№ 5907
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20221110102171
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Д.В., искова молба
насочена против /фирма/, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ,
с искане да се постанови решение, с което уволнението да бъде признато за незаконно
като бъде отменена Заповед № 22/14.12.2021г., с която трудовото правоотношение
между страните е прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ
– съкращаване на щата, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението
длъжност и ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето през което
е останала без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за
периода 15.12.2021г. – 15.06.2022г., в размер на 12000.00лв., ведно със законна лихва
от датата на подаване на исковата молба 17.01.2022г. до окончателно изплащане на
сумата.
Ищцата извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
11.07.2016г., по силата на сключен трудов договор № 142 между страните са
възникнали трудови правоотношения, по силата на което е престирала труд на
длъжността „Фактурист“ към структурно звено „Продажби“ при ответника. Сочи се, че
с подписано на 03.01.2017г. допълнително споразумение договорът е обявен за
окончателен. На следващо място се твърди, че по силата на сключено на 21.08.2019г.
допълнително споразумение № 807 е преназначена на длъжност „Оператор въвеждане
на данни“ към търговския отдел на ответното дружество. Релевират се съображения, че
на 06.10.2020г. между страните е сключено допълнително споразумение № 1040, по
силата на което е назначена на нова длъжност „Отчетник инвентаризация на
материали“ с шест месечен изпитателен срок, като със сключено допълнително
споразумение № 1051/01.11.2020г., страните са постигнали съгласие договорът да се
счита сключен за неопределено време. Сочи се, че основните задължения на
длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ съставляват една от основните
присъщи на ответното дружество дейности, като служителите на тази длъжност
приемали рекламации, извършвали преценка дали е налице хипотеза на рекламация и
дали да изпратят рекламационен протокол към „Претенциозен отдел“. Твърди се в
1
исковата молба, че към м.12.2021г. на тази длъжност са работили петима служители,
като през месец декември двама от тях били преназначени на друга длъжност
„Специалист ТМЦ“. Сочи се, че със Заповед № 1023/06.12.2021г. ответникът е заличил
участък „Брак“ към отдел „Склад“, като е съкратил останалите три щатни бройки за
длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“. Навеждат се доводи, че на
същата датата ищцата е уведомена че щатното разписание на заеманата длъжност се
закрива, като й е предложено да бъде преназначена на длъжност „Склададжия“, но тя е
отказала, при което й била връчена Заповед № 22/14.12.2021г., с която трудовото
правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – поради
съкращаване на щата. Твърди се, че ответното дружество е прекратило трудовото
правоотношение незаконосъобразно, като се сочи, че трудовите функции на
длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ не са били заличени. Сочи се, че
в процесния случай не е било налице действително съкращаване на щата, тъй като
трудовите функции на процесната длъжност са запазени и продължава да се изпълнява
от служители на ответника, като се излагат съображения в тази насока. Сочи се, че с
оглед изложеното дружеството работодател е следвало да извърши подбор, който не
бил извършен. Прави се искане заявените искови претенции да бъдат уважени, като се
претендират и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответното
дружество, с който се излагат подробни съображения за законосъобразност на
уволнението на ищцата. Не се оспорва факта, че считано от 06.10.2020г. Д.В. е заемала
длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“. Не се спори и по това, че във
връзка с оптимизация на работния процес е издадена Заповед № 1023/06.12.2021г., с
която е закрит целият участък „Брак“ към структурното звено „Склад“ и всички 3
щатни бройки за длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ са съкратени.
Не се оспорва и твърдението на ищцата, че на основание чл. 119 КТ й е предложено
преназначаване на длъжност „Склададжия“, както и че след отказа й да заеме тази
длъжност трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед №
22/14.12.2021г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ –съкращаване на щата.
Оспорва се обаче твърдението на ищцата, че в случая не е налице действително
съкращаване на щата, като се сочи, че останалите служители са преназначени на
длъжности, изпълняващи различни функции от тези на съкратените щатни бройки.
Сочи се, че в случая е налице „трансформация“, при която работодателят е
разпределил трудовите функции на закритата длъжност между работници и служители,
заемащи други длъжности със съществено различаващи се функции, което обуславяло
извода за наличие на действително съкращаване на щата. Оспорват се твърденията за
задължение на работодателя да извърши подбор по смисъла на чл. 329 КТ, доколкото
в случая се сочи, че не са засегнати част от щатните бройки, а настоящата хипотеза
била различна, доколкото били съкратени всички три щатни бройки за служителите
заемали процесната длъжност „Отчетник инвентаризация на материали“. Релевират се
съображения, че при наличие на „трансформация“, когато трудовите функции се
прехвърлят на друга длъжност за работодателя не възниква задължение да извършва
подбор. По изложените съображения се прави искане да се постанови решение, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови
решение, с което уволнението да бъде признато за незаконно като бъде отменена
Заповед № 22/14.12.2021г., с която трудовото правоотношение между страните е
прекратено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на
щата, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и
ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение за времето през което е останала
2
без работа след незаконното прекратяване на трудовото правоотношение за периода
15.12.2021г. – 15.06.2022г., в размер на 12000.00лв., ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба 17.01.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В доказателствена тежест на ответното дружество е да докаже по делото пълно и
главно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на
уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на
решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение
на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно
изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако не са
съкратени всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност и не е
съществувала друга длъжност с еднакви на съкратената функции/, както и
твърденията си, че чрез извършена „трансформация“ трудовите функции на заеманата
от ищцата длъжност са разпределение на съществуващи по щатно разписание
длъжности между работници и служители, заемащи други длъжности със съществено
различаващи се функции. В тежест на ответника е да докаже, че другите лица, заемащи
длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“, след съкращаване на щата са
преназначени на длъжности, на които са изпълнявали функции, коренно различни от
изпълняваните такива при заемане на длъжността „Отчетник инвентаризация на
материали“.
С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства, а именно: че на 11.07.2016г., по силата на сключен
трудов договор № 142 между страните са възникнали трудови правоотношения, по
силата на които ищцата е престирала труд на длъжност „Фактурист“ към структурно
звено „Продажби“ при ответника, че с подписано на 03.01.2017г. допълнително
споразумение договорът е обявен за окончателен, че по силата на сключено на
21.08.2019г. допълнително споразумение № 807 е преназначена на длъжност
„Оператор въвеждане на данни“ към търговския отдел на ответното дружество, че на
06.10.2020г. между страните е сключено допълнително споразумение № 1040, по
силата на което е назначена на нова длъжност „Отчетник инвентаризация на
материали“ с шест месечен изпитателен срок, като със сключено допълнително
споразумение № 1051/01.11.2020г., страните са постигнали съгласие договорът да се
счита сключен за неопределено време, че със Заповед № 1023/06.12.2021г. ответникът е
заличил участък „Брак“ към отдел „Склад“, като е съкратил останалите три щатни
бройки за длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“, че на същата датата
ищцата е уведомена че щатното разписание на заеманата длъжност се закрива, като на
същата е предложено да бъде преназначена на длъжност „Склададжия“, но тя е
отказала, при което й е връчена Заповед № 22/14.12.2021г., с която трудовото
правоотношение било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ –
съкращаване на щата.
В първото по делото открито съдебно заседание е нанесена корекция в доклада,
след формулирано от ответника възражение, като същият е коригиран в частта, с която
е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответника е
заличил участък „Брак“ към отдел „Склад“ като е съкратил останалите три щатни
бройки за длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“.
Съгласно практиката на ВКС преценката извършено ли е реално съкращаване на
щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и
след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на
определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено
при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно
разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други
длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия
3
брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за
една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки.
Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на
щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т.нар.
"трансформиране" на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание
на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова
длъжност в щатното разписание - нова по трудови функции или когато са включени
изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и
включени съществено нови по своята характеристика трудови функции в този смисъл /
Решение № 189 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г., IV г. о., ГК, Решение №
154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г., с Решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр. д.
№ 1369/2010 г./
В Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК е
прието, че правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване
на щата - решение за реално съкращаване на щатната бройка за определена
длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице
не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се
запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се
разпределят между други длъжности.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е налице именно тази
хипотеза – трудовите функции, изпълнявани от лицата, работещи при ответника в
закрития участък „Брак“ са разпределение между други длъжности.
На първо място от приетото по делото щатно разписание л. 52, се установява, че
в участък „Брак“ на длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ са били
налични три щатни бройки, като същите са били заемани от ищцата Д.В., В.С. и В.М.,
обстоятелство, което се установява от приложените на л 55, 58 и 60 копия на
длъжностни характеристики.
Съдът намира за недоказано твърдението в исковата молба, че в процесния
участък „Брак“ са работили пет човека, а именно освен Д.В., В.С. и В.М. и посочените
М.С. и М.З.. М.С. и М.З. са работили в структурното звено „Склад“, заемали са
длъжност „Отчетник инвентаризация на материали“, но тази длъжност видно от
щатното разписание /л.52/ е била част от „Участък инвентаризация на
материали“, в който са били предвидени две щатни бройки, заемани от посочените
лица, видно от приложените на л. 65 и л. 71 длъжностни характеристики, а не част от
участък „Брак“, както се сочи от ищцата.
Не е спорно между страните, а и от приложеното на л. 26 по делото копие на
Заповед № 1023/06.12.2021г. се установява, че участък „Брак“ към отдел „Склад“ е
заличен, като предвидените и заемани от Д.В., В.С. и В.М. три щатни бройки на
длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ са закрити.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая се доказа пълно и главно от
ответника реално съкращаване на щатните бройки, заемащи длъжността „Отчетник
инвентаризация на материали“ в участък „Брак“, доколкото от материалите по делото
се установи, че трудовите функции изцяло са разпределени между други длъжности.
От приложените по делото на л. 55, 58 и 60 длъжностни характеристики за
лицата, заемащи длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ в участък
„Брак“ се установява, че основните функции на тази длъжност са дейности, свързани с
рекламации на стоки, в частност, приемане на бракувана стока от склада, въвеждане на
данни по бракуване на стоки, изготвяне на отчети по приема на бракувани стоки,
поддържане на реда в секция „Брак“, репарация на бракувана стока, подготовка и
участие в отписване на стока и др.
На първо място съдът намира за неоснователни твърденията на ищцата, че след
4
закриване на участък „Брак“ и преназначаването на другите двама служители заемащи
длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ В.С. и В.М. същите са
продължили да изпълняват функции, идентични с осъществяваните от тях преди
заличаването на участък „Брак“.
Видно от приложеното на л. 61 копие на длъжностна характеристика В.С. е
преназначен на длъжност „Склададжия“, като функциите на тази длъжност са свързани
с извършване на дейности по приемането и съхранението на стоки, събирани на
поръчки и тяхното изпращане, събиране на стоки и окомплектоване на същите,
подреждане на стоки по секции, оформяне на съпровождаща документация,
осигуряване поддържането на реда и хигиената в зоната за съхранение, извършване на
товаро-разтоварителни дейности, участие в инвентаризация и други, като нито една от
функциите на новата длъжност заемана от С. не е свързана с рекламация на стоки.
Идентично е положението и при другото лице, заемало една от заличените
длъжности в участък „Брак“ - В.М., като от приложеното на л. 63 копие на длъжностна
характеристика се установява, че същият е преназначен на длъжност „Асистент на
мениджър логистика“, като функциите на длъжността са свързани с организация,
проследяване и архивиране на документи, актуализиране на статус заявки,
организиране, проследяване и архивиране на върнати документи – ЧМР-та,
товарителници от чужбина, участие и подбор на доставчици на логистични услуги,
контрол на качеството на обслужване и други, но нито една от функциите на
длъжността не е свързана с рекламация на стоки, каквито дейности работникът е
изпълнявал, заемайки длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ в участък
„Брак“, преди заличаване на последния.
На следващо място във връзка със закриване на процесния участък ответното
дружество е извършило разпределение на трудовите функции, изпълнявани от лицата,
заемащи длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“, видно от приложеното
на л. 77 копие на Протокол от 06.12.2021г., като същите са разпределени между Д.С.,
И.К., С.М. и А.Н..
От приложеното на л. 81 копие на длъжностна характеристика за длъжността
„Оператор на база данни“, заемана от А.Н., се установява, че на същата е възложено
изпълнение на част от функциите, изпълнявани от Д.В., В.С. и В.М. на длъжността
„Отчетник инвентаризация на материали“ в заличения участък „Брак“, а именно на
Неделчева е възложена дейността по физическото приемане на брака/стоката,
документална проверка и провеждане на движенията в 1С, архивиране на документи,
комуникация с отдел Рекламации и Сервизно обслужване Европа.
С.М. освен възложените му функции във връзка със заеманата от него длъжност
„Бригадир“ е изпълнявал и трудови дейности, свързани с проверка на брака и
складиране на същия, видно от приложеното на л. 84 копие на длъжностна
характеристика.
Д.С. от своя страна, заемайки длъжността „Ръководител отдел сервизна дейност
Европа“, освен останалите възложени му функции е поел част от задълженията на
закритата длъжност, а именно получаване и разглеждане на рекламации за качеството
на ремонтите и стоките, поддържане на складов запас от консумативи и резервни части
в складовете на компанията.
В обобщение следва извода, че на първо място другите две лица, заемащи заедно
с ищцата длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ преди закриване на
участък „Брак“ след преназначаването им не са продължили да изпълняват функции,
свързани с рекламация на стоки, обстоятелство, което се установява и от представените
от ответника копия на протоколи за върнати стоки, от които е видно, че след
06.12.2021г., на която дата е заличен участък „Брак“, същите не са изпълнявали
трудови дейности, свързани с рекламации на стоки.
На следващо място според настоящия съдебен състав в процесния случай е
5
налице реално съкращаване на щата, доколкото функциите, изпълнявани от лицата
заемащи длъжността „Отчетник инвентаризация на материали“ преди закриване на
участък „Брак“, са преразпределени и след закриването се изпълняват от Д.С., И.К.,
С.М. и А.Н..
Неоснователно е и възражението на ищеца, че не е извършен подбор. Съгласно
материалноправната разпоредба на чл. 329 КТ - при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на
които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока
квалификация и работят по-добре.
Работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна
бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от
правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Задължение за подбор възниква когато
при съкращаване на щата или намаляване обема на работа се премахват част от
бройките за една длъжност или работникът/служителят изпълнява идентични или
сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности.
В случая доколкото е заличен целият участък „Брак“, ответното дружество не е
имало задължение да извършва подбор.
За пълнота следва да се отбележи, че работодателят има право на подбор и може
в интерес на производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-
висока квалификация и работят по-добре. За да е възможно упражняването на правото
на подбор трудовата функция трябва да има сходство между трудовите функции на
съкращаваната и несъкращаваните длъжности. Извършеният подбор с лице, заемащо
длъжност, която не се съкращава е право на работодателя, а не негово задължение
/Решение № 436/28.12.2012 г. по гр. дело № 1086/2011 г. на ВКС, Четвърто
гражданско отделение/.
По изложената аргументация настоящият съдебен състав намира, че трудовото
правоотношение е прекратено законосъобразно от работодателя, респективно
претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
Доколкото основателността на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ е обусловена от уважаване на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, а
същия в случая се явява неоснователен, като неоснователна следва да бъде отхвърлена
и претенцията за възстановяване на Д.В. на длъжността, заемана преди прекратяване
на трудовото правоотношение.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след прекратяване
на трудовото правоотношение между страните за периода от 15.12.2021г. до
15.06.2022г., е останала без работа и не е получавал трудово възнаграждение, че
оставането без работа е в причинна връзка с уволнението /Тълкувателно решение № 6
от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението, както и че размерът на дължимото се обезщетение за процесните 6
6
месеца е 12 000лв. .
Основателността на исковата претенция е обусловена от уважаване на иска за
признаване на уволнението за незаконно. С оглед неоснователността на иска с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, като неоснователна следва да бъде отхвърлена и
претенцията за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето
през което е останала без работа след незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение за периода 15.12.2021г. – 27.05.2022г. / датата на приключване на
съдебното дирене/ за целия предявен размер от 12000.00лв.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1200.00лв., която сума е платена, видно от приложеното на л. 346 платежно
нареждане, в което като основание е посочено процесуално представителство по
настоящото гр.д. № 2171/2022г. по описа на СРС.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, формулирано в проведеното
на 27.05.2022г. о.с.з, доколкото същото се претендира в размер, под минималния
съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Исковата претенция с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е заявена за
сумата от 12000.00лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 890.00лв.
В чл. 7, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2.
Съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. минималната работна заплата към релевантния
момент е 650.00лв.
В обобщение следва извода, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение по трите предявени искови претенции е 1540.00лв., а от страна на
ответника се претендират 1200.00лв., респективно формулираното от процесуалния
представител на ищеца възражение за прекомерност се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. ВЛ. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
срещу /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, искови
претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението,
извършено със Заповед № 22/14.12.2021г, за незаконно и отмяната на заповедта, чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „Отчетник инвентаризация на материали“ към структурно звено „Склад“ и
чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ за заплащане на обезщетение за оставане
без работа поради незаконно уволнение в размер на 12 000.00лв. / дванадесет
хиляди лева / за периода 15.12.2021г. – 27.05.2022г. / дата на приключване на
съдебното дирене/, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
17.01.2022г. до окончателно изплащане на сумата, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Б. ВЛ., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК **********, разноски за адвокатско възнаграждение в
7
размер на 1200.00лв. / хиляда и двеста лева/.
Решението, по аргумент от чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от
страните, в двуседмичен срок от датата на която съдът е посочил, че ще го обяви -
10.06.2022г., пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8