РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Пловдив, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502727 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр.
София, ЕИК *********; против решение № 260306/13,08,2021 г., постановено
по гр. д. № 492/2021 г. на РС Асеновград, II гр. състав В ЧАСТТА, с която са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете да се признае за установено в отношенията между
страните, че И. В. П. с ЕГН **********; дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД
– гр. София, ЕИК *********; главница по договор за потребителски кредит №
**********/28,04,2017 г., ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 2191,20 лв. до
пълния претендиран размер от 2365,23 лв., както и договорно възнаграждение
в размер на 1733,62 лв., за които суми е издадена Заповед №
260375/18,12,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 2324/2020 г. на РС Асеновград.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в посочените
части поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от съда се
иска да го отмени в тези части и вместо това да признае за установена
1
дължимостта на претендираните главница и договорно възнаграждение.
Ответникът И. В. П. с ЕГН **********; не заявява становище по
жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени от „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД – гр. София, ЕИК *********; против
И. В. П. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с което да
признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 260375/18,12,2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр.
д. № 2324/2020 г. на РС Асеновград; представляващи задължения по сключен
между страните договор за потребителски кредит № **********/28,04,2017,
сред които и посоченото по-горе договорно възнаграждение в размер на общо
2365,23 лв. и договорно възнаграждение в размер на 1733,62 лв.
Ответникът не заявява становище по исковете.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2324/2020 г. по описа на РС
Асеновград, за вземанията си, произтичащи от договор за потребителски
кредит № **********/28,04,2017 г., ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение срещу ответниците. Срещу същата в срок
е постъпило възражение от длъжника и на кредитора е указана възможността
за предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба, по която е
образувано производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл.
415 от ГПК. Изложеното обуславя допустимостта на предявените
установителни искове.
Пред РС е представен сключеният между страните договор за
кредит, на който ищецът основава правата си.
Със същия ищецът е предоставил на ответника кредит в общ размер
от 2400 лв., срещу което ответникът се задължил да върне кредита на 36
погасителни вноски, всяка в размер на 117,11 лв. при включена в този размер
съответна част от лихвата по кредита. Годишен лихвен процент по договора е
фиксиран на 41,17 % и ГПР в размер на 49,89 %, като по този начин общата
2
дължима сума по кредита е уговорена на 4215,96 лв. Отделно от това
ответникът се е задължил да заплати „Възнаграждение за закупен
допълнителен пакет услуги“ в размер на 3041,64 лв., също разсрочено на
месечни вноски от по 84,49 лв., и по този начин общото му задължение по
договора е определено на 7257,60 лв. (сбор от дължимата сума по кредита и
възнаграждението за допълнителни услуги) Договорът е сключен при общи
условия (също представени по делото).
Предмет на въззивното производство е спорът относно дължимостта
на главницата над приетия от РС като дължим размер от 2191,20 лв., както и
на договорното възнаграждение (посочено в договора като „годишен лихвен
процент“ – т. 4 от ОУ).
Правоотношенията между страните са такива между търговец и
потребител, поради което приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. В чл.
143, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая
е уговорена възнаградителна лихва надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Доколкото потребителят е по-слабата икономически страна,
уговарянето на прекомерно високо възнаграждение за предоставения заем
(каквото се явява уговорената възнаградителна лихва), противоречи на
принципа на добросъвестността и нарушава добрите нрави. Всяка уговорка
накърняваща добрите нрави, е нищожна, съгласно чл. 26 от ЗЗД. В тази
насока е ориентирана и трайната съдебна практика, съгласно която
максималният размер на лихвата (била тя възнаградителна или такава за
забава) следва да е ограничен, а уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва, противоречи на добрите
нрави (в т. см. вж.: Р № 906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Р №
378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Р № 1270/09.01.2009 г. по гр.
д. № 5093/2007 г., II г. о., О № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г., IV
г.о.). Несъмнено следва да бъде споделена застъпената от съдилищата теза, че
допустимият размер на договорната лихва гарантира добросъвестното
упражняване на права и забраната за неоснователно обогатяване, които са
основополагащи принципи в уредбата на гражданските правоотношения.
3
Поради изложеното, уговореният в процесния договор размер на дължимата
лихва – 41,17%, надвишава трикратния размер на законната, поради което се
явява противоречащ на добрите нрави.
В допълнение: макар и във въззивната жалба да се поддържа, че не
се обжалва решението в частта, в която е призната за недействителна клаузата
за допълнителен пакет услуги, съдът намира, че същата има отношение към
действителността на целия договор. Доколкото тези разходи не са включени в
ГПР, то е налице некоректно посочване на реалните разходи по кредита, с
което потребителят е бил заблуден относно същите. Посоченият ГПК е
49,90%, но при включване и на тези допълнителни разходи, същият би
надминал установеният от закона максимален размер от 50%. Съгласно
чл.19, ал. 5 от ЗПК, подобни клаузи са нищожни.
При тези съображения, приложение намира нормата на чл. 22 от
ЗПК, тъй като са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
поради което и сключеният между страните договор следва да се приеме за
недействителен. При това положение - като последица от нищожността на
договора, разпоредбата на чл. 23 от ЗПК предвижда връщане на „чистата
стойност“ на кредита. Като се отчете безспорното между страните
обстоятелство, признато от ищеца в исковата молба, че ответникът е заплатил
по кредита сумата от 208,80 лв., и същата се приспадне от подлежащата на
връщане главница, следва да се приеме, че дължима като главница по кредита
е сумата от 2191,20 лв., а за разликата над този размер до пълния
претендиран, както и за заплащане на уговорената възнаградителна лихва
(„договорно възнаграждение“ ) исковете по чл. 422 от ГРК са неоснователни
и следва да се отхвърлят.
Доколкото решението на РС постановява същия правен резултат, то
следва да бъде потвърдено в обжалваните части. В останалите не е обжалвано
и е влязло в сила.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260306/13,08,2021 г., постановено по
гр. д. № 492/2021 г. на РС Асеновград, II гр. състав В ЧАСТТА, с която са
4
ОТХВЪРЛЕНИ исковете да се признае за установено в отношенията между
страните, че И. В. П. с ЕГН **********; дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ” ЕООД
– гр. София, ЕИК *********; главница по договор за потребителски кредит №
**********/28,04,2017 г., ЗА РАЗЛИКАТА над сумата от 2191,20 лв. до
пълния претендиран размер от 2365,23 лв., както и договорно възнаграждение
в размер на 1733,62 лв., за които суми е издадена Заповед №
260375/18,12,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч. гр. д. № 2324/2020 г. на РС Асеновград.
В останалите части решението на РС не е обжалвано и е влязло в
сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5