Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в открито заседание на деветнадесети
март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при участието
на секретаря Радослава Манолова разгледа докладваното от съдия Чеуз гражданско дело № 14 050/2013 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба
на Ш.С. и А.М.С., и двамата граждани на Р.И. се твърди,
че са придобили на 31.10.2006 г. недвижим имот, представляващ апартамент 76, на
трети етаж, в секция Д, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна, две
спални и две тераси, със застроена площ от 76, 30 кв. м., при съседи: двор,
стълбищна клетка, коридор, ап. 75, двор, заедно със складово помещение 76, с
полезна площ от 3,33 кв. м., заедно с 0,97% идеални части от общите части на
сградата, както и съответните прилежащи на апартамента идеални части от правото
на строеж върху терена, в който е построен жилищният комплекс, с
административен адрес на имота – гр. София, район „Лозенец”, ул. „********Твърди
се, че впоследствие ищците установили, че без тяхно знание и съгласие на
05.03.2012 г. е сключен договор за покупко-продажба на имота, обективиран в
нотариален акт, с който имотът бил прехвърлен на Х.П.П. и А.И.К.. Твърди се, че
договорът за продажба не носи подписите на ищците, а е подписан от лицето О.К.Т.,
представящ се за техен пълномощник, въз основа на пълномощно, заверено от М.К.,
комисар с апостил № 19841/10 от 16.04.2010 г. Изложени в исковата молба са
твърдения, че ищците не са подписвали това пълномощно и не са посещавали
кантората на лицето, което е заверило същото. Твърди се, че клетвеният комисар
не е нотариус и не е надлежно определен да изпълнява такава функция, поради
което същият е извършил нищожно нотариално удостоверяване. Заявено е изявление,
че ищците по никакъв начин не са потвърждавали правните действия, извършени от О.К.Т.,
поради което извършената от него разпоредителна сделка не е породила правно
действие. Изложени са твърдения, че ответниците владеят процесния по делото
недвижим имот.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване на
исковете за прогласяване нищожността на нотариалното удостоверяване по
отношение на упълномощителната сделка с оглед липса на представителна власт,
липса на воля, противоречие със закона и поради липса на форма, като
основанията са заявени при условията на евентуалност и да бъдат осъдени
ответниците П. и К. да предадат владението на имота. Претендират се разноски.
Ответниците Х.П.П. и А.И.К., чрез процесуалните си представители – адв. Х.
и адв. К.П.оспорват исковете, по съображения развити в писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК. Претендират разноски.
Ответникът О.К.Т., чрез процесуалния си представител – адв. И. оспорва исковете. Сочи съображения, заявени в
срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски. Същият е починал в хода на
съдебното производство и на основание чл. 227 от ГПК на негово място е
конституиран неговият наследник по закон Г.О.Т., като същият се представлява от
назначения му особен представител – адв. П..
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и на основание чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 31.10.2006
г., обективиран в н.а. № 188, рег. № 11984, н.д. 851/06 г. на Нотариус 271 – В.И..
От съдържанието на същия се установява, че „У.П.И.” ООД, чрез управителя си Б. Е.
Ф.К.е продал на Ш.С. и А.М.С., чрез пълномощника им адв. Т.Т.правото на строеж
на недвижим имот, който ще бъде изграден в жилищната сграда в УПИ парцел IV – 1276, а именно - ап. 76, на трети етаж, кота + 8,70, в секция Д, състоящ
се от антре, баня с тоалетна, дневна, две спални и две тераси, със застроена
площ от 76, 30 кв. м., при съседи: двор, стълбищна клетка, коридор, ап. 75,
двор, заедно със складово помещение 76, с полезна площ от 3,33 кв. м., заедно с
0,97% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 22.01 кв.м.
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 172,
дело 135/2012 г. на Нотариус 622 – М. Г., с район на действие – СРС, от който се
установява, че на 05.03.2012 г. Ш.С. и А.М.С., чрез пълномощника си О.К.Т. са
продали при равни квоти на Х.П.П. и А.И.К., следният свой собствен имот,
находящ се в гр. София, район „Лозенец”, ул. „********а именно: ап. 76, на
трети етаж, кота + 8,70, в секция Д, състоящ се от антре, баня с тоалетна,
дневна, две спални и две тераси, със застроена площ от 76, 30 кв. м., при
съседи: двор, стълбищна клетка, коридор, ап. 75, двор, заедно със складово
помещение 76, с полезна площ от 3,33 кв. м., заедно с 0,97% идеални части от
общите части на сградата, равняващи се на 22.01 кв.м., както и съответните
прилежащи на апартамента идеални части от правото на строеж върху терена, в
който е построен жилищният комплекс.
По делото е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот
от 25.01.2012 г., с предмет – процесния по делото имот, сключен между Ш.С. и А.М.С.,
чрез пълномощника им Б. Е.Конийли, като продавачи, и Х.П.П., като купувач.
Представено е изрично пълномощно, изходящо от Ш.С. и А.М.С., заверено от М.К.,
с поставен апостил 19841/10, с който упълномощителите са снабдили с
представителна власт Б. Е.К.и О.К. *** действие – СРС за продажба, сключване на
договорна и/или законна ипотека, отдаване под наем, апортиране, на недвижим
имот – ап. 76, процесен по настоящото дело.
Представено е и платежно нареждане за кредитен превод от 25.01.2012 г. на „П.Б.Б.”
АД с наредител Х.П.П. и получател Ш.С. за сумата от 19 873 лв. – задатък
по договор за продажба от 25.01.2012 г. на ап. 76.
Представено е и преводно нареждане от 03.05.2012 г. за сумата от
40 644, 09 евро с наредител Х.П.П. и бенефициент Ш.С. като основание за
превода е посочен нот. акт от 05.03.2012 г. – ап. 76.
Представени са изходящи от ищците декларации по чл. 264 ал.2 от ДОПК и по
чл. 25 ал.8 от ЗННД, заверени от М.К..
По делото е допусната и изслушано заключение от експертиза, относно
установяване съдържанието на правото на Р.И., изготвена от вещото лице проф. Н.Н..
В заключението си вещото лице е посочило, че клетвеният комисар в Ирландия е
лице, назначено по установения в закона ред с правомощие да удостоверява
писмени клетвени декларации, които представляват писмени изявления, дадени под
клетва. Посочено е, че клетвеният комисар няма компетентност да извърши удостоверяване
на подпис, който е положен на пълномощно за извършване на разпоредителни
действия извън територията на Ирландия вкл. и продажба на недвижим имот,
находящ се в Република България. Посочено в експертизата е, че няма ангажирани
документи по делото, който да доказва, че клетвен комисар М.К.е имал права да
извършва нотариални удостоверявания на подпис, положен на пълномощно за
извършване на разпоредителни действия – продажба на недвижим имот, находящ се в
РБ. Посочено в заключението е, че ирландският закон изисква кумулативно наличие
на две условия – писмена форма и подпис на упълномощителя като е спазена
изискуемата от законите на Ирландия форма за овластяване за продажба на
недвижим имот при удостоверяване на подписите на пълномощното. Посочено е, че
само нотариуси имат право да удостоверяват подписи, положени върху пълномощни
за продажба на недвижим имот, находящ се извън Ирландия. Клетвен комисар няма
право да удостоверява подписи, положени върху пълномощни за продажба на
недвижим имот, находящ се извън Ирландия.
При
така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Процесното
по делото е пълномощно, заверено от лице – клетвен комисар в Р.И., с което
упълномощителите са снабдили пълномощника с представителна власт относно
разпореждане с техен собствен недвижим имот, находящ се в пределите на
Република България. По отношение на същото, ищците са навели твърдение за
наличие на нищожно нотариално удостоверяване поради липса на материална
компетентност на лицето, заверило пълномощното.
С
оглед на обстоятелството, че упълномощаването е едностранна правна сделка и
същото е сторено в Р.И., със сочени упълномощители – ирландски граждани и
предмет – разпореждане с недвижим имот, находящ се на територията на Република
България следва да се определи приложимото право с оглед преценка
действителността на нотариалното удостоверяване. В процесното по делото
пълномощно не е посочена дата на неговото съставяне респ. на полагането на
подписи, такава има само на положения апостил -16.04.2010 г., за да се определи
релевантната правна уредба – Римската конвенция или регламент 593/2008. В
случай, че същото е изготвено и подписано преди 17.12.2009 г. следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 9 т.4 от Римската конвенция от 19.06.1980 г. за
определяне на приложимия по отношение на договорните задължения закон,
ратифицирана от РБ, съгласно който едностранен юридически акт относно сключен или предстоящ за
сключване договор е валиден, що се отнася до формата, ако изпълнява условията
за форма на закона, който урежда или би уреждал съдържанието на договора по
силата на тази Конвенция или на закона на страната, в която този акт е
извършен. С оглед предмета на упълномощаването следва да се съобрази и
разпоредбата на чл. 9 т. 6 от цитираната по-горе Конвенция, която установява,
че всеки договор чийто предмет е недвижимо вещно право или право на ползване на
недвижимо имущество е подчинен на повелителните правила за форма на закона на
държавата в която се намира недвижимото имущество, доколкото в този закон тези
правила се прилагат независимо от мястото на сключване на договора и от закона
който урежда неговото съдържание. В случай, че пълномощното е съставено след
17.12.2009 г. същото попада в обхвата на регламент 593/2008 г. на СЕ, където в
чл. 11 т. 3 е посочено, че едностранно волеизявление,
предназначено да породи правни последици във връзка със съществуващ или бъдещ
договор, е формално действително, ако са спазени изискванията за форма на
правото, което урежда или би уреждало договора по същество съгласно настоящия
регламент, или на правото на държавата, където е извършено волеизявлението, или
на правото на държавата, в която е било обичайното местопребиваване към този
момент на лицето, което го е извършило. В т. 5 на същия член е посочено, че
независимо от параграфи 1—4, договор с предмет вещно право върху недвижима вещ
или наем на недвижима вещ се подчинява на изисквания за форма на правото на
държавата, в която се намира вещта.
Недвижимият имот, по
повод на който е съставено пълномощното, процесно по делото, се намира на
територията на Р България, което предопределя и приложението на българското
право досежно валидността на пълномощното и с оглед на Римската конвенция респ.
и с оглед на регламент 593/2008 г. на СЕ. Съобразно нормата на чл. 37 от ЗЗД
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена
форма, трябва да бъде дадено в същата форма, но ако договорът трябва да бъде
сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с
нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Формата за
действителност на договори с вещно-транслативен ефект и предмет вещни права
върху недвижими имоти е нотариалната такава по арг. на чл. 18 от ЗЗД т.е.
упълномощаването следва да е писмено с едновременна нотариална заверка на
подпис и съдържание. Процесното по делото пълномощно е заверено от лице –
клетвен комисар в Р.И.. Съобразно приетата съдебна експертиза, изготвена от
проф. Н.Н., клетвеният комисар удостоверява писмени клетвени декларации,
представляващи писмени изявления, дадени под клетва или други, установени от
закона документи, давани под клетва. Извън обхвата на правомощията на клетвения
комисар е да заверява пълномощни за разпореждане с имоти, извън територията на
Р Ирландия т.е. правомощията на същия не са идентични с тези на Нотариуса, за
да може да се обоснове извод за изпълнение на изискването на чл. 37 от ЗЗД. Нещо
повече, вещото лице е посочило, че съгласно ирландското законодателство
правомощие за такова удостоверяване е делегирано само и единствено на Нотариусите,
каквато функция лицето, заверило процесното пълномощно няма данни да е
изпълнявало. Поради което извършеното от него удостоверяване е извън пределите на
делегираната му от закона компетентност, което като краен резултат води до
извод за неговата нищожност по арг. и на чл. 576 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав не споделя възражението на ответниците, че с оглед поставянето
на апостил били потвърдени от „външно министерство на Р.И.” правомощията на
клетвения комисар. Апостилът по естеството си съставлява облекчена и
унифицирана форма /без необходимост от последваща легализация/ на
удостоверителна заверка на определена категория документи, досежно автентичност
на подписи и печати, положени върху тях. Апостилизирането на даден документ
няма отношение нито към съдържанието на същия респ. нито представлява дейност
по осъществяване на форма на последващ контрол досежно правомощията на автора
на документа по повод на неговото съставяне.
Възраженията,
че ищците били заверявали и други документи при същия клетвен комисар са
ирелевантни за спора, с който е сезиран настоящия съдебен състав.
Наведеното
възражение за платена продажна цена от страна на ответниците също е без правно
значение за настоящия спор, същото е относимо към иск за уреждане на
облигационни отношения по повод нищожна правна сделка, но с такъв иск
настоящият съдебен състав не е сезиран.
При
липсата на други ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
намира, че е налице нищожно нотариално удостоверяване досежно процесното по
делото пълномощно, поради което заявеният иск следва да уважи.
С
оглед несбъдване на вътрешното процесуално условие настоящият съдебен състав
намира, че не следва да разглежда останалите искове, заявени при условията на
евентуалност.
Искът
по чл.108 от ЗС съдържа в предметния си обхват и установителен иск за
собственост, който предполага даване на разрешение по един спор, при който
всяка от страните предявява правата си върху имота с оглед определяне на това
кой е неговият собственик.
Ищците
се легитимират като собственици на процесния имот на основание разпоредителна
сделка – договор за покупко-продажба. Същият е сключен в изискуемата от закона
нотариална форма, която е форма за неговата действителност и е породил вещно
транслативния си ефект. С оглед съображенията, изложени по-горе, досежно
нищожното нотариално удостоверяване на процесното пълномощно същото като краен
правен резултат влече нищожност на сключената разпоредителна сделка, от която
черпят права ответниците/ този смисъл е
и решение 60/19.05.2016 г. по гр. д. 3569/2015 г. на Трето ГО на ВКС/. Нищожната
правна сделка не поражда правни последици респ. вещно-транслативен ефект,
поради което ответниците не са станали собственици на соченото от тях
придобивно основание. По делото няма ангажирани други доказателства, които да
установяват права на ответниците върху процесния недвижим имот или такива,
които да се противопоставят на ищците. Не е част от спорния предмет на спора и
обстоятелството, че сочените ответници по делото са във фактическо владение на
имота.
Налице
са фактическите предпоставки на нормата на чл. 108 от ЗС, поради което и този
иск като основателен и доказан следва да се уважи.
При
този изход на спора на ищеца се следват разноски на основание чл. 78 ал.1 от ГПК, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК. В списъка е посочена
сумата от 4 817 лв. – платено адвокатско възнаграждение като по отношение
на същия е заявено своевременно възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК от страна на
ответника. С оглед цената на заявените искове, броя на заявените искове респ.
проведените съдебни заседания размерът на минималното адвокатско възнаграждение
по делото, съобразно Наредба 1/2004 г. възлиза на сумата от 4 942, 59 лв.,
уговореното и платено възнаграждение е под минималния размер, поради което
заявеното възражение на ответника се възприема като неоснователно от настоящия
съдебен състав. В списъка е заявено искане за присъждане на сумата от 9 040,
22 лв., която се дължи от ответниците както следва 2580 лв. – от ответника Т. и
сумата от 6460, 22 лв. – от ответниците П. и К..
Водим от горното
Софийски градски съд, I – 19 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по заявените искове на Ш.С., гражданин на Р.И., роден *** г. и на А.М.С.,
гражданин на Р.И., родена на *** г., и двамата на съдебен адрес:*** – адв. К.П.
срещу Х.П.П., ЕГН **********, А.И.К., ЕГН **********, и двамата на съдебен
адрес: ***, партер – адв. С.Х. и Г.О.Т., ЕГН **********, конституиран на
основание чл. 227 от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното
производство О.К.Т., с адрес: ***, офис 354 – адв. О.П. /особен представител/ нищожността
на извършеното нотариално удостоверяване на изрично пълномощно, заверено от
клетвен комисар М.К., с положен апостил № 19841/10 от 16.10.2010 г., въз основа, на което е сключен договор
за покупко-продажба от 05.03.2012 г., обективиран в нотариален акт 172, дело
135/2012 г. на Нотариус 622 – М. Г. с район на действие – СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по заявените искове на Ш.С., гражданин на Р.И., роден *** г. и на А.М.С.,
гражданин на Р.И., родена на *** г., и двамата на съдебен адрес:*** – адв. К.П.
срещу Х.П.П., ЕГН **********, А.И.К., ЕГН **********, и двамата на съдебен
адрес: ***, партер – адв. С.Х., че Ш.С. и на А.М.С. са собственици на апартамент
76, на трети етаж, в секция Д, състоящ се от антре, баня с тоалетна, дневна,
две спални и две тераси, със застроена площ от 76, 30 кв. м., при съседи: двор,
стълбищна клетка, коридор, ап. 75, двор, заедно със складово помещение 76, с
полезна площ от 3,33 кв. м., заедно с 0,97% идеални части от общите части на
сградата, както и съответните прилежащи на апартамента идеални части от правото
на строеж върху терена, в който е построен жилищният комплекс, с
административен адрес на имота – гр. София, район „Лозенец”, ул. „********ОСЪЖДА Х.П.П., ЕГН **********, А.И.К.,
ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: ***, партер – адв. С.Х. да предадат
на основание чл. 108 от ЗС на Ш.С., гражданин на Р.И., роден *** г. и на
А.М.С., гражданин на Р.И., родена на *** г., и двамата на съдебен адрес:*** –
адв. К.П. владението на апартамент 76, на трети етаж, в секция Д, състоящ се от
антре, баня с тоалетна, дневна, две спални и две тераси, със застроена площ от
76, 30 кв. м., при съседи: двор, стълбищна клетка, коридор, ап. 75, двор,
заедно със складово помещение 76, с полезна площ от 3,33 кв. м., заедно с 0,97%
идеални части от общите части на сградата, както и съответните прилежащи на
апартамента идеални части от правото на строеж върху терена, в който е построен
жилищният комплекс, с административен адрес на имота – гр. София, район
„Лозенец”, ул. „********ОСЪЖДА Х.П.П.,
ЕГН **********, А.И.К., ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: ***, партер
– адв. С.Х. да заплатят на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Ш.С., гражданин на Р.И.,
роден *** г. и на А.М.С., гражданин на Р.И., родена на *** г., и двамата на
съдебен адрес:*** – адв. К.П. сумата от 6460, 22 лв. – разноски.
ОСЪЖДА Г.О.Т., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227 от ГПК на мястото
на починалия в хода на съдебното производство О.К.Т., с адрес: ***, офис 354 –
адв. О.П. /особен представител/ да заплати на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на Ш.С.,
гражданин на Р.И., роден *** г. и на А.М.С., гражданин на Р.И., родена на ***
г., и двамата на съдебен адрес:*** – адв. К.П. сумата от 2 580 лв. –
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: