Р
Е Ш Е Н И Е
№102 02.04.2020г. гр.Несебър
В
ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и осми февруари две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: Мария Берберова-Георгиева
секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело № 410 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба от „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ш. и М.В., подадена
чрез процесуалния им представител – адв.В.П. ***, със
съдебен адрес:*** против Х.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно
основание чл.422 от ГПК. В исковата молба се сочи, че на 08.05.2008г. било
подписано Заявление-Договор за издаване на кредитна карта VISA GOLD между Алфа
Банка Клон България КЧТ, чийто правоприемник е „Ю.Б." АД, като кредитодател и Х.М.Х., като кредитополучател. По силата на
Договора, ищецът твърди, че е предоставил на кредитополучателя кредитна карта с
актуален кредитен лимит в размер на 8993,14 лева (осем хиляди деветстотин
деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки). Неразделна част от договора
били Общите условия на „А.Б. - К.Б." за издаване и ползване на кредитни
карти VISA и предоставяне на кредитен лимит. В приложението към цитираните Общи
условия били посочени лихвените проценти и такси, които се заплащат от картодържателя при използване на кредитната карта. Съгласно
приложението към Общите условия, картодържателят
разполагал с дневен лимит за тегления в брой в лева, в размер на 400 лева.
Съгласно
приложението към Общите условия, картодържателят
заплащал следните лихви:
-
16
% (шестнадесет процента) годишен лихвен процент върху използвания кредитен
лимит при покупки;
-
17
% (седемнадесет процента) годишен лихвен процент върху използвания кредитен
лимит за тегления в брой.
Твърди се, че кредитополучателят не е
заплащал на банката дължимите минимални месечни вноски по кредита, посочени в
извлечението от счетоводните книги, приложено по заповедно производство по
ч.гр.дело № 1025/2018г. по описа на Районен съд - Несебър. Поради неплащането
на минималните месечни вноски, банката-картоиздател
обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.14.2.2 от Общите
условия и чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, за което е уведомила картодържателя Х.М.Х. чрез покана-уведомление, изпратена
чрез частен съдебен изпълнител Делян Николов с peг.№
804. Същата покана била връчена на длъжника на 10.07.2018г. чрез сина му, който
бил член от домакинството му на основание чл.46, ал.2 от ГПК.
Предвид
посоченото ищецът по настоящото дело подал заявление по реда на чл.417 от ГПК
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. На
основание подаденото заявление в Районен съд-Несебър, било образувано заповедно
производство по ч.гр.дело № 1025/2018г., по което на 26.10.2018г. бил издаден
изпълнителен лист № 669, въз основа на издадена заповед за изпълнение №490 от
23.10.2018г. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело № 20188000401168/2018г., по описа на частен
съдебен изпълнител (ЧСИ) Ивелина Божилова с peг.№ 800
в Регистъра към Камарата на ЧСИ. След връчването на поканата за доброволно
изпълнение заедно със заповедта за незабавно изпълнение, длъжникът подал
възражение по реда на чл. 414 от ГПК, с оглед на което на заявителя-ищец по
настоящото дело, било указано да предяви установителен
иск в едномесечен срок от получаването на съобщението за доказване на вземането
по заповедното производство.
-8 993,14 лева -
усвоена и непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда - 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
-5 686,34 лева -
договорна лихва (просрочена лихва за редовна главница) за периода от 22.10.2008
г. до 10.07.2018 г.;
-1
950,15 лева - наказателна лихва (наказателна лихва върху просрочена главница;
обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 22.10.2008 г. до
15.10.2018 г.;
-84,00
лева - такси за период от 22.10.2008 г. до 15.10.2018г.
Представят
писмени доказателства. Правят искане за изискване и прилагане по настоящото
дело на ч.гр.д. № 1025/2018г. по описа на РС-Несебър. Молят да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза. Претендират присъждане на заплатените по
заповедното и по настоящото производство разноски.
Предявени са
искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на
предявените искове. В тази връзка, на първо място ответникът заявява, че
въпросното заявление не е написано/попълнено и подписано от него, поради което
оспорва неговата автентичност. С оглед на това ответникът моли съда да задължи
на основание чл.183 от ГПК ищеца да представи оригинала на приложеното към
исковата молба заявление за издаване на кредитна карта. На следващо място,
ответникът сочи, че в исковата молба липсва конкретизация по какъв начин е била
усвоена претендираната от ищеца главница в размер на
8 993,14 лева – чрез изтегляне в брой или чрез покупки, на колко части и в
какви размери, кога. Липсвала конкретизация и на размера на просрочените
кредитни вноски, и техния падеж до обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, което не позволявало на ответника да упражни в пълен обем правото му
на защита както и да ангажира съответните доказателства за това. Не било
уточнено и откъде произтичали претендираните такси от
84 лева и тяхното основание. Предвид гореизложеното се моли исковата молба да
бъде оставена без движение за уточняване на ищцовите
претенции. Досежно претенциите за договорна и
наказателна лихва, ответникът сочи, че към исковата молба не била представена
справка за изчисляване на вземането по чл.366 от ГПК, което препятствало
ответника да разбере по какъв начин са формирани същите. Оспорва да е бил
уведомяван от кредитора за промяната на лихвените проценти.
Независимо от
горното, ответникът оспорва клаузата на т.12.2 от Общите условия на „Алфа
Банка" за издаване и ползване на кредитни карти VISA, представени с
исковата молба. Счита същата за неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, тъй
като е в негова вреда, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Сочи, че неравноправността на въпросната клауза се изразява в
това, че позволява на търговеца да променя едностранно договора на непредвидено
в него основание, и в частност - да определя действащата лихва по негово
усмотрение и да променя самоволно и без основателна причина същата - основание
по чл.143, т.10 от ЗЗП. Твърди, че на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, а тази клауза не била такава, поради това, че била част от
предварително обявените от самия търговец общи условия, при ответникът не е
имал възможност да влияе. С оглед на това негово оспорване, ответникът моли
съда да обяви въпросната клауза от ОУ за неравноправна и на това основание - за
нищожна. Счита за неравноправна и клаузата на т.11.5 от ОУ, поради което моли
също да бъде прогласена за нищожна, тъй като позволявала на търговеца да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, каквато възможност не
била предоставена на потребителя (т.6 на чл.143 ЗЗП).
На следващо
място, ответникът заявява, че в т.11.1 от ОУ било предвидено задължение за
кредитора да изпраща всеки месец до картодържателя
месечно регламентирано в тази клауза минимално необходимо съдържание на всички
транзакции с картата, плащания, размера на задължението и минималната
погасителна вноска, и нейния падеж, като твърди, че не са му били изпращани
такива месечни извлечения.
Извън
гореизложеното, ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност
относно всички претендирани от ищеца суми, в т.ч.
главницата, както и акцесорните вземания за лихви и
такси. Предвид гореизложеното, ответникът моли да бъдат отхвърлени предявените
срещу него искове. Не сочи доказателства. Освен искането по чл.183 от ГПК, моли
да бъде задължен ищеца на основание чл.190 от ГПК да представи всички месечни
извлечения по процесния кредит. Поставя допълнителни
въпроси към поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Посочва съдебен
адрес за връчване на съдебни книжа – гр.Бургас, ул.“Македония“ № 61-63, партер,
офис 1 – Адвокатско дружество. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се
явява. В изпълнение указанията на съда, дадени с Определение № 1290 от
29.11.2019г., постановено по делото, ищецът депозира молба с вх.№ 363 от
15.01.2020г., с която уточнява
претенцията си, като сочи, че са налице 27 броя непогасени вноски по
главницата, считано от 22.10.2008г. до
22.12.2010г., дължими на 22-ро число на съответния месец. Не сочи нови
доказателства.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ответника Х. оспорва исковата молба и
поддържа подадения писмен отговор на същата. Не сочи нови доказателства.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски. Представя списък по
чл.80 от ГПК.
Съдът намира, че
депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен
интерес, пред надлежния орган в законоустановения
срок и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският
районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените положителни установителни
искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. По този иск следва с
пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по
категоричен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник, а
ответникът своите възражения за липсата на такова. Наред с това ищецът следва
да докаже и размера на всяка една от претенциите си за претендирания
период, в това число и как са формирани стойностите. Указания за разпределянето
на тежестта на доказване са дадени с доклада на съда, обективиран
в Определение № 1290 от 29.11.2019г., приет без възражения от страните.
От данните по делото се установява, че на 08.05.2008г., между „А.Б. - К.Б.
КЧТ“, чийто правоприемник е „Ю.Б.“ АД, като кредитодател
и Х.М.Х., като кредитополучател, е подписано Заявление-Договор за издаване на
кредитна карта VISA GOLD. Съгласно т.9.1 от Общите условия на Алфа Банка-клон
България за издаване и ползване на кредитни карти, неразделна част от
подписаното между страните Заявление-договор, „За извършване на транзакции от Картодържателя, Банката определя размера на банковия кредит
/наричан още Кредитен личит/, който предоставя на Картодържателя и чийто първоначален размер е уговорен в
заявлението-договор за издаване на кредитна карта. От представеното по делото
Заявление-Договор обаче не става ясно в какъв размер е бил отпуснатия на
ответника кредит, тъй като липсва посочен размер на разрешения кредитен лимит.
По тази причина вещото лице е било в невъзможност да изготви допуснатата по
молба на страните съдебно-счетоводна експертиза.
