№ 92
гр. гр. Димитровград , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20205610100914 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод исковата молба на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, което твърди, че на 24.01.2020 г. ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд - Димитровград за
вземанията си към В. Г. П., в размер на 332,83лв. (триста тридесет и два лева
и осемдесет и три стотинки). По входираните документи е образувано ч.гр.д.
№ 94/20г. по описа на PC-Димитровград, по което дело е издадена заповед за
изпълнение, но тъй като длъжникът е призован по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК,
поради което представляваното от мен дружество подава настоящата искова
молба в срока по чл. 415, ал. 2 ГПК.
Ищецът ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на
краен 'снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите.По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи ищцовото
дружество е поело задължение да снабдява с електрическа енергия следния
обект на потребление на ответника: ГР, ДИМИТРОВГРАД. УЛ.
************, индивидуализиращ се с ИТН: ***********,. За В. Г. П. е
1
открит клиентски номер ************.
Ответникът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е
задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл.
18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си по общите условия ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД е доставило на обекта на В. Г. П. за периода от
02.03.2019 г. до 01.06.2019 г. електроенергия на обща стойност 310.28 лв.,
която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в заплащане
на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ размер
от 22.55лв. за периода от 23.04.2019 г. до 23.01.2020 г. Законна лихва за
забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на настоящото производство.
С оглед на гореизложеното, моли съда да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД към В. Г. П., както следва:
310,28 лв. (триста и десет лева и двадесет и осем стотинки),
представляващи стойността на консумираната от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 02.03.2019 г. до 01.06 2019 г.
обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната
лихва за периода 23.04.2019 г. до 23 01.2020 г. в размер на 22,55 лв.
(двадесет и два лева и петдесет и пет ст.)
законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 24.01.2020г.,
до окончателното изплащане на задължението.
Претендира в тежест на ответника да бъдат присъдени направените по
делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените по ЧГД № 94/20. по описа на РС-
Димитровград разноски в размер на 75 лв.
В депозирания от ответника отговор, чрез назначен от съда особен
представител адв.В.К.-ХАК ответникът твърди, че не дължи на ищеца
процесиите суми, тъй като ответника не е „клиент“ на ищеца, т.е. не е
задължено лице по смисъла на ОУ на ищеца, тъй като не е нито собственик,
нито наемател, нито ползвател на електроснабдения имот. За ответника не е
откриван клиентски номер за процесния имот. От друга страна, средството с
което е измерено количеството потребена енергия /електромера/ в процесния
период не е бил годен /не е бил преминал необходимата метрологична
експертиза/ поради което количеството потребена енергия не може да се
изчисли.
2
В съдебно заседание процесуален представител на ищеца твърди, като в
тази насока представи и писмено доказателство, прието като такова по
делото/препис извлечение от сметка/, че след депозиране на исковата молба
ответникът е заплатил дължимата и претендирана главница, като направи
оттегляне на иска в тази част.С влязло в сила определение на съда
производството беше прекратено относно претенцията за главница.
Процесуалният представител на ответника не оспори факта на
плащането на главницата и датата, на която е сторено, както и впоследствие
претендирания размер на законната лихва за периода от депозиране на
заявлението по заповедното производство до момента на плащането на
главницата.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на иска е: чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадено от “ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, ЕИК ********* срещу В.
Г. П., ЕГН ********** от град Димитровград, ул.“Р..Д №, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 310,28
/триста и десет лева и 28 ст./ – стойност на електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от 02.03.2019 г. до 01.06.2019 г., сумата 22,55
/двадесет и два лева и 55 ст./- обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода от 23.04.2019 г. до 23.01.2020 г .,
ведно със законната лихва върху главницата – считано от датата на
постъпване на заявлението в съда 24.01.2020 год. до изплащане на вземането,
както и сумата 75,00/ седемдесет и пет лева/ - разноски по делото
представляващи ДТ и възнаграждение за юрисконсулт.
По образуваното ч .гр. д. № 94/20г. на ДРС, в полза на заявителя съдът е
издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 33/27.01.20 г. за посочените
вземания. В предоставения едномесечен срок по чл. 415, ал.1 т.2 от ГПК,
кредиторът е предявил настоящите искови претенции.
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, като
предявени в преклузивния срок и следва да се разгледат по същество.
Ответникът не оспорва фактите, че е потребител на ел.енергия от
ищцовото дружество, както и че такава е била потребена и доставена по
3
партида.
По делото не се спори, че ищецът е легитимиран като кредитор на
ответника, в качеството си на краен снабдител с електрическа енергия по
смисъла на чл.98а от ЗЕ. Доставката на електроенергията е извършвана от
ищеца за недвижим имот, посочен в исковата молба.
По делото е приета като доказателство фактура и препис-извлечение от
сметка, от съдържанието, на които се установява, че за периода 2.5.19г. –
1.6.19г., в обекта на ответника е била доставена електроенергия и са били
предоставени мрежови услуги на обща стойност 135.64 лева.
При така установената фактическата обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за
установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от
предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№ 94/20г. по
описа на РС-Димитровград, по което има издадена срещу ответника Заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от 27.1.20г. за сумата в размер на 310,28
/триста и десет лева и 28 ст./ – стойност на електрическа енергия и мрежови
услуги, доставени за периода от 02.03.2019 г. до 01.06.2019 г., сумата 22,55
/двадесет и два лева и 55 ст./- обезщетение за забавено плащане на главницата
в размер на законната лихва за периода от 23.04.2019 г. до 23.01.2020 г .,
ведно със законната лихва върху главницата – считано от датата на
постъпване на заявлението в съда 24.01.2020 год. до изплащане на вземането,
както и сумата 75,00/ седемдесет и пет лева/ - разноски по делото
представляващи ДТ и възнаграждение за юрисконсулт.
Исковата молба е постъпила в съда на 24.1.20г.,т.е. в законния
едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество РС-Димитровград намира иска по чл.422 от ГПК
за основателен.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва
да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото,
основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения
по договора от страна на ищеца.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез
установяване на плащане в уговорените срокове на процесната сума за
4
потребено електричество, дължими към ищцовото дружество.
Фактическо основание на предявения иск са твърденията, че за
процесния период ответника е изразходвал доставена ел.енергия, чиито
количества и цени са отразени в представените като доказателства – препис
извлечение от сметка за неиздължени суми на абонатен номер с потребител
ответника за обект на потребеление ИТН *********** .
В настоящия случай не се оспорва от страна на ответника,че е получавал
от ищцовото дружество през процесния период от време ел.енергия в
количество и цени описани в посочената по-горе препис извлечение от
сметка.
Предвид последващо плащане на главницата от ответника в хода на
съдебното производство, особеният представител на ответника не оспорва
размера на претендираната лихва и период.
В разглеждания случай са налице периодични задължения за плащане,
които съобразно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок. Периодично задължение по смисъла на тази
законова разпоредба е налице, когато съществуват повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения, като не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер, съгласно посоченото тълкувателно
решение. Съгласно същото вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. За тях е характерно,
че произтичат от един и същ правопораждащ факт, с погасяването на който се
погасява и задължението на длъжника. В процесния случай, всички тези
признаци са налице - касае се за ежемесечни парични задължения, които
произтичат от договорни отношения с ищцовото дружество и биха се
5
погасили с прекратяването на тези отношения.
Съгласно ОУ за предоставяне на ел. услуги на потребителите
задълженията на същите следва да се заплащат в месечно по определен
график/ т.е. в 30-дневен срок /след изтичане на съответния месец.
Следователно всяко едно задължение става изискуемо на 30 /съответно
последно/ число на месеца, следващ този, за който е начислено.
Плащането от длъжника на претендираната главница, предпоставя
уважаването на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за установяване на
дължимостта на мораторната лихва в размер на 22,55 /двадесет и два лева и
55 ст./- обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната
лихва за периода от 23.04.2019 г. до 23.01.2020 г ., ведно със законната лихва
върху главницата в размер на 45.34 лева, за периода считано от датата на
постъпване на заявлението в съда 24.01.2020 год. до изплащане на главницата
29.07.2021г.По отношение на акцесорната претенция следва да се отбележи,
че лихвата по съществото си представлява едно обезщетение за забава.
Задължението за лихва е задължение за обезвреда, възникващо при
неизпълнение на парично задължение. Принцип в нашето право е, че при
неизпълнение на парично задължение на кредитора, винаги се дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по смисъла на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Гореизложеното обуславя уважаването на предявения иск по чл.422
ГПК, като доказан по основание и в пълният му предявен размер, тъй като е
налице съответствие между сумите, предмет на заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК и претендираните такива за установяване с иска по чл.422 ГПК.
Двете производства (заповедно по чл.410 ГПК и исково по чл.422 ГПК) са
взаимно обусловени и вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, са и
тези, които подлежат на установяване и доказване в общия исков процес.
Следователно рамките и предметът на развитие на основното исково
производство е предопределен и обвързан от рамките на заповедното
производство. Това следва от характера на иска по чл.422 ГПК, който
представлява положителен установителен иск, имащ за предмет да установи
съществуването на вземането, такова каквото е присъдено със заповедта по
чл.410 от ГПК от съда в заповедното производство.
По разноските и държавните такси:
С оглед указанията дадени в т.11 и т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ,където се приема ,че
присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415,
6
ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от
уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието
на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските
по издаване на заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича
и от разпореждането на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането
за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция. Поради изложеното съдът в настоящото производство следва с
отделен осъдителен диспозитив да се произнесе и по разноските в
заповедното производство, като разпредели отговорността за същите
съобразно уважената част на иска, доколкото тези разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска.Предвид това
и с оглед уважаването на иска по чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, в полза на ищеца да се присъдят и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лева-представляваща държавна такса и
юр.възнаграждение.
Също така с оглед изхода на делото в полза на ищеца съгл. чл.78, ал.1
от ГПК следва да се присъдят и направените в настоящото исково
производство разноски в размер на 75,00лв. за държавна такса, 300 лева-за
особен представител и сумата в размер на 150,00лв. за юр.
възнаграждение.
Предвид гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. Г. П.,
ЕГН ********** от град Димитровград, ул.“Р..Д № съществуване на
вземането на ищеца “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със седалище
и адрес на управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано
от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева,
ЕИК ********* по Заповед №33/27.01.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №94/2020г. по описа на ДРС,за
дължима сума в размер на 22,55 /двадесет и два лева и 55 ст./- обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
23.04.2019 г. до 23.01.2020 г ., законна лихва върху главницата в размер на
45.34/четиридесет и пет лева и 34 ст./, за периода считано от датата на
постъпване на заявлението в съда 24.01.2020 год. до изплащане на главницата
29.07.2021г.
7
ОСЪЖДА ответника В. Г. П., ЕГН ********** от град Димитровград,
ул.“Р..Д №, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, ЕИК *********,
направените по настоящото гр.д.№ 914/2020г. по описа на ДРС разноски в
общ размер на 525/петстотин двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА ответника В. Г. П., ЕГН ********** от град Димитровград,
ул.“Р..Д №, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца “ЕВН България
Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, ЕИК ********* ,
направените в заповедното производство по ч.гр.д.№ 94/2020г. по описа на
РС-Димитровград разноски в общ размер на 75/седемдесет и пет/ за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: /п/ не се чете.______
8