ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225
гр. Перник , 22.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20201700500684 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.423, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 260992 при ПОС от 23.09.2020 г., имаща
характер на възражение по чл.423, ал.1 от ГПК, подадена от Ю. Н. И., доуточнена с
молба от 06.10.2020 г. и молба от 03.12.2020 г. срещу заповед № *** г., издадена по
ч.гр.д. № 729 по описа на РРС за 2016 г. в полза на кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Във възражението се навеждат доводи за наличие хипотезата на чл.423, ал.1, т.1
от ГПК, като се твърди, че И. никога не е живял на адреса, на който са му изпращани
съобщенията по заповедното производство, и поддържа, че е узнал за издадената
срещу него заповед за изпълнение на 29.08.2020 г., след предоставена му и получена на
посочената дата писмена консултация със становище от адв. С. С..
Иска се от съда да приеме подаденото от него възражение и се разпореди
извършване на съответни действия.
Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, изразява становище за недопустимост на
възражението, а по същество за неоснователност. Поддържа, че И. е разбрал за
издадената срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист на 24.06.2019 г.,
когато по образувано срещу него изпълнително дело е получил покана за доброволно
изпълнение.
В съдебно заседание Ю. Н. И., редовно призован не се явява. Представлява се от
адв. С. С., която лично и в депозирани по делото писмени бележки, поддържа
възражението и твърди, че И. е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение и
изпълнителния лист от писмената консултация, която му е предоставила. Моли да им
се присъдят направените разноски.
1
Насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД в съдебно заседание чрез
упълномощения си представител – адв. В., моли съда да отхвърли възражението като
неоснователно и незаконосъобразно.
Пернишкият окръжен съд, като разгледа възражението и съдържащите се в
делото документи, намира за установено следното:
Възражението е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от
неговото подаване.
Настоящият съдебен състав, намира, че възражението е подадено извън
законоустановения едномесечен срок по чл.423, ал.1 от ГПК, по следните
съображения:
Съгласно чл.423, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможността да оспори вземането,
може да подаде възражение до въззивния съд.
Определеният в чл.423, ал.1 от ГПК срок е преклузивен и за спазването му съдът
следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява и правото на възражение пред
въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено
след този срок възражение е недопустимо.
Срокът по чл.423 от ГПК започва да тече от момента на узнаване на заповедта за
изпълнение, като при преценката относно момента на узнаването, респ. дали срокът е
спазен, съдът изхожда от твърденията на страната и събраните по делото
доказателства.
В случая, Ю.И. твърди, че е узнал за издадената срещу него заповед за
изпълнение на 29.08.2020 г., след предоставена му и получена на посочената дата
писмена консултация със становище от адв. С. С., което твърдение се опровергава от
събраните по делото доказателства.
От приложено ч.гр.д. № 729/2016 г. на РРС се установява, че на *** г. в полза на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено Ю.И. да заплати на кредитора сумата от 1000
лева – главница по договор за предоставяне на кредит – овърдрафт от *** г. с № *** г.,
сключен между него и „Сибанк“ ЕАД; сумата от 224.91 лева - лихва за периода от
02.08.2012 г. до 29.09.2014 г., законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, което вземане му е
прехвърлено въз основа Договор за продажба и прехвърляне на вземания от *** г.,
както и сумата от 25.00 лева разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена на
И. при условията на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление, което връчване
заповедният съд е приел, че е надлежно и е разпоредил в полза на заявителя да бъде
издаден изпълнителен лист. Изпълнителния лист е издаден на *** г., видно от печатала
положен върху заповедта за изпълнение.
Изискано е и е приложено гр.д. № 547/2019 г. на РРС, ведно с в.гр.д. № 232/2020
г. на ПОС по искане на страните.
От приложеното гр.д. № 547/2019 г. на РРС се установява, че Ю.И. чрез
упълномощен представител, е предявил иск против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който е
2
твърдял, че на 24.06.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение изх. № *** г.
по и.д. № 20178560400864 по описа на ЧСИ – Б. Б., с район на действие СГС. В
обстоятелствената част на иска е твърдял, че с поканата за доброволно изпълнение е
бил поканен да заплати посочените в същата суми на взискателя „ЕОС Матрикс“
ЕООД, като приложение към същата бил изпълнителен лист № *** г., издаден по
ч.гр.д. № 729/2016 г. на РРС и запорно съобщението по чл.450 от ГПК. По подробно
изложените доводи и съображения в предявения иск, И. е поискал от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че
не му дължи сумата от 1224.91 лева, произтичащи от Договор за предоставяне на
кредит – овърдрафт № *** г., сключен между него и „Сибанк“ ЕАД и договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г. между „Сибанк“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“
ЕООД.
В хода на гр.д. № 547/2019 г. на РРС, е приета молба от И. изпратена по пощата
до ЧСИ – Б. Б., в която е посочил, че във връзка с получена на 24.06.2019 г. покана за
доброволно изпълнение по и.д. № 864/2017 г. не дължи плащане на сумите предмет на
изпълнителното дело, тъй като е погасил това си задължение, и е поискал наложеният
запор върху трудовото му възнаграждение да бъде отменен.
По предявеният от И. иск, РРС се е произнесъл с решение № 7 от 28.01.2020 г., с
което е отхвърлил иска, и го е осъдил да заплати на ответника направените по делото
разноски.
Решението е обжалвано от И., като по депозираната от него въззивна жалба,
пред ПОС е образувано в.гр.д. № 232/2020 г.
С решение № 260015 от 13.07.2020 г., постановено по в.гр.д. № 232/2020 г. по
описа на ПОС, въззивната инстанция е обезсилила решение № 7 от 28.01.2020 г., в
частта, с която е отхвърлен предявения от Ю.И. иск с правно основание чл.439 ГПК,
вр. чл.124, ал.1 от ГПК и е прекратил производството по делото, като е осъдил И. да
заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД направените разноски пред първата инстанция. В
мотивите на решението е прието, че от момента на получаване на поканата за
доброволно изпълнение за същият е възникнало правото да подаде възражение по
чл.423 от ГПК, но такова не е подадено, а предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК е
недопустим, тъй като когато вземането на кредитора се основава на издадена в негова
полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист в заповедно производство,
законодателят е предвидил специален ред за защита правата на длъжника чрез
формално възражение по чл.414 от ГПК, който изключва исковата защита по чл.124,
ал.1 от ГПК. Съдът е посочил, че в случай на пропуснат срок за възражение по чл.414
от ГПК, длъжникът може да подаде възражение пред въззивния съд при условията и в
сроковете по чл.423, ал.1 от ГПК, в противен случай, заповедта за изпълнение влиза в
сила – арг.от чл.416 от ГПК.
Въззивната инстанция е изискала от ЧСИ – Б. Б., да представи доказателства, от
които да е видно кога на Ю.И. му е връчена поканата за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20178560400864 с изх. № *** г., която е представила копие от
сочената покана за доброволно изпълнение. Видно от разписката към същата, поканата
за доброволно изпълнение е връчена лично на Ю.И. на 24.06.2019 г., което
обстоятелство, последният е удостоверил с полагане на подписа си в разписката.
При анализа на тези доказателства съдът намира, че Ю.И. е узнал за издадената
3
заповед за изпълнение преди твърдяната от него дата – 29.08.2020 г., тъй като е узнал
за същата на 24.06.2019 г., когато му е връчена поканата за доброволно изпълнение по
изпълнително дело № 20178560400864 с изх. № *** г. В същата е посочено, че с
изпълнителен лист, издаден на *** г. от РРС на основание заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 729/2016 г. на РРС, Ю.И. следва да заплати в полза на взискателя „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, сумата от 2092.47 лева, изчислени към 12.07.2017 г., от които
главница в размер на 1000.00 лева, законна лихва в размер на 91.94 лева за периода от
15.08.2016 г. – 12.07.2017 г., 224.91 лева – присъдени неолихвяеми вземания в
гражданското производство, 470.00 лева – претендирани разноски за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство и 61.80 лева, присъединени
публични държавни вземания вр. чл.458 от ГПК. Видно от разписката към поканата за
доброволно изпълнение, същата е връчена лично на длъжника на 24.06.2019 г., което
обстоятелство И. е удостоверил с полагане на подписа си в разписката към същата.
При липса на доказателства, които да оборват връчването на поканата за доброволна
изпълнение, то въззивната инстанция счита, че именно в този момент И. е разбрал за
издадената срещу него заповед за изпълнение, както и съда и номера на делото, по
което тя е издадена. С получаването на 24.06.2019 г. от И. на поканата за доброволно
изпълнение по и.д. № *** г. по описа на ЧСИ Би. Б., И. е узнал, че спрямо него има
влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист, както и че този
изпълнителен лист е издаден по ч.гр.д. № 729/2016 г. по описа на РРС, и именно от
този момент е имал обективната възможност да упражни правото си на защита против
заповедта с предвидените в закона способи и в предвидените срокове. При това
положение, не може и да се приеме, че Ю.И. е бил лишен от възможността да се
защити срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Напротив с
подаденият от него иск пред РРС, въз основа на който пред съда е образувано гр.д. №
547/2019 г., И. е упражнил това си право и не е бил лишен от тази възможност.
Предвид изложеното, ПОС намира, че възражението на Ю.И. не е подадено в
преклузивният срок по чл.423 от ГПК, поради което същото е недопустимо и следва да
бъде оставено без разглеждане, а образуваното въз основа на него производство –
прекратено.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноски на Ю.И. не следва да бъдат присъждани.
„ЕОС Матрикс“ ЕООД не са направили искане за присъждане на разноски.
Водим от горе изложеното, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражението по чл.423, ал.1 от ГПК с вх. №
260992 при ПОС от 23.09.2020 г., подадено от Ю. Н. И., ЕГН ********** против
Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г., по
ч.гр.д. № 729/2016 г. по описа на Районен съд – Радомир.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
4
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5