Р Е Ш Е Н И Е
№
03.06.2019г., гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЕДИНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
При секретаря Галина Карталска,
като разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.д. № 15/2019г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422,
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба от „***“, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д., ***, чрез ***.Н.М. против Х.Д.Н.
с ЕГН ********** ***. В исковата молба се твърди, че при сключване на договор
за кредит за покупка на стоки или услуги EMLN 11359615, ответницата дала
съгласие, освен посочения кредит да и бъде отпуснат и револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта. Твърди, че на 26.04.2016г. ответницата
активирала картата, предоставена и от ищцовото дружество, като разполагала с
максимален кредитен лимит 1500 лева. Ищецът твърди, че кредитът представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални
устройства и др., осъществявани чрез издадената кредитна карта. Ищецът твърди,
че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такса за обслужване за
използвания период съобразно определения годишен лихвен процент. Ищецът твърди, че ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2017г, когато е последното
плащане по картата, а балансът бил минус 1378,29 лева. Кредиторът твърди, че това
го принудило да блокира използването на картата. Твърди, че правил многократни
опити да се свържи с ответницата да я покани да изпълни задълженията си.
Твърди, че към датата на подаване на заявлението, задължението по кредитната
карта на ответника било в размер на 1378,29 лева и представлява главница в
размер на 1219,41 лева, договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 08.03.2018г.
върху използваната сума в размерна 158,88 лева, законна лихва за забава от
08.03.2018г. до 11.09.2018г. в размер на 63,59 лева. Ищецът твърди, че след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, са постъпили
плащания в размер на 200 лева, поради което дължими са главница в размер на 1219,14
лева и възнаградителна лихва в размер на 22,47 лева. Твърди, че за дължимите
суми е образувано ч.гр.дело, по което била издадена заповед за изпълнение.
Твърди, че ответницата била уведомена за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано, че може да заведе
установителен иск. В заключение моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи 1219,41 лева главница, 22,47
лева договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 08.03.2018г.
Ответникът чрез назначения му
особен представител оспорва предявените искове. Твърди, че не е настъпила
предсрочна изискуемост. Навежда доводи, че ищецът не може в условия на
евентуалност да претендира сумите с осъдителен иск. Твърди, че връчването на
уведомление за предсрочна изискуемост на назначения особен представител на
длъжника не санира този порок.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема следното :
Ищцовото дружество е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.дело
6939/2018г. По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК, която заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. С разпореждане от 21.11.2018г. съдът е указал на заявителя, че може да
предяви осъдителен иск. Искът е заведен в едномесечния срок, което го прави
допустим.
Установява се от
представения по делото договор, че между страните бил сключен за потребителски
кредит, с който е отпуснат и револвиращ такъв. Установява се, че договорът е
безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта е различен от срока на
договора. Към договора е изготвено Приложение, в което има тарифа и лимити.
Установява се от приложението, че условията на договора са годишен лихвен
процент 35% и годишен процент на разходите 44,90%. Видно е, че договорът е
сключен през 2015г., а съгласно чл.19 ал.4 ЗПК (в сила от
23.07.2014г.), годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Законната лихва е 10 %, поради което
съдът приема, че определената в договора лихва не я надвишава пет пъти и тази
клауза не представлява нищожна клауза.
Установява се, че на 14.03.2018г. до ответницата е изпратена покана за
погасяване на задълженията по кредита. Не са представени доказателства тази
покана да е стигнала до ответницата, поради което съдът приема, че
неоснователна се явява претенцията за лихва за забава в размер на 63,59 лева за
периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г., тъй като ответницата не е уведомена за
изпадането си в забава, поради което не е изпаднала в забава и не дължи лихва
за забава.
По делото е назначена и изготвена съдебно-икономическа експертиза,
заключението на която съдът е приел като правилно и компетентно. Установява се
от заключението, че през периода 26.04.2016г. до 05.05.2017г. ответницата е теглила с картата от POS
терминални устройства различни суми. Установява се от заключението, че през
периода 31.05.2016г. до 24.11.2017г. ответницата е внасяла различни суми по
револвиращия кредит. След подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, на 26.09.2018г. ответницата е заплатила сумата от 200 лева, с която
ищецът е погасил лихвата за забава в размер на 63,59 лева и част от
възнаградителната лихва, а именно сумата от 136,41 лева. Установява се от
заключението, че в счетоводните книги на ищеца
е отразено като дължими суми : 1188,50 лева главница, 30,91 лева
просрочена застраховка, 142,88 лева непогасена възнаградителна лихва за периода
от 01.10.2017г. до 08.03.2018г. и 16 лева месечни такси за обслужване. Като
задължение на ответницата, ищецът е начислил и лихва за забава в размер на
63,59 лева за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г., която е погасена с
внесените след подаване на заявлението 200 лева. Съдът счита, че лихвата за
забава от 63,59 лева не се дължи, тъй като не се установи безспорно, че
ответницата е уведомена за това задължение. Поради това внесената след подаване
на заявлението сума от 200 лева, следва да погаси изцяло възнаградителната
лихва от 158,88 лева, а с остатъка от 41,12 лева следва да се погаси част от
главницата. С оглед изложеното, съдът приема, че остава дължима сума за само
главница в размер на 1178,29 лева.
Относно възражението в писмения отговор, че няма настъпила предсрочна
изискуемост, съдът счита, че това възражение не следва да се обсъжда, тъй като
ищецът не се позовава на такава. В договора е отразено, че същият е безсрочен и
ищецът претендира дължимата главница и възнаградителна лихва.
По тези съображения, съдът счита, че предявеният иск за главница в размер
на 1219,41 (1188,50 лева главница, 30,91 лева просрочена застраховка) се явява
частично основателен до сумата от 1178,29 лева. Последната вноска от 200 лева
следва да погаси изцяло претенцията за възнаградителна лихва от 158,88 лева и
остатъкът от 41,12 лева следва да погаси част от главницата.
Съобразно уважената и отхвърлителна част от исковете следва да бъдат
присъдени и разноските. В исковото производство, разноските на ищеца са в размер на 723,16 лева, от които 121,16 лева
държавна такса, 100 лева ***.възнаграждение, 322 лева депозит за особен
представител, 180 лева депозит за вещо лице. Исковете са предявени в общ размер
на 1241,88 лева, а са основателни до сумата от 1178,29 лева, поради което ответницата
дължи на ищеца разноски в размер на 686,13 лева.
В заповедното производство разноските на заявителя са в размер на 28,84
лева държавна такса и 50 лева ***.възнаграждение. Към момента на подаване на
заявлението, дължимите от ответницата суми са били в размер на 1378,29 лева, а
са заявени 1441,88 лева. При така изложеното, за заповедното производство
ответницата дължи на ищеца разноски в размер на 75,36 лева.
Тъй като съдът счита, че предявените установителни искове са основателни,
макар и частично, то не следва да се произнася по евентуално предявените
осъдителни искове.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Д.Н. с ЕГН **********
***, че дължи на „***“, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д., ***, чрез ***.Н.М., сумата
от 1178,29 лева- главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 01.10.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед
за изпълнение № 4259/02.10.2018г. по ч.гр.дело 6939/2018г. по описа на РС
Плевен, като за разликата до 1219,41 лева за дължима главница и за 22,47 лева
договорна лихва ОТХВЪРЛЯ предявените искове като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Д.Н. с ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „***“, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д., ***, чрез ***.Н.М., сумата
от 686,13 лева., съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Х.Д.Н. с
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***“, с ЕИК ***, представлявано от Д.Д., ***,
чрез ***.Н.М., сумата от 75,36
лева съставляващи направени разноски по ч. гр.д.№ 6939/2018г. на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано
пред ПлОС, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: