№ 1175
гр. Р., 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20214520102461 по описа за 2021 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание
чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК от „Профи Кредит България“
ЕООД- гр.София против Д. П. Ц. от гр. Р.. Ищецът твърди, че на 13.02.2017г. е
сключил договор за потребителски кредит №********** с ответника, по силата на
който предоставил на ответника кредит в размер на 1800,00 лв., при лихва и други
условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен
план и че кредитора изпълнил задълженията си по този договор. Предоставеният от
банката кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя. Съгласно договора, за
месечна падежна дата било прието 2-рия ден от месеца, а месечната погасителна
вноска – в размер на 137.35 лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на
36 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора било посочено, че за
предоставения кредит заемополучателя ще дължи годишна лихва в размер 41,17 %. В
т.А от договора, страните постигнали съгласие, че неразделна част от Договор за
потребителски кредит са “Общи условия за физически лица”, които били предадени
при подписването на договора. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно
поетите с договора задължения и направил само 23 пълни погасителни вноски, след
изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от ОУ към
договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една
месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично
1
прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е
необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.".
На 11.08.2020г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост. На длъжника било
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той бил уведомен, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост.
При прекратяване на ДПК на основание чл.12.3 от ОУ, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихва за забава и такси.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Д. П. Ц. задължение по ДПК
№ ********** бил в общ размер на 2823.81 лв. С плащанията си длъжникът погасил
част от номинала по заема в размер на 2610.18 лв. Сумата от 53.63 лв. отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „ В случай, че
клиентът просрочи плащането на месечна вноска, кредиторът начислява лихва за
забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера
на просроченото плащане." Сумата от 160.00 лева отишла за погасяване на такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от
Общите условия към ДПК.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът Д. П.
Ц. дължал на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на 2722.43 лв.,
неизпълнено парично задължение по ДПК.
Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено на
02.02.2021 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№1374 от 02.02.2021г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е
било образувано ч.гр.дело № 612/2021 г. по описа на РРС. Съдът е уважил заявлението
и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 364/05.02.2021 г. срещу
ответника в настоящото производство, за сумата от 1026.84 лв – главница по Договор
за кредит от № **********/13.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от
02.02.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 467.69 лева – договорно
възнаграждение за периода от 02.07.2019г. до 11.08.2020г. , лихва за забава в размер на
271.41 лева- за периода от 03.06.2017г. до 11.08.2020г. и законна лихва в размер на
113.00 лева за периода от 11.08.2020г. до 01.02.2021г. и разноски по делото в размер на
54,45 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Видно от
материалите по същото дело, ответникът не е намерен на визирания в „Справка за
представяне на данни по реда на Наредба №14/18.11.2009г.“ постоянен и настоящ
адрес. Установено е, че към настоящия момент лицето няма действащи трудови
договори. Съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя,
че може да предяви иск за вземането си.
2
С оглед дадените им указания от заповедния съд, ищецът иска да се признае за
установено по отношение на Д. П. Ц., че му дължи присъдените суми по ч.гр.дело №
612/2021г. по описа на РРС. Претендира се и за законна лихва от датата на подаване на
заявлението по заповедното производство и за разноските по делото.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответницата Д. П. Ц., чрез
процесуалния си представител адв.Зв.Р. е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове. Счита, че не дължи плащане на към ищеца, тъй
като е погасила претендираната от него сума в пълен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № ********** от
13.02.2017 г., подписан от Д. П. Ц. в качеството на клиент и служител на ищеца
„Профи кредит България” ЕООД. Видно от текста на попълнената бланка от договора
за потребителски кредит раздел VI съдържа параметрите на потребителския кредит и
те са както следва: сума на кредита – 1800 лева, срок на кредита – 36 месеца, размер на
вноската 87.83 лева, общо задължение 4948.20 лева, при годишен процент на разходите
49.89% и годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%, дата на
погасяване – 2 ден от месеца, както и възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1786.32лв.Съгласно текста буква "А" неразделна част
от настоящия договор са общите условия към договора за потребителски кредит на
физически лица, които са предадени при подписването на настоящия договор и с които
клиента е запознат и ги приема.
По делото са представени Общи условия на „Профи Кредит България” ЕООД
към договор за потребителски кредит, версия 27.01.2017 г, оформени на 10 страници,
съдържащи 18 разпоредби, които са подписани от страните по договора. В т. 3. от ОУ е
посочен начинът на сключване на договора. Съгласно т. 4.2. от Общите условия
лихвата по заема се изчислява върху усвоената и непогасена главница за периода на
подаване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита. Лихвата се
изчислява на база фиксирания в точка VI от договора лихвен процент, като общия
размер на договорното възнаграждение по кредита е предварително определен в
погасителния план на база на лихвения процент по ДПК. Съгласно т. 12.3. от Общите
условия, в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от 30
календарни дни настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да изпраща на
клиента уведомление, покана, предизвестие или други, а според т. 12.5. в случай, че
клиентът просрочи плащането на друго парично задължение спрямо кредитора по
договора, в случай, че клиента наруши някое от изискванията на договора или в случай,
че която и да е от декларациите на клиента, посочени в договора е невярна, кредитора
3
има правото да прекрати едностранно договора и да обяви заема за предсрочно
изискуем, като изиска незабавно погасяване на всички задължения на клиента по
договора. В т. 12.4. от ОУ към договора е записано, че след прекратяване на договора,
на основание чл. 12.3. от ОУ остава в сила задължението на клиента да заплати всички
дължими суми, в това число задълженията по погасителен план, лихва за забава и
таксите, дължими по реда на чл.17.4.
Не се спори между страните, а е и видно от представените 3 броя преводни
нареждания от 14.02.2017г. (л.18-20), че по банковата сметка на Д. П. Ц. е преведена
сума в общ размер на 1800.00 лева.
Страните не спорят относно фактът, че в рамките на правоотношението по
договора за потребителски кредит № ********** от 13.02.2017 г., кредитополучателят
Д. П. Ц. извънсъдебно извършила погасителни плащания в общ размер на 2823.81лева.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 612 по описа за 2021
г. на РС- Русе, се установява, че ищецът “ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.
По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.
При подадено възражение срещу издадената заповед, заявителят следва да предяви иск
в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване
на вземането си, който срок е спазен.
Основателността на предявен установителен иск при квалификацията на чл.
422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните
правоотношение по договор за потребителски кредит, елемент от съдържанието на
което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със
съответния процент разходи, настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане и
релевирано от задълженото лице неизпълнение.
За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за
договора за кредит съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт –
сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост
включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, по
аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята
на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, предаването на
сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на
вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният
4
договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на
потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не
се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.
Изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната
сума е установено от представеното преводно нареждане. Ето защо, в правната сфера
на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския закон, в
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и в специалния Закон за потребителския
кредит /ЗПК/, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени.
Съгласно легалното определение на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски
кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.
В случая отпуснатият на ответника като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/ и ответникът има качеството потребител по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което
придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение
задължението на съда да преценява служебно неравноправния характер на договорните
клаузи, включени в потребителските договори е налице категорично установена
съдебна практика (решение № 23 от 07.07.2016 г. по т.д. № 3686 по описа за 2014 г.,
ВКС, ТК, І т.о.), която задължава първоинстанционният и въззивният съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни -
т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС; решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО и определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО. В допълнение следва да се посочи,
че съгласно практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива 93/13/ЕИО на
5
Съвета от 5.IV.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
която е транспонирана в българското законодателство с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП,
националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на
договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика /решение по дело Pannon GSM, EU:C:2009:350, т. 31 и 32,
решение по дело Aziz, EU:C:2013:164, т. 46 и др./, както и може да приеме една клауза
за нищожна дори на основание, на което страната не се е позовала /така решение от
14.06.2012 г. на Съда на ЕС по дело № С-618/10 на B. Espanol de Credito SA срещу
Joaquin Calderon C./.
В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в чл. 143 от същия е
дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор с потребител, а
именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на
неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в 20 точки от посочената
разпоредба. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Такова
разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от Директивата
неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и
които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора; не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са
индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към
останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с
общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи
този факт.
В случая е видно, а и не се спори от ищеца, че договорът за потребителски
кредит е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от страна на
ищеца договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, съдът намира, че
същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което
следва извод, че ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В
случая е бил подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание е
6
предварително изготвено от самия ищец.
По делото липсват доказателства, че уговорените в раздел VI параметри на
договора за потребителски кредит (сума на кредита, общо задължение, годишен
процент на разходите, годишен лихвен процент, лихвен процент на ден) са били
съгласувани и индивидуално уговорени с ответника. Самият начин на сключване на
договора регламентиран в т. 3.1. - т. 3.3. от ОУ, изключва възможността за
индивидуално договаряне на параметрите в раздел VI на договора. Следователно,
начинът на сключване на процесния договор е поставил в изключително
неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което противоречи на
добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП,
приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК.
Отделно от горното следва да се посочи, че клаузите на ДПК, уреждащи
годишния процент на разходите и годишен лихвен процент са неравноправни по
смисъла на ЗЗП и обуславят недействителност на договора за заем и на това основание.
Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят до драстично, явно неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед размера на
получения заем /1800 лева/ и сумата подлежаща на връщане /4948.20 лева/,
надвишаваща 3 пъти отпуснатия кредит, което само по себе си нарушава изискването
за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и
използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на
такъв вид договори. По делото не се събраха доказателства тези клаузи от ДПК да са
били индивидуално уговорени. Ето защо, при установени в процесния ДПК условия,
поставени от кредитора в договора, отговарящи на понятието "неравноправна клауза
по см. на чл. 143, ал. 1 ЗЗП“, а именно посочените в чл. 143, т. 5 и 9 ЗЗП /задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка/ съдът ги намира за нищожни, влечащи след себе си
и недействителност на целия договор, доколкото същия не би бил сключен без тях
/размер на кредита, ГПР, ГЛП, общ размер на задължението и т. н. /.
Предвид така изложеното съдът счита, че е налице нарушение на разпоредбите
на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 ЗЗП, което обуславя недействителност на договора за заем
на основание чл. 22 ЗЗП. По аргумент от чл. 23 ЗПК, не следва да се уважава и
претенцията от 1786.32 лв. закупен пакет за допълнителни услуги.
Съгласно чл. 23 ЗЗП, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита По делото е безспорно установен фактът, че
общият размер на извършените от ответника плащания по процесния договор за
потребителски кредит възлизат на сумата от 2823.81 лева, която сума съществено
надвишава чистата стойност на кредита от 1800 лв., поради и което искът за главница
7
следва да се отхвърли.
При този изход на спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат присъдени, направените от ответника разноски по водене на делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл.
53 Е, вх. В, искове, с правна квалификация 422 ГПК вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД
и чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД, за признаване на установено, че Д. П. Ц., ЕГН:**********, от
гр. Р., ул. З. З. № . му дължи сумата 1026.84 лeва – главница по Договор за кредит от
№ **********/13.02.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 467.69 лева – договорно възнаграждение за
периода от 02.07.2019г. до 11.08.2020г., лихва за забава в размер на 271.41 лева- за
периода от 03.06.2017г. до 11.08.2020г. и законна лихва в размер на 113.00 лева за
периода от 11.08.2020г. до 01.02.2021г., за които суми в производството по ч. гр. д. №
612/2021 год. по описа на РС Русе, е издадена заповед за изпълнение
№438/05.02.2021г.
ОСЪЖДА "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 49, бл. 53 Е, вх. В да
заплати на Д. П. Ц., ЕГН:**********, от гр. Р., ул. З. З. № . сумата от 420.00 лв. –
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8