№ 444
гр. Пловдив, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Е. З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20225300500418 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 3871/14.02.2022г. на „4ФИНАНС“ ЕООД,
ЕИК ********* чрез юрисконсулт адв. И.Д. против решение № 2168 от 18.11.2021г.,
постановено по гр. д. № 3030 по описа за 2021г. на Районен съд Пловдив, XXII гр. с., с което
се обявява за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на заявката за паричен
заем в размер на 195, 58 лева, обективирана в договор за кредит № ********** от
02.11.2017г., сключен между З. С. С., ЕГН **********, като противоречаща на добрите
нрави и заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК.С решението се осъжда „4ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати на З. С. С. сумата от 50 лева – разноски в производството, както и на
адв. Е.Г. И. от АК Пловдив на основание чл. 38 от ЗА, сумата в размер на 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
Така постановеното решение се обжалва като неправилно и необосновано.Оспорва
се изводът на съда, че избирайки таксата за експресно разглеждане клиентът е принуден да
предпочете тази услуга, за да бъде одобрен кредитът му в по-кратък срок, както и изводът,
че таксата за експресно разглеждане е уговорена в договора едва след като е направена
заявката за кредит, като потребителят преди подписване на договора се задължава да плати
такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена.Моли се за
отмяна на оспорваното решение, вкл. в частта, с която са присъдени разноски на другата
страна за адвокатско възнаграждение.От своя страна жалбоподателят претендира
направените разноски за двете съдебни инстанции.
1
С писмения отговор на въззиваемата чрез пълномощника й адв. Е. И. от АК Пловдив,
се изразява становище, че жалбата е неоснователна, а оспорваното решение правилно и
законосъобразно, поради което се иска да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото доказателства,
допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна с правен интерес от обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.
Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което настоящата инстанция постановява съдебния си акт на
база събраните в първоинстанционното производство доказателства, които са подробно,
пълно и правилно анализирани в обжалваното решение.
Първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че между
страните е сключен договор за кредит на 02.11.2017г., въз основа на който на ищеца е
предоставен заем в размер на 980 лева, при фиксиран лихвен процент от 40, 99 % и ГПР 49,
70 %.В договора е предвидена клауза за такса за експресно разглеждане във фиксиран
размер от 195, 58 лева.За безспорно е прието, че ответното дружество е финансова
институция по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства.Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по см. на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.Безспорно между страните е и обстоятелството, че
ищецът е потребител по см. на чл. 9, ал. 3 от ЗПК.Сключеният между страните договор за
заем по своята същност е договор за потребителски кредит по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
спрямо който са приложими разпоредбите на ЗПК.От правна страна районният съд е приел,
че предвидената клауза за такса за експресно разглеждане на документи е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, доколкото размерът й е необосновано висок и не е
еквивалентна на насрещната престация на кредитора.Опциите при сключване на договора за
паричен заем са или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса за това при
разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на
предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без
такса.Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни.С
оглед на това районният съд е приел, че при необходимост от разглеждане на заявката в по-
кратък срок, заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.Тази такса е
уговорена в договора едва след като е направена заявката, като потребителят преди
подписване на договора се задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв
размер ще бъде и как ще бъде платена.Таксата е във фиксиран размер – 195, 58 лв.Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.Таксата е
по-голяма от възнаграждението, което кредитодателят получава за предоставения
кредит.Поради това районният съд е приел, че така предвидената клауза противоречи на
добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на
2
длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, като тази такса представлява и
скрит разход по договора за кредит, която привидно е уговорена като такса преди
отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради това е нищожна.
Относно предвидената такса за експресно разглеждане на кредита и настоящият
състав на съда намира, че същата касае действия по усвояване и управление на кредита, за
които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора.Споделят се изводите на районния съд, че липсва еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя, доколкото таксата е по-голяма от възнаграждението,
което кредитодателят получава за предоставения кредит.Поради това е правилен извода, че
предвидената клауза противоречи на добрите нрави и цели неоснователно обогатяване на
кредитора за сметка на длъжника /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, без реално да е
извършена конкретна услуга, като тази такса представлява и скрит разход по договора за
кредит, която привидно е уговорена като такса преди отпускането и усвояването на кредита
и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и поради това е
нищожна.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се
остави без уважение, е решението на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в
полза на адвокат Е. И. следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2168 от 18.11.2021г. на Районен съд
Пловдив, постановено по гр. д. № 3030 по описа за 2021г., XXII гр. с.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ № 79, ет. 2 да заплати на адв.
Е.Г. И. от АК Пловдив, с личен № **********, на основание чл. 38 от ЗА,
сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ на З. С. С., ЕГН ********** в производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4