
11