Решение по дело №1353/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 63
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20203330101353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. Разград , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330101353 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.226 ал.2 КТ
Депозирана е искова молба от Н. Д. Н. против „Миг-Маркет“ ООД, с която е
предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 13680лв., изменен в с.з., за вредите
които претърпял от незаконно задържане на трудовата му книжка, за времето от 04.09.2017г.
до 04.09.2020г. Сочи се, че работил при ответника на длъжност продавач-консултант в отдел
Дограма склад-офис Разград, с брутно трудово възнаграждение в размер на 360лв., а на
30.0.2015г. променено на 380лв. При постъпване на работа представил трудовата си книжка,
която останала на съхранение в деловодството на работодателя. На 03.12.2015г. със Заповед
№2477/03.12.15г. трудовият договор бил прекратен по взаимно съгласие. Положил усилия
да получи трудовата си книжка, включително и с писмени поисквания, но безуспешно. Едва
на 18.08.18г. с писмо бил уведомен от ответника, че трудовата му книжка била предадена на
04.12.15г., което не отговаряло на истината. При последващи трудови договори се наложило
да бъде съставена нова.
Ответникът депозира отговор, намира исковете за неоснователни. Прави възражение
за изтекла давност. Сочи, че искът е неоснователен, поради това, че трудовата книжка на
ищеца не е била задържана, а му е предадена още на 04.12.2015г. след подписване на
данните свързани с прекратяване на трудовото правоотношение. За което се е разписал във
водения от дружеството дневник за трудовите книжки. Няколко години по-късно, с писмо
от 06.07.18г. ищецът е отправил искане да му бъде изпратено копие от трудовото досие,
както и трудовата книжка. В отговор му изпратили писмо, че същата вече му е предадена.
Изпратили му удостоверения обр.УП-2 и УП-3 за стажа. От тогава до предявяването на
настоящия иск, ищеца сне се свързвал с тях.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Съгласно трудов договор № 002506/07.05.2015г. ищецът бил
назначен при ответника на длъжността „продавач консултант“ в отдел Дограма склад-офис
Разград, с трудово възнаграждение в размер на 360лв, изменено на 380лв. с допълнително
споразумение. Със Заповед №2477/03.12.2015г. правоотношението между страните било
прекратено по взаимно съгласие. Ищецът депозирал до работодателя писмо от 06.07.2018г.,
с което поискал да му бъде предадена трудовата книжка на посочен адрес, за което дал
писменото си съгласие. С писмо от 18.07.2018г. ответникът отговорил, че трудовата книжка
му е била предадена на 04.12.2015г., което е отбелязано в техните регистри.
По делото са приложени писма относно кореспонденция между страните, както и
извлечение дневник на трудовите книжки.
Във връзка с оспорването на подписа положен срещу името на ищеца под №320 в
дневник на трудовите книжки е назначена експертиза. В заключението на вещото лице К. С.
по назначената почеркова експертиза се сочи, че саморъчният подпис срещу графа с №320 в
ежедневен дневник на трудовите книжки е на лицето Н. Д. Н.. В с.з. вещото лице обяснява,
че след запознаване с оригиналния документ е по-категоричен, че подписа е на лицето.
Както, че подписа е имитиран, т.е. от друго лице изпълнен. Подписите в трудовия договор и
в дневника си приличат.
Назначена е почеркова експертиза със същата задача на друго вещо лице. Според
заключението на вещото лице Е. А., при сравнително изследване на почерка, с който
изпълнен подписа и автентичния подпис на Н. Н. са установени съвпадения, които са
устойчиви, рядко срещащи се и самостоятелни. Някои от тях с голяма идентификационна
стойност. Установените различия в общите и частни признаци е възможно да се дължат на
мястото на разположение на подписа в книгата, вида на хартията и не оказват влияние на
извода, че подписа положен в графа „подпис“ под №320 в Ежедневен дневник на трудовите
книжки на МИ-МАРКЕТ ООД е изпълнен от Н. Д. Н..
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: По иск с правно основание чл.226 ал.2 КТ и ал.3 КТ, съгласно която
разпоредба работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите,
причинени на работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно
задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
Като обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на
прекратяване на трудовото правоотношение до деня на предаване на трудовата книжка. Не е
спорно между страните съществувалото съответно прекратено трудово правоотношение. За
да се ангажира отговорността на работодателя за незаконно задържане на трудовата книжка,
е необходимо той да не е изпълнил задълженията си съгласно чл.350 ал.1 КТ и чл.6 ал.3 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, незабавно да оформи и предаде на
работника книжката, след прекратяване на трудовото правоотношение. Разяснения за това
2
кога работодателят задържа трудовата книжка са дадени с ТР №1/2019г. т.д. 1/2019г. ОСГК
ВКС, а именно задължението по чл.350 ал.1 КТ на работодателя да предаде незабавно
трудовата книжка на работника, възниква в момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото
задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение. Във всички случаи за да се освободи работодателят от последиците на
забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл.6 ал.3 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна
разписка кога следва да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. Същата не може да
бъде изпратена по пощата, освен ако работникът не е дал изрично писмено съгласие. След
като работодателят е изпълнил добросъвестно задълженията си/чрез процедурата по чл.6
ал.3/, задържането на трудовата книжка, поради неявяване на работника или служителя не е
незаконно. Както, че работодателят се освобождава от последиците на забавата, когато на
свой ред работникът или служителят изпадне в забава, защото не оказва необходимото
съдействие. В настоящия случай трудовата книжка се е съхранявала при работодателя, а
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на работника на
03.12.2015г. Установява се, че при ответника е воден ежедневен дневник на трудовите
книжки, извлечение от който е приложен по делото и в същия е наличен подпис срещу
името на ищеца, за получил трудовата книжка на 04.12.2015г. Тъй като ищецът оспорва
автентичността на подписа и твърди, че не е положен от него, е открито производство по
реда на чл.193 ГПК, за установяване неистинността на документа. Във връзка с което са
назначени две почеркови експертизи. Съдът не кредитира заключението по първата на
вещото лице К. С.. В обясненията дадени в с.з. вещото лице сочи, че подписа е на ищеца,
като същевременно, че не е изпълнен от него, както, че има признаци за имитация, подписа
не е изпълнен с почерка на лицето. Съдът констатира противоречиви обяснения, както и
недостатъчно ясна обосновка на изводите на вещото лице, предвид посоченото от него в с.з.
Поради което е назначена повторна почеркова експертиза, чието заключение съдът
кредитира. На първо място същото не е оспорено от страните, а на следващо намира, че
заключението е компетентно, ясно, обосновано. Безспорно е установено от вещото лице, че
подписа под №320 в Ежедневен дневник на трудовите книжки на МИГ-МАРКЕТ ООД е
изпълнен от ищеца. По отношение на евентуалната поправка в графа датата на връщане,
съдът намира, че това не променя изводите, че подписа е положен лично от ищеца, т.е., че е
получил трудовата си книжка, като може да се спори единствено за датата на която това е
станало. Дори да се приеме, че датата -04.12.2015г. е поправена, по делото не са събрани
доказателства в кой момент е станало това, т.е. ищецът не доказа безспорно, че трудовата
книжка не му е върната, както и не доказа неистинността на документирането за
получаването и. В този смисъл и писмото на ответника от 18.07.2018г., с което са изпратени
искани документи от ищеца, като в същото е посочено, че трудовата книжка му е върната на
04.12.2015г. От съвкупната преценка на събраните доказателства, се установява, че
ответникът е изпълнил задълженията си визирани в посочения по-горе поднормативен акт,
че работодателят е бил изправната страна, предал е трудовата книжка на ищеца, поради
3
което не следва да носи отговорност, съответно претенцията като недоказана следва да се
отхвърли.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото, ответникът има право на
направените разноски, които са в размер на 1200лв. за заплатено адвокатско възнаграждение
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Н. Д. Н., ЕГН**********, адрес
гр.Разград, бул. България №27 вх.Д ет.3 ап.6 против „Миг-Маркет“ ООД,
ЕИК813208824, седалище гр.В.*****, за заплащане на обезщетение в размер
на 13680лв. за периода 04.09.2017г. до 04.09.2020г. за вреди от неправомерно
задържане на трудовата книжка, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН**********, адрес гр.Разград, бул. България
№27 вх.Д ет.3 ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на „Миг-Маркет“ ООД,, ЕИК813208824,
седалище гр.В.***** сумата 1200лв./хиляда и двеста лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4