За да се произнесе съдът съобрази
следното:
Регламентацията
на договорите за кредит се съдържа в Търговския закон и в Закона за кредитните
институции, поради което разпоредбите на същите следва да бъдат съобразени.
Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за
определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят
се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока.
Съгласно
договора за кредит, за кредитополучателя възниква задължението да заплати на
кредитора предоставената главница и определен годишен фиксиран лихвен процент.
При това положение, за да е изпълнено изискването на закона, в договора следва
да бъде посочено по ясен и разбираем за потребителя начин размер на разрешения
кредитен лимит, което в случая не е сторено, тъй като подобна информация в
договора за кредит изобщо липсва, нито потребителят би могъл да я извлече от
съдържанието му. В случая не е приложима разпоредбата на чл.11, ал.1, т.7 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, тъй като процесният
Договор за издаване на кредитна карта е сключен преди влизане в сила на ЗПК /арг. от §13 от ПЗР на ЗПК/. Независимо от това обаче
Договорът за кредит, както и останалите търговски сделки се подчинява на общите
правила за сключването и действителността на сделките, установени в
гражданското право с разпоредбите на ЗЗД. Поради това, че договорът към момента
на подписването от страна на кредитополучателят е нямал задължителното си съдържание по чл.430, ал.1 от ТЗ, тъй като не е
съдържал основна договорка - размера на разрешения кредитен лимит, то същият
следва да се приеме за изцяло недействителен.
С отговора на
исковата молба, ответникът оспори автентичността на договора, като заяви, че
подписа под него не е негов. В тази връзка и по искане на ответника, съдът на
основание чл.183 от ГПК задължи ищеца да представи оригиналите на
заявление-договор от 08.05.2008г. за издаване на кредитна карта, както и всички
месечни извлечения по процесния кредит, с указания за
последиците при неизпълнение. До приключване на производството по събиране на
доказателствата обаче изпълнение от страна на ищцовото
дружество не последва, въпреки двукратно дадената им за това възможност. С
оглед на това, с протоколно определение от 28.02.2020г., съдът изключи от доказателствения материал по делото приложеното към
исковата молба Заявление-договор от 08.05.2008г. за издаване на кредитна карта.
Последното налага извода за липса на доказателства за договорни отношения между
страните, което е още едно основание за отхвърляне на ищцовите
претенции.
С оглед гореизложеното, съдът намира за
неоснователна и недоказана претенцията на „Ю.Б.” АД за установяване съществуването на вземането им от ответника
Х.М.Х. за сумата в
размер на 8993,14 лева /осем хиляди деветстотин деветдесет и три лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща усвоена и непогасена главница по Заявление-Договор за издаване на кредитна
карта VISA GOLD от 08.05.2008г.
Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователни се явяват и акцесорните претенции на ищеца
за установяване
задължението на ответника за заплащане на договорна лихва в размер на 5686,34 лева за периода от 2.10.2008г. до 10.07.2018г.,
наказателна лихва в размер на 1950,15 лева за периода от 22.10.2008г. до
15.10.2018г. и такси в размер на 84 лева за периода от 2.10.2008г. до
15.10.2018г., както и претенцията за законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 19.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед на
този резултат и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва
да се възложат
направените от ответника разноски по делото общо
в размер на 3713 лева с ДДС – заплатено
адвокатско възнаграждение, като в тази част
решението следва да бъде с осъдителен
диспозитив. Ищецът дължи разноски, тъй като с поведението
си е дал повод за завеждане
на настоящето дело.
Мотивиран от горното,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ш. и М.В., със съдебен
адрес:*** /чрез адв.В.П. ***/ против Х.М.Х. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, партер, офис 1, искове с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД, ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца, че Х.М.Х. им
дължи сумата от 8993,14 лева /осем
хиляди деветстотин деветдесет и три лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща усвоена и непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда - 19.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 5686,34 лева /пет хиляди шестстотин
осемдесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща договорна
лихва (просрочена лихва за редовна главница) за периода от 22.10.2008г. до
10.07.2018г., сумата от 1950,15 лева
/хиляда деветстотин и петдесет лева и петнадесет стотинки/, представляваща
наказателна лихва върху просрочената главница (обезщетение за забава за
просрочени плащания) за периода от 22.10.2008г. до 15.10.2018г. и сумата от 84 лева /осемдесет и четири лева/,
представляващи такси за периода от 22.10.2008г. до 15.10.2018г., за които е
издадена Заповед № 490 от 23.10.2018г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, по частно гр. дело № 1025 по описа за
2018г. на РС-Несебър.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД с ЕИК ***със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от Д.Ш. и М.В., със съдебен адрес:***
/чрез адв.В.П. ***/ да заплати на Х.М.Х. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен
адрес:***, партер, офис 1, сумата от 3713
лева с ДДС /три хиляди седемстотин и тринадесет лева с ДДС/, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: