Решение по дело №251/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юли 2019 г.
Съдия: Светослава Борисова Костова
Дело: 20192000500251
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е   Н   И   Е

 

№ 302/18.07.2019 г., град Бургас

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД  - БУРГАС, гражданско отделение, в закрито заседание, проведено на осемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:              

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТОНЧЕВА

                                                                  

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА

                                                                               СВЕТОСЛАВА  КОСТОВА

 

 

При секретаря ………………….. като разгледа докладваното от съдия Костова ч.гр.д. № 251 по описа за 2019г. на БАС за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на чл.463, ал.2 ГПК.

Постъпила е жалба от „Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от Здравка Русева и Ивайло Сотиров, подадена чрез пълномощник ю.к. Д. К., взискател в изпълнителното производство, против Решение № 273/05.04.2019г. по гр.д. № 1883/2018г. по описа на БОС, с което е оставена без уважение жалбата против протокол за разпределение на суми № 11/29.10.2018 г., изготвено по изпълнително дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Д. Н. – рег. № 804 с район на действие БОС.

Жалбоподателят твърди, че изводите на първоинстанционния съд са необосновани и погрешни. Счита се, че събраната сума следва да бъде разпределена в полза на „Инвестбанк“ АД, като се излагат съображения, че посочените в разпределението машини не са обременени със залог в полза на „Българска банка за развитие“ АД. На първо място се посочва, че „ББР“ А. е присъединен по делото взискател за вземанията си срещу един от длъжниците по делото – „Понсстройинженеринг“ АД, а в случая продадените машини са собственост на длъжника „М&С Бетон“ АД. На следващо място се сочи, че не е установено машините да са част от предмета на учредените в полза на „ББР“ АД залози, тъй като процесните вещи не са индивидуализирани в договорите за залог на търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ АД и не може да се направи извод за тяхната идентичност с вещите, собственост на „М&С Бетон“ АД, върху които е насочено изпълнението.

Твърди се, че няма основание да се твърди идентичност между собствените и описаните по делото вещи на „М&С Бетон“ АД, върху които тежи учреденият в полза на „Инвестбанк“ АД залог, и движимите вещи, предмет на особен залог, учреден в полза на ББР. Твърди се, че залогът тежи само върху активите, които са били част от съвкупността към момента на вписването на пристъпване към изпълнение. Твърди се още, че в конкретния случай залозите са учредени върху търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, с изброяване на елементи, посочени в приложения към договора за залог. Така изброени обаче, за процесните движими вещи не може да бъде направен извод, че представляват „посочени отделни активи“, тъй като липсват белези по които да се индивидуализират тези вещи.

Сочи се още, че дори и вещите да са били прехвърлени от залогодателя в полза на „М&С Бетон“ АД, залозите не тежат върху тях от момента на отделянето им от търговското предприятие, още повече, че вписаното от „ББР“ АД пристъпване към изпълнение на 14.12.2016г. е след извършеното разпореждане, поради което залогът тежи само върху отделните активи от търговското предприятие, които са в него към този момент.

Твърди се, че няма как да бъде констатирана идентичност между вещите посочени в договора за залог на ББР и вещите, описани по изпълнителното дело. Излагат се аргументи, че не може да бъде установена идентичност между бетоновозите в залозите на търговско предприятие на „Понсстройинженеринг“ АД и бетоновозите, посочени в договора за продажба от 27.01.2014 г.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и вместо него да се извърши ново разпределение, с което сумата в размер на 3030.04лева бъде разпределена в полза на „Инвестбанк“ АД.

Против жалбата не са постъпили възражения от другите страни (присъединени взискатели и длъжници) в изпълнителното производство.

Апелативен съд - Бургас, като взе предвид доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Обжалвано е решение № 273/05.04.2019г. по в.гр.д. № 1883/2018г. на БОС, с което е оставена без уважение жалбата на „Инвестбанк“ АД против Протокол за разпределение на суми № 11/29.10.2018г. изготвено по изпълнително дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Д. Н. – рег. № 804 с район на действие БОС.

Предмет на проверка е извършено от ЧСИ Н. разпределение по чл.460 ГПК с Протокол за разпределение № 11/29.10.2018 г. на сума в размер на 3030.04 лева, постъпила от продажбата на следните вещи:

1/. Бетоновоз марка „Мерцедес“, рег. № А* само шаси и кабина;

2/. Бетоновоз марка „Мерцедес“, рег. № А* за скраб, без бункер.

 

В протокола за разпределение № 11/29.10.2018 г., изготвено по изпълнително дело № 20168040400093 по описа на ЧСИ Д. Н. – рег. № 804 с район на действие БОС е посочено, че върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД има вписан:

-         особен залог № 2* и пристъпване към изпълнение под № 2* и № 2* в полза на взискателя „Българска банка за развитие“ АД преди прехвърляне на движимите вещи на „М&С Бетон“ АД;

-         особен залог № 2* в ТР и под № 2* в ЦРОЗ в полза на взискателя „Българска банка за развитие“ АД преди прехвърляне на движимите вещи на „М&С Бетон“ АД;

-         особен залог № 2* и вторично вписване под № 2* в полза на взискателя „Българска банка за развитие“ АД.

Посочено е още, че върху търговското предприятие на „М&С Бетон“ АД има вписан особен залог № 2* и пристъпване към изпълнение № 2* в полза на взискателяИнвестбанк“ АД.

Сумата от публичната продан на горноти движими вещи в размер на 3 214 лв. е разпределена, както следва:

- по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД са разпределени разноски по изпълнението – такси в полза на ЧСИ по чл.26, т.13, т.4 и т.5 ТТРЗЧСИ, в общ размер от 183.96 лв.

- по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД е разпределено вземането на присъединения взискател и заложен кредитор „Българска банка за развитие“ АД в размер на 3 030.04 лв.

Поради недостатъчност на сумата не са удовлетворени вземания на взискателя и заложен кредитор „Инвестбанк“ АД , както и следващите по ред вземания.

От материалите по изпълнителното дело е видно, че собствеността върху описаните по-горе движими вещи – Бетоновоз марка „Мерцедес“, рег. № А* и Бетоновоз марка „Мерцедес“, рег. № А* е придобита от длъжника „М&С Бетон“ АД по силата на нотариално заверен договор за продажба на МПС от 27.01.2014 г. с продавач „П. “ А. (л.403).

Видно от протокола за опис и извършената от вещо лице оценка, процесните движими вещи са се намирали в Промишлена база в м. “К.“, гр. Б. посочено като местонахождение в представените договори за особен залог.

Установеното от фактическа страна, мотивира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от правно легитимирано лице имащо интерес от обжалването, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

По делото се установява, че в полза на „Българска банка за развитие“ АД е учреден особен залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД с включените в него активи – движими вещи, посочени в приложение № 2 към всеки един от договорите за залог, като част от тези вещи са били прехвърлени на „М&С Бетон“ АД и те са предмет на принудителното изпълнение по настоящото дело. От представените договори за залог е видно, че заложеното в полза на „ББР“ АД имущество е описано с посочване на марка и модел на вещите, техния инвентарен номер, съгласно заприходяването им като активи на заложеното предприятие, както и с местонахождение на вещите – промишлена база „К.“ - Б.

Първоинстанционния съд правилно се е обосновал и приел, че посочените белези са достатъчни за индивидуализацията на отделните активи, тъй като в случая се касае до залог на търговско предприятие като съвкупност и именно в момента, в който е насочено изпълнение върху имущество на длъжника настъпва индивидуализацията на този елемент от съвкупността (търговското предприятие) – арг. чл.20, ал.2, изр.първо ЗОЗ. В този смисъл, неоснователни се явяват доводите на жалбоподателя, че липсва индивидуализация на процесните две движими вещи, предмет на учредения в полза на „ББР“ АД особен залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД, които след залозите са или прехвърлени на търговеца-длъжник по изпълнението „М&С Бетон“ АД.

Особеното при залога на търговско предприятие е, че съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3, изр.2 от ЗОЗ, ако в договора за залог на търговско предприятие са посочени отделни активи, залогът тежи върху тях и след отделянето им от предприятието. С оглед на уреденото в чл. 20, ал.1 ЗОЗ, която е приложима и при залога на търговско предприятие – чл. 21, ал.9 ЗОЗ, залогът на съвкупността тежи върху всеки отделен елемент до отделянето му от предприятието, т.е. с вписването на залога на търговско предприятие в търговския регистър и в съответните други регистри, заложното право ще тежи върху всеки елемент и ще е противопоставимо на всички учредени права върху тях, както и на всички разпореждания. Действително обектът на особен залог е динамичен, доколкото постоянно се променя в резултат на търговската дейност. С вписването на особен залог, не се ограничава фактическата власт на залогодателя, както и възможността той да извършва разпоредителни действия. Едва при вписване на пристъпване към изпълнение е налице забрана за продажба на вещите, включени в даденото като залог търговското предприятие.

Съгласно т.1 от ТР 1/2015г. постановено на 10.07.2018г. по тълк. дело № 1/2015г. на ОС. ТК на ВКС, когато трето лице придобива от залогодателя движима вещ, предмет на вписан особен залог върху търговско предприятие, заложното право му се счита известно с оглед чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и следователно противопоставимо по чл. 12, ал. 1 ЗОЗ. Поради това движимата вещ се придобива обременена със залога и лицето има положението на залогодател, съобразно чл. 13, ал. 1 ЗОЗ.

В конкретния случай са налице учредени в полза на „ББР“ АД договори за особен залог върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД с включени в него активи – движими вещи, изрично посочени и конкретизирани в Приложение № 2 към всеки един от договорите за залог. Налице е надлежно вписване на договорите за особен залог в ТР по партидата на залогодателя и в ЦРОЗ, който се води за движимите вещи, включени в състава на заложеното търговско предприятие, поради което и на основание чл.21, ал.3 ЗОЗ залогът върху тези вещи се запазва при последващото им отделяне от търговското предприятие.

Поради това, съдът приема, че купувачът – длъжник „М&С Бетон“ АД е придоби с договор за продажба от 27.01.2014г. процесните движими вещи обременени с особен залог, учреден върху търговското предприятие на „Понсстройинженеринг“ ЕАД.

Първоинстанционния съд правилно и обосновано е приел, че процесните движими вещи са индивидуализирани в достатъчна степен в договора за залог от 28.07.2010 г. и 25.08.2010 г. с инвентарните им номера – 10081 и 10080, с които са били заприходени като активи в предприятието на залогодателя - продавач „Понсстройинженеринг“ ЕАД. В договорите за залог същите са били описани като самосвал Мерцедес 3233 и самосвал Мерцедес 3333, по който начин са записани и в договора за продажба на МПС. Няма данни в предприятието на залогодателя да има други вещи - МПС от този модел и с тези характеристики.

Поради това, залогът върху тези вещи е запазен и „ББР“ АД се ползва с привилегията по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. Ето защо, съдът намира, че сумата от продажбата на процесните вещи правилно е разпределена на заложния кредитор „ББР“ АД, спазен е реда на привилегиите по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД.

Предвид изложеното, въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Разглежданата жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Инвестбанк“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 85, представлявано от Здравка Русева и Ивайло Сотиров, против Решение № 273/05.04.2019 г., постановено по гр.д. № 1883/2018 г. на БОС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: