Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1983/ 19.5.2016 г. ,гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 22.04.2016 г., в състав:

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА

           

при секретаря Ж.П. като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3274  по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявена от М.К.П. и Т.Р.П. молба с правно основание чл. 50 от СК за постановяване на развод по взаимно съгласие чрез прекратяване на сключения между тях граждански брак, за който е съставен Акт за граждански брак № 617 от 14.04.1985г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна.

Съпрузите основават искането си на твърдения за постигнато между тях сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на брака. Навеждат твърдения, че от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца. Излагат , че желаят да се прекрати сключения между тях граждански брак . Съгласието им за прекратяване на брака е сериозно, непоколебимо и взаимно. С оглед на горното , сезират съда с искане да постанови решение, с което да прекрати сключения между тях граждански брак  и да утвърди постигнатото между тях споразумение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, молителите лично, поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, както и постигнатото помежду им споразумение в изложения смисъл.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Молителите са съпрузи, на основание сключения между тях граждански брак, за което обстоятелство е съставен Акт за сключен граждански брак № 617 от 14.04.1985г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, чийто оригинал е представен по делото.

По делото е представен заверен за вярност препис на свидетелство за регистрация част І № ********* досежно лекия автомобил , който поставя в дял на съпруга , както и удостоверение за застрахователна стойност № **********/20.04.2016г., от което се установява,че същата е в размер на 500лв.

Съдът, след като взе предвид, че двамата молители поддържат молбата си за развод по взаимно съгласие, като решението им за това е сериозно, взаимно и непоколебимо и не желаят съдът да издирва мотивите за прекратяване на брака, и прецени, че споразумението им удовлетворява съдържателните изисквания на чл. 50 от СК: изчерпателно е, не противоречи на закона и на морала, намира че същото следва да бъде утвърдено от съда, а разводът между двамата съпрузи да бъде допуснат на основание чл. 50 от СК.

На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК вр. чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40,00 лв., като след като се приспадне първоначално надвнесената при завеждане на исковата молба държавна такса в размер на 15,00 лв.,  молителят следва да довнесе държавна такса в размер на 25,00 лв., съгласно постигнатото споразумение. От своя страна молителят дължи заплащане на държавна такса в размер на 10,00лв. по споразумението в имуществената му част в размер на 2 % от застрахователната стойност на лекия автомобил , който придобива в изключителна собственост, на основание чл. 7 от Тарифа за държавните такси , които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                  Р  Е  Ш  И :

 

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК , сключен между М.К.П. ЕГН ********** и Т.Р.П. ЕГН ********** , за който е съставен Акт за сключен граждански брак № 617 от 14.04.1985г. от длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна, ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ, на основание чл. 50 от СК.

 

Утвърждава постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 СК, в следния смисъл:

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата да носи  фамилното име К..

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо лична собственост на съпруга - придобито преди брака, находящо се в гр.Варна, ул. ******, на съпруга  М.К.П. ЕГН **********.

Съпругът М.К.П. се задължава да заплати на съпругата Т.Р.П. в срок до 10.04.2016г. в брой или по банков път сума в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева , необходима за ремонт и смяна на дограма на апартамент, собствен на Т.П.,***. Сумата се предоставя с цел уреждане на предходни имуществени отношения на съпрузите, без задължение за връщането й. Т.П. се задължава да напусне семейното жилище в тримесечен срок от получаване на горната сума, като в посочения период ще ползва жилището безвъзмездно. При напускане на семейното жилище, съпругата ще вземе със себе си собствения си телевизор, марка DAEWOO.

 

ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ на М.К.П. ЕГН ********** ***. ****** следния ЛЕК АВТОМОБИЛ, а именно: Ситроен Ксара Пикасо 2.0 И, с ДК № В **** НА, рама № ***************** двигател № ****************.

 

Съпрузите са разделили доброволно и извънсъдебно останалите движими вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Недвижими имоти не са придобивани от тях по време на брака. С оглед на изложеното молителите заявяват, че нямат помежду си неуредени имуществени спорове и след развода не могат да предявяват помежду си имуществени претенции извън уредените в настоящото споразумение.

 

ОБЯВЯВА, че след прекратяване на брака издръжка между съпрузите не се дължи.

 

ОСЪЖДА М.К.П. ЕГН ********** ***. ******  ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 25,00 /двадесет и пет/ лв., представляваща окончателна държавна такса по молбата за развод, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 10,00/десет / лв., представляваща дължима държавна такса по споразумението за имуществените отношения, на основание чл. 7 т.1 от същата Тарифа.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 Районен съдия: