Р Е Ш Е Н И Е
№ 192 / 8.3.2021г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в
открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Георги Видев
при секретаря Я. В., като разгледа докладваното
от съдия Видев административно дело № 1448 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на
„Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК *********
против Заповед № 86/08.02.2010 г.
на кмета на община Пещера, с т. 1 на която е отнето
придобитото на 19.10.2001 г. с договор за замяна от „Перистера“ ООД, гр. Пещера
право на строеж върху УПИ II – Търговия и офиси, кв.
110 по ПУП на гр. Пещера в размер на 72 кв.м. за изграждане на триетажна сграда
за търговия и офиси, с т. 2 на която е обявено за нищожно Допълнително
споразумение от 24.09.2007 г. към посочения договор за замяна, сключено между Община
Пещера и „Булмак“ ЕООД, гр. Пазарджик, с т. 3 на която са дадени нареждания на
главния архитект да не издава скица-виза за проектиране, да не издава и
подписва удостоверение за описание на имота, да не одобрява архитектурен
проект, да не издава строително разрешение или презаверява такова и с т. 4 на
която е наредено на директора на Дирекция „ОСМП“ да направи необходимото
вписване в акта за общинска собственост.
Жалбоподателят – „Никан Лайн Груп“ ООД – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание
но поддържа жалбата си в подадена преди него писмена молба, както и в писмена
защита, подадена след него. Моли оспорената заповед да бъде обявена за нищожна
или алтернативно – да бъде отменена като незаконосъобразна. Сочи доводи
незаконосъобразността ѝ. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – кметът
на община Пещера – оспорва жалбата чрез процесуалния
си представител в проведеното открито съдебно заседание, както и в представени
писмени бележки. Излага съображения за законосъобразността и правилността на
обжалваната заповед, като моли да бъде отхвърлена жалбата. На свой ред претендира
разноски, като възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Жалбата е допустима в частите ѝ по
отношение т. 1 и т. 2 от заповедта и съответно – недопустима в частите ѝ
по отношение т. 3 и т. 4 от същата. Видно при справка в търговския регистър е,
че предишното наименование на
жалбоподателя е „Булмак“ ЕООД, като именно под тази фирма на 08.06.2004 г. той
е придобил от „Перистера“ ООД, гр. Пещера процесното отстъпено ѝ преди
това от Община Пещера право на строеж върху УПИ II – Търговия и офиси, кв. 110 по ПУП на гр.
Пещера в размер на 72 кв.м. Следователно, като правоприемник на правото на
строеж жалбоподателят има правен интерес и е заинтересован да оспорва т. 1 от
заповедта, с което е постановено отнемане на това право на строеж. Доколкото
към договора за замяна от 19.10.2001 г., с който на „Перистера“ ООД, гр.
Пещера е отстъпено правото на строеж е
сключено допълнително споразумение на 24.09.2007 г. между Община Пещера и
жалбоподателя (с тогавашно наименование „Булмак“ ЕООД) и с т. 2 от оспорената
заповед това споразумение е обявено за нищожно, е несъмнено, че жалбоподателят
е заинтересован да оспорва пред съда и т. 2 от същата. Освен това жалбата не е
просрочена, независимо, че заповедта е издадена през 2010 г., тъй като липсват
доказателства за връчването ѝ, както на жалбоподателя, така и на адресата
ѝ – „Перистера“ ООД, гр. Пещера. При това, доколкото се претендира
нищожност на заповедта, то това искане не е ограничено със срок, съгласно чл.
149, ал. 5 от АПК.
Жалбата в частите ѝ насочени против т. 3 и
т. 4 от заповедта е недопустима, тъй като направените волеизявления в тези
части не представляват административни актове. Даването на нареждания от кмета
на общината до главния архитект на същата и до директора на Дирекция „ОСМП“ към
общината не засяга права и законни интереси на жалбоподателя. Тези
волеизявления представляват вътрешно ведомствени актове, които биха могли да
засегнат единствено правомощия на органите и служителите към които са отправени
но не и права на други лица. Права и интереси на жалбоподателя биха могли
евентуално да бъдат засегнати едва ако главният архитект и директора на
дирекцията откажат да издадат съответните актове по искане на жалбоподателя но
в този случай той би могъл да се защити, оспорвайки отказите, а не като оспорва
вътрешно ведомствените волеизявления на кмета на общината, направени с т. 3 и
т. 4 от процесната заповед.
Разгледана по същество жалбата против първите
две точки от заповедта е основателна.
В заповедта не са посочени никакви фактически
основания за издаването ѝ, което представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което според съдебната практика
представлява достатъчно основание за отмяната ѝ.
В заповедта са посочени само правни основания, а
именно чл. 44, ал. 2, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 1 от ЗМСМА, чл. 65, ал. 1
от ЗОС, във връзка с чл. 67 от ЗС. Тези разпоредби предвиждат следното:
Чл. 44. (1) Кметът на общината:
1. ръководи цялата изпълнителна дейност на
общината;
(2) В изпълнение на своите правомощия кметът на
общината издава заповеди.
Чл. 65. (1) Общински имот, който се владее или
държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от
него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината.
Чл. 67. (1) Правото да се построи сграда върху
чужда земя (чл. 63, ал. 1) се погасява в полза на собственика на земята по
давност, ако не се упражни в продължение на 5 години.
Първите две от цитираните разпоредби са твърде
общи и не биха могли да обосноват правомощие на общинският кмет да отнема право
на строеж и да обявява нищожността на договори и допълнителни споразумения към
тях.
Неотносима е и третата цитирана разпоредба,
която се отнася до съвсем различна, предвидена в закона компетентност на кмета
на общината да изземва общински имоти от лица, които ги владеят, държат или
ползват.
Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗС действително
е свързана с погасяване на правото на строеж но тя също не овластява кмета на
общината (нито друг административен орган) да постановява отнемане на това
право. Нормата е гражданскоправна и въвежда погасителен давностен срок за
упражняване на суперфицията. Съответно давността е институт на гражданското
право, като предпоставките за наличието и упражняването му се проверяват от
съда в рамките на образувани искови производства.
Следователно, доколкото нито посочените в
заповедта правни основания нито други правни норми не предоставят на кметовете
на общини компетентността с административен акт да отнемат вече отстъпено право
на строеж, то т. 1 от обжалваната заповед е нищожна.
В заповедта не е посочено нито фактическо нито
правно основание, овластяващо кмета на общината да обявява нищожността на
договори и съответно на допълнителни споразумения към тях. Такива разпоредби не
се съдържат в позитивното право. Нищожността на договорите също е
гражданскоправен институт, който е уреден в чл. 26 и следващите от ЗЗД. Видно от уредбата е, че обявяването на
нищожност на договор се извършва от гражданския съд по предявен иск.
Следователно законът не предоставя на кметовете на общини (нито на други
административни органи) компетентността да обявяват нищожността на сключени от
общината договори и допълнителни споразумения към тях. Затова и т. 2 от
оспорената заповед е нищожна, поради некомпетентност на издателя ѝ.
Неоснователни са възраженията на ответника:
Несъстоятелен е доводът, че жалбоподателят не е
засегнат от обжалвания акт, тъй като договорът за замяна на правото на строеж
от 19.10.2001 г. е нищожен и не би могъл да породи правни последици за „Никан Лайн Груп“ ООД. Жалбоподателят се легитимира с
нотариален акт, с който е закупил процесното право на строеж и след като с
оспорената заповед е постановено властническо волеизявление за отнемане на това
право, както и за обявяване за нищожност на допълнително споразумение към
посочения договор за замяна на същото право, то е безспорно, че обжалваният акт
засяга по неблагоприятен начин неговите права и законни интереси. В тази връзка всички доводи, свързани с начина на
придобиване от жалбоподателя на процесното право на строеж, както и с изтичането
на погасителната давност за упражняването му са ирелевантни. Дори и да се
приеме, че действително правоприемникът на жалбоподателя не е придобил с
валиден и законосъобразен акт правото на строеж и съответно, че впоследствие то
се е погасило по давност поради неупражняването му в 5-годишния законов срок,
то всички тези доводи не биха могли да оправдаят издаването от ответника на
акт, какъвто законът не го овластява да издаде, но който безспорно създава
привидността, че на жалбоподателя посредством едностранно властническо
волеизявление се отнемат определени права, свързани с процесното право на
строеж.
Предвид гореизложеното т. 1 и т. 2 от
обжалваната заповед следва да бъдат прогласени за нищожни, а жалбата против т.
3 и т. 4 – да бъде оставена без разглеждане със съответното прекратяване на
делото в тази му част.
С оглед изхода на делото са частично основателни
насрещните искания за разноски. Доколкото исковете са уважени наполовина, то
следва също наполовина да се присъдят направените разноски. Разноските,
направени от жалбоподателя са 50 лв., платена държавна такса, поради което
следва да му бъдат присъдени 25 лв. от нея. Ответникът е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 650 лв., поради което жалбоподателят следва да бъде
осъден да му възстанови 325 лв. от него. След като се извърши приспадане, в
крайна сметка жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски по делото
в размер на 300 лв.
Затова Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
Обявява нищожността на
Заповед № 86/08.02.2010 г. на кмета на община Пещера в частта ѝ по т. 1,
с която е отнето придобитото на 19.10.2001 г. с договор за замяна от
„Перистера“ ООД, гр. Пещера право на
строеж върху УПИ II – Търговия и офиси, кв. 110 по ПУП на гр. Пещера в размер
на 72 кв.м. за изграждане на триетажна сграда за търговия и офиси и в частта
ѝ по т. 2, с която е обявено за нищожно Допълнително споразумение от
24.09.2007 г. към посочения договор за замяна, сключено между Община Пещера и
„Булмак“ ЕООД, гр. Пазарджик.
Оставя без разглеждане жалбата на „Никан Лайн
Груп“ ООД, ЕИК ********* против Заповед № 86/08.02.2010 г. на кмета на община
Пещера, в частта ѝ по т. 3, с която са дадени нареждания на главния архитект
да не издава скица-виза за проектиране, да не издава и подписва удостоверение
за описание на имота, да не одобрява архитектурен проект, да не издава
строително разрешение или презаверява такова и в частта ѝ по т. 4, с
която е наредено на директора на Дирекция „ОСМП“ да направи необходимото
вписване в акта за общинска собственост и прекратява
делото в тази му част.
Осъжда „Никан Лайн Груп“ ООД, ЕИК ********* да заплати на община Пещера разноски по делото в размер на 300
лв. (триста лева).
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/