Р Е Ш Е Н И Е
№………./….05.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена
Янакиева,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело №722 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е разгледано по ОБЩИЯ ИСКОВ
РЕД, на осн.чл.113 ГПК.
Приети са за разглеждане искове, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П.Д.
и Д.Ш., действащи чрез адв.И., служ. адрес ***, срещу З.Р.М., ЕГН **********,***, чрез адв. И. (кантора „П. и Ж.”-ВАК),
служ. адрес ***, като обективно
съединени претенции на заявител за
установяване по отношение на съдлъжник на кредитополучател на вземания
по нестабилна заповед за незабавно изпълнение №6247/21.08.2018г, издадена по
ч.гр.д. № 12491/2018 г. на ВРС, 14-ти
състав, както следва:
1. за връщане на ползвана главница по договор за б. ипотечен
кредит в сборен размер от 44 538лв, формирана от части от 24 вноски с
пропуснати падежи по погасителен план от 10.09.2016г. до 04.04.2018г в размер
на 1823.74лв и предсрочно изискуем остатък от 42715,15лв.
2. за плащане на сборно вземане от
5785,28лв за договорни лихви за редовен кредит, претендирани като начислени по
същия договор като ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита, включени в
24 вноски с пропуснати падежи по погасителен план с падежи от 10.09.2016 до
предсрочна изискуемост на 04.04.2018г.
3. за плащане на сборно вземане от 1915,88
лв за договорни лихви за просрочен
кредит, претендирани като допълнително уговорено в чл. 3 ал. 2 обезщетение
за забавено плащане на просрочената главница, начислена от първа дата на забава
10.09.2016 до 14.08.2018г.
4. за плащане на сборно вземане от 175лв за банкова такса, претендирани като допълнително уговорено в чл. 9 от
допълнително споразумение от 09.10.2009г. вземане за администриране на
просрочен кредит, начислено ежемесечно при забава на вноски в периода
09.10.2016 – 10.03.2017г.
5. за плащане на сборно вземане от 121.79 лв
за заплатени за сметка на кредитополучателя застраховки за ипотекирания имот, формирано от премия за 2017г по
застраховка с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРХОВАНЕ“ в
размер на 85.06лв и за 2018г по застраховка с „Дженерали Застраховане“АД,
ведно с АКСЕСОРНИ ПОСЛЕДИЦИ от провеждане на заповедно производство.
Ищецът, чрез
упълномощения адвокат, основава претенцията си на твърдения за предоставен от
ДЗИ БАНК АД на кредитополучател Е.Г.Д. и съдлъжника З.М. кредит №1/16.01.2006г
за рефинансиране и потребителски нужди в размер на 35 000 лева, обезпечен с ипотека на жилището на съдлъжника, срещу
уговорена годишна лихва, начислявана ежемесечно, считано от усвояване на кредита
в размер от 11.79% за първата година на ползване и 12.79% за остатъка от срок
на ползване до 16.02.2026г. Страните се съгласили при промяна на пазарни
условия, банката да има право да променя
този размер на лихвата, като уведоми клиента (чл. 9 ал. 3). Допълнително страните
уговорили олихвяване на неиздължена част от ползвана главница със завишена
лихва за период на забавено плащане в размер на текущ лихвен процент и надбавка
15 пункта (чл. 3, ал.2), както и
комисиони за управление и обработка в размер на 0.8% върху целия кредит и 0.25% годишно върху
остатък от дълга(чл. 3 ал. 4), като банката получила право да прилага изменени
размери след промяна в Тарифата си. С договора страните са уговорили погасяване
на кредита на 240 месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на
380.27лв за първата година и 404.17 лв за следващи години с падеж съвпадащ с
дата на усвояване на кредита. Освен че са поели задължение да застраховат
ипотекирания недвижим имот в полза на банката, съдлъжниците са се съгласили да
бъдат заместени от кредитора при неизпълнение на това задължение, който да може
да сключи застраховката и да плати премиите за сметка на длъжниците (чл. 5
ал.2). Страните са уговорили и право на кредитора да обяви по своя преценка
предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на която и да е вноска, като пристъпи към принудително изпълнение
върху имуществото на двамата солидарни длъжници( чл. 8 ал.2, вр. ал.1 т.1 ).
Кредиторът сочи, че тези първоначални условия са били изменяни с
поредица от 9 съглашения (първото, от които не променя задълженията на
клиентите(анекс от 22.06.2006г.), а останалите осем допълнителни споразумения
от 09.10.2009г., 08.11.2010г., 31.08.2011г., 12.09.2011г., 13.08.2012г.,
31.07.2013г., 06.06.2014г., 07.09.2015г. били сключени с универсален правоприемник
„Българска пощенска банка” АД, поел предприятието на банката кредитор през
2017г.(в последствие с променени фирмени наименования „Юробанк И Еф Джи
България” от 01.11.2007г и „Юробанк България” от 01.1.2013г.). С тези
съглашения били уговаряни периоди на облекчено погасяване с намаляване на
размера на месечна вноска и погасяване на просрочените
лихви, главница и такси, чрез добавянето им към
главницата, както и фиксиране на нови размери на лихвата за различните
периоди на облекчение и нови такси (за администриране на просрочен кредит и
разходи по събиране на просрочени плащания). Променена била уговорката относно
начина на определяне на приложимия лихвен процент, като от 08.11.2010г
първоначалната фиксирана лихва е заменена от плаваща лихва, формирана от БЛП(
определян без договаряне и оповестяван в б. салон) плюс фиксирана надбавка 7.44 пункта, впоследствие завишена на 8.67 и
10.36 пункта (извън облекчения период
когато надбавката е сведена до 4.59). Със споразумението от 31.07.2013г.
променливия БЛП е заменен с референтен процент ПРАЙМ (определян по оповестена на интернет страница на банката
методика, връчена на длъжниците) и надбавка, съответно 1.65 за облекченото
ползване и 7.89 за остатъчния период, а при следващото споразумение от 06.06.2014г,
освен обичайното добавяне към главница на просрочени главници, лихви, такси и
премии са договорени 2 месеца на намалени вноски и лихва в размер ПРАЙМ плюс
3.46 и съхраняване на размера ПРАЙМ плюс 7.89 за остатък от срока, който обаче
е продължен с 201 месеца, считано от 10.04.2014г. В последното споразумение от
07.09.2015г., референтният показател е променен на борсов индекс 6М СОФИБОР,
отчитан два пъти годишно и надбавка
от 9.379, като облекчението на новоформирания дълг (след добавяне на просрочени
главница, лихви, такси и премии) обхваща 24 месечен период на намалена лихва с
надбавка 7.379, а общият срок на ползването е разсрочен до 10.12.2035г. При поредицата от съглашения освен декларации
потвърждаващи запазване на всички незасегнати от конкретното изменение условия,
длъжниците допълнително са одобрили и всички действия на кредитора от началото
на отчитане на плащанията като съответни на волята им и са внасяли допълнителни
такси за реструктуриране на дълга.
Кредиторът счита, че всяко от съглашенията
изменя условията по първоначалния договор, като е било предназначено да
реструктурира задълженията по удобен за клиента начин. Ищецът посочва, че със споразуменията забавените
плащания не са олихвявани, а са погасявани с рефинансиране, предоставено като
нова главница, като новите условия са уговорени по инициатива и в съответствие
на индивидуалния интерес на самите потребители, поискали облекченията. Въпреки
удовлетворяването на молбите на длъжниците обаче, те допуснали забава в плащанията след последното
установяване на размерите на общия дълг, текущата лихва, таксите и месечните
погасителни вноски, като последната внесена сума на 31.01.2017г била усвоена за
погасяване на лихва и част от главница по просрочена вноска с най-ранен падеж
10.09.2016г. Тази забава, послужила за основание за упражняване на договореното
право на предсрочна изискуемост за целия дълг, като изявлението било връчена на
03.04.2018г. на съдлъжника с нотариална покана, като от 04.04.2018г кредиторът
счита за дължима цялата остатъчна главница и преустановил начисляване на
възнаградителни лихви, съответно начислявал мораторна лихва върху целия
непогасен кредит, таксата за администриране на просрочения кредит и неплатени
от длъжниците премии по застраховката за имота за 2017 и 2018г. Тъй като
изпълнение не последвало, ищецът поискал издаване на спорната заповед за
незабавно изпълнение.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът З.М., чрез пълномощника, предявява
възражения по валидността на договарянето и
оспорва размерите на подлежащия на връщане дълг. Сочи, че с допълнителните
съглашения е нарушена законова забрана за капитализиране на изтекли лихви,
поради която уговорките, увеличаващи главницата се оспорват като изцяло
недействителни. Оспорва съответствието на съдържанието на съглашенията с
търсените от клиентите облекчения, като сочи, че вместо поисканото намаляване
на вноските в погасителните планове кредиторът е наложил капитализиране на
просрочените задължения, като с това е завишен олихвяемия дълг. Възразява за
погасяване на част от главницата, формирана от добавени при капитализирането
лихви, за които следва да се приложи кратка тригодишна давност.
Като счита, че допълнителните споразумения не следва да се прилагат, оспорва начислените
от кредитора размери на задълженията, завишени след незаконосъобразно
олихвяване на увеличени след капитализация главници.
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 28.01.2021г. (л. 159),
след допълване към първоначално обявен на страните проект (л. 121-128) на
становищата на страните след пояснени твърдения по уговарянето и
предназначението на допълнителните съглашения. Освен мотивите на съда относно
окончателната правна квалификация на претенциите, приложимото право и
по-подробно изложение на релевантните твърдения и възражения в обхвата на
предмета на спора, съдът е докладвал и общата императивна закрила в полза на
потребителите срещу неравноправно договаряне на финансови услуга при
кредитиране, съответно на задължението по чл. 7 ГПК. Съдът е обявил съмнение за
наличие на неравноправни клаузи, с които на кредитора са предоставени
възможности да променя в тежест на насрещна страна условията на кредитната
услуга, каквито потребителя няма. Такава е уговорката за право на банката да
променя по своя преценка фиксиран лихвен процент, респективно променлив елемент
от променлив лихвен процент (БЛП, ПРАЙМ) без тази промяна да е обоснована с
обективни причини, върху които кредиторът не влияе. Такова е и правото да се
въвеждат размери на такси с определяна от банката Тарифа. Неравноправността,
като нарушен баланс в правата и задълженията на страните не може да се санира с
начални или последващи декларации, освен ако те са предоставени от потребител,
който е бил надлежно запознат с икономическите последици от договарянето и то е
резултат от изрично оповестен в преддоговорни отношения индивидуален интерес
или е израз на отказ от разяснената гарантирана от закона потребителска
закрила.
По същество, пълномощникът на банката кредитор бланкетно пледира за
уважаване на претенциите в цялост. В писмена защита, кредиторът акцентира върху
индивидуалното договаряне както на условията по основната сделка, така и на
всички промени, договорени със споразуменията, като се позовава на гласните
показания на свидетеля за начина на водене на преговорния процес и възприемане
на изричните искания на клиентите при изготвяне на отделните уговорки.
Обосновава доказан интерес на потребителите от предложения компромис от
кредитора за периода на облекчения поради финансови затруднения и приетото
допълнително усвояване на главница, послужила за погасяване на натрупани
просрочия, с което са били освободени от забава, застрашаваща ги с значително
по-тежки по размер договорни и наказателни лихви. Пледира за съобразяване на
оповестената на потребителите методология за определяне на лихвения процент,
чието добросъвестно прилагане от кредитора е установено с проверката на вещото
лице, както и изпадането на клиентите в забава едва към 2016г, когато базовия
лихвен процент вече не се е прилагал и бил заменен с пазарен индекс. Моли да се
зачетат като обвързващи страните всички съглашения, евентуално да се съобрази,
че само част от добавената при реструктуриране главница е била формирана от
лихви. Претендира за пълно уважаване на претенцията на ищеца.
Представителят на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете като се
е позовал бланкетно на възраженията за нищожност на допълнителните споразумения
за капитализиране на просрочени задължения и изсрочване на лихви по давност.
Писмено становище не е представено в указания от съда срок.
Страните са поискали насрещно определяне на разноски по делото, като само ищецът е
конкретизирал претенцията си в списък по чл. 80 ГПК( л. 318). Ответникът е
оспорил отговорността за разноски в заповедното производство.
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение
№260905/23.11.2020г. (л.115), като съдът е изложил отделно мотиви по служебно
установени факти, очертаващи интерес на кредитор да установява права по
заповед, която не е била връчена лично на един от солидарните длъжници и така
стабилизирането на дълга като безспорен е било осуетено. Със същото определение
съдът е отрекъл интерес от установяване на част от вземания, индивидуализирани
по начин, различен от заявените и удостоверени в акта, издаден по ч.гр.д. №
12491/2018 г. на ВРС, 14-ти състав.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и
по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Представените от ищеца писмени документи
отразяват неоспорени автентични изявления на договарящите се страни, въз основа
на които съдът установява следното безспорно съдържание на уговорките за
параметрите на сключения договор за ипотечен кредит №1/16.01.2006 г. (л.6-11):
Търговската банка „ДЗИ БАНК“ АД
(преобразувана чрез вливане в „Българска пощенска банка“ АД през 2007г.) се
задължила да предостави кредит за рефинансиране на задължения към друга банка и
потребителски нужди в размер на 35 000 лева по разплащателната сметка на
кредитополучателя Е.Г.Д., при условие на учредяване на първа по ред ипотека
върху недвижим имот на задължил се солидарно с кредитополучателя съдлъжник М.,
заплащане на еднократен комисион в размер на 0.8% за управление и обработка
преди ползване на средствата и
депозирано искане за усвояване на кредит. Уговорена е годишна лихва,
върху усвоените средства във фиксиран размер от 11.79% за първата година на
ползване и 12.79% за остатъка от срока до 16.02.2026г., но банката е запазила
право в допълнителна клауза(чл. 9 ал. 3) да променя размера на тази лихва, като
уведоми клиента, но без да е уговорена и някаква насрещна възможност за
кредитополучателя.
В договарянето е включено и съглашението за
поемането на лично задължение от ответника М., който се е съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички задължения за
погасяване на главницата по кредита при условията на уговорения погасителен
план, ведно с начисляваната ежемесечно лихва на 240 равни месечни анюитетни
вноски в размер на 380.27лв за първата година и 404.17 лв за втората година, с
падеж съвпадащ с дата на усвояване на кредита.
Извън тези вноски, клиентите се задължили и
да заплащат текуща комисиона за
управление обработка в размер на 0.25% годишно върху остатък от дълга(чл. 3 ал.
4), като банката получила право да прилага изменени размери след промяна в
Тарифата си. Освен това, съдлъжниците поели задължение да застраховат за своя
сметка ипотекирания недвижим имот в полза на банката при посочен от нея
застраховател, като приели и да бъдат заместени от самия кредитор при
неизпълнение на това задължение, който да сключи застраховката и да плати
премиите за сметка на длъжниците от наличностите по сметките им като ги задължи
служебно (чл. 5 ал.3 и 4).
Допълнително страните уговорили олихвяване
на неиздължена част от ползвана главница със завишена лихва за период на
забавено плащане в размер на текущ лихвен процент и надбавка 15 пункта (чл. 3, ал.2), Страните са уговорили и право
на кредитора да обяви по своя преценка предсрочна изискуемост при допуснато
просрочие на която и да е вноска, като
пристъпи към принудително изпълнение върху имуществото на двамата солидарни
длъжници( чл. 8 ал.2, вр. ал.1 т.1 ).
Спорни са конкретните обстоятелства, при
които страните са постигнали съгласие по това съдържание на условията. Въпреки
указанията за доказване на начина, по който е клиентите са били запознат с
предлагани от банката условия на
ипотечното кредитиране, допълнителни доказателства извън съдържанието на така
коментираните писмени съглашения не са ангажирани. Няма данни за конкретни
предложения за условията на бъдещия договор, особено начина на определяне на лихвата, които да са
обсъждани и разяснени на клиента от доставчика на финансовата услуга. Налага се
извод, че между страните е договорено ползване на предложен от банката
типизиран кредитен продукт, като невъзможността на клиента да се отклонява от
условията изрично е изключена със самото му задължаване да приема „безусловно и
неотменимо“ (според уговорката на чл. 9 ал.3 ) автоматично действие на
определяни само от банката параметри. Ето защо съдът приема за категорично
установено, че сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от
доставчика за всички потенциални негови клиенти. За индивидуално договорено
може да се приеме само съдържанието на първата част от кредитния договор, в
която са били посочени конкретни параметри по размера на поискана сума за
главница, срока и начина на погасяване на анюитетни вноски, определени според
индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по-конкретно правото за определяна на ново
съдържание на приложимия „фиксиран“ лихвен процент и допълнителни разходи по
такси и комисиони не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на
клиента. Именно в тази част от съдържанието на сделката остават и съмнителните
клаузи, чието прилагане определя размерите на текущите задължения за
погасителни вноски и допълнително начислени такси и застрахователни премии.
Съдът кредитира заключението на назначената
по делото експертиза, като съответно на специалните знания на вещото лице,
приложени върху предоставените от банката счетоводни записвания и данни от
кредитно досие на клиентите. Експертът е констатирал, че уговорената главница е
била предоставена в цялост по уговорения с кредитополучателя начин именно на
датата 18.01.2006г. и тази дата съответства на падежните дати, отчитани от
кредитора на месечни вноски.
Същевременно при съпоставката на счетоводно отразените като начислени и
събрани от банката задължения за главници и лихви е констатирано несъответствие
с уговорените първоначално размери в периода следващ първата година на
ползване, като още от 08.04.2008г до 04.11.2008г (л.176) размерът е нараснал от уговорените 404.17лв на 481.80лв. В този период вещото
лице е изследвало прилаганите от универсалния правоприемник (тогава вече с наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД)
лихвени проценти и е установило, че след втората година лихвата е увеличавана
четири пъти по решения на вътрешно-ведомствен орган( комитет за управление на
активите и пасивите на банката), определящ нови нива на базисни лихви по
предлаганите ипотечни кредити на граждани в лева (таблица 2 от заключението на
л.176). Същевременно при изследване на обосновката на тези решения, експертът е
констатирал, че липсва точна формула, по която отчитаните от банката компоненти
като пазарни измерители (Софибор, Юробор, Либор, измерителите на риска на
финансови пазари в България и Гърция, задължителните резерви и отчисления за
публични фондове), наред с фиксираната надбавка за абсорбиране на пазарни
сътресения, са повлиявали в конкретния момент за определяне на конкретната
стойност. Според вещото лице, приложената методика позволява прилагане на
компонентите на нетна база, като при противоположни тенденции на динамика на
различни показатели, промените се компенсират, а буферната надбавка и рисковата
премия, включена в цена на ресурса са определяни по преценка на банката, като
са предназначени да осигурят доходност въпреки евентуални сътресения на
финансови пазари, вкл. и такива, различни от националния пазар на
потребителите. В приложение № 4 към експертизата (л. 214) вещото лице е
посочило и събираните от кредитора такси, като е видно, че освен началната
такса преди усвояване, банката е събирала текущо годишния комисион за
управление в съответствие с уговорения размер, а извън него са начислени такса
за администриране на просрочен кредит, въведена с Тарифа и начислена по
вноската с падеж 18.8.2009г. и договорени със споразуменията други такси за
просрочие, както и застрахователни премии по имуществената застраховка на
ипотекирания имот по полици, сключени от банката от името и за сметка на
застрахован собственик с първоначалния застраховател ДЗИ за всяка от годините
2012-2017 и с нов застраховател Дженерали застраховане през 2018г. Премиите,
отразени като внесени за сметка на съдлъжниците съответстват на полиците,
представени от ищеца за застрахователна сума, съответна на оценката на имота,
които не са оспорени от ответника.
При тези факти съдът съобразява следното:
На първо място, съдът намира, че сделката е
сключена преди въвеждането в нормативната система на специалните закони за
потребителското кредитиране ( ЗПК от 2006г и ЗКНИП от 2016г) и съответно отношенията
на клиента с банката се уреждат от диспозитивни общи правила за банково
кредитиране по чл. 430 ТЗ и императивните особени изисквания към отношенията на
банките с клиенти (чл. 39 и 40 ЗБ(отм.)). Договорът съответства на тези
правила. Страните са спазили писмена форма, посочили са целите на финансирането
като текущи нужди на потребителя и крайния срок
за ползване на главницата. Лихвата е уговорена ясно с посочване на два
размера на лихвения процент, приложими за конкретни периоди, разходите за такси
и застраховки са оповестени. Промяната на тези размери е посочена като право на
кредитора и това е достатъчно за да се приеме, че уговорка е постигната.
Страните са фиксирали точен размер на равната месечна вноска и са
конкретизирали общия брой на тези вноски и начина по който се определя падежа
им според деня на откриване на кредитната сметка, като по този начин е
постигнато съгласие относно същественото съдържание на сделката, указано в чл.
430 ТЗ. Тъй като към процесния договор не се сочат приложими общи условия, не се е налагало предварително оповестяване
на такива.
От друга страна обаче, съдът съобразява, че
към този вид договори е приложима и общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, установена със Закона за защита на потребителите и за
правилата за търговия(отменен 10.06.2006 г.) и доразвита в Закона за защита на
потребителите(пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, както и л. 143 т. 5,
9, 12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1
и ал. 4, чл. 146, чл. 147 ЗЗП), както и най-общите достижения на Европейското
право, доколкото този закон е бил включен в националното право на
РБългария в изпълнение
предприсъединителен ангажимент, но ефективното имплементиране на ангажименти
произтичащи от Директиви на общността настъпва след 2007г. и те биха имали
директен ефект за договори след тази дата. Съответно тези норми ще следва да
бъдат съобразени служебно от съда със съдържание, извлечено и чрез тълкуване,
дадено от СЕС по реда на преюдициални запитвания.
Тъй като индивидуално договаряне не беше
установено, клаузите относно запазените за кредитора права да изменя
първоначално оповестени условия подлежат на преценка за неравноправност.
За
съда няма никакво колебание, че уговорката за правото на банката сама да
определя променени стойности на лихвата и прилаганите такси по кредита, не е
индивидуално договаряна. Напротив, изрично клиентите са приели да бъдат
обвързвани с решенията на самата банка без да може да договорят нещо различно,
съответно и по отношение на тези уговорки следва да се приложат критериите за
защита на потребителите по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и тълкуването й,
възприето в практиката на съда на ЕС(C-415/11, С 226/12, C-453/10 и C-397/11),
респектвно установената вече практика на българските съдилища по прилагане на
аналогични правила на ЗЗП (решение №236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ
т.о; решение №205/7.11.2016г. по т.д.№154/2015г. на ВКС, решение №165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС,
І т.о.). В случая, и двете уговорки, определящи стойността на банковата услуга
като възнаграждение, получавано от кредитора за ползване на заетите средства
(възнаградителна лихва) и допълнителните такси (за усвояване и администриране)
са обявени само в първоначални размери, без да е пояснено изобщо какви са
основанията за промяната им и по какъв начин, разбираем за потребителя, ще се
формират новите им размери. Това напълно бланкетно договаряне осуетява
възможността на кредитополучателя да
прецени бъдещата финансова тежест по задължението си за връщане на кредита и
позволява на кредитора да увеличава възнаграждението си изцяло по своя преценка
и то дори при обективно обратни пазарни тенденции. Типична за кредитния продукт
за дългосрочно кредитиране е възможността да се съобрази прогнозируема динамика
на лихвените равнища, поради което и принципното уговаряне на плаващ лихвен
процент позволява и на двете страни да минимизират рисковете от дългосрочното
обвързване, като прилагат стойности, следващи измененията на пазара. В случая
обаче на клиента е предложен фиксиран размер и изобщо не е договаряно как
пазарните колебания ще повлияят на този съществен за интереса на потребителя
елемент от сделката. Правоприемникът на първоначалния кредитор е употребил
бланкетно уговореното право и е прилагал към клиентите си методика, гарантираща
на банката компенсиране на неблагоприятни за нея динамики с буферни надбавки, с
което несъмнено равнопоставеността е нарушена. Дори и тази методика да е била
оповестена, показателите, съобразявани според нея са изисквали специални
знания, а дори и назначеното от съда вещо лице не е могло да изведе точна
формула като обосновка на решенията на кредитния комитет, по която да може да
се определи точно с колко пункта и кога ще бъде извършена промяна към
увеличение. Това несъмнено означава, че средният потребител дори и със специални
знания не би могъл да достигне сам до извод за приложимия лихвен процент. Както
и да е използвано правото на банката, доколкото липсва предварително пояснение
как точно динамиката на показателите ще влияе на новия БЛП и каква е
относителната тежест на всеки от отделните индикатори, сами по себе си тези уговорки са опорочени
от наложените от кредитора в негова
полза овластителни клаузи. Не може да се приеме за добросъвестно такова
договаряне, без съответна гаранция и за потребителя за начина, по който той ще
може да се освободи от негативни за него последици.
В заключение съдът констатира, че уговорките
в чл. 3 ал.5 и чл.9 ал.3 от кредитния договор (позволяващи едностранно
определяне на нивата на лихвен процент и допълнителните разходи като такси) не
са индивидуално уговорени и позволяват поведение, нарушаващо баланса на правата
и задълженията на страните, което е несъвместимо с добросъвестността. Тези
неравноправни уговорки не са породили действие за потребителя и съответно съдът
следва да отчита съдържанието на сделката без тях, без това да изключва
действието на договора като цяло, тъй като съществения му елемент – начален
фиксиран лихвен процент и определени
според него стойности на равните месечни анюитети не се засягат от опорочените
клаузи, а запазването на договора в първоначалните, неизменени параметри е
съответно на интереса на закриляния кредитополучател (продължаващ да се ползва
от уговорените падежи по дългосрочния план). В този смисъл е разяснено и
значението на потребителската защита при тълкуване на Директива 93/13/ЕИО в практиката на СЕС
(C-224/19 и C-259/19) и възприето в установената практика на българските
съдилища (Решение № 15 от 18.04.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 2439/2016 г. решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. №
504/15 г., решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 г. на ВКС, ІІІ г.
о., решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15 г., на ВКС ІV г. о.). На
осн. чл. 36 ал. 5 ЗЗППТ(чл.146 ал. 5 от ЗЗП), съдът преценява изпълнението на
длъжника по първоначалния погасителен план. Съответно на този правен извод не
може да бъдат кредитирани вариантите на размерите на задълженията, установени
от вещото лице С.по счетоводните записвания на банката (отразени в т. 7 и приложение 1 до 4 към заключението) и съдът
следва да съобразява алтернативните варианти на дълга, изчислявани от
експертите въз основа на първия погасителен план по т. 8 от експертизата.
Точното разпределение на частите от главница и лихва по всеки от анюитетите при
тези параметри са изведени в приложение 10 към заключението на вещото лице
(л.248), като при отчитане на направените от длъжниците вноски към задължения
по този погасителен план е видно, че поне до
края на 2010г. осигуряваните от потребителите наличности са били достатъчни за
покриване на месечните задължения макар
и с известни закъснения ( не по-големи от един-два месеца).
Освен първоначалния договор обаче, между
страните са били постигнати и поредица от допълнителни съглашения, посочени от
кредитора като договаряне на поискани от потребителите облекчения, поради
възникнали затруднения по обслужване на дълга.
Измененията с първия анекс от 22.06.2006г.
не засягат задълженията по погасяване на кредита, тъй като се отнасят само за
конкретизиране на условията, при които ще се изпълнява директния дебит от
наличностите при изплащане на дължими за сметка на кредитополучателя премии по
застраховката на имота. Това споразумение не е променило размера на
погасителните вноски.
Видно от поредицата молби (л. 139 - 147),
съставени във форма на искания за предоговаряне(реструктуриране) по изготвен от
банката образец (обозначен като Приложение 1) с бланкети, попълнени от
молителите, като причина за поискано намаление на месечна вноска, потребителите
са обосновали увеличаването на текущите разходи за издръжка на домакинството
при непроменени доходи, като едва през август 2011г въпреки увеличаването на
месечния доход е посочено влошаване на финансовото състояние и наличие на
временни финансови затруднения. През 2012г и двете причини са посочени
кумулативно, а през 2013г кредитополучателката е посочила и увеличаването на
вноските поради нарастващ лихвен процент и загубен трудов доход от съдлъжника.
В тези искания клиентите са посочвали като поносими за тях нива на месечния
анюитет между 150лв и 350 лв. В предварително съставеното съдържание на
формулярите през 2013г и 2015 са били инкорпорирани и декларации за съгласие с
прилагането на референтни лихвени проценти ПРАЙМ и СОФИБОР/ЮРИБОР, но към този отпечатан
в бланката текст не е била предвидена възможност за избор(както са били
оформени другите части от писменото изявление).
По
делото са събрани и свидетелски показания на служител на банката (л.160), но те
не изясняват конкретните обстоятелства по договаряне на промените, тъй като св.
Т. няма лични впечатления от начина, по който са консултирани тези търсещи
облекчение клиенти. Свидетелката описва типичната практика на кредитора,
изразяваща се в приемане на каквито и да са искания за промени на размери на
вноска, лихва или срок, които обаче са били
оценявани от кредитния отдел,
като признава, че текстовете на споразуменията са изготвяни именно от банката,
ако исканото изменение е одобрено от нея. Служителката не може да посочи нито
един случай, в който така съставен документ да е бил допълнително редактиран по
искане на клиент.
При съпоставка на молбите с финализираните
споразумения се установява, че действително кредиторът е удовлетворявал
искането за намаляване на вноските но само за определен период и наред с това е
поставил редица допълнителни условия касаещи фиксиране на лихвени проценти,
допълнително уговаряне на нови такси, удължаване на сроковете, като всички те
са обусловени от начално признание на текущ размер на необслужен дълг и
съгласие за капитализирането му, чрез добавяне към ползваната по кредита главница.
С
допълнително споразумение от 09.10.2009 г. (л.14) страните са се съгласили
просрочените лихви, главница и такси, удостоверени от кредитора според
начисления след вече упражнено неправомерно увеличение на лихви и добавяне на
такса за просрочие извън първоначално уговорено съдържане на сделката, да се
погасят чрез добавянето им към
главницата (чл. 4) след което длъжниците да ползват период на облекчено
погасяване с 12 броя намалени месечни вноски. Уговорени са нови лихвени размери
за облекчен период 12.38%, а след това 16.86 %(чл. 5 и 6) и нова такса за
администриране на просрочен кредит при забава (чл. 9). Към анекса е съставен
погасителен план, според който месечната вноска е сведена до 349лв за 12м, а
след това по завишената лихва е достигнала 517.11лв. Така крайния резултат от
това споразумение действително води до временно снижаване на текущото
задължение с около 50 лв (спрямо действително дължима вноска от 404.17лв), но
при отчитане и на допълнителните 300лв поети като частично плащане от потребителите извън вноските, облекчението е измеримо
с отбив от не повече от
25 лв месечно. Срещу това лихвения процент е значително повишен, като от
12.79 % е фиксиран на 16.86%. Допълнението и на новата такса за просрочие също
утежнява положението на длъжниците, изпитващи временни затруднения, които обаче
до този момент са преодолявали. Тъй като без едностранното увеличение на
месечната вноска към този момент според алтернативния вариант на погасяване (л.
250) забава не е имало, не може да се установи и реален интерес на
потребителите да се обвържат с новите условия.
След изтичане на периода с намалени вноски,
допълнително В споразумение от 08.11.2010г.(л. 21-23) също са добавени
начислени, но още неизискуеми лихви към главницата, натрупани от предходното
“облекчено“ погасяване по новите условия. След увеличаването на главницата с
капитализацията (чл. 3) са договорени
нови 12 м. на съхраняването на същия
размер на вноската при намалена до фиксирани 12.34 % лихва, чийто непогасен с
вноската размер е следвало да се добави към главница в края на периода.
Уговорена е нова плаваща лихва формирана от БЛП (определян без договаряне и
оповестяван в б. салон) плюс фиксирана надбавка 7.44 пункта (чл. 6), с което
лихвения процент отново е повишен на 17,94%.
Облекченото ползване е прекъснато с ново
допълнително споразумение на 31.08.2011г.(л.24), като отново още неизискуеми
начислени лихви са добавени към главница (чл. 2) и страните са потвърдили
съгласие за прилагането на плаващата
лихва, като условие за ново преразглеждане на възможността за облекчения (чл.
6). Съответно на следващия месец в споразумение от 12.09.2011г. (л. 25) всички
заварени задължения, вкл. просрочени вече лихви и такси, отново са оформени в общ капитализиран дълг и
са намалени размерите на вноските за 6 месеца на облекчено ползване на
главница(чл. 4).Предвидено е добавяне на текущата за този период лихва към
главница и продължаване на изпълнение с плаваща лихва от БЛП плюс 8.67 пункта
надбавка(чл. 6), който като краен резултат възлиза на 19.7%. Потвърдени са
правата на банката да определя без договаряне променливия компонент и да събира
таксата за администриране при просрочие( чл. 6,11и 12), като годишния комисион
е отразен в приложен погасителен план като отделно плащане извън текуща месечна
вноска, завишена на 623.68лв след период на облекчението.
Следващото облекчение е предоставено с допълнително споразумение от 13.08.2012 г.,
отново с прибавяне на просрочени главници, лихви, такси и премии по застраховките
към общия дълг и уговаряне на нов 6 месечен период на намалени вноски и
прилагане на лихва, формирана от БЛП, намален с 4.59 пункта (чл. 4) и нова
надбавка към БЛП увеличена до 10.36 след това. В това споразумение е уточнен
начин на ползване на правото на банката да определя променлив БЛП, като са
пояснени пазарни показатели, следени от банката и периодичността на
преразглеждането им и оповестяване (чл.5), като е добавено и право на клиента
да се откаже от ползването на кредита след промяна на БЛП(чл. 5). След периода
на намалената вноска до 188лв, месечното плащане е достигнало 725лв според тези
нови уговорки.
Новото споразумение през следващата година
от 31.07.2013г. също включва добавяне на просрочени главници, лихви, такси и
премии към общ дълг и погасителен план към него и нов период от шест месеца на
намалена лихва(чл.4), но променливия елемент от размера на лихвата вече се
дефинира чрез референтен процент ПРАЙМ (определян по оповестена на интернет
страница на банката методика, връчена на длъжниците) и надбавка, съответно 1.65 за облекченото
ползване и 7.89 за остатъчния период. При това договаряне също е внесена
допълнителна сума от 220лв, и такса от 50 лв за преструктуриране, като освен
установените вече при предходните изменения декларации, изключващи тълкуването
на анексите като новационни договори и потвърждаващи запазване на всички
незасегнати от конкретното изменение условия, длъжниците допълнително са
одобрили и всички действия на кредитора от началото на отчитане на плащанията
като съответни на волята им (чл.10), като условие за действие на
споразумението. В погасителния план по това споразумение (л.44) за шестте
месеца вноската е намалена до 220 лв, но след това е начислена на 576лв, което
отново надхвърля началната уговорка и декларираните възможности на
потребителите да осигурят подобен размер от значително намаления поради
безработица на съдлъжника М. наличен общ доход.
Година по-късно страните отново за променили
размера на главницата, като след плащане на нова такса за реструктуриране и при
същите декларации и одобрения със споразумението от 06.06.2014г. (л.50) са
добавили просрочени главници, лихви, такси и премии. Като облекчение са
договорени 2 месеца на намалени вноски и лихва в размер ПРАЙМ плюс 3.46 и
съхраняване на размера ПРАЙМ плюс 7.89 за остатък от срока, който обаче е
продължен с 201 месеца, считано от 10.04.2014. и новия размер на вноската
въпреки очерталата се явна тенденция на спадането на референтния лихвен
показател не е достигнал първоначалните нива към 400лв.
В последното споразумение от 07.09.2015г.,
референтният показател е променен на борсов индекс 6М СОФИБОР, а размера на
текущата лихва е следвало да се формира два пъти годишно при отчитане на
публикувана от БНБ стойност и надбавка от 9.379, като облекчението на
новоформирания дълг (след добавяне на просрочени главница, лихви, такси и
премии) обхваща 24 месечен период на намалена лихва с надбавка 7.379, а общият
срок на ползването е разсрочен до 10.12.2035г. с месечни вноски от 443.83лв,
спаднали поради намаляване на борсовия индекс до 387.86лв и отново завишени до
417.02 след промяна на надбавка( таблица № 2 от заключението на л. 177).
При така установеното съдържание на
съглашенията съдът категорично изключва те да са били предназначени да обслужат
интереса на потребители, търсещи трайно решаване на проблема по обслужване на
кредит поради промяна в текущата им платежоспособност(повишение на разходите
едновременно с намаляване на доходите, на които са разчитали при договаряне на
кредита). Несъмнено установеното въз основа на експертното заключение на вещото
лице приложение от страна на банката-кредитор на неравноправните клаузи, както
по отношение на лихвата, така и на допълнителна такса, е довело до повишаване
на първоначалното ежемесечно задължение като за период от седем месеца през
2008г вноската е нараснала неоснователно
от 404.17лв до 481.80лв. или близо с 20 %. Добавените условия при всяко
споразумение явно целят да съхранят не само текущия интерес на кредитора да
поддържа кредитната си експозиция чиста от трудно събираеми кредити, но и
постигнатите до момента нива на доходност чрез прилагане на изначално
наложените неравноправни клаузи. Този извод се налага поради механизма на
прилаганото облекчение, допълнително изяснен от вещото лице при събирането на
заключението(л. 320). Експертът обяснява, че ниският размер на вноската,
съответна на желанието на потребителя, не е пряк резултат от договорената като
намалена лихва, тъй като действително начислената, но невключена в този размер
лихва е била калкулирана като задължение с отложен падеж и именно натрупването
й е генерирало преимуществената част от онова непосилно за клиентите
задължение, което при всяко следващо споразумение е било капитализирано. Вещото
лице е установило (л. 189), че от общо добавените към начално усвоената
главница просрочия 13832.61лв, забавени части от главници са били само
1248.63лв(л.194), като сумите са отчитани с оглед на увеличена в предходно
съглашение главница. Явно е, че всяко следващо „облекчение“ е било обусловено
от предходното и без първоначалното увеличаване на вноските и без поредицата от
отсрочване на иначе начислявани лихви, потребителите не биха имали интерес да
увеличават общото си задължение по кредита.
Същевременно начинът, по който тези
съглашения са били договаряни несъмнено налага извод, че условията са били
наложени на потребителите без те да имат възможност да се отклоняват от тях.
Този извод са налага както от предлаганите от банката формуляри за искания за
облекчението, така и от установената практика за съставяне на всички
допълнителни клаузи, извън размера на месечната вноска, изцяло от служителите
на кредитора, които одобрявали искането след съответно поставени в полза на
банката допълнителни условия. Няма никакви данни при подписване на окончателния
вариант на изготвен от кредитора документ
на потребителите да са разяснени по подходящ и разбираем начин не само
текущите размери на месечните вноски по приложените нови погасителни планове,
но и значението на разсрочването на остатъка от начислена, но невключена във
вноска лихва, новата такса и новата методика за определяне на актуалната
стойност на нововъведени променливи лихвени проценти. Затова тезата, че
споразуменията са договорени с отчитане на индивидуален интерес и при спазване
на изискванията за добросъвестно положена грижа от доставчика на финансовата
услуга категорично се опровергава.
В заключение, съдът констатира, че всяко от
споразуменията отговаря на предпоставките за прилагане на потребителската
закрила, гарантирана с общите норми на чл. 143
ал.1, чл. 146, чл. 147 ЗЗП. Подобно на спогодбата и установяването на
задължения, възникнали от неравноправни клаузи като основание на промяна на
условия по кредитиране, и уговорките за реструктуриране и облекчено обслужване
няма да имат валидно основание. Опороченото задължение изключва и валидността
на договарянето на отстъпки върху него като спогодба върху непозволен договор
по смисъла на чл. 366 от ЗЗД (Решение № 205/07.11.2016 г. по т. д. № 154/2016
г. на ВКС, I т. о.). Декларациите за одобрение на действията на кредитора са
част от наложеното, а не индивидуално поисканото съдържание на сделката и
затова не могат да се приравнят на изричен съзнателен отказ на потребителя да
се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза. При липса
на доказано свободно и информирано съгласие на потребителя за възможностите му
да се освободи от началните неравноправни клаузи, довели до увеличаването на
дълга преди първото реструктуриране, закрилата може да се изключи само чрез
отказ пред настоящия съд(дело C-452/18). В случая ответникът изрично оспорва,
макар и по други съображения, валидността на допълнителните съглашения, поради
което и съдът изключва позоваването на
декларативните изявления в последните съглашения. Тъй като изричното
предоговаряне на условията на кредита относно размера на лихвения процент и
таксите не е уговорено индивидуално и не съответства на принципите на
добросъвестността, а осигурява на кредитора гарантирана повишена доходност без
предоставено насрещно благо на кредитополучателя и съдлъжника му, съдът приема
че изявената обща воля в споразуменията не може да санира нищожността на вече
констатираните неравноправни клаузи (Решение № 87 от 6.11.2019 г. на ВКС по т.
д. № 848/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 65 от 6.07.2018 г. на ВКС по т. д. №
1556/2017 г., I т. о., ТК).
Не може да се възприеме и тезата на
кредитора, че уговореното капитализиране не представлява добавяне на просрочени
задължения към редовно ползвана лихва, а отпускане на нов кредит за
рефинансиране на дълг. За да има това действие, съглашението следва да отговаря
на изискванията за новоотпуснат потребителски кредит след съответно изпълнение
на преддоговорните задължения по информиране на клиента за всички параметри на
новото кредитиране. Свидетелят, изложил впечатленията си от практиката на
кредитора при такива случаи категорично опровергава такова разяснение.
Напротив, както е видно и от самото съдържание на уважените искания и от
финалното съдържание на съглашенията, страните не са се договаряли по нова
сделка, а само за промяна на някои от условията (размер на лихва, такса и
анюитет) по единствения и съхранен помежду им кредитен договор. Съответно съдът
приема, че уговореното преоформяне на общия дълг, чрез натрупване към редовна
главница на какъвто и да е вид задължения, не е рефинансиране, а именно
капитализиране, позволяващо последващо редовно олихвяване на увеличена редовна
главница. Капитализирането на лихви и други нелихвоносни задължения (премии по
застрахователни полици и обезщетения за забава под форма на такси) като форма
на облекчение не съответства на интереса на потребителя. При сравнение на
вариантите, изготвени от вещото лице по първоначалния и последния погасителен
план (в т. 7 и т.8 от заключението на л. 190 и 192) е видно че, въпреки
намаляването на лихвените проценти за определени периоди на поискано
облекчение, общият размер на задълженията е нараснал, а промяната на
съотношението в него на лихви и главница не е без значение за потребителя,
доколкото именно лихвоносната главница е най-обременителната за клиента част от
дълга, а лихвите се изсрочват с по-кратка давност. Същевременно, извършеното
преструктуриране се основава в значителната си част на превръщане на
нелихвоносни лихви, включително и такива начислени за забава, в лихвоносна
главница, което в установената съдебна практика се възприема като анатоцизъм, а
такъв резултат е идентичен със забраненото в отношения спрямо граждани според
чл. 10 ал. 3 ЗЗД олихвяване на лихви (Определение № 826 от 27.10.2016 г. на ВКС
по т. д. № 498/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 300 от 9.01.2019 г. на ВКС по
гр. д. № 2262/2018 г., IV г. о., ГК, Решение
№ 275 от 15.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3783/2013 г., I г. о., ГК). Преди
споразуменията не са били лихвоносни и задълженията на застрахователни премии и
годишните такси за управление, които кредиторът е имал право само да усвоява,
но не и да добавя към ползвана главница.
Договарянето на облекчение чрез установяване на нов дълг отчасти без
основание не може да създаде ново основание. Още повече, че предложеното от банката
облекчение с гратисни периоди реално не облекчава длъжника, тъй като макар и да
е намалило неоснователно завишените лихви, все пак крайния резултат от
облекченията е по-неблагоприятен за кредитополучателя отколкото първоначалното
съдържание на договора, изчистено от неравноправните клаузи. Ако споразумението за облекчение на длъжника
с капитализиране на дълг не постига посочения като цел ефект, то липсва и
основанието му и съответно валидността на анексите следва да се отрече в
цялост, на осн. чл. 26 ал.2 пр. последно ЗЗД, а не само по отношение на частта
за капитализиране на лихвите.
Въз основа на тези изводи съдът възприема като съответен на
действителните уговорки между страните само първоначалния погасителен план и
варианта на изпълнението на ангажиментите на кредитополучателя по него,
установен от вещото лице в таблица № 8
към задача 8 от заключението(л.192).
Съдът кредитира изцяло тези констатациите на експерта като резултат от
приложените специални знания при преценка на счетоводните записвания на
усвоените от кредитора наличности, предоставяни от потребителите до
31.01.2017г. за обслужване на кредита (при липса на представени други
доказателства за плащане). Съдът възприема за доказано изпълнение от страна на кредитора на
задължението за предоставяне на уговорения кредит само до размер от
35 000лева (без допълнителна
капитализация на лихви и такси) и насрещно редовно изпълнение на
задълженията за вноски по погасителния план до вноска с падеж 10.10.2014г.
Експертът е отчел допълнително, че извън анюитетите, кредиторът е погасил със
служебния дебит началната такса, предвидена при първото договаряне, която
следва да се възприема като съответна на разходите, свързани с предварително
проучване на кандидатурата на кредитоискателите и особено адекватността на
предложеното от тях имотно обезпечение(изискващо както оценка на източниците на
текущи доходи на потребителите, така и с оценка на стойността на имота и
противопоставимите права на собственост). Размерът от под 1 % на тази такса не
поражда съмнение за необосновано висока престация за разходите на кредитора,
доколкото се компенсира с намалено възнаграждение за първата година от
ползването. Таксата е била изрично уговорена в първоначалното съглашение по
ясен и разбираем за обикновения потребител начин, поради което уговарянето й не
поражда съмнение за недобросъвестност на доставчика на услугата. Допълнително
уговорената годишна текуща такса от 0.25% от остатък от ползвана главница също
е договорена първоначално и може да бъда обоснована като покритие на действията
на кредитора по периодично отчитане на текущото задължение, обработката на
служебните задължавания на разплащателната сметка на съответен падеж и текущия
мониторинг на покритието на застраховката на обезпечението. Тъй като
погасителният план е бил фиксиран, дългосрочното кредитиране се свързва с
повишен риск за страните от пазарни колебания, поради което при този вид услуга
се налагат допълнителни действия от страна на специализирания за работа на
финансови пазари доставчик, включително и такива в интерес на клиента. В този
смисъл съдът преценява и показанията на свидетелката, описваща практиката по
периодично консултиране на клиенти, допуснали забавени плащания и приканването
им към предоговаряне на текущите условия на кредита. Макар в случая тези
действия да не са довършени с необходимата
дължима грижа за интереса на насрещната страна, съдът ги преценява като
типични за този вид кредитиране и затова намира за обосновано уреждането им
като обосновано предвидим допълнителен разход при договаряне на текуща такса за
управление. В конкретния случай тази такса покрива и допълнителната доходност
по време на ползване на кредита и би компенсирала поне отчасти загубата на
предвидения пълен обем на престацията в полза на кредитора при евентуални пропуснати
ползи в случай на предсрочно прекратяване на ползването (независимо по каква
причина), като разпределя общ интерес от 5 % равномерно през целия уговорен 20
годишен срок. Тези критерии на съпоставка на допълнителните разходи съдът
отчита в съответствие с тълкуването на стандарта на потребителската закрила,
въведен с транспонираните източници на Европейското право(съединени дела
C-224/19 и C-259/19). Затова и съдът не намира основание да отрече валидността
на договарянето на двете такси (наречени комисиони за управление и обработка) в
размерите договорени в първоначалния договор.
Обосновано е и погасяването на застрахователните премии по имуществената
застраховка, уговорени в съответствие със стойността на обезпечението. Макар
банката да е посочена като ползваща се от застрахователната сума, застрахован е
именно имуществения интерес на собственика – съдлъжник, а и двамата потребители
имат пряк интерес от това застраховане, тъй като при настъпване на покрития
риск застрахователното обезщетение ще покрие кредитното задължение без да е
необходимо да се осигурява ново покритие, заместващо повреден или погинал
ипотекиран имот. Нуждата от имотно обезпечение е определяща за самия вид
дългосрочно кредитиране и не може да не е била съобразена с индивидуалния интерес
на клиентите, насочили се именно към този б. продукт. Затова и уговарянето на
задължението им не само да учредят, но и да застраховат обезпечението, което да
съхрани привилегията при настъпване на предвидим риск (установено и в общата
нормативна рамка на чл. 154 ЗЗД) следва да се възприема като част от основното
съдържание, които е одобрено индивидуално от договарящите се клиенти и така
остава извън приложното поле на контрола за неравноправност. Няма неравноправен
характер и овластяването на кредитора да замести собственика при подновяване на
текущото покритие и изплащането на премиите, тъй като такова право принципно е
гарантирано в закона (чл. 133 ЗЗД), доколкото бездействието на длъжника,
застрашава възможност за принудително удовлетворяване на кредитора, а и при
съхраняване на начално одобрените параметри на имущественото застраховане
базирано на оценка на ипотекирания имот не се очертава предварително заложена
възможност за кредитора да злоупотреби с овластяването. Видно от начислените
застрахователни премии, размерите са били съхранени за периода от девет години
от началото на договора, като е поддържано застраховане при първоначално
одобрения от собственика застраховател, а след замяната му през 2018г премията е дори намалена(приложение № 4 към
експертизата на л. 217). Съдът приема, че записванията са достоверни, тъй като
кореспондират и на полиците( издадени по инициатива на кредитора за сметка на
застрахования собственик) и могат да служат на търговеца като доказателство
(чл.182 ГПК) за основанието за
възникване на регресните права на изпълнилия чуждо задължение кредитор поради
внасяне на премия по застраховка на имота по обезпечението. Съответно и
усвояването на наличностите, осигурявани от кредитополучателя за такива
плащания е изцяло съответно на уговорката за допълнителни разходи по
първоначалния кредитен договор.
Останалите начислени от кредитора задължения за такси се основават на
уговорки, които не са постигнати в индивидуален преговорен процес, а са
наложени, чрез въвеждане в тарифа на банката или в нищожните споразумения и
затова не следва да обвързват клиентите. Допълнително прилаганата такса за просрочие не може да
бъде обоснована с допълнително благо, предоставено на клиента или необичаен специфичен
разход, направен извън дейностите по управление на дълга, включени в годишния
комисион. По съществото си таксата представлява обезщетение за забавено
изпълнение, но покритието на вредите от това поведение на потребителите са
изрично уговорени под форма на наказателна надбавка над договорната лихва по
чл. 3 ал.2. С таксата за просрочие се дублира основанието за разхода на
клиента, а това е в непримиримо противоречие с изискването за добросъвестност и
принципа за справедливост в размяната на блага между договарящите се( намерил
израз в чл.143 ал.2 т. 5 ЗЗП).
Уговореното като наказателна лихва обезщетение за забава върху
просрочена главница в размер на 15
пункта над редовна годишна лихва съдът преценява като валидно основание за
задължения на кредитополучателя и съдлъжника. За разлика от договорната лихва,
чието предназначение е да възнагради кредитора за предоставеното ползване на
паричната сума (и затова не може да се дължи след лишаване на длъжника от срока
за това ползване) наказателната лихва е договорена като обезщетение за забава и
съответно следва да обезщетява вредите, които кредитора търпи именно защото
вече изцяло изискуемия кредит не се връща от длъжника. В този смисъл в мотивите
на ТРОСГТК 3/2017г на ВКС изрично е прието, че дори след отпадането на
действието на погасителния план и обявяване на предсрочна изискуемост,
кредиторът може да получи обезщетение в размер на законната лихва или
уговореното в договора мораторно обезщетение.
Затова този вид лихви (които
несъмнено имат неустоечен характер като уговорено отнапред по размер обезщетение
за вреди от забавено изпълнение) могат да бъдат
търсени от кредитора наред с реалното изпълнение на забавеното парично
задължение по общите правила на чл. 79 ал.1 вр. чл. 92 ЗЗД. Размерът на това
обезщетение не е прекомерно висок, макар и да надхвърля размер на гарантирано в
закона за всеки кредитор(независимо от вида на паричното задължение) нормирано
обезщетение като законна лихва от поне 10 %(чл. 86 ЗЗД). За да изпълни
функциите си не само на обезщетение, но и на стимул за доброволно и в срок
изпълнение, неустойката несъмнено следва да поставя длъжника в по-тежко
положение в сравнение с общия случай без уговорена неустоечна клауза. Затова и
неустойка от сборен размер от надбавка и фиксиран по първия договор лихвен
процент, която не надхвърля общо 30 % годишно макар и да надвишава нормативно
обезщетение е съпоставим с оправдана санкция за неизпълнение, която да действа
и обезпечително превантивно, без да се превръща в източник на неоправдано
обогатяване за кредитора. Още повече, че това обезщетение следва да покрие и
загубите от възнаградителна лихва, която не е предварително калкулирана в
анюитетите и съответно не е начислена върху главница, която е била приспадната
съобразно очакване, че е покрита в предходен анюитет. Затова и начисление на неустойката
върху неиздължената главница, която потребителя продължава да ползва не е
несъвместимо с изискванията за добросъвестност и не представлява нито
неравноправна клауза, нито уговорка накърняваща общоприет принцип на
справедливост (според възприетите в задължителната практика критерии на ТР
ОСГТК 1/2009г ВКС).
При тези резултати от преценка на обема на
отговорността на съдлъжниците, съдът възприема алтернативния вариант на
погасяване, изготвен от вещото лице по т. 8 от заключението съобразно първи погасителен
план и начисляване само на първоначално уговорени комисиони и наказателна
лихва, без отчитане на допълнителни такси и капитализация, въведени едностранно
или с необвързващи потребителите съглашения. Съобразно този вариант, първата
забава по този план може да се отчете по вноска за 09.10.2009г, а последно с
вноска от 31.01.2017г е погасен дълг с падеж 10.10.2014г. След този падеж
липсва каквото и да е изпълнение( л. 194).
Продължилата забава пред следващите месеци
покрива изцяло хипотезата, уговорена в чл. 8 ал.1 т.1 от договора като
фактически състав, пораждащ предсрочна изискуемост. С тази клауза страните
изрично са се отклонили от диспозитивно правило (чл. 71 ЗЗД), като са
договорили конкретен фактически състав, при настъпване на който кредиторът да
може да лиши длъжника от преимуществата на сроковете по погасителния план, без
да е необходимо да доказва по общия ред обективна неспособност за обслужване на
плащанията. Тази договорка принципно е допустима при уреждане на отношения със
специализирани в кредитните услуги търговци (чл.42 ал.1 ЗБ и чл. 60 ал. 2 ЗКИ),
чиято дейност изисква регулярност на разплащанията (с оглед осигуряване и
регулярност на обслужването на клиентите им по депозитите услуги). Уговорката е
в допустимо отклонение и от специалния диспозитивен ред по чл. 432 ал. 2 от ТЗ.
По съображенията в задължителното тълкуване
(т.18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС), приложими и към аналогичен предходен
нормативен режим, обявяването на предсрочната изискуемост може да бъде само
действие на кредитора, като неговото изявление е втори изискван от императивно
правило на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ субективен елемент от фактическия състав, а и в
случая уговорката между страните за „преценка“ налага тълкуване, изискващо
изявление за оповестяване на тази преценката на кредитора да приложи клаузата. Затова и трансформиращ ефект може
да има само нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на
срока по договора, като упражняване на субективно потестативно право,
установено в полза на кредитора.
Съдът се ръководи от установено в практиката
тълкуване, че отчитането на момента на уведомяване на всеки от солидарните
длъжници е обусловено само от избрания в съответствие с уговорките между
страните способ (Решение № 6 от 4.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 917/2018 г., I
т. о., ТК, Решение № 208 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 394/2017 г., I т.
о., ТК, Решение № 148/2.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о.,
Решение № 180/23.11.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, I т. о.). Такъв не
е уговорен изрично и затова кредиторът е имал свобода да ползва всеки начин. В
конкретния случай, кредиторът е отправил изявлението си за обявяване на
предсрочната изискуемост с нотариална покана, удостоверена като връчена на
съдлъжника на 04.04.2018г. Съдът съобразява установените от нотариуса
обстоятелства по връчването, при които след щателно издирване на сведения за
местопребиваването на адресата е установено, че на постоянния и настоящ адрес
на лицето(съвпадащ с ипотекираното жилище) близък родственик е отказал да
приеме съобщение, но съседи са указали, че адресата може да бъде намерен на
съседен адрес (посочен при сключването на договора от двамата потребители),
където обаче майката на кредитополучателката е отказала да потвърди, че и това
лице обитава същото жилище. Явно е, че като е избрал официалния ред за
удостоверяване на достигане на изявление до конкретна страна по гражданско
–правна сделка, кредиторът добросъвестно е положил грижа за уведомяване на
длъжника на известните му адреси и фингираното връчване следва да бъде зачетено
като съответно на правилата по чл. 47 ГПК(л. 83). От този момент е довършен фактическия състав на предсрочната
изискуемост и от този момент са станали изискуеми и още непадежиралите вноски
за главницата по кредита.
При този извод, съдът отчита изчисленията на
вещото лице към 04.04.2018г (вариант 2) по т. 8 от заключението (л. 192).
Общият размер на дължимата главница към този момент (формирана от частите от
вноски с настъпили падежи от 2014г в размер на 5847.05лв и непадежирал до тогава
остатък от 23 920лв) възлиза на 29 767.94лв.
В този размер претенцията за изискуема главница следва да се уважи, като за горница до 44 538,89лв претенцията е
неоснователна. Възражението на ответника за погасяване по давност на част
от главницата е било изрично въведено като относимо към капитализираните
допълнителни суми, представляващи лихви. Такива добавки съдът не признава и
съответно вещото лице не е съобразило в този вариант. Общо възражение за
изсрочване по давност на получената първоначално главница не е предявено,
поради което и съдът не разглежда такова.
Начислената договорна лихва по вноските по
плана, само с падежи преди предсрочната изискуемост (с падежи от 18.01.2014 до
04.04.2018) възлиза на сбор от 14 898.38лв. Ищецът обаче е поискал възнаградителни лихви само в размер на
5785.28лв за целия период до предсрочната изискуемост, поради което
само в този размер може да бъде
установено вземането на това основание.
Уговореното като наказателна лихва
обезщетение за забава вещото лице е определило само до момента на предсрочна
изискуемост в размер на 3992.45лв. Явно е, че поисканото сборно обезщетение за целия период на забавата, включително и след
обявената предсрочна изискуемост в общ размер от 1915.88лв надхвърля
дължимото според алтернативните, противопоставими на потребителите изчисления и
затова също следва да се присъди в цялост.
Неоснователна изцяло е претенцията за
банковите такси, уговорени в нищожните допълнителни споразумения. Дължимите
текущи годишни комисиони не претендирани от заявителя и установяване на такова
вземане съдът не е приел за разглеждане, а прекратителното определение (л. 105)
не е обжалвано. Искът за сума от 175 лв
такса за просрочен кредит следва да се отхвърли.
Основателен е искът за дължимите от клиента
застрахователни премии. Размерите, установени от вещото лице съвпадат с
посочените в сключените полици за 2017 и 2018г, поради което и сумата от 121.79 лева следва да бъде
възстановена от застрахования.
Разрешението на спора по същество следва на
намери и съответно отражение върху акцесорните
последици от заявяването на оспореното вземане за плащане по реда на чл.
417 ГПК, съответно да се установи добавянето на законната лихва към
основателното вземане за изискуемата
главница и да се потвърди понасянето на отговорността за направените от
кредитора разноски в производството с отделен осъдителен диспозитив (т.12 на ТР
4/2013г на ОСГТК).
Възражението на ответника срещу разпределяне
на отговорност за това заповедно производство не е обосновано, но съдът
съобразява, че в него наред с длъжника М. е ангажирана отговорност за
неизпълнение на изискуем дълг и на кредитополучателя Д.. Това налага отговорността за разноски да се
подели между съдлъжниците за тези предварителни разходи, направени от заявителя
кредитор. Въпреки, че ответникът не е възразил срещу заповедта, (връчена му с
прилагане на фикционно законово правило) няма основание за освобождаването му
от отговорност в цялост, тъй като за да не причини с поведението си процеса по
легитимиране на кредитора с изпълнителен титул, този длъжник след узнаване на
претенцията на кредитора е следвало да я признае и да плати изискуемото
задължение. Поведението в настоящия процес е точно обратното, затова и разноски
за издаване на заповедта следва да се определят и в тежест на този ответник.
По размера на претенциите за разноски:
Половината от признати в издадената срещу
солидарните длъжници заповед разходи (заявени и в списъка на л. 318) възлиза на
1333,22лв, съответно съдлъжника М. следва да отговаря само за част от 938,17лв, съответна на размера на основателните
претенции (70% от общия сбор на вземанията по заповедта възлизащ на 53379,87лв,
част от които не са предмет на настоящия спор). До този размер следва да бъдат
намалени и присъдени разноски в полза на заявителя за заповедното
производство.
Предвид направеното искане и на основание
чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати направените от ищеца
по исковото производство разноски, съобразно представените доказателства за
заплатена държавна такса, внесен хонорар на вещо лице, съответно на
доказателствата за извършени банкови преводи. Претендираният от ищеца в списъка
по чл. 80 ГПК размер от 1772лв отразява точно извършените от ищеца разходи, от
които съразмерна на основателната част от разгледаните искове ( 72% от сборен
размер 52536,84лв) е само сума от
1267,89лв.
Ответникът също е поискал определяне на разноски в
отговора по исковата молба. По делото има данни за внесени 400лв, усвоени за
възнаграждение на експерта. Съразмерно на неоснователната част от 28% от
разгледаните претенции, в полза на тази
страна следва да се присъдят само 113.79лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че вземанията,
удостоверени по заповед за изпълнение №6247/21.08.2018г, издадена по ч.гр.д. №
12491/2018 г. на ВРС, 14-ти състав СЕ ДЪЛЖАТ от съдлъжник З.Р.М.,
солидарно с кредитополучателя Е.Г.Д., по договор за ипотечен кредит № 1/16.01.2006 изменен с поредица от споразумения, последното от които от
07.09.2015г, на осн. чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД до размери както следва:
1. за връщане на ползвана главница по договор за б. ипотечен
кредит в сборен размер от 29767.94лв,
формирана отчасти от вноски с пропуснати падежи по първоначален погасителен
план в размер на 5847,05 лв и предсрочно изискуем остатък от 23920.89лв. ведно със законна лихва върху тази
главница, считано от подаване на заявление за снабдяване със заповед за
изпълнение 17.08.2018г до окончателно изплащане
на задължението;
2. за плащане на сборно вземане от 5785,28лв за договорни
лихви за редовен кредит, претендирани като начислено по същия договор
ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита, включени във вноските
с пропуснати падежи по погасителен план до предсрочна изискуемост на
04.04.2018г.
3. за плащане на сборно вземане от 1915,88лв договорни лихви за просрочен
кредит, претендирани като допълнително уговорено в чл. 3 ал. 2 обезщетение за
забавено плащане на просрочената главница, начислена от първа дата на забава по
погасителен план до 14.08.2018г.
4. за плащане на сборно вземане от 121.79
лв за заплатени за сметка на кредитополучателя застраховки за ипотекирания имот, формирано от премия за 2017г по
застраховка с „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРХОВАНЕ“ в
размер на 85.06лв и за 2018г по застраховка с „Дженерали Застраховане“ АД,
по
иска, предявен по реда на чл. 422 ал.1
ГПК от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Околовръстен път“ №
260, представлявано от П.Д. и Д.Ш., действащи чрез адв.И., служ. адрес ***, срещу З.Р.М., ЕГН **********,***, чрез
адв. И. (кантора „П. и Ж.”-ВАК), служ. адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ
обективно
съединените от същия кредитор претенции срещу същия длъжник по същия договор,
както следва:
1. за горница над 29767.94лв до 44538, 89лв, претендирани като сборна предсрочно
изискуема главница
2. за плащане на сборно вземане от 175лв за банкова такса, претендирани
като допълнително уговорено в чл. 9 от допълнително споразумение от
09.10.2009г. вземане за администриране на просрочен кредит, начислено
ежемесечно при забава на вноски в периода 09.10.2016 – 10.03.2017г.
ОСЪЖДА З.Р.М.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул "Околовръстен път“ № 260
сумата от 938,17лв (деветстотин
тридесет и осем лева и седемнадесет стотинки), представляваща разноски, за
които е издаден изпълнителен лист по загубила изпълнителна сила заповед за
незабавно изпълнение №6247/21.08.2018г, издадена по ч.гр.д. № 12491/2018 г. на
ВРС, 14 с-в , на осн. чл. 81 ГПК, както
и 1267,89лв (хиляда двеста шестдесет и седем лева и осемдесет и девет
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по основателни искове, на
осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул "Околовръстен път“ № 260 да заплати на З.Р.М., ЕГН **********,***, сумата от 113.79лв( сто и тринадесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща направени от ответника разноски за защита
срещу неоснователни искове, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните
(чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК,
на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: