Р Е Ш Е Н И Е
№260139/19.3.2021г. 19.03.2021 година град Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На деветнадесети март две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
при секретаря Е. В.
като разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело №
587 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и
чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано е по
повод на подадена молба от К.Р.В. с ЕГН ********** и Р.К.В. с ЕГН ********** ***
за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите
домашно насилие от страна на сина им Р.К.В. с ЕГН ********** ***-ателие.
В молбата е изложено описание на фактите и
обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно:
Твърди се,че от 12 год.синът им бил наркозависим,в следствие на употреба на
наркотични вещества,като ставал много агресивен спрямо тях. Същия имал
проведени две лечения в комуна „***“,като в момента бил безработен и нямал
желание да работи. Молителите му давали храна,плащали му сметките където
живеел,но ответника постоянно правил скандали за пари. Ходил на работното място
където работила майка му молителката Р.В.,в магазин за „***“,като искал пари от
нея и когато не му давала такива вдигал скандали в магазина,като понякога
посягал да я бие пред колежките й. Ходил в домът им,като хвърлял камъни по
прозорците,плашил ги,че ще запали автомобила им и да ги убие. Всичко това се
случвало заради наркотиците и нуждата му от пари. Срещу ответника в полза на
молителите до настоящия момент били издадени две ограничителни заповеди,като
последната изтекла през месец септември 2020 г. Ответника многократно нарушавал
ограничителните заповеди,като молителите викали полиция.Същия бил редовно
неадекватен поради употребата на наркотични вещества,като молителите го молили
да отиде да се лекува,но същият отказвал. На 11.02.2021 г. ответника отишъл до
местоработата на молителката В. в магазин за „***,намиращ се в гр.Я.,ул. ***.
Поискал пари и след като същата му отказала вдигнал скандал в магазина,което
наложило да бъдат сигнализирани органите на полицията. Ответника дължал
пари,като давал телефоните на родителите си,като постоянно им звънели някакви
хора които искали молителите да върнат неговите задължения.
Молителите се страхуват от
ответника, считат, че същият е заплаха за тях, и претендират налагане на мерки
за защита по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН, както и издаване на заповед за
незабавна защита. Прилагат декларации за извършено домашно насилие по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН, представят писмени доказателства,като не правят доказателствени
искания.
В срока за отговор на молбата за
домашно насилие не е постъпил такъв от ответника.
В
съдебно заседание молителите се явяват лично,като поддържат молбата, сочат
доказателства и претендират налагане на мерките по заповедта за незабавна
защита.
Ответникът
редовно уведомен за датата на откритото съдебно заседание, не се явява и не се
представлява, като не взема отношение по молбата.
Ямболският районен съд, като взе
предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата
е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо
което може да се търси защита по реда на
ЗЗДН – с лице което е възходящ на молителителите,техен син и същата е допустима.
От представеното удостоверение за раждане № *** год. се установява, че
ответника Р.К.В. е род. на *** г. от майка Р.К.В. и К.Р.В.,молители в
настоящото производство. От изисканата и приложена по делото докладна записка
изготвена от органите на полицията в РУ-Я., се установява, че по сигнал от ОДЧ-
Я. на 16.02. 2021 г. са посетили работното място на молителката В., магазин за
„***, находящ се в гр.Я., ул.“***. Там разговаряли с молителката, като било
установено, че била посетена от сина си, ответник в настоящото производство,
който искал пари. След като тя му отказала същия поискал от нея мобилния й
телефон за да се обади на баща си молителя К.В.. След като и последния му
отказал, ответника взел телефона на майка си, без нейно съгласие, като и казал,
че няма да го върне докато не му дадат пари. След намесата на полицейските
органи ответника върнал телефона.
Видно от справката за съдимост на
ответника, се установява,че същият е осъждан за престъпления от общ характер с
влезли в сила присъди за извършено престъпление *** като непълнолетен на
03.11.2010 г.; за държане на ВРНВ без надлежно разрешение за това на 20.09.2015
г. и на 03.04.2019 г.; за извършена кражба на 22.02.2016 г. и за престъпление
по чл. 296,ал.1 НК за нарушение на издадена заповед за защита от домашно
насилие на 24.03.2020 г., като се заканил с палеж и побой спрямо молителя К.В..
.
При горната фактическа обстановка
съдът намира, че по делото е доказано извършването на твърдяния в молбата акт
на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителителите на 11.02.2021 г. Установява се, че ответникът,е
решил да действа посредством принуда изразяваща се в осъществени заплахи спрямо
молителите изразяващи се, че ако не му дадат пари да си купи наркотични
вещества, ще запали колата им и ще ги убие и действия- като взел
от молителката Р.В. мобилния й телефон, като и казал, че няма да и го върне
докато с молителя В. не му дадат пари, като тези негови действия, съдът преценя
като незоконосъобразни и укорими . Въпреки, че молителя е осъждан многократно
за тежки престъпления от общ характер съгласно разпоредбата на чл.93, т.7 НПК,
наложените му наказания не са изиграли генералната и специална превенция
предвидена в разпоредбата на чл.36 НК.
Поради всичко гореизложено съдът
намира, че от съвкупната преценка на всички писмени доказателства, включително и от приложените от молителите декларации по
чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, които имат самостоятелна доказателствена стойност, може да
се направи безпротиворечив извод, че ответникът е извършил емоционално и психическо
насилие над молителителите на посочената в молбата дата, по времето и начина,
описани в същата.От представените всички доказателства дори и тези които са
извън преклузивния срок,са изнесени данни за постоянен физически и психически
тормоз осъществен от ответника над молителите, като това негово поведение и
неспазване на издадените заповеди за защита са довели и до осъждането му по чл.
296, ал.1 НК.
Отделно от това, с оглед събраните
по делото писмени доказателства-чрез
приложената по делото справка за съдимост и докладната записка изготвена от
полицейските служители,настоящия съдебен състав счита,че е налице системност в
агресивното и противоправно поведение на ответника, което е провокирало траен
основателен страх у молителите за живота и здравето им. Поради това, съдът
счита, че споменатото домашно насилие, предмет на настоящото производство, са
само единични случаи от системно такова, характеризиращо се с упоритост в
противоправното поведение на ответника, накърняващо физическия и психически
интегритет на молителите.
Ето защо, молбата следва да бъде
уважена, като спрямо молителите се
наложат следните мерки за закрила: задължаване на извършителя да се въздържа от
домашно насилие по отношение на молителите;забрана на ответника да доближава
жилището на молителите, мястото им на работа и местата им на социални контакти
и отдих на разстояние по-малко от 100 метра.
Съдът счита, че молбата за защита следва да бъде
уважена за максимално поискания срок от 18 месеца.Основният проблем между
страните, който е много съществен,като същия е проявена агресия съчетана с
употребата на наркотични вещества от страна на ответника,като определеният максимален срок ще бъде
достатъчен за постигане целите на закона. В случай, че проблемите между
страните продължават и след изтичането на този срок, всяка от тях следва да
потърси правата си по друг ред.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в размер от 400 лв.
На
основание чл. 11, ал. 2 от същия закон във вр. с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по реда на ГПК, в тежест на ответника
следва да се възложи и заплащането на държавната такса за настоящото
производство в размер на 25 лв..
Мотивиран от горното и на основание чл. 15,
ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от Закона за защита срещу домашното насилие,
Ямболският районен съд
Р Е Ш И:
Налага мерки за защита на К.Р.В. с ЕГН ********** и Р.К.В. с
ЕГН ********** ***, срещу осъществено спрямо тях домашно насилие от страна на Р.К.В.
с ЕГН ********** ***-ателие , КАТО:
Задължава Р.К.В.
с ЕГН ********** ***-ателие, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на К.Р.В. с ЕГН ********** и Р.К.В. с ЕГН ********** ***.
Забранява на Р.К.В. с ЕГН ********** да
приближава К.Р.В. с ЕГН ********** и Р.К.В.
с ЕГН **********,***, както и мястото им
на работа и местата им за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от
100 метра, за срок от 18 месеца.
Налага на Р.К.В. с ЕГН ********** глоба в размер на 400 лв. /четиристотин
лева/.
Осъжда Р.К.В. с ЕГН **********
да заплати държавна такса по сметка на
Ямболския районен съд в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за
изпълнението на заповедта.
Предупреждава Р.К.В. с ЕГН **********,
че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението,
задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на страните
и да се изпрати служебно на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и на
пострадалите лица.
Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в седемдневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